Търси в Портала

Честита Нова Година ! Дълго време се чудих дали да се регистрирам и да пиша, принципно, ако бях тийн , може би нямаше да се колебая толкова . Аз като цяло не съм колеблив човек, но не знам защо малко дълго се колебах в този случай . Не искам да навлизам в големи подробности за личният ми живот , искам само да кажа в кои аспекти усещам проблеми : - общуване с околните - себеуважение - натрапливи мисли, ПА - деструктивно поведение Това са само част . Дразни ме най- много факта, че променям настроението си почти мигновено - от депресия, до ярост, раздразнителност , обвинения, после следват и извиненията . Много извинения. Изпитвам и страх от това да ме напуснат. Ужасен страх , което ме кара като че ли да " тествам " хората на които държа . Също така забелязвам , че ако наистина дължа на някой човек, то се карам с него , все едно това е начинът да му покажа че държа на него . После пък се държа добре, но когато се държа добре се чувствам зависима и започвам пак да се държа зле. Да, осъзнавам какво правя. И не мога да се спра. Това се повтаря постоянно. Това изтощава мен и всички около мен и влияе на почти всеки аспект в живота ми . Какво да правя ? Дали имам нужда от диагноза ? Имам. За да мога да разгранича кое съм аз и кое не съм . За да мога да знам , дали поведението ми е следствие на реална преценка или е от проблем. Знам,,че тук няма как да получа диагноза ... но ми се искаше да споделя, защото наистина не съм човек които няма да се бори . Напротив. Благодаря Ви за отделеното време и внимание .

Кое е правилното поведение на порасналото дете към родителят, в случаят майката, ако ситуацията е следната: Неглижиране в детството - пълна незаинтересованост за здравето, потребностите, общуването към собственото ти дете, както и елементарните битови грижи. Прехвърляне на всички отговорности и грижи на бащата, вследствие на което връзка между майка и дъщеря няма. Т.е има, но само формална. Но пък има силна връзка между баща и дъщеря. Горните причини са донесли и своите последствия в психологическо отношение. Усещане, че детето е нежелано в живота на майката,чувство за вина, както и едно естествено отчуждение към нея в зряла възраст. След смъртта на бащата майката се оказва силно зависима по ред причини, включително и в здравословно отношение и тепърва започва да изгражда връзката си с дъщерята. Но не се получава. Няма го майчинското чувство, възприема детето си като близка, на която може да разчита, но не и като дъщеря. Има огромна пропаст, неразбиране и т.н. Чувства се самотна, но пък е много особен и тежък характер. Проявява егоизъм, иска да бъде обгрижвана, но в същото време не е способна да види нуждите на отсрещната страна. Проявява опити да бъде близка с внуците си, но и там нещата не вървят. Негативна като цяло, постоянно се оплаква и мърмори, натоварва негативно с критики към всичко заобикалящо я-като се почне от телевизионните предавания до правителството. (Не че няма причини, но е непоосимо непрекъснато да слушаш тиради на недоволен човек) Въпреки всичко дъщерята се опитва да проявява разбиране, да възпитава в себе си привързаност и обич и да оправдава понякога скандалното поведение на майката, от което се срамува. Спестявам подробностите. Живеят отделно, но близко една до друга. Майката често се нуждае от помощта на дъщерята, но тежкият характер е труден за възприемане и натоварва много негативно за дълго време. Ще се радвам да прочета мненията ви. Как изглежа това отстрани погледнато? Може ли нещо да се направи, освен да се примири човек със ситуацията?

Искам да съм максимално искрен с вас хора и не знам какво да правя. Аз имам много тежки психически проблеми, взимал съм наркотици, преди години, но съм чист от доста време поне 4 години вече. Ще се опитам да бъда искрен с вас, не казвам, че съм добър човек, но не съм и някой изрод надявам се. Имам големи проблеми с егото си на моменти, ако ли нечти постоянно също така да се изразявам правилно. Бил съм в психиатрична клиника поради проблеми с агресия, и се лекувам от доства време, пия хапчета - zyprexa. Бях и на терапия в ТО Феникс и когато излязох от там преди 2 години и половина, живота ми протичаше нормално, успях да оправя взаимоотношенията си със семейството ми и да се върна в университета да уча. Вече съм 2ри курс, учех и френски език на курсове, които завърших успешно, и макар и да вървя бавно се справям. Не съм отличник и никога не съм бил, много ми се иска някой път да хвана стипендия, но явно не е по силите ми. Преди г/д една година срещнах Елена, гаджето ми. Тя е с 10 години по голяма от мен, но е страшно интелигентна жена, работи като археолог и работи много. На последак се караме доста, макар и да сме заедно, не мога да кажа че е взискателна, живота и се гради на прости принципи, а и е доста освободена жена, няма задръжки в секса, не обича простотии и е много добър събеседник. На няколко пъти се опитах да е целуна последно време, но тя не иска и това много ме вкарва в странни състояния. Преди 2 дена на път се скарахме, защото седнах да се храня сам и не я попиах дали е гладна, а тя ми, чете конско, че човек с добро възпитание е добре да попита човека до себе си, дали не е гладен. Не казвам, че не е права, но не знаех как да и обясня защо не съм е поканил, а истината е, че си мислих нещо важно за мен. А днес след пътя ми каза, че е добре да не се виждаме 2-3 дни. Исках да правим секс, но усещах, че ще ме отхвърли както за целувките. А когато съм сам се онасям в мислите ми и се самонавивам, че искам да не сме заедно, а е харесвам много. Това е едното, ще ви пиша и за другите неща които ме притесняват, когато разбера как да се изразя и да ви раскажа. Благодаря предварително.