Търси в Портала

Здравейте, и аз да се "тагна" в темата. Носител съм на тревожност от 41 години, но същата се генерализира от миналото лято. Всичко започна, когато излязох в отпуск, отпочинах си, видях се с приятели, пътувах. И тогава ме "удари" мощната ударна вълна на силна и унищожителна ПА, с цялата палитра от симптоми. И хайде в спешното. Няма да описвам цикъла от прегледи, изследвания и т.н., който минах. Всичко е ок и слава на Бог?! Но в мен се гнезди недоверието, че това не е съвсем така. Все се питам как е възможно мисълта ми да накара сърцето ми така да бие и стойностите на апарата за кръвно налягане да скачат?! Но уви възможно Е?! Та от миналото лято съжителствам и съм в "любовни и партниорски взаимоотношения" с моята тревожност и ПА. Нека да опиша себе си с няколко думи - странна птица съм, хм, жена на 41 години, със син на 17 години, отгледала съм го сама. Аз самата съм само дете, отгледана от родители, които не забелязах да се обичат, в постоянно противоборство. Работа на корпоративна позиция, но това не е това, което искам или обичам да правя, аз отвътре съм творец, писател, сценарист. Но се лави, както казват французите, такъв е Живота?! През целия си Живот съм била много отговорен човек, както казва майка ми родила съм се мъдра. Каквито и грешки на растежа да съм правила, са били в границите на разум и обмислена тънка червена линия. Не помня някой да е слагал граници за мен, аз сама съм си ги поставала?! Нямам обяснения защо? Притежавам убийствена съвест и морал, не мога да наранявам нито емоционално, нито духовно някого. Страхувам се даже да изпитам "лоша" мисъл към някого/нещо. Имам доста татуировки по тялото, повечето са надписи, цитати - синът ми казва по този повод, че съм комплексирана снобарка. Той ме определя най-добре! Объркан човек съм, вегетарианка съм от 5 години и не знам защо, може би отново да навирам на хората в очите, че съм по-добра от тях. От как се помня на тази земя съм била вълк-единак, трудно е да намериш съмишленици и група, интересите ми са разнородни от квантовата физика до "Кой съм аз? Защо съм дошъл? Каква е мисията ми?" през будизъм, анархизъм, испанско кино, брит музика, сюреализъм в рисуването и архитектурата, Фройд, повече Юнг та чак до абсолютната физика и математика...Имам високо IQ, няма да казвам колко. Винаги съм страдала от едно вътрешно самочувствие, което е поставяло граница между мен и хората. Винаги съм слагала маската на силния самоуверен човек. Да, знам че не съм, но тази роля някак най ми прилегна и останах в нея. Знам че съм ригиден характер, но от друга страна съм много контактен и екстровертен човек, или по-скоро интровертен човек с екстроверно поведение?! Не знам дали истински съм обичала, себе си, едва ли...друг човек, не знам. Имала съм две силни връзки с мъже, от едната имам син, и двете провалени и невъзможни. Аз плаша мъжете?! Оцелявала съм финансово и устойчиво много пъти в Живота си, построих си сама къща, отгледах сама дете, посадих и дърво. Научих и видях много неща?! И сега постоянно си задавам тежкия Въпрос: "А сега накъде?"...Този въпрос стой като неонова реклама в главата ми! И много мисля за Смъртта, изпитвам ужас от нея, от Прехода, от Неизвестното, от това, че ще липсвам, че няма да ме има?! Чета много на тези тема и някак ми убягва вярата и доверието в Живота и Смъртта?! Затова и не живея. В момента просто съществувам! И така ПА и тревожността станаха мой постоянни спътници и аз се свих на кълбо и живея...Пиша книга за преживяването ПА, за мислите, чувствата и усещането, когато си във връзка с ПА. Знам и усещам, че това състояние в следствие и посока, но е трудно. Медитирам и о, бога ми, тогава се чувствам идеално, опитвам се да запомня нирваната, която медитацията ми носи. Спортувам всеки ден. Дишам по схеми, 4-7-8. От известно време като ми махне главата мощна ПА, не се панирам, а я изчаквам и тя минава през и после ме оставя упостошена и безсилна. Не се притеснявам, 1е имам ПА и ПР, сина ми знае, майка ми знае, приятели и колеги знаят. Не ми пика кой какво мисли. Даже имам самочувствието на специална и избрана?! Но съм уморена и съсипана, това състояние ме изсмука, отне ми някак радостта от пътуването, от вълнението, от емоциите. Все си казвам, че даже и от положителна емоция мога да получа ПА и се отказвам. А пътувах много... Ходила съм на терапевт, правих и хипноза, посъвзех се, но някак терапевта беше "слаб и млад" за цялата ми палитра...Иначе живея, работя, но искам Повече и Всичко, егоцентричка ли съм, цинична ли съм...Защо съм такава??? Кой съм аз? Кажете!!!

Здравейте Според вас има ли място майндфулнес във психотерапията и какво ви е мнението като цяло.Аз лично съм усещал от практикуването колко е мощно как мислите от миналото и бъдещето нищо не означават.Да си осъзнат да живееш в настоящето не е лесна работа но чувството когато усещаш че си жив е неповторимо.Ще ми е интересно ако някой сподели опита си. https://m.youtube.com/watch?v=IqcC09uqnIg

Здравейте, Исках да попитам дали някой е изпитвал поражения връху себе си от бастрика дишане. Това е много силно влияещ метод върху тялото и макар, че не го правя за първи път, има чувство ,че след този път си навлялкох неприятности. Още докато дишах усещах, че ми става лошо, кашлях, виках а след това започна да ми се вие свят, започнаха да ми се схаващат ръцете. Знам, че има такива симптоми и друг път съм ги изпитвала, но този път световъртежът беше ужасен. След като приключи упражнението всички станаха да ходят до тоалетна (то беше групово), но аз не можех да помпръдна 15-20 минути, виеше ми се свят и се чувствах страшно отпаднала. Не можех да се стоя на караката. След това успях да стана и проължих дена, но се чувствах много отпаднала и без грам енергия. Вечерта докат си решех косата когато се наведотх наляво изведнъж изпитах страхотен световоъртеж (аз никокга преди не съм имала), всичко се злюля пред ме ни трябваше да се хвана за нещо.После отм ина. После вечерта не можах да мигна цяла нощ, главата ми тежеше, бях неспококйна, когато се опитвах да заспя, бях легнала на лявата си страна, и отново световъртеж, ужасен. Макар, че лежах трябваше да се хвана за леглото, сякаш по тъвах в бездна. Много се разстроих. Попитах водещите и те ми казаха, че това били психо-соматични симптоми. На друтия ден бях като пребита. Отдадох на безсънието. Върнах се в къщи и спах през нощта. Вчера не успях да отида на работа, още се чувствах зле. Днес дойдох на работа , но не се чувствам никак адекватно. Цял ден се чувствам като изпиразнена от съдържание. Сякаш тялото ми е от въздух а главата ми е вързана с канап и не мога да дишам към тялото, и тя много ми тежи. Постоянно едно замайване такова. Сега към 17.00ч ми стана съвсем лошо. Сърцебиене. Премерих пулса и показва 94. Някой ще каже паник атака. Не. През зимата страдах от инфекция в главата и много добре си спомням симптомите на мозъка ми, същите неща, сърцебиене, високо кръвно, редуващо се с ниско. Лежах 2 пъти в болница. Сега всяка стурин имам ниско кръвно пак. Това за мен не са психо соматични симптоми. В интернет четох, че много интензивно и неправилно дишане може да повреди мозъка. Даже гурута са умирали от това. Някой беше поствал подобни симптоми на моите след такова дишане, дералиция, не може да се концентрира на работата си, не може да се свърже със себе си, като дисектиран. Човекът звучеше много уплашен както съм и аз в момента. Научните обяснение за ефектите върху тялото от отва дишане и намаляването на въглеродния диоксид в тялото бяха свързани със разширявана не кръвоносните съдове в мозъка. Сега се притеснявам от инсулт. Вероятно това са доста хипохондрични мисли, но наистина не се чувствам никак добре. Някой случайно да може да сподели опит? Ще съм ви много благодарна.

Здравейте, От известно време ходя на психотерапия и много се наслушах за майндфулнес, дишане , медитация, заземяване. Но много се изненадах на реакцията на новия ми терапевт, че всъщност медитацията била опасна и можела да доведе до тежка депресия. За първи път чувам някой да ми каже подобно нещо. Аз лично я намирам за отускаща, успокояваща, начин да останеш насаме със себе си, и да се докоснеш до себе си. Със сигурност това действа терапевтично и пдоборява връзката със самия себе си. Но откакто този терапевт ми спомена за това, винаги имам едно наум. за медитацията. Не мога някак си да се отпусна. Той ми препоръча дори книга на някакъв автор, който разказва историята си , как изпада в депресия от медитации. За мен медитацията е много полозжително нещо и искам да чуя мнения относно нея и практикуването й. Усещам, че човек ако остане много надълбоко със себе си, може да се появят страшни неща и страхове, с които той не е готов да се справи, но това е единственото, което виждам негативно в медитацията. Моля, споделете вашето мнение. Благодаря.