Търси в Портала

Здравейте, не съм сигурен дали е за тук темата, но ще я пусна. Искам да попитам за мъдър съвет и за мнение от страни как изглеждат нещата. Историята е следната запознах се с момиче преди година, веднага осетихме сериозно привличане един към друг. Известно време не бяхме сигурни дали искаме да сме заедно, но се виждахме често. След 3 месеца котка и мишка и двамата бяхме на етап, че искаме нещо сериозно и то един с друг. Впуснахме се с пълна сила във връзката, аз и бях първия и т.н. След около 6 месеца започнаха много сериозни караници, една вечер адски много я разочаровах, че не изслушах много съкровенна нейна история. Тя беше трудна за мен и не успях да издържа да я чуя, причината беше, че беше прекалено тежка. Аз показах с това, че си погледнах телефона, за да се разсея, не съм я спирал да говори или нещо от сорта, просто ми беше трудно. От този ден всичко се промени, тя искаше да се разделим. 2 седмици не се чухме. След това започнаха разговори, че иска да сме приятели, че не иска да е повече с мен. Малко време след това опитахме отново, започнахме да спим заедно, да се целуваме и т.н. Всичко се подобри и след месец пак рухна, пак се скарахме, тя ми каза, че е осъзнала, че не съм човека за нея. От тогава ми каза, че е взела крайно решение да сме просто приятели. Но какви приятели... седмици наред се виждахме всеки ден, държахме се като преди, само дето не се целувахме, но всичко друго си продължи - прегръдки, спане заедно и т.н. Аз се успокоявах, защото се чувствах сякаш сме заедно. След като се разбрахме да сме приятели започнахме да си казваме обичам те все по-често. Явно аз в един смисъл, тя в друг. Продължи привързването, но преди 2 дни отново разговор, че няма никога да сме заедно, че трябва по някакъв начин да спра да имам чувства към нея, което е невъзможно, когато се виждаме. Отново се свалих на земята и потънах в размисли. Получава се една задъдена улица, защото аз я обичам и искам да съм с нея, същевременно тя не иска да ме загуби и иска да сме приятели(има ме като за най-добрия си приятел) и никой не иска да пусне. Аз също имам страх да не я загубя и искам цял живот да е покрай мен, но това ми създава адски тревоги и често изпадам в депресивни състояния. Тя съшо има страх да не ме загуби. Нямам мотивация за нещата, не ми се прави нищо, плача понякога. От месеци наред се чувствам като глупак. Дайте малко мъдрост и кажете според вас какъв е най-добрия изход от нещата, защото не мога да издържам вече така.

Здравейте, не съм сигурен дали е за тук темата, но ще я пусна. Искам да попитам за мъдър съвет и за мнение от страни как изглеждат нещата. Историята е следната запознах се с момиче преди година, веднага осетихме сериозно привличане един към друг. Известно време не бяхме сигурни дали искаме да сме заедно, но се виждахме често. След 3 месеца котка и мишка и двамата бяхме на етап, че искаме нещо сериозно и то един с друг. Впуснахме се с пълна сила във връзката, аз и бях първия и т.н. След около 6 месеца започнаха много сериозни караници, една вечер адски много я разочаровах, че не изслушах много съкровенна нейна история. Тя беше трудна за мен и не успях да издържа да я чуя, причината беше, че беше прекалено тежка. Аз показах с това, че си погледнах телефона, за да се разсея, не съм я спирал да говори или нещо от сорта, просто ми беше трудно. От този ден всичко се промени, тя искаше да се разделим. 2 седмици не се чухме. След това започнаха разговори, че иска да сме приятели, че не иска да е повече с мен. Малко време след това опитахме отново, започнахме да спим заедно, да се целуваме и т.н. Всичко се подобри и след месец пак рухна, пак се скарахме, тя ми каза, че е осъзнала, че не съм човека за нея. От тогава ми каза, че е взела крайно решение да сме просто приятели. Но какви приятели... седмици наред се виждахме всеки ден, държахме се като преди, само дето не се целувахме, но всичко друго си продължи - прегръдки, спане заедно и т.н. Аз се успокоявах, защото се чувствах сякаш сме заедно. След като се разбрахме да сме приятели започнахме да си казваме обичам те все по-често. Явно аз в един смисъл, тя в друг. Продължи привързването, но преди 2 дни отново разговор, че няма никога да сме заедно, че трябва по някакъв начин да спра да имам чувства към нея, което е невъзможно, когато се виждаме. Отново се свалих на земята и потънах в размисли. Получава се една задъдена улица, защото аз я обичам и искам да съм с нея, същевременно тя не иска да ме загуби и иска да сме приятели(има ме като за най-добрия си приятел) и никой не иска да пусне. Аз също имам страх да не я загубя и искам цял живот да е покрай мен, но това ми създава адски тревоги и често изпадам в депресивни състояния. Тя съшо има страх да не ме загуби. Нямам мотивация за нещата, не ми се прави нищо, плача понякога. От месеци наред се чувствам като глупак. Дайте малко мъдрост и кажете според вас какъв е най-добрия изход от нещата, защото не мога да издържам вече така.