Търси в Портала

Бих искала да поговоря малко за интуицията. Напоследък се сблъсках с нещо необяснимо , което много ме покруси и разочарова от самата себе си. Нещо, ко ето не мога да определя точно какво е, но е вътрешен глас, от този най-дълбокия, вътрешното усещане, което те кара да не изневеряваш на себе си, въпреки ситуациите в реалността. Всичко започна със срещата ми с едно момче. По принцип съм предубедена към по-младите мъже, които имат интерес към по-големи жени. 3-4 гоини са ок, но над 5 започват да се усещат разликите. Та срещнах този малчо в един сайт, там където най-малко очаквах да срещна такова прекрасно същество. От началото на срещата ни до сега, той буди в мен само уважание и възхищение, и нищо друго... Само да отбележа, че разликата ни е 8г. Той също имаше любопитство да опита с по-голяма жена и понеже беше много възпитан и позитивен, аз се съгласих да се срещнем. В деня на срещата дойде едно момче, което изглеждаше поне 7-8 години по-младо от същинската си възраст. Тук говоирм за мъж все пак над 30г, а не за абсолютно незряло момче. Вечерта протече в приятни разговори, но аз не усетих никакъв флирт между нас или някакво привличане и си казах, че ще е просто една среща и вечеря, от които нищо не губя, защото човекът насреща беше приятен. Накрая на вечерта той ме откара с колата си до нас и ме целуна. Много рядко ми се е случвало при целувка да не изпитам абсолютно нищо, никаква тръпка, никакъв ток. Да, на момчето му липсваше техника, но дали беше само това. Казах си, че на другия ден ще му кажа, че нямам интерес към него, защото не изпитах никакво вълнение. Не ми се искаше да му чупя хатъра още същата вечер. Обаче той беше толкова внимателен и позитивен и постоянно ми пишеше някакви приятни неща, че на мен това внимание ми хареса. Абе истински джентълмен. Покани ме на уикенд в планината и аз си казах, че винаги мога да го шкартирам, но защо не прекараме един прятен уикенд заедно. Честно казано бях любопитна как ще е сексът. Отидохме на хотел и той беше отново много внимателен, грижовен и прочие. Сексът не ме очарова за съжаление, но пък останалата част от уикенда протече в такава хармония, че накрая на уикенда аз бях в полет на криле. Отдавна не се бях разбирала с някой толкова добре. Започнахме да се виждаме, а аз се амбицирах като истинска кака да му покажа някои неща в секса, и му казах какво му липсва, а той се амбицира да се научи. Всичко изглеждаше добре, но аз, бидейки с малко по-особено сексуалност, започнах да имам съмнения относно бъдещите ни отношения. Аз съм полигамна, за мен свободата в секса и между партньорите е нещо много красиво. Трябваше да обясня на този моногамен човек това, но изненадащо той го прие добре. Изпитах облекчение, че дори и сексът да не върви, ще мога евентуално да се виждам с други партньори, защото говорихме по въпроса. Не криех нищо от него. Аз съм всеотдаен и етичен партньор и предпочитам да споделям всичко с любимия човек. Но въпреки неговите усилия да научи практики в секса и прочие, аз оставах неудовлетворена, трудно свършвах, дори сексуалните ми фантазии вече не бяха същите и това започна да ме мъчи. Аз също търся серизона връзка и много искам дете, а моето време напредва и този аспект също ми е много важен. С времето разбрах все повече, че съм намерила идеалния партньор за семейство и дълготрайни отношения и тази мисъл много ме радваше, но всяка позитивна мисъл, бе очернена с негативната мисъл, от тук нататък все незадоволена ли ще ходя в живота?? Проблемът при моят партньор беше, че той е от тези толкова добри , възпитани и гиржовни партньори, че му липсва хищната мъжка страст и тази мъжка нотка, която да покори жената. Понеже аз съм и с по-високо либидо, аз бях по-активната в секса и се чувствах като генератор, който на м оменти са изтощаваше. Този разрез в самата мен много започна да се задълбочава. Неудовлетворението в секса и представата ми за един тих, спокоен и удовлетворен иначе живот с подобен партньор. В един момент се усетих толкова привързана към този човек, че запонах да подтискам вякакви еротични фантазии, които преди ме възбуждаха, не поглеждах към други мъже, да не би някой друг да ми хареса повече, защото знаех, че моят мъж има недостатъци в секса и се притеснявах, че лесно може да появи някой, който да ме привлече неудържимо. Толква огромно беше желанието ми да започна семейство с този човек, че дори реших да поддтисна тези мои пориви. Но, нещата ексалираха-от този емоционален блокаж започна да страда тялото ми, започнах да се чувствам, че все едно не съм себе си, започнах да се чувствам нещастна отвътре, въпреки, че имах всички причини да се чувствам щастлива отвън. И тогава започнаха съмненията и вътрешните борби. Всеки път когато се видех с него, след хубавото време прекарано заедно, гушкането и хармонията, се усилваше желанието ми да бъда с него. Но в момента, в който се приберях в къщи и започнех да се занимава със своите си неща и да бъда себе си, съмениеята и раздовението ме връхлиташе с мощна сила. След около месец прекаран в такива терзания, защото скъсването не беше опция, психиката ми доста се затормози и взех да давам накъсо. Постоянно ми се ревеше, не можех да мисля за нищо друго, нищо друго нямаше значение, роднини, приятели , хобита... Започнах да усещам, че плащам доста висока цена за това. През цялото време не съм крила терзанията си от него. Но той просто не ги усети с тази сила, с която ме връхлитаха те. Накрая не издържах и просто знаех, че трябва да се отрдъпна, да се отдалеча, за да си поема въздух и да осъзная къде се намирам и защо се случва всичко това. Казах му, че искам да не се виждаме известно време, поне месец, за да се успокоя и да видя накъде ще поема. Месец, в който ще си дадем пълна свобода на действие, за да видим кой накъде. Както винаги той беше много сговорчив и се съгласи с експеримента, в името на това да не страдам. Казхаме си, че дори ще се срещаме с други партньори и двамата. И в края на този месец, ако нещата се разпаднат от самосебе си, то изходът е бил ясен, ако решим да бъдем заедно, ще обсъдим пак критериите. В момента сме в този период на този един месец. Въпреки, че се отдалечихме малко един от друг, моите вътрешни терзания не стихват. Помислих си за срещи с нови мъже или с някои стари любовници, но дори и това не ме радва, толкова съм се привързала към моето момче, че си искам само него, но пък тялото ми вика за хубав секс. Честно казано се чувствам в една безизходица, в която никога не съм се намирала. Мислих за хиляди варианти как тази връзка да проработи, как той ще ме пуска с други партньори, как ще експрриментираме двамата с други партньори, какво на него ще му запали интереса, но колкото и варианти да си давам, този вътрешен глас, тази интуиция??? ми казва, не, това не е човекът за теб. Сякаш това ми казва. Сякаш съм сложила красиви обувки на краката си, които ми стоят изящно, но малко ми стискат. Много често когато ги поносим, стискането става все по-голямо и по-голямо, докато накрая ни се появят мазоли и ни прокървят краката. Ето с тези обувки аз в момента не мога да се разделя. Тази 'интуиция' ми казва, че този мъж не е за мен. Няма го това мъжкото някак си у него. Ние и двамата сме се свързали през децата в нас, а не през зрелия мъж и жена, и любовниците, и това някак си ми се струва като по-добра платформа за приятелство. Но не това иска душата ми. Тя иска такъв всеотдаен партньор в живота, не само за приятел. Та нали най-хубавите връзки стават между двама приятели?? Умът в мен се бунтува и казва, да но обувките като ги поносиш малко може и да се поразтъпчат и да се раширят и да спрат да ти убиват. Но.. обикновено не е така. Тези, които ти стискат осезателно продължават да ти стискат. Обувката, която ти приляга точно на крака, ти я усещаш още в магазина, усещаш, че това е обувката за теб. И тук да се върна на интуицията... През цялото време докато чета литература за личностно развитие си казвам, че човек привлича това , което мисли, че човек трябва да има добра самооценка и вяра в себе си, вяра, че ще му се случи най-доборото, в какъвто и вид да му го поднесе съдбата. И този път искам да поема това предизвикателство, да пусна сигурното и да повярвам в тази 'интуиция', защото Вселената всякаш ми казва - ако ми се довериш, ще ти намеря партньор много по-добър от този. Но изборът е твой. Можеш да го направиш сега. Да пуснеш и да чакаш новото с трепет. Или да избереш да бъдеш в тази половинчата връзка и винаги да си в съмнение дали нямаше да дойде по-добро? Но сега аз пак съм в съмнение, ако пусна тази връзка.. дали не съм изпуснала най-доброто?? И въпросът ми тук е: може ли да има наистина толкова силна интуиция, че чак да се измъчваш? Според моята психоложа имам страх от обвързване. Да, създалата се ситуация може да се обясни с много неща, но това вътрешното, което ме тормози не мога да го обясня на никой. То ми казва 'довери се' и не бъди в полвинчата връзка, но неизвестното напред е толкова празно и страшно. Нищо не се вижда на хорзонта, нищо толкова хубаво като това, което имам в момента, и което не ми е беше случвало от дълги години. Как да порявам на тази 'интуиция', на този вътрешен глас. Звучи съвсем неадекватно. Много страдам и съм м ного разочарована в себе си. Кавам си, ето съдбата ти прати този прекрасен човек, но ти пак искаш нещо друго. Хората ми говорят за компромиси, за какви ли не варианти. Но това вътрешното... дали е интуиция или просто моята невъзможност да правя компромиси със себе си?? Много съм объркана. Според мен човек е по-наясно с егото си, с външната си обвивка, отколкото с вътрешната си същност и понякога тази същност ни изненадва. Сега много повече разбирам гейове, лесбийки и т.н. Когато си бил възпитван с едни ценности и ти се окажеш различен от тях. Искаш да е така и висчко да е наред в живота ти, но не можеш да се обърнеш срещу природата и вътешната си нагласа. Сега аз се опитвам да разбера себе си и какво точно искам, какво за мен значи идеалният партньор? Не идеалният човек, а партньорът, който най-много ще пасне на моите нужди. Дали тази вътрешна нагласа също така трябва да доминира живота ми, и ще ме повлича към незнайни за мен хоризонти. Буда е казал, не се привързвай към нищо. И аз тук мился, че съм толкова нещастна, защото съм се хванала като удавник за сламка и съм се привързала към това външното , този идеал за семейство, но все пак преходни неща... Дали трябва да остана вярна на вътрешния огън. Чела съм хора, к оито са били успешни и изведнъж зарязват всичко и е озовават в далечна държава, далеч от цивилизацията и разбират, че така са по-щастливи, макар че на пръв поглед действията им са съвсем неадекватни. Чувствам се в същата ситуация. Ще захвърля еди прекрасен партньор, за да изследвам това, което има вътре в мен и този силен глас, който с всички сили се опитва да предотврати тази връзка. Мисля да му се отдам и да го послушам, защото иначе просто ще полудея...