Търси в Портала

Прекалено дълго отлагах това свое намерение, което ще споделя сега с вас в не една единствена статия.... Аз, Таня Недялкова Николова, егн 6503106130, българия, гр. Смолян, п.к.47оо, бул. България 37, бл. 20, ап. 8 съм обект на психофашизъм вече цели две години! За това и смятам да ви разкажа! Ако не успея да продължа да публикувам, заявявам ви най-отговорно, че това е следствие от същата причина на вмешателство в живита ми, която вече упоменах! Модераторска бележка: Моля, пишете с малки букви. В нашия форум писането само с главни букви не е прието.

Надявам се да задавам въпросите си на правилното място. От 6 години съжителствам с един мъж. Но той има проблем с алкохола, който се задълбочава все повече. Освен това е доста агресивен, когато пие, а той пие по 5 дни денонощно, после се възстановява и пие диазепам... до следващата серия и така... За тези 6 години преживях много. Два пъти в годината ме гонеше и после ме обвиняваше, че съм изчезвала по собствено желание и съм ходела при някой друг. Да, не споменах, че е много, много ревнив. Абсурд беше да отида сама до някой магазин или където и да е. Отказах се да си слагам грим, защото питаше заради кого го слагам. Не ходя на банкетите на колектива, въпреки че сме само жени, защото съм детска учителка. На последния банкет, който си позволих преди 3 години, дойде, изкара ме навън и ме наби. Децата му ме уважават и се разбираме, те вече са големи. Но моите деца успявам да видя веднъж в годината...По-често не мога да го накарам да ходим, а сама не ме пуска. Другпто, което ми тежи- все за нещо ме кара да се чувствам виновна, все нещо не съм направила както трябва. Прибирам се със страх, дали пие, дали не е измислил нещо ново, за което да съм виновна. Напоследък все повече пие и не работи. Аз плащам сметките, заеми... Преди месец вече не издържах. Беше пиян, пак каза, че трябва да се изнеса. И този път се изнесох, отидох при майка си за една седмица. После се върнах в неговия град, намерих си квартира и се скрих... докато съм в отпуск. Той ми се обади, отидох да говорим. Пак беше пиян. Молеше се да му дам още един шанс, щял да спре да пие, но не можел да си промени характера. Видях, че ми е изхвърлил всичко мое (не за пръв път- преди ми беше изгорил дрехите), заложил ми велоергометъра... Тръгнах си... И сега ужасно се страхувам. Разбрах, че обикалял по центъра да ме срещне. Не мога да се крия вечно, от 1.09. съм на работа и той го знае. Ще дойде там. Или ще има скандал...добре, ще извикам полиция. Ами ако е трезвен...и започне да ме моли... Какво да правя? Жал ми е за него, но пък ако продължи бавно да ме убива...Работата ми е нервна, в къщи нерви...няма да издържа дълго. Подозирам, че проблема му с нервите е шизофрения, такива сценарии си съчинява...и им вярва... Посъветвайте ме! Как да се справя с това? Трябва ли да му давам пореден шанс?