Търси в Портала

Много се притеснявам за приятелка, която започна с диета, защото и бяха казали, че е пълна. Първо спря сладкото и мазното, след това намали порциите, започна да се храни само в определени часове, стана по-раздразнителна и нервна, изпитва апатия към почти всичко. Когато говоря с нея, виждам, че осъзнава проблема и се притеснява, но седне ли да яде не може да се пречупи и да си сложи малко повече. Калорийте, които приема са малко за нейната възраст и продължава да отслабва, а вече е с около 5 кг под нормата. Веднъж отиде на психиатър, който директно и изписа хапчета за тежка депресия, които изглеждат опасни за нея (тя няма 18 години, а хапчетата не се препоръчват за лица под 18). Яде почти всички групи храни, но в малки количества и затова продължава да отслабва. Как да и помогна? Предварително благодаря!

Здравейте! Иска ми се да попитам и тук, форумът е много полезен и може би някой ще успее да ме насочи по-правилно. Търся да се обърна конкретно към терапевт, но се чувствам като шамандура в море от имена и титли из мрежата, която ми е основен източник на търсене. Открай време съм си сам в борбата (така трябва и да бъде в случая) и нямам около себе си хора, преминали през това, които да помогнат със съвет и насоки. Един терапевт, у когото преди време усетих внимание, честност, всеотдайност, добра преценка и разбиране за нещата (за мен лично такива качества са важни с оглед на моята мотивация - подобни хора ми въздействат и ме тласкат напред) ми каза, че не е работил с конкретиките на моето състояние и ме посъветва да търся друг. С времето се спирах на още имена, но не ми се стори, че ще бъдат полезни конкретно на мен. Може би това беше първата ми по-голяма грешка, но не се спрях на никой от тях. Накратко за себе си, по-лесно ще ми е да кажа какво ли изобщо вече ми е наред. Виждам, че много като мен във форума се сблъскват със същото, но сигурно успяват да се превъзмогнат, а аз забих съвсем, ужасно закъснях и често съм на две мисловни половини, едната от които обвинява за свършено и несвършено, а другата опитва да гледа по-меко на нещата отпреди. Заключих се доста отдавна. Оплетох се в житейските си ситуации преди време и мърдане оттогава особено няма, но тогава си казах, че ще се справям някак, каквото и колкото да коства. Ето ме сега, преминах и преминавам през тревожности, паники, обсесии, доста ниска самооценка, неувереност, стрес, притеснения, ригидност, чудовищен негативизъм, чувство на неудовлетвореност и... абе, една категорична криза на личността, абсолютна и солидна като знанието ми, че съм некадърен да я махна сам. При мен се прояви не толкова късно, но не и рано и въпреки индикациите за това, които не ми се отразяваха като проблем тогава, бях достатъчно тъп, че да не усетя навреме накъде вървят нещата. Това, може би, е втората ми по-голяма грешка. В последните месеци потъвам ускорено, блокирам, отказвам, откачам, нещо не съм в час. Наскоро захванах едно начинание, което не ми е по силите и ме изпива съвсем. Отключих още стрес, внезапно за по-малко от седмица смъкнах към 2 кг,, спря да ми се яде съвсем (последните дни възвърнах апетит). Взех да изключвам за света съвсем, защото се затварям още повече в проблемите и ментално съм ангажиран само с тях. С това лягам, с това ставам. Както спя и докато се разсънвам, усещам страхливото си мозъче да се откъсва бързо от съня и да се включва отново на тревожните си обороти от предната вечер, ден, месец, понякога и година, ако щете, и всичко при мен е само още, още, още и още от същото. Опитвам да се разсейвам и в цялост това помага, но за кратко. Нещата, които обичам, си ги върша, но вече доста по-рядко и не усещам удовлетвореност, а по-скоро още тревоги и въпроси от типа защо не чувствам същото като преди. Донякъде ми помагат работата, книги и музика, по-дълги разходки, тичането в парка. Ходих до скоро на народни танци, но нещо се откъснах от процеса. Неудовлетвореността и обсесивното мислене не допускат щастие и спокойствие и така настроенията ми често се сменят. Обсесиите ги приех отдавна и вече не ми въздействат така, даже каквито конкретни и ужасни имах, от 2 години почти не са се появявали. Не ми пречат вече така, когато ги има, каквито и да са. В момента ме тревожат повече катастрофите, пред които съм изправен - професионалният ми живот е нищо (почти), личният - удвоено такова, чувството на безизходица расте и куражът често се стопява, после изниква временно и пак пропада и кръговратът се задейства. Рядко споделям за истинските си настроения и емоции, понеже идвам от скапано семейство, в което малко хора обичам. И мисълта за това тежи, братче, защото резултатът прозира във всичко, ама няма как. Това е положението. Куцо се оформих в мислите, затова не ми върви с живота ми на тая планета и сега доста би ми се искало да си потърся някаква моя светлина, да последвам хубав терапевтичен пример, макар че съм си хванал живота в ръцете, какъвто и да е той в момента. Все пак, каквото дойде, така се уча да го приема и да се напасвам с него, макар че не е готино така - не е добре човек да се примирява, а да развива отговорност и да търси решения. Потъването в собствен емоционален ад и животът в него са ужасни и пожелавам на всеки като мен да не стига до там!

Здравейте, МОЛЯ ЗА СЪВЕТИ И ПОМОЩ. На 22 години съм от град Бургас. Датата беше 7ми декември 2016 получих силен стрес, докато шофирах сама с колата си, щях да катастрофирам жестоко с друг автомобил, но слава богу реакциите ми бяха светкавични. Стресът отмина уж в същия ден отидох да ми леят куршум и всичко изглеждаше нормално. На следващия ден беше 8ми декември и тъй като съм студентка тръгнахме да пътуваме с приятели до Варна за празника. Всичко беше нормално бях в много добро настроение, чувствах се превъзбудена и щастлива. И по-средата на пътуването нещо се случи изневиделица с мен, получих силна тревожност, сърцебиене, натрапчивост, стана ми усилно, ужасно притеснено и най-вече силен страх от социална тревожност, затова че мога да получа внезапен изблик да ходя до тоалетната по голяма нужда, а това по завоите на пътя Бургас-Варна беше доста трудно, тъй като почти няма места за спиране дори и аварийно. Последваха спирания над 10 пъти, треперене, скованост на крайниците и изобщо луда история. Не знаех какво се случва с мен. После ходихме на заведение където когато седнех на масата и имаше хора около мен получавах нещо като натрапчивост исках да съм на въздух сама или просто да си седя сама и спокойна в тоалетната цял живот без да се притеснявам, че някъде мога да се изложа и т.н. Взех валидоли и капки мента, глог и валериан и на следващия ден се върнахме наобратно като аз бях в сравнително надрусано състояние от всички тези успокоителни и тогава нямах проблеми. Но от случката преживяна от предния ден се зароди в мен един огромен страх и в момента състоянието ми е такова, не ходя никъде с хора ако знам, че няма тоалетна, не пътувам с други хора в колата си, защото ми става ужасно усилно и нервно да не получа отново подобно нещо. Притесня ли се за нещо, веднага ми се получават позиви да ходя до тоалетната, осъзнавам, че това е изцяло на психиката, защото когато съм сама или в обстановка, с хора, с които общувам всеки ден, нещата са различни чувствам се спокойна и уверена, но какво се случва с мен, цяло лято пътувахме по 4-5 човека в кола постоянно нанякъде, не ми е идвало и на ум да имам такъв страх от изхождане, пътувала съм с кола около 1500км в посока с още 3-ма души. Искам да си върна предишното състояние и осъзнавам, че имам нужда от помощ изчаках 2 месеца, но нещата не се закрепиха особено. Въпреки че правя опити и шофирам с близките си от време на време, за да се изправям срещу страха си, но МОЛЯ НАСОЧЕТЕ МЕ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА. Аз съм младо момиче искам да обиколя света, пълна съм с мечти, а не мога да пътувам от страх и до София с някой друг в кола. Като си представя, че пътя е дълъг и може да съм в капан и безизходица. Благодаря Ви от сърце на всеки един, който ще откликне на моя призив.

Здравейте! Реших да ви пиша защото напоследък се чувствам много подтисната. Имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована, защото почти не останаха свестни хора които биха могли да разберат човека отсреща и да не се възползват от добрината му и да мислят егоистично. Имам проблем и с гневът, стресът и може би нещата, които са ми се случили в животаа ми дойдоха в повече и някак усещам че не мога вече да общувам нормално с другите, постоянно усещам че ме провокират и отношенията ни не завършват добре. Можете ли да ми дадете някакъв съвет и да ми помогнете. Може ли някой психолог или психотерапевт да ми даде имейл за някакви онлайн безплатни консултации, имам нужда да поговоря с някого.

Честита Нова Година ! Дълго време се чудих дали да се регистрирам и да пиша, принципно, ако бях тийн , може би нямаше да се колебая толкова . Аз като цяло не съм колеблив човек, но не знам защо малко дълго се колебах в този случай . Не искам да навлизам в големи подробности за личният ми живот , искам само да кажа в кои аспекти усещам проблеми : - общуване с околните - себеуважение - натрапливи мисли, ПА - деструктивно поведение Това са само част . Дразни ме най- много факта, че променям настроението си почти мигновено - от депресия, до ярост, раздразнителност , обвинения, после следват и извиненията . Много извинения. Изпитвам и страх от това да ме напуснат. Ужасен страх , което ме кара като че ли да " тествам " хората на които държа . Също така забелязвам , че ако наистина дължа на някой човек, то се карам с него , все едно това е начинът да му покажа че държа на него . После пък се държа добре, но когато се държа добре се чувствам зависима и започвам пак да се държа зле. Да, осъзнавам какво правя. И не мога да се спра. Това се повтаря постоянно. Това изтощава мен и всички около мен и влияе на почти всеки аспект в живота ми . Какво да правя ? Дали имам нужда от диагноза ? Имам. За да мога да разгранича кое съм аз и кое не съм . За да мога да знам , дали поведението ми е следствие на реална преценка или е от проблем. Знам,,че тук няма как да получа диагноза ... но ми се искаше да споделя, защото наистина не съм човек които няма да се бори . Напротив. Благодаря Ви за отделеното време и внимание .

Здравейте, Нова съм тук и честно казано не знам от къде да започна. Извинявам се ако има вече подобни теми. Нека започна от там, че приятелката ми живее с окр и депресия от 5 години, като през това време са се появявали и са изчезвали симптомите. Познаваме се от половин година и общо взето от 5 месеца е все на хапчета без ефект. За малко пробва когнитивно-поведенческа терапия, но не се сработи с терапевта, ако мога така да се изразя, и се отказа. Изчетох много за тези състояния, различни мнения, гледни точки, научна литература, обърквам се страшно много и единствено тук четейки се успокоявам. Приятелката ми вярва, че само хапчетата ще я оправят и ако дадената доза не помага иска по-голяма и по-голяма и така докато не се замае тотално и не си помисли, че това е "нормалното" и състояние. На моменти е тотално неадекватна на случващото се, отнесена е, получи тикове от лекарствата. Кара се с всички близки около нея, защото е изнервена и напрегната и не приема мнение като "от теб зависи по някакъв начин, погледни по-дълбоко в себе си, открий причината за това състояние, разбери повече за Аз-а си и То". Аз съм до нея и я подкрепям непрекъснато, дори и да не съм съгласна напълно с приема на толкова много медикаменти, защото знам, че има нужда от подкрепа. Страх ме е, че не иска да си помогне сама, а аз не знам дали друг, външен човек може да и помогне. Обръщам се към вас с молба за помощ и съвети. Ще съм благодарна на всеки един и на всяко едно мнение, било то негативно дори. Отчаяна съм и на моменти и аз изнемогвам а се опитвам да го крия за да не я натоварвам допълнително. Обичам я много и не искам тази любов да изчезне заради някаква химия (антидепресанти и т.н.) Извинявам се предварително за правописа, но е последното, което гледам в момента.. Благодаря Ви!

Добър ден! Бихте ли помогнали! Демон. Благодаря!