Търси в Портала

Здравейте, Знам, че тази тема е нелепа, но понеже страдам от неоправдан страх, просто трябва да потърся помощ. В мен се надига мощен вътрешен конфликт и изпадайки в него имам чувство, че ставам жертва на нещо подобно или поне мозъкът може да даде само това обяснение на случващото се. Тук прилагам малък цитат от статия, който наистина описва какво чувствам.. не знам какъв е точно механизмът, но искам да се науча да се справям с тези състояния. 'Прикачвайки се към енергийното тяло на „хазяина”, те започват да „смучат” енергията му, като го правят все по-слаб и по-слаб (отслабва биополето), беззащитен, докато не постигнат своята така желана цел-да живеят отново, като се наместят изцяло във физическото му тяло, така както някога и те са имали и управлявали физически тела. Това представлява т.нар. обсебване (Човек може да бъде обсебен от тленни и нетленни същества. Механизмите са различни.)' Аз съм интелигентен човек, и самият факт , че се занимавам и страхувам от подобни работи ме изкарва извън нерви. Уж съм осъзнала, а вътре в мен има един такъв страх от подобни същества и че мога да бъда нападната и губя мисловна и всякаква друга енергия. Снощи сънувах кошмар и се събудих в 2ч и от тогава не съм мигнала. На една приятелка баща й почина предния ден и ходихме да се видим с нея. След това сънувах нещо, което не помня, но помня че си обяснявах какво е когато се събудих. Бяха 2 същества от астралния свят, 2 субстанции, нямаха форма. Ако някъде се описва ада, то това го почувствах като нещо такова. Един мрак и една студенина, абсолютна липса на любов. АБСОЛЮТНО ОТСЪСТВИЕ НА ЛЮБОВ. Нищо нямаше смисъл. Пълна обреченост. Почувствах, че не ми е там мястото, но се събудих много изплашена. След това дълго си обяснявах, че тези неща се преборват с любов, а аз имам любов, но се чувствам много уязвима към подобни неща, а именно защото преди 20г бях жертва на религиозна секта и по време на един екзорсизъм ми беше втълпено, че демонът, който гонеха много драматично от едно момиче се е вселил в мен, защото съм била отворила вратата на греха широко, понеже съм правила секс преди брака. От тогава сексът го свръзвам с демони, с нещо ужасно, мръсно и нечисто. И също така ми беше втълпено, че аз сама си навреждам и предизвиквам тези страхове, от ко ито се хранят демоните, като не следвам 'словото божие'. Сами разбирате , че това са способи да направят човека слаб и уязвим, за да могат да го контролират. Много време мина от тогава и много неща осъзнах, но съм постоянно уязвима на темата демони, астрални паразити. Не мога да се отпусна и да бъда изцяло себе си и да задоволявам всичките си нужди, било то сексуални или други. Това 'неразрешаване' на себе си да бъда себе си, ми носи страдания, които сякаш идват от 'демона', и се зараждат едни страхове, че сякаш не мога да се справя с живота и живея на 30% от капацитета си, които още повече подхранват този 'демон' имам чувството и така се въртя в един порочен кръг вече 20г почти. Когато успея да изляза от тези състояния и съм изпълнена с любов и спокойствие, виждам ясно нещата, но винаги съм с едно наум, че пак мога да вляза, което и се случва, и това е защото няма емпирично обяснение на нищо от този астрален свят и не мога да съм сигурна. Също така много често в живота се срещаме с подобни въпроси, които често ме навличат на подобни мисли. Например снощи в просъницата от кошмара си мислех защо е толкова важно водното кръщение. Аз съм кръстена както всеки друг човек. Някои хора ми казват, че това предпазва от подобни същества. Баба ми, която е евангелистка ми каза, че това са глупости и че кръщението е във вярата. Колко от тези неща са суеверия и колко не? Например , сега като почина на моята приятелка баща й, им казали да закрият огледалата. Всеки го прави машинално, но дори не знае и защо. Едни казват за да няма суета, други не знаят. Трябвало да се раздадат дрехите на починалия? Защо? Трябвало да не се гледа телевизия, едните казват от 2-3 дена до 40дена , казват други. Мен ме дразнят всякакви такива суеверия, но още повече се дразня, че се страхувам от тях. В крайна сметка какво може да ти направи един енергиен вампир? Той ли ти пие енергията или твоят страх и натрапливи мисли? Но какъвто и да е отговорът , този страх и натрпаливи мисли така сковават тялото ми, че всъщност всичко започва да придобива реална форма, сякаш този 'демон' физически те наранява. Чувството е отвратително и не можеш да избягаш никъде. Чувството е на капан, а животът е ужасен по този начин. Бих искала да разнищя този страх и ще ми е необходима малко помощ.

Напоследък започнах да чета за астралния свят и пътуванята в него, тема, която ме вълнуваше преди сектата и когато първото ми гадже почина. Понеже това не е материя, в която се работи с теореми и факти, има много интересни и разнообразни публикации, само че, понеже при мен има този клъстър на страх все още, явно интерпретациите ми малко се изкривяват. Та ето някои от чуденките ми, и бих искала да чуя мнения по въпроса. Специално допълнение за Орлин – всъщност осъзнах, че не толкова връзката с Бог стои в корена на моята тревожност, а точно страхът от това, какво може да те нападне вътре в теб, нещо, от което да не можеш да се защитиш, това ме кара да бъда в state of alert в повечето време , вместо да се отпусна и да насоча енергията си към любимите за мен неща. Също така осъзнах, че сектата е атакувала в мен женската, слабата ми страна, като я е отровила с вина при чувстването на тези пориви, всичко което е свързано с креативността в мен, спонтанността. Всичко, което си ти е погрешно, всичко поставяш под въпрос, за да можеш да бъдеш под кокнтрол. Така че, не толкова обърканата ми връзка с Бог е проблемът, а този страх да не бъдеш обсебен от нещо против волята ти ако си лош, или по-скоро ако си себе си, а не богобоязлив. А това идва от моята връзка с моя физически баща и отхвърлянето, което цял живот съм търпяла от него. Та... Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция? Или пък те няма да влязат ако ние имаме само чисти помисли? Ок, като жертва на секта, на мен ми е било обяснявано, че чистите помисли са да нямаш секс преди брака, да не се обличаш разголено, да не пиеш, да не пушиш, да говориш само за Библейски теми, да бъдеш един осакатен робот с други думи, за да не се 'омъсриш' и тези същества да те нападнат и да те измъчват и да бъдеш в ада постоянно. Доста години нося тази травма в себе си и вече съм на път да я освободя, но искам да си изясня някои неща, за които не можеш просто да говориш с всеки срещнат, или пък да го научиш в часа по философия. Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим? Също така въпрос специално към Орлин. През медитациите , които сме правили, особено дишанията, бях предупредена, че отново това е, така да се каже, извън тялото преживаване и някой може да влезе в него докато не сме там. Не съм изпитвала подобно нещо, с изключение на последния път, когато имахме негативно чувство няколко човека, но ти си правил хиляди дишания и знам, че няма подобно нещо, освен това когато боравите с толкова много хора, които освобождават негативни страхове и емоции, вие предпазвате ли се нещо определено. Чистите ли се по някаквъв определен начин? Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни. Освен това бях накарана да повярвам, че не съм достойна да искам от Бог. Друг въпрос, който ме разтревожи беше за ‘колектвиното несъзнавано’, което Орлин спомена веднъж – много болка, много тъга. Беше по време на медитация и сякаш се пренесох там, и се уплаших беше страшно. Една приятелка, която се занимава с астралния свят ми каза, че е ходила там заради някаква жена, болна от рак и е изпитала голяма тъга и много е плакала , като е видяла вибрациите й, или емоциите й, не знам точно. Знам, че всеки трябва да си ги преживее тези неща и хората го правят, за да се издигнат в духовното си израстване, но какво точно е това несъзнавано и защо трябва да ходим там? Май за сега ми се изчерпаха върпосите. Мисля, че от цялото това упражнение искам да си изясня, че астралният/невидимят свят, който ни заобикаля не е опасно място, от което да се страхуваме и да се затваряме в черупката си, а е приятно място, където има всякакви ‘хора’ и могат да се научат неща също както на Земята.

Чудя се дали в моя случай става дума за някакви детски страхове, които не съм преодолял напълно или за нещо нормално за хората? Когато бях на 7 години, с една възпитателка в детската градина си говорехме за различни мистични неща, в това число за духове. Разсъждавах на определени теми - да ги нарека духовни, които не са за възрастта ми. Започнах да сънувам кошмари. Майки ми ме води при една баячка, ползваща олово. От водата беше извадена фигура на човек с вдигната ръка: не знам причината да излезе това. Скачането на сън престана за години наред (по - нататък още веднъж бях заведен при баячка и чак след това този проблем изчезна почти на 100%). През повечето време, имам чувството, че въобще не се страхувам от тъмното (понякога се чувствам много добре), чат пат изпитвам лек страх. Обаче понякога се появява страх от тъмнината: страх да съм сам на тъмно навън, страх да гледам в тъмното в стаята ми (в изключително редки случаи се случва да усещам почти панически страх от тъмнината в двора ни, но както споменах - през голяма част от времето ми е добре и не се страхувам). Когато ме е шубе, страхът е свързан с това, че може изведнъж пред мен да се яви...дух, да видя дух (в съзнанието ми изникват образи на зловещи лица на духове). Чел съм немалко езотерика, слушал съм езотерика - смея да твърдя, че съм по - смел по отношение на духовете от повечето хора (поне така си мисля). Но сякаш не съм преодолял напълно детския ми панически страх от духове, който силен страх ме караше да тичам бясно от къщата до намиращия се в другия край на двора тоалетна, която ползвахме тогава, а после от тоалетната - обратно с бягане в къщата (спомням си една вечер, в която не смеех да изляза от тоалетната и чаках някой да слезе на двора, за да го сторя). Това, че от време на време изпитвам по - малък или голям страх от тъмнината навън/в стаята ми, страх че може да видя/да бъда нападнат от злонамерен дух, израз на непреодолян някогашен страх ли е или е нещо нормално за нас хората? Забелязал съм, че след определен тип филми, както и в дни, които съм по - изнервен и изпитвам страх по отношение на някакви битови неща, тогава и страхът ми от тъмното и от духове са появяват/засилват. Една вечер, преди години, нарочно изгасих лампата в стаята и около половин час се взирах в тъмните и кътчета, повтаряйки си някакви окуражителни думи с цел напълно да се справя със страха си от тъмното...(преживяването не ми беше особено приятно, но се насилих). Не успях напълно да се освободя от този страх - дори не знам дали е намалял. Чудя се, дали ако бях проявил упорство щях да постигна целта си? Имам предвид, да бях повторил упражнението няколко стотин пъти в последните години... Случвало се е по време на медитация в пълен мрак, да се чувствам комфортно. Усещанията ми по отношение на тъмнината варират. Страхът ми от духове, който по принцип не ме тормози, е по - голям от двата страха. Нормално ли е възрастен човек да изпитва някакъв страх, бил той и малък, по отношение на тъмното, когато не се намира в някаква непозната и опасна среда, а на своя територия така да се каже? Вие свободни ли сте на 100% от страховете, за които пиша? Може ли непреодолян в детството страх (от тъмно, от духове, от вампири и т.н....), да се трансформира в страхове от други неща, които не са в сферата на мистиката? Страхът от духове и от тъмното, да не би да са ни някакво праисторическо наследство? Ако като цяло, не усещаме да ни тормозят, трябва ли да правим опити да ги преодолеем напълно (например чрез взиране в тъмното или чрез посещаване на гробище нощно време - това последното звучи откачено, но е в стил "изправи се срещу страха си")?