Търси в Портала
Showing results for tags 'нормално ли е?'.
1 резултат
-
Като малка се затварях в себе си ,късах си книги/пръчки и ги въртях пред мен и все едно изпадах в транс както е с медитацията,представях си,че съм друга,че всички ме харесват,понеже в училище имаше много завиждащи момичета и ми правеха много мръсно.Като се пребирах вкъщи си искарвах агресията,в моя си свят.Това даже ми беше станало хоби,гледам някой филм ,харесам си геройня и отида в другата стая и почна да си представям,че съм аз,говоря си наум ,всущност и на глас ,но съм говорела много бързо така,че никой да не ме разбере.Беше ми страшно интересно,не исках да бъда в настоящето,там ми харесваше в фантазийте ми.Беше ми като наркотик.Общителна бях и проятелки имах играех си с децата,но като останех сама продължавах това като игра.Даже мама не е мислела това за нормално и ме е водила при психолог,казал е ,че това е нормално,да си играя и дамечтая,да говоря сама.Та сега съм вече голяма и не мога да си го обесня,това нормално ли е ? Защото се мисля за луда и ме е срам от това. Трябва ли да се срамувам от миналото си и от себе си? Искам да намеря въпрос на това.Измъчва ме,дали другите деца са били като мен ?