Търси в Портала

Здравейте, Пиша ви с един сериозен проблем, който е обсебил мислите ми от дълго време. Преди три години се влюбих силно в едно момиче. Ухажвах я дълго, минах през много препятствия, за да съм с нея. Когато тръгнахме бях много щастлив. Тъкмо бях преживял изключително силен стрес на работното място - близо 7-8 месеца психически тормоз от колеги и ръководители, постоянно извънредни часове и пр. Затова бях щастлив, че поне що се отнася до любовта съм успял. След няколко месеца обаче в главата ми почнаха да идват въпроси. Започна се с натрапливи мисли дали тя е достатъчно красива. Нещо в лицето и почна да ми се набива на очи. Тя има строго лице, малко по-възрастна изглежда. Първоначално не обръщах внимание. Бях много влюбен в нея като човек. И все още съм. За първи път срещнах толкова добър, мил и всеотдаен човек. Постепенно тази натрапливост, че нещо не е наред с лицето и почна да се засилва. Появиха се и други колебания. Не ми харесваше как се облича, не ми харесваха (поне в началото) приятелките и. Всичко което тя казваше тълкувах по възможно най-лошия начин. Когато беше изнервена или просто уморена с дни предъвквах в главата си дали аз не съм направил нещо, за да я засегна.Тези мисли обаче бяха някак си нежелани. Чувствах се много щастлив с нея. Тя ми даваше много обич, нежност и подкрепа. Приемаше ме такъв какъвто съм. Изпаднах в тежка депресия. Няколко месеца бях като жив труп. Натрапливостите и безполезното анализиране се засилваха. На няколко пъти бях решил да скъсам с нея, за да се прекрати това напрежение, но когато заставах пред нея осъзнавах колко важна е за мен, и че ще направя грешка. Отидох на психиатър и започнах да пия лекарства. Отдавах натрапливите мисли на депресията и смятах, че като я излекувам те ще отминат. Постепенно натрапливостта, свързана с лицето и прерасна във фобия. Чувствах се тревожен около нея, изпитвах страх от лицето и и погледа и. Колебанията се превърнаха в безкраен кръг от мисли. Не можех да взема решение дали да продължа с връзката или да я прекратя. Колебанията бяха само от време на време - примерно за няколко дена в месеца, но все повече се засилваха. Можех с дни наред да предъвквам плюсове и минуси в нея. Иначе имахме и много хубави моменти, в които се чувствах щастлив. В хубавите моменти обаче се появи друга натрапливост. Както си я гушках и се бях разнежил изведнъж в главата ми идваха мисли, че ще я удуша. Това ми причиняваше огромен стрес и дискомфорт. Хубавото е, че тази идея отмина бързо. Първите няколко месеца ефектът от антидепресантите беше слаб. Бях унил, затворих се в себе си, не излизах, спрях да спортувам, отслабнах с 10 кила, спях само благодарение на приспивателните. Смених антидепресанта с по-силен и се почувствах добре. Депресията почна да отминава, отново се върна волята ми за живот. Натрапливостите обаче не спряха. Един ден през лятото докато бяхме заедно се разплаках от цялата тази тревожност и напрежение и и споделих, че имам страх от лицето и. Тя го прие изненадващо добре, остана с мен, каза ми че ме обича и че заедно ще го преодолеем. Изведнъж фобията отмина. Прекарахме най-щастливите си месеци заедно. Без натрапливости, без напрежение, само любов и нежност. Решихме да се изнесем да живеем заедно. И тогава колебанията се върнаха с пълна сила. Фобията е изчезнала, но се терзая дали е достатъчно красива, дали това е правилният човек. Най-малкото спречкване или спор (ние никога не сме се карали сериозно) ме хвърлят в нов цикъл на предъвкване, защо е казала това, защо е направила онова. Ако не знае нещо, което считам за факт от обща култура се дразня много и пак почват колебания. Става дума за изключително дребни неща. Станал съм много дребнав към нея, а тя не заслужбава това отношение. Последният месец нещата се влошиха още повече. Постоянно анализирам връзката в главата си, мисля си какво ще стане ако я прекратя или ако не я прекратя. И двете решения ми се струват неприемливи. Когато видя някое хубаво момиче по телевизията или гледам романтичен филм се чувствам нещастен. Страх ме е да се развивам като човек, защото тогава мога да срещна нещо по-добро и да я загубя, а много държа на нея. Знам че звучи абсурдно. Постоянно имам импулс да скъсам с нея, но това ми причинява болка. След него идва пък желание да остана с нея. Обсебен съм от мисли за връзката си и прекарва чассове наред мислейки за нея. Това ми пречи вече на работата, на самата ми връзка и на възможността ми да се отпусна и да се наслаждавам на живота. Страх ме е, че ако тя си тръгне никога няма да срещна толкова добър и обичлив човек. Чувствам се лош човек и неблагодарник, че не я оценявам напълно. Но и не искам да прекарам живота си с тези натрапливости и колебания. Прочетох че има ОКР свързано с взаимоотношенията и описаното в статията точно отговаряше на моито симптоми. Моля ви за помощ. Как да го преодолея?

Здравейте! Затруднявам се от къде да започна затова направо ще опиша натрапчивете мисли през живота си ако може така да ги наерча. Като малък може би 15-17 годишен (в момента съм на 29) изникна ми една фраза в съзнанието - "Мисля че мисла". Повтарях си я тази безумица може би 5-10 минути и след това изчезваше. Докато си я повтарях в съзнанието имах леко притеснение дали ще мога да излезна от този цикъл на повтаряне но така и не се задълбочи това притеснение. Да съм имал не повече от 3 - 4 епизода на повтаряне през годините на тази фраза докато не ме "удари" изведнъж както си гледах един клип за танкове в youtube когато бях на 24-25 години. Веднага в момента когато се появи фразата в съзнанието ми този път бе с голямо притеснение, че този път няма да мога да излезна от цикъла на повтаряне до края на живота си. Притеснението бе придружено с физическа реакция изтръпване/настръхване на главата, силно сърцебиене и втвърдяване/настръхване на тестисите. Отне ми може би около седмица докато преодолея страха че ще си остана затънал в цикъла на повтаряне. През тази седмица си повтарях фразата от време на време но главно страха ме държеше на нокти а не самото повтаряне. След като премина тази тежка седмица всичко продължи по старо му. Ако съм се сещал някога след това за фразата "Мисля че мисля" въобще не ме безпокой дори и до днес. Година две след това получих нов епизод с нова мисъл или по-скоро аз лично бих я нарекъл "концепция за числото 2". Дълги размисли как всичко във вселената е свързано с числото 2. Например "два пола", "две ръце, два крака, две уши...", "1 + 1 = 2", "ако 1 то значи и 2 ще същестутва не по-маловажно от 1" и т.н. всякакви щуротии които може да се свържат по някакъв начин с 2. Отне ми няколко дни докато изляза от този епизод като страха дали ще мога да преодолея тези мисли беше по-смущаващ за мен от самите мисли. А след това същата работа както с първата фраза. Никакво притеснение когато се сетя за тях а дори ме избива на смях докато ги описвам в момента. Преди година образ на приятел как прави тъпа физиономия с веждите си (по-скоро като анимиран .gif отколкото картинка ако може така да се изразя) започна да ми се повтаря. Отново същото това притеснение дали ще мога да го преодолея докато ден два контактуване на сила от моя страна с него не сложи край на притеснението. Интерестното е че сега докато пиша за тази негова физиономия се сещам точно как изглеждаше и ме кара да се чуствам малко притеснен. Всичко отново добре до към края на месец Март тази година. Гледах късно вечер един сериал и в него един от геройте страда от тежка шизофрения (убиец който чува гласове) а неговия млад син се оказа че получава неговите ранни симптоми на шизофрения (това се разигра в една сцена). Веднага ме обвзе голям страх да не би и аз да съм шизофреник. Страх отново със същите тези физически реакции свиване на тестисите, изтръпване на главата и толко силно сърцебиене че си чувствах пулса през гърдите на дрехите без да си допирам ръката до сърцето. Вечерите когато ставаше време за лягане това съмнение че съм шизофреник се връщаше и винаги заедно със старите физически реакции но този път с чувството че едва ли не това е краят - Умирам или ще си загубя разсъдъка веднъж завинаги с продължителност - не повече от 5мин (паник атаки?). Седмица след това през деня получавах епизоди на размисли за възможността да съм шизофреник с продължителност между 1-5 мин (кратки защото постоянно играех видео игри). Съмнението че съм шизо се пренесе в тревожност "че нещо ми има" също кратки епизоди на тревожност. Това продължи около 20 дни докато не ми престоеше пътуване до село. Докато очаквах заминаването си повтарях че като отида на село там в хубава обстановка ще преминат тези епизоди както предишните. Вече започнах да се притеснявам от дългата продължителност и неуспеха ми да преодолея страха/тревожността "че нещо ми има". Заминаването трябваше да стане много рано сутринта и се притесних дали ще успея да се наспя и като резултат цяла нощ не мигнах. Пристигането ми на село усилиха многократно епизодите ми на тревожност. Може би очаквах магически веднага да изчезнат и този път се превърнаха в цялото ми ежедневие. Никога не съм страдал от депресия но състоянието ми през първите няколко дни така бих си представил депресията. Пълна загуба на желание за каквото и да е било, отпадналост, безсъние, постоянно мисли за как бих искал всичко да се върне по старо му и да се отърва от епизодите и мисли дали не би било по-добре ако умра то тогава цялото ще спре (нямах комплусии за действие над тези мисли). Може би на четвъртия ден след пристигането състоянието ми на "депресия" изчезна, но притеснението за епизодите остана. По цял ден си мислех как искам да изчезнат, "че нещо ми има" и желание всичко да се върне по старо му. Дни след това нова обсесия (сенсимоторна?) започнах да асоциирам движението си на очите с тревожността. Тоест всеки път като извъртам погледа си например наляво, нагоре, надоло, погледна някой обект и т.н. получавах чувството за тревожност. Този път бе само чувство отколкото мисли. Малко предистория в началото на Март когато започнаха нощните ми атаки се зачетох да не би да асоциирам вечерите с тревожност и затова ги получавам. Прочетох че е възможно такова нещо и се притесних че мога да асоциирам и други неща с тревожност. Притесних се че всеки път когато се засмея ще се тревожа и до ден днешен понякога когато се засмея или рязко извъртя погледа си получавам странно мигновенно чувство. Обсесията с местенето на очите премина и получих нова безмислена фраза "Мехагоновата гора". Отново повтаряне докато не ми омръзне. Главния проблем днес е че изпитвам постоянно едно чувство (дори незнам дали мога да го нареча на притеснение защото по-скоро ме дразни и искам да изчезне) и също така понякога докато говоря с хора, гледам телевизия или правя нещо получавам това дразнещо чувство съпроводено със "задна мисъл"(бих я определил като дълги вътрешни дискусии и размисли дали ще ми преминат епизодите всички събрани накуп в една дума/чувсттво. Надявам се поне малко да разбирате какво имам предвид защото самия аз не мога да определя какво точно представлява.) тоест хем си говоря с някой хем тази мисъл ми се върти в главата пречейки ми да се концентрирам. Имам моменти на яснота без тези натрапливи мисли (много кратки по няколко минути) и след това отново епизоди. Тези моменти на яснота и епизоди се повтарят по цял ден. Ако получа по-дълъг момент на яснота епизодите се връщат с анализ кога бе последния епизод. Например "последната ми "задна мисъл" бе преди няколко минути когато бях до контейнера" или еди къде си. Преди съдбовния месец Март имах тежки моменти на притеснения. Лошо се разболях от грип траещ една седмица точно на бъдни вечер и се притесявах дали ще ми премине за навечерието на Нова Година. Месец след това се разболях отново, но този път много по-тежко от първия като главно бе инфекция по дихателната система. Дни след като ми премина второто заболяване се появи шум в ушите и постоянно се притеснявах дали няма да ми остане завинаги. Четох че след грипове може да се появявал и е възможно да не изчезне никога. Работата е там че отдавна имам шум в ушите но никога не толкова силен че да пречи на ежедневието ми. Отмина шума след около седмица. Предстоеше ми изпит в началото на Март по един курс по който учех два месеца и точно два дни преди датата на изпита започнаха симптоми на разболяване. Никога до сега не бях боледувал два пъти за сезон камоли три затова много се притесних и то за капак точно навреме да ме повали за изпита. Изпита се провеждаше от вкъщи като в началото му получих няколко минутно познатата физическа реакция - бързо сърцебиене, свиване на тестисите и изтръпване на главата заедно с притеснението дали ще се справя. Премина изпита и в края на месеца точно около дните когато започнаха новите ми притеснение за епизодите трябваше да направя една поръчка свързана с работата ми която донесе не малко стрес и притеснения. Разказвам за тези няколко месеца стрес и притеснения защото се чудя дали найстина моето състояние е ОКР или друг вид тревожност защото доколкото разбирам ОКР е съпроводено с компулсии и ритуали който носят облекчение а при мен тези повтараници и цикли ми допринасят само стрес и тревожност и искам да ги няма. Също така страдам от безсъние от както съм на село вече 1 месец. Състояние на полу заспал полубуден ако успея да да загубя съзнание след неопределено време рязко си отварям очите и се прибуждам. Това се повтаря цяла нощ. Може би 3-4 да са нощите с качествен дълбок сън. Взимам от 20 дни melatonin plus с B6. Малко информация за мен. Мъж на 29 години. Страдам от 16 години от Erythrophobia (страх от изчервяване в социални обстановки). През годините съм имал дълги размишления за тази фобия но никога не ме е притесявало толкова колкото този изминал месец от епизоди. Голяма стена текст пълна с правописни грешки и липса на пунктоация но ви моля за мнение и насоки защото имам моменти на отчаяние с мисли че този път тези епизоди ще си останат така до края на живота ми. Последна вметка докато пишех отново изплуваха мислите за "задна мисъл" и "че нещо ми има" но през повечето време бе яснота отколкото ако прваех нещо друго.

Здравейте, Нова съм тук и честно казано не знам от къде да започна. Извинявам се ако има вече подобни теми. Нека започна от там, че приятелката ми живее с окр и депресия от 5 години, като през това време са се появявали и са изчезвали симптомите. Познаваме се от половин година и общо взето от 5 месеца е все на хапчета без ефект. За малко пробва когнитивно-поведенческа терапия, но не се сработи с терапевта, ако мога така да се изразя, и се отказа. Изчетох много за тези състояния, различни мнения, гледни точки, научна литература, обърквам се страшно много и единствено тук четейки се успокоявам. Приятелката ми вярва, че само хапчетата ще я оправят и ако дадената доза не помага иска по-голяма и по-голяма и така докато не се замае тотално и не си помисли, че това е "нормалното" и състояние. На моменти е тотално неадекватна на случващото се, отнесена е, получи тикове от лекарствата. Кара се с всички близки около нея, защото е изнервена и напрегната и не приема мнение като "от теб зависи по някакъв начин, погледни по-дълбоко в себе си, открий причината за това състояние, разбери повече за Аз-а си и То". Аз съм до нея и я подкрепям непрекъснато, дори и да не съм съгласна напълно с приема на толкова много медикаменти, защото знам, че има нужда от подкрепа. Страх ме е, че не иска да си помогне сама, а аз не знам дали друг, външен човек може да и помогне. Обръщам се към вас с молба за помощ и съвети. Ще съм благодарна на всеки един и на всяко едно мнение, било то негативно дори. Отчаяна съм и на моменти и аз изнемогвам а се опитвам да го крия за да не я натоварвам допълнително. Обичам я много и не искам тази любов да изчезне заради някаква химия (антидепресанти и т.н.) Извинявам се предварително за правописа, но е последното, което гледам в момента.. Благодаря Ви!

Здравейте! Имам нужда от мнения от 1ва ръка, дали с един разговор при психолог може да се постави диагноза ОКР и дори да се определи степента на състоянието. Става въпрос за сина ми, който е на 15 години. Също имам нужда, да споделите, има ли начин да разбера чрез наблюдения дали действително той има такова (не знам как да го определя: състояние или заболяване, въпреки, че четох много) Моля посъветвайте ме, как да разбера дали не се отнася само до "младежки вълнения и отклонения" или има нещо много по-сериозно на което трябва да обърна по-специално внимание, също и ако можете да ми препоръчате добри специалисти по въпроса от Бургас, при който да проверя мнението на този при когото бяхме (тъй да се каже да потвърдя или отхвърля) диагнозата преди да се впусна в търсене на по-успешен и "по-безболезнен" метод на лечение или справяне с проблема. Благодаря предварително на всеки отзовал се с коментар, споделено или препоръки по тревожещия ме проблем!