Търси в Портала

В момента чета Силата на твоето подсъзнание от Доузеф Мърфи, интересна книга, има я на английски онлайн, но не мога да ви направя препратка към pdf тук. Това, което ме озадачи в книгата е, че той цитира доста научни теми, гарнирани с библейски цитати, кето лично на мен ми се струва странно. Но още по-странното е следното: В българската книга на страница 91, а в онлайн изданието на английски 2 страници преди глава 6 той говори за Задочното лечение. С други думи, една жена успяла да излекува майка си от рак от разстояние. Как? Тя всеки ден се молила и накрая майка ѝ оздравяла. Макар, че няма конкретно доказателство, че майка ѝ е оздравяла заради нейните 'молитви', Мърфи прави заключение, че : 'Заключенията, постигнати в съзнанието на дъщерята са задействали съзидателния закон на разума откъм субективната страна на живота, която се проявила в тялото на майката под формата на съвършено здраве и хармония. Онова, което дъщерята изпитала като истина по отношение на маката, било почувствано едновременно и от майката.' И после: ' Научете се да се молите за вашите близки, когато са болни. Успокойте съзнанието си и вашите мисли за здраве, жизненост и съвършенство, действащи чрез единосъщното универсално субективно съзнание, ще бъдат пчоувствани и възкресени в съзнанието на близкия ви човек.' Питам аз значи, ако това реално е така, тъй като няма доказателство за пряка причинно -следствена връзка, и ние можем да влияем на другите хора като ги лекуваме, то по същата логика можем да им влияем или някой на нас като ни разболява или като ни желае злото. В този случай ние можем да бъдем програмирани от разстояние да се чувстваме зле??!! Едни казват, че молитвите в църквите помагат, къде е доказателството. Родителите ми са част от евангелска църква и доста хора измряха от рак там. ДА, трагично, някои и доста млади. Много хора се молиха за тях, но уви. Тоест, един здраво-мислещ човек, как може да приеме това за истина и да си служи с него? Вярно е, има някои хора , които работят с енергия, но ние сме им дали кард бланш, така да се каже. Познахвах една жена с доста силно енергийно поле, но дори и тя винаги ми казваше да я поканя, да я повикам. Т.е ние допускаме тези хора, а така просто някой да ти повлияе от разстояние? За мен е нелепо. Като жертва на религиозна секта и преди съм споменавала, че там ни плашеха с екзорсизъм и демони, че даже разиграваха и голямо шоу. И за известно време аз вярвах, че съм обладана от демон, защото не можех да си обясня как мозъкът ми беше програмиран от сектата и подсъзнанието ми натоварено с толкова много вина, срам и страхове, че се чувствах неадекватна в собствените си мисли. И понеже нямах обяснение на нещата, се принудих да вярвам в подобни тъпотии. Преди да осъзная, че аз самата съм допуснала да ме наплашат с това, без да защитя собствените си граници, с вяра в себе и любов към себе си. Това, което ме подразни тук, е че според написаното от Мърфи излиза, че всеки може да влияе на всеки от разстояние, и да му причинява промени в подсъзнанието. Е, то тогава излиза, че вудуто а абсолютно легитимно и че човек никога не може да бъде напълно защитен. Той може да си върви по улицата и вече може да е програмиран да му се случи нещо лошо. Е, вие виждате ли тук абсурда, който виждам аз? Или има друга интерпретация , различна от моята? Благодаря.

Здравейте, Иска ми се да поразсъждавам върху темата с яновидството. Ходих при една жена вече втори път и просто тази жена все едно вижда вътре в мен, вижда моите мисли, моята енергия, улавя ме. Нейната енергия е много силна. Казва ми неща, от близкото бъдеще и минало, но само верни неща, без да съм обелила и дума за тях. Та сега ще се опитам да формулирам няколко въпроса. Жената ме попита дали чета книги за духовно израстване и аз отговорих да. Точно това свързване с вътрешното си Аз - с Божественото с интуицията, не е ли същото? Т.е. ние с кое Божествено се свързваме? Със самия Него или разни ангели, архангели и цели кавалкади от езотерични същества, които съществуват и всъщност до колко ние можем да управляваме собствената си енергия и собственото си поле и да не позволяваме на чужди такива да ни влияят? А тези същества какви са? Как се свързват с тези хора и защо искат да предават тази информация? Някой друг ли им позволява, те сами ли го решават? Акок съдим от гледна точка на религията - ясновидките са отхвърляни, бих си представила, че във вселенския закон тези неща са забранени, но някои езотерични същества са намерили вратичка в закона и търгуват с информация, както това да звучи в техния свят така че са лоши. Ако го погледнем от чисто човешка точка - хора отиват за помощ и биват посъветвани, и им се помага. Ванга и жени като тази обикновено имат някакви учители, които им казват всичко това, и тогава те би трявало да са добри. НО понеже няма анатомия на езотеричния свят и всичко е само гадаене, нещо аз не мога да взема решение на кое да вярвам. Ако вярвам на сетивата си, тази жена ме описва отвътре и аз трябва да съм ѝ благодарна. Тя работи с много любов и винаги си тръгвам от там с много позитивна енергия. НО главният в ъпрос е , ако има някой посоянно да ти казва това и онова, къде отива твоята свободна воля, твоят избор, твоите решения? Или това също е въпрос на личен избор?

Напоследък започнах да чета за астралния свят и пътуванята в него, тема, която ме вълнуваше преди сектата и когато първото ми гадже почина. Понеже това не е материя, в която се работи с теореми и факти, има много интересни и разнообразни публикации, само че, понеже при мен има този клъстър на страх все още, явно интерпретациите ми малко се изкривяват. Та ето някои от чуденките ми, и бих искала да чуя мнения по въпроса. Специално допълнение за Орлин – всъщност осъзнах, че не толкова връзката с Бог стои в корена на моята тревожност, а точно страхът от това, какво може да те нападне вътре в теб, нещо, от което да не можеш да се защитиш, това ме кара да бъда в state of alert в повечето време , вместо да се отпусна и да насоча енергията си към любимите за мен неща. Също така осъзнах, че сектата е атакувала в мен женската, слабата ми страна, като я е отровила с вина при чувстването на тези пориви, всичко което е свързано с креативността в мен, спонтанността. Всичко, което си ти е погрешно, всичко поставяш под въпрос, за да можеш да бъдеш под кокнтрол. Така че, не толкова обърканата ми връзка с Бог е проблемът, а този страх да не бъдеш обсебен от нещо против волята ти ако си лош, или по-скоро ако си себе си, а не богобоязлив. А това идва от моята връзка с моя физически баща и отхвърлянето, което цял живот съм търпяла от него. Та... Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция? Или пък те няма да влязат ако ние имаме само чисти помисли? Ок, като жертва на секта, на мен ми е било обяснявано, че чистите помисли са да нямаш секс преди брака, да не се обличаш разголено, да не пиеш, да не пушиш, да говориш само за Библейски теми, да бъдеш един осакатен робот с други думи, за да не се 'омъсриш' и тези същества да те нападнат и да те измъчват и да бъдеш в ада постоянно. Доста години нося тази травма в себе си и вече съм на път да я освободя, но искам да си изясня някои неща, за които не можеш просто да говориш с всеки срещнат, или пък да го научиш в часа по философия. Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим? Също така въпрос специално към Орлин. През медитациите , които сме правили, особено дишанията, бях предупредена, че отново това е, така да се каже, извън тялото преживаване и някой може да влезе в него докато не сме там. Не съм изпитвала подобно нещо, с изключение на последния път, когато имахме негативно чувство няколко човека, но ти си правил хиляди дишания и знам, че няма подобно нещо, освен това когато боравите с толкова много хора, които освобождават негативни страхове и емоции, вие предпазвате ли се нещо определено. Чистите ли се по някаквъв определен начин? Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни. Освен това бях накарана да повярвам, че не съм достойна да искам от Бог. Друг въпрос, който ме разтревожи беше за ‘колектвиното несъзнавано’, което Орлин спомена веднъж – много болка, много тъга. Беше по време на медитация и сякаш се пренесох там, и се уплаших беше страшно. Една приятелка, която се занимава с астралния свят ми каза, че е ходила там заради някаква жена, болна от рак и е изпитала голяма тъга и много е плакала , като е видяла вибрациите й, или емоциите й, не знам точно. Знам, че всеки трябва да си ги преживее тези неща и хората го правят, за да се издигнат в духовното си израстване, но какво точно е това несъзнавано и защо трябва да ходим там? Май за сега ми се изчерпаха върпосите. Мисля, че от цялото това упражнение искам да си изясня, че астралният/невидимят свят, който ни заобикаля не е опасно място, от което да се страхуваме и да се затваряме в черупката си, а е приятно място, където има всякакви ‘хора’ и могат да се научат неща също както на Земята.