Търси в Портала
Showing results for tags 'обреченсот'.
1 резултат
-
Здравейте, тази сутрин се събудих с приятното чувство, колко е хубаво да си обичан (от самия себе си) и с едно задушевно чувство на щастие. Това става когато се съюзиш с вътрешния критик и той престане на заглушава щастието ти. Но се замислих, жалко за самоубийците. Те никога не отркиват прекрасния смисъл на живота, защото погрешните информационни схеми са толкова силни в главата си, че за да ги прекъснат , те прекъсват живота си. Жалко наистина, че ценят толкова малко живота си и себе си. Но после се замислих, добре де, но до колко това е породеното от тяхната свободна воля и до колко можем да кажем, ами такива ги е създала Вселената. Те всъщност са нямали друг избор, защото тя им е дала толкова капацитет? До колко ние сме отговорни за своите действия и до колко можем да кажем ами така съм създаден? Защото втората мисъл, че Вселената така ни е създала предизвикава в мен голям дискомфорт. Това означава нищо да не правиш със себе си и всичко да е обречено, което значително намалява харесването ми на Вселената. Тъкмо започнах да й се доверявам. Може би това е обусловено и от страха , че и аз имах такива мрачни и страшни помисли в много тежките си моменти, когато не виждах изход. Прокрадваха се мисли, какво ли е ако скоча под влака в меторото, на пук на всичко. Тези мисли повече ме ужасяваха и ме изпълваха със страх да не изгубя контрол над себе си, отколкото да бяха желания за действие. И даже сега чувам вътрешния критик да ми казва: еми ти така си създадена, така е трябвало да стане, кво се пънеш, че си постигнала много? Та, до колко това е вярно и къде забивам пак у лево? Това значи, че никои от нашите успехи не са наистина наши?
- 19 отговори
-
- 1
-
-
- свободна воля
- обреченсот
- (и %d други)
