Търси в Портала

Отварям темата, тъй като Стелиян Славов спомена за духовния байпас в един свой коментар съвсем наскоро, което ме подсети за този позабравен от мен термин - а е тема, запознаването с която е много полезно, освен любопитно. С Орлин също сме говорили неведнъж за фалшивата духовност, служеща за бягство от реалността. В този блогпост съм събрала полезни източници по темата, а тук директно ще си позволя да цитирам психолога Джон Уелууд: „Духовен байпас” е термин, измислен от мен, за да опиша един процес, който видях да се случва както в една будистка комуна, в която бях за известно време, така също и в мен самия. Въпреки че повечето от нас са искрени в опитите си да работят върху себе си, забелязах една широко разпространена тенденция да се използват духовните идеи и практики за заобикаляне или избягване на нерешени емоционални проблеми, психологически рани и недовършени задачи на развитието. Когато сме в „духовен байпас”, т.е. заобикаляне чрез духовното, често използваме целта за пробуждане или освобождение като рационално обяснение на това, което аз наричам преждевременна трансцендентност: опит да се издигнем над суровата и хаотична същност на нашата човешка природа, преди да сме се изправили лице в лице и да сме сключили мир с нея. В такива ситуации сме склонни да използваме абсолютната истина, за да говорим с пренебрежение или да отхвърляме изцяло основни човешки потребности, чувства, психологически проблеми, проблеми с общуването и дефицити в развитието. Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден начин." Какво мислите вие по темата? Какъв е вашият опит с "духовния байпас"?