Търси в Портала

Напоследък имах едни доста дълбоки мисловни брожения по горепосочените проблеми. Намерих много интересни книги и дискусии за атеизма, особено обяснението на религията като вирус, който се самоиздържа, за да съществува. Ето тук може да се намери дискускията с Др. Даръл Рей: Освен, че ми бе интересно, освен елементарни въпроси, се разискваше и книгата му The God Virus , a също така прочетох и книгата му Сексът и Бог, как религията изкривява нашата сексуалност. Много интересно четиво наистина. Но после слушайки цялата дискусия за атеизма, някак си не се съгласих с тях напълно. Да, много доводи се даваха против религията като такава,но с техните опити да обяснят всичко, те просто остават в главата и забравят за духовността, която съществува в един човек. Аз не бих могла да живея без представата за Бог където всичко се рационализира, но всъщност открих, че нашата вътрешна карта на ценностите ни, често е заложена в главите ни като малки и ние дори не ги поставяме под съмнение някои от тях. Например да кажем Амин на много неща. Но когато започнах да поставям всичко под въпрос се обърках. Обърках си и моята карта с ценности. Установих, че ние всички имаме малки островчета, на които се спасяваме и това са така наречените механизми за справяне, с които се успокояваме в дадени ситуации и се спасяваме от стреса. Освен, че осъзнах колко лесно може да ми се въздейства отвън, също така осъзнах, че може би сега е моментът като осъзната личност вече да си изградя нова карта с ценности, които да се градят на лични решения, усещания, и нужди, а не да приемам наготово идеологии и да се опитвам да се вместя в тях, потушавайки вътрешните си конфликти. Едно от нещата , които когато поставих религията под съмнение беше какви са всъщност ползите и вредите от религията през вековете? Дали е имала само негативно или само позитивно влияние? Със сигурност не е второто, но дали е и първото и до каква степен? До колко религията е зацапана и размита от догми, норми , страх и вина и до колко е чиста духовност? Исус Христос в християнството олицетворение ли е на любовта? Да , така се тръби в християнството, но като се замислим това са едни готови модели, които ни се набиват в главите от малки, чрез книжки , проповеди и т.н. Това са въпроси свързани с агностицизма. Ние имаме право да вземем информирано решение за нашите ценности. Запитах се дали моралът е свързан с религията? Кой го е измислил? Гледах една беседа, в която се казваше, че религията е барометърът на доброто и лошото и без нея няма да съществува обективен морал, а само субективен, и така ще има само човешко мнение, като няма да има етика, защото никое човешко мнение няма да е по-важно от друго. Примерно убийството , самоубийството за едни може да е непростимо престъпление, а за други може да е ок, в зависимост от обстоятелствата. Религията , вярата поставят едни основи, в които да има отправна точка за добро и лошо. Но пък за да стоим в доброто, трябва ли да сме под страх да не нарушим на някого закона? Да чувстваме вина? А също така молитвата, благодарността? И те ли са измислени от религията? Аз лично изпитвам страх, че моите модели няма да отстоят във времето и пространството и ще се срина под напора на напрежение и проблеми, някак си нямам вяра в себе си, че моите ценности са важни за мен и че работят за мен. Че аз не мога да се сравнявам с някви големи умове, които са измислили големи идеологии, но пък с каква цел? Религиите наистина ли целят да ни доближат до Бог или обслужват свои собствени цели? Това ми е трудно да разбера - какво мога да си взема от тях като чиста духовност и какво са догми и ограничения , целящи да подчинят личността на властта им. Всъщност големият ми страх идва от там - да пусна досегашните ми разбирания, малките островчета на комфорт в подсъзнанието ми, за които съм се хванала като удавник за сламка, но които са само едни островчета на фона на карта, която може би не ми върши толкова добра работа, защото има механизми, които ми пречат да бъда спокоен и уравновесен човек и спъват развитието ми. Така че, за да пренаредя картата, ще трябва да се освободя и от островчетата, които ще придобият друг облик в една нова карта. Просто пускането на старите модели е много трудно, защото трябва да пуснеш това, което си бил до сега. За мен Исус Христос е едно такова островче. Научена съм от малка, че той е олицетворение на любовта, че е заченат без 'грях', но тези неща не отстояват във времето на моите вярвания. време е да го проверя с моите сетива и с моите убеждения на този етап и да се убедя дали трябва да го харесвам или не, и как въобще би било добре да възприемам Исус Христос. Защото всъщност аз бих искала ако той ми е някакъв модел на поведение, в труден момент да взема пример какво е правил, и да предприема действие, а не да търча към църквата да се изповядвам, да си обръщам другата буза, да бъда добричка, и въобще да вървя против себе си и да се подтискам още повече, а не да се измъквам от проблема. И освен това кой е асоциирал Исус Христос с любовта? Ако е имало исторически такъв характер, то той е събирал ученици да проповядва, изцелявал е, говорел е на хората, че ще се спасят ако го последват в божието царство, но никъде няма в прав текст разговор за любов, освен да обичаш ближния си , така както обичаш себе си. ДА, ама толкова много хора има ниска самооценка, така че те съвсем не обичат себе си, а как да обичат ближния си? Значи ще е по същия начин, ако те не си позволяват, ако се подтискат, то тогава няма да позволяват и на ближния да има, няма да му желаят доброто. Така че всъщност това едва ли е добър модел на поведение. Някой може ли да даде руги примери защо Исус Христос е любов и с какво може да ни бъде за пример освен, че е евангелизирал големи маси от хора? По-нататък намирам друга статия, с друго мнение. http://www.changingthefaceofchristianity.com/opinions-and-editorials/an-atheist-call-for-christian-compassion/ Човекът разсъждава върху това дали християнството като религия , целта му е да помага на бедните, да евенгелизира и въобще, християнството в днешния му вид има ли някакъв принос към духовното израстване на хората, а и помга ли дори и на бедните или на някой? "Samaritan’s Purse implements the model of the Bible story of the good Samaritan, and follows Jesus’ teaching to come to the aid of the world’s poor, sick, and suffering. " Does God Care About the Poor? Not long ago I posted a Facebook comment supporting health care financing reform. A friend commented that God intends for the church to help the poor, not the government. I responded that if that’s true, God apparently doesn’t care much about the poor. Let me explain. To be fair, some Christians make amazing sacrifices to relieve the suffering of others. However, I’ve observed a “body of Christ” that provides no convincing evidence that God has any interest in whether or not people have food, health, or freedom from exploitation. A Church Too Focused on Evangelism As a charismatic Christian, I believed that the Holy Spirit lived in every Christian, teaching and inspiring him or her to do God’s will. I was troubled by the prevailing attitude among evangelical Christians that serving people’s needs was secondary to “saving them” through the Gospel. I’ve often heard this attitude defended with the argument that the gospel offers eternal life, which is much more important than our present physical needs. I understand that perspective, but I am unconvinced that it justifies the church’s focus on evangelism over compassion and service. Това ли е целта на християнството? Не е ли спасението на душата ти неговата същност? Ето това ме навява на мисълта, че масата хора са водени за носа от маса идеологии, но те не са се запитали какъв е смислът на всичко това за самите тях? За какво ги ползват. Какво искат да постигнат.