Търси в Портала

Здравейте, пише ви жена на 34 години.Обръщам се с молба за помощ към Вас,защото през последните дни ми се случва нещо,от което много се страхувам!Ще започна отначало.Преди около 3,5 години започна всичко.Тогава в следствие на кризата в Бг моето семейство претърпя много материални загуби,останахме почти без доходи и с огромни задължения към банката.Естествено най-голямото притеснение бе за домовете ни.Но аз най-много се притеснявах ако се случи така,че да ги загубим,как ще го понесат родителите ми и брат ми.Слава Богу с много мъки през тези години упяхме да се измъкнем и досега вс е наред,но с цената на много нерви и препятсвтия.Малко след това се случи така,че в разстояние на 1,5 години загубихме 4 члена на семейството.Отново притеснението ми беше за родителите,защото майка ми наистина е много чуствителна.След това се наложи да правят операция на бащата на моя приятел и се наложи той да се върне в неговия град,за да го замества на работа.Забравих да спомена,че съм от Варна.Така стана обаче,че имаше усложнения и се наложи да остане по-дълго.Когато мислехме,че вече ще може да дойде при мен и ще си бъдем заедно,майка му се разболя от рак.Наложи се аз да я водя по химотерапии.Можете да си представите как се чуствах като виждам всички тези болни хора.Естествено си мислех как ако аз се разболея,как ще се справя,ами ако член от семейството ми се разболее!?Слава Богу и това премина и тя е добре,в момента е в ремисия!И така всичко това премина,но още в самото начало аз получих нещо като паническа атака,незнаех какво ми е,много се уплаших , обадих се на личната лекарка и тя ми каза,че е от стерса и се случва.После се случи пак.Тогава ми изписа деанксит.Това се случи още преди да загубя близките си.Пропуснах да кажа,че бащата на приятеля ми направи гърч пред мен(той е диабетик на инсулин,но и злоупотребява с алкохола).Тогава много се стреснах и развих страх и на мен да не ми стане така.започнах да си нося захар постоянно в случай,че усетя разлюляване.Естествено прочетох в интернет всички симптоми на хипогликемията.Така след това и след паническите атаки почнах едно ходене по лекари-кардиолози,ендокринлози,невролози.Започнах да си меря кръвното през 15 минути,самонаблюдавах се и при всеки симтом четях в интернет.Сами разбирате,че през това време си преписвах какви ли не блолести .Започнах обаче да се тревожа много и за здравето на близките ми.При всяо тяхно неразположение настръхвах.И така през тези 3 години постепенно успях да разбера,че физически нищо ми няма.Ако случайно идваше ПА в началото се напрягах,но после си казвах,че няма да умра и да получа инфаркт .Само остана един страх да не ми стане така(ПА) пред хората и да се изложа и понякога,когато имах среща с клиент се напрягах ужасно много от това...Пих деанскита по 2 таблетки цяла година,после по1,после по половин,по една третинка,докато преди 4-5 месеца започнах да го пия по 1/3 през ден,защото нещата значително се поуспокоиха,приятеля ми се върна при мен,почнахме да правим планове за дете,семейството ми си стъпи горе-долу на краката,аз също започнах отново да имам работа.(архитект съм и както сами разбирате и аз по време на кризата останах без доходи).Чуствах се добре с изключение на тревожни мисли,които ме налягаха понякога,рядко.Като например-баща ми е на обект на открито и е много топло и аз много се притеснявах да не му стане нещо,защото по телевизията само говореха,хипертониците да се пазят от жегите.Но успявах и с това да се справя.И така до преди 3 седмици,когато отидохме на гости при родителите на приятеля ми и баща му отново получи гърч пред нас.Уплаших се много,не ми стигаше това ами и чух лекаря,който дойде да пита дали има някакви проблеми,защото може от нерви да му е станало.И тогава веднага изникна страха"ами ако и аз започна да получвам гърчове?" пак изпаднах в едно такова тревожно състояние и не помня вече,но мисля,че получих ПА и изведнъж ми дойде мислълта"ами ако загубя разсъдъка си?Ако полудея?след тези стресови години,нормално е?"..наложи се приятеля ми отново да остане там,аз още повече се напрегнах,защото предния път отиде за 2 седмици,а остана 2,5 години и плановете ни за дете се отложиха...и пак ПА и пак мисълта,че полудявам...и така се насади в мен един страх,ама ужасен страх,че полудявам.Така ме е вкопчил,че не мога да изтрия тази мислъл от главата си.А четенето ми в различни форуми само влоши нещата.сърцето ми се е свило и немога да мисля за нищо друго.Така бях веднага след като се върнах във Варна без него преди 3 седмици...Уплаших се много и реших да потърся психолог.Преди да отида при нея вече ми беше преминало,даже мислех,че е минало!..Тази събота обаче,когато ми дойде цикъла,се почуствах ужасно зле,беше много болезнен и отново получих може би ПА-незнам какво е..много силна тревожност,мислите ми започнаха да препускат като луди,бях настръхнала цялата и отново това чуство на ужас,че полудявам.Просто не можех да мисля трезво.Това ПА ли,преди ги нямах тези симптоми,поне не толкова силно-просто ми биеше лудо сърцето,виеше ми се силно свят,започваха да ми изтръпват ръце ,крака,и тила ми силно се стягаше и мислех,че получавам инфаркт.Сега пак го имаше изтръпването на краката...но и този силен ужас ,че никой и нищо не може да ми помогне,че ще полудея!И от събота до сега пак тези ужасни мисли,че полудявам,че ще се срина,изникват ми едни картини,как съм упоена с лекарства,а близките ми са тъжни..а това е последното,което искам.Много обичам семейството и приятеля си и всичко,което искам е да им нося радост и усмивки.Внаги съм била много силна и съм давала кураж на всички,а сега не мога да се позная..не съм аз!!!едно такова ми е замяно и ужасяващо!И тази мисъл не ме напуска..снощи почти не успях да спя,когато се събудих през нощта пак този страх!Това натрапчива мисъл ли е какво е незнам,но ме влудява!Сама ли си я вкарах в главата?Моля Ви помогнете ми,искам да бъда пак тази смелата,силната и усмихнатата.А от седмица не е така.Като чета хората как с години са в депресия и се ужасявам.ама и чичко гугъл ме разлюля още повече след проверката какво ми е .. и с това четене се докарах до тук..като почуствах този страх че ще полудея веднага писах в гугъл и можете да си представите какво се случи!...Имам мечти да градя кариера и семейство.Да дам всичката си любов на приятеля ми..изтърпяхме толкова много през тези години и сега ,когато вече сме заедно аз не съм себе си!А точно тази мисъл също ми дойде-"след всичко аз няма как да изляза от това със здрави нерви"!И това ме тормози.Какво ми е,ПР,тревожно разстройство ли какво.полудявам ли.и може ли да полудея?Безкрайно силно Ви моля да ме приемете за ваша пациентка,знам че не сме в един град,но не може ли да се провеждат терапиите по скайп?Моля ви от все сърце!не познавам тук някой ,който да е посещавал психолог или психиатър и незнам при кой да отида!Тази при,която хоидх е на моята възраст и без мн опит!Имам нужда от добър специалист и адекватна терапия!Много съм податлива и не искам някой да ми напълни главата с още глупости!Трябва да се оттърва от този страх и мислите,които не ми дават мира!Силна съм и знам,че мога да се справя.Даже само като написах всичко това ми се струва смешно и глупаво да мисля такива неща... Съжалявам,че стана толкова дълъг пост,но трябваше да си кажа всичко,за да ме разберете ясно откъде идва проблема!Благодаря предварително за отделеното време!