Търси в Портала

Здравейте! На 23 год съм и от половин година вече правя точно обратното на това, което всъщност искам. Обсебена съм от негативизъм и действам спрямо него. Ужасно е! Не си вярвам, не вярвам, че мога отново да съм себе си - тук ми е проблема. И като цяло не съм спокойна, чувствам че взимам само деструктивни решения, чувствам разруха и бездействие и гняв. Фиксирам се върху тези усещания постоянно. Пропилях си живота във всеки аспект и не знам направо какво да правя. Няма вече за пилеене, тр да се гради, а мен ми се руши имам такъв позив.. Едноврменно с това ми се искаше да си бях изпълнила целите, ама не- нарочно направих точно обратното и е от мен за мен страданието. Сега какво ми остава? Да започна да градя предполагам, но дори не си давам възвожност. И все пак да се помъча нещо що годе да съградя. Самата мисъл за градеж ми носи чувства на облекчение, но и страх, че няма да успея и после ще си изживея провала, който съм си създала. Вече почти не изпитвам позитивни чувства, което е страшно и мн гадно. Излъчвам негативизъм и хората се дърпат от мен, а аз имам нужда от контакти. И най- гадното е, че се обезличавам и върша неща точно противоположни на моите възгледи и разбирания и се превръщам и живея като съвкупност от образи и поведеия, които всъщност мразя. И си живея в свой собствен свят, без да отразявам този наоколо и това се вижда. Как да преживея това? Само се лутам безцелно.. Още по-гадно ми е, че си засилих социалната депривация вместо да се преборя с нея. Как да обясня на другите, моето поведение? Никога не съм била супер общителна, случвало е да се отпускам, пред хора които смятам за необщителни и всъщност са ме класифицирали като затворена. А сега се проявявам като злобна и тъпа и естествено, а всъщност съм страхлива. и гневна, че не съм предприемала действия като съм била дете и не съм си играла с другите и съм изгубила това време безвъзвратно. И тук идват и чувства за липса, неизживени моменти, загуба. Виждам, че сега правя същото и това ме ядосва още повече Решения: упражнения за концентрация, стоене в настоящето, осмеляване да върша нещата, които искам - но съм с убеждения, че никога няма да мога да ги изпитам. И когато съм сама отново съм зле, сред хора също.. винаги Мозъкът ми дотолкова ме блокира, че дори забравям нещата, които по принцип знам мн добре (англйски език, други знания, събития от живота ми)