Търси в Портала

Здравейте, Имам следния въпрос. В създалата се ситуация на изолация и лошо време, всички хора прекарват доста време в медиите и социалните мрежи. Аз не правя изключение. Случва ми се обаче да попадам на групи или индивиди, с които да имаме различно мнение и спорове възникват. Аз усещам как ме всмукват тези спорове и ме завладява една емоция, която мога да опиша само като садистичнно удоволствие да дразня другите и да ги тъпча. Да, обикновено пиша становище, зад което стоя и понякога съм права. Трудно е да се реши в един спор кой крив, кой прав, но когато нещо ме издразни аз си казвам мнението. Има хора, които отреагират меко, но има и разни дето са си повяарвали прекалено ,много и раздават своята 'правота' налява и надясно, като си позвояват да съдят и да всяват вина в отсрещния. Така ме ядосват тези, че независимо дали са прави или не, в мен се събужда дива ярост да ги унищожа.. в спора. И съм крайно цинична и саркастична. Емоцията , която ме завладява е толкова силна, че дори и да усещам, че ме трови самата мен, не мога да се спра или да се откъсна от спора , докато последната дума не е моя. Не че това ми носи някакво удовлетворение в крайна сметка, освен че съм си навила на ината. Та, въпросът ми е как да излизам галантно от спора, без да трябва да се съгласявам с другия, защото той не винаги може да е прав. Как да изляза така че да имам удовлетворението от водения спор и да се чувствам като победител в себе си, а не на всяка цена надмогнал другия, особено ако не съм права? Преди да ми кажете не си губи времето в социалните платформи, бих искала да намеря друго разрешение на проблема, защото утре такъв спор може да възникне в истинския живот и тогава няма да разрешиш проблема изключвайки компютъра, бих искала житейски съвет както се казва, макар че нещата при мен са на по-дълбоко емоционално ниво.

Честита Нова Година ! Дълго време се чудих дали да се регистрирам и да пиша, принципно, ако бях тийн , може би нямаше да се колебая толкова . Аз като цяло не съм колеблив човек, но не знам защо малко дълго се колебах в този случай . Не искам да навлизам в големи подробности за личният ми живот , искам само да кажа в кои аспекти усещам проблеми : - общуване с околните - себеуважение - натрапливи мисли, ПА - деструктивно поведение Това са само част . Дразни ме най- много факта, че променям настроението си почти мигновено - от депресия, до ярост, раздразнителност , обвинения, после следват и извиненията . Много извинения. Изпитвам и страх от това да ме напуснат. Ужасен страх , което ме кара като че ли да " тествам " хората на които държа . Също така забелязвам , че ако наистина дължа на някой човек, то се карам с него , все едно това е начинът да му покажа че държа на него . После пък се държа добре, но когато се държа добре се чувствам зависима и започвам пак да се държа зле. Да, осъзнавам какво правя. И не мога да се спра. Това се повтаря постоянно. Това изтощава мен и всички около мен и влияе на почти всеки аспект в живота ми . Какво да правя ? Дали имам нужда от диагноза ? Имам. За да мога да разгранича кое съм аз и кое не съм . За да мога да знам , дали поведението ми е следствие на реална преценка или е от проблем. Знам,,че тук няма как да получа диагноза ... но ми се искаше да споделя, защото наистина не съм човек които няма да се бори . Напротив. Благодаря Ви за отделеното време и внимание .