Търси в Портала

Здравейте! Момиче на 20 години съм, което търси съвет! Имам приятел, с когото сме години вече с него и доста близки. Той е доста манипулативен, но аз заради дългите ни отношения винаги си мисля, че просто си измислям. Наскоро започнах да общувам с едно друго момче, което много ми допадна. Приятелят ми ме видя, когато си комуникирахме и, естествено, реакцията не беше удовлетворяваща. Нн ми даваше да си общувам с него, казваше ми, че иска просто секс от мен. В началото разговорите ни бяха много приятелски, той знае, че си имам гадже. Но наскоро гаджето ми започна да не е удовлетворява, не чувствам възбуда към него, чувствам го като даденост. Това пе подтикана да върна контактите си с доугото момче, писах му и си пишем вече от многш време. Нкщата започват малко или много да клонят към флирт. Забравих да спомена, че той живее в друг град - премести се). Започна да ми говори как искал заради мен да дойде, да се видим и тем подобни. Пишем си много интересни работи и не ми дава причина, да мисля, че иска само секс. Приятно ми е с него, но се чувствам виновна пред приятеля ми. Макар и аз да не подхождам с флирт към другото момче, все още съм във връзка и гледам да запазя приятелските отношения. Чувствам се виновна, какво да правя? Объркана съм много зе се радвам да получа отговор!

Здравейте, чувствам се малко странно да споделям личен проблем онлайн, но поне намирам утеха в анонимността. На 24 г. съм и имам сериозна връзка с моят партньор от близо 2 г. Истината е, че той се появи посредством натрупване. Имам проблем с ревността във връзката си, на първо време, преживях известен срив в семейството си, от който ще започна. Израстнах в чудесно семейство, с много любов и прекрасни отношения, но на по-късен етап се оказа, че единият ми родител е изневерявал на другият и то продължителен период от време. Това няма толкова голямо значение, но в мен се зася семенцето на съмнението, че колкото и съвършенно да изглежда всичко, подобни неща са възможни, а често и вероятни. До тук добре, нещата бяха умерени, ревнувала съм, но не е било нещо страшно. Вътрешният ми проблем се появи когато партньорът ми се наложи да замине в чужбина. В началото всичко беше наред, но в едното от вижданията ни, видях в телефона му доста неприятен разговор с друго момиче. В крайна сметка нищо не се е случило, но бях готова да се разделя с него. С времето обаче започнах малко по малко да му прощавам, а той горчиво съжаляваше и ми доказваше всеки ден, че никога не би постъпил по сходен начин спрямо мен. След няколко месеца успях да му простя и да продължим заедно напред. Градим планове заедно, съвсем скоро ще заживеем заедно и нещата между нас са повече от прекрасни. Той ми дава цялата любов и грижа на света и не бих могла да искам нещо повече, въпреки че понастоящем все още живеем в различни държави, но това скоро ще се промени. За себе си съм решила, че искам да продължа напред с него, но тук възниква проблемът. Връщането обратно в старите преживявания, оставили някаква травма в мен, ме карат да ревнувам от най-дребни неща, включително онлайн глупости от типа на харесване на снимка на друга жена и т.н. Това мое поведение трови връзката ни и аз усещам това, поради тази причина, съвсем съзнателно опитвам да не коментирам и да не оставям ревността да ме завладее, но така попадам в друг капан - затварям я в себе си и тя трови и тормози мен. Не знам как да се измъкна от този порочен кръг и да се оттърва от ревността, за да осигуря спокойствие и вътрешен мир за самата себе си. Ще се радвам да чуя мнение или съвет, как да се справя с този порок и да се измъкна от капана на миналото, за да се радвам повече на щастливите моменти и да живея по-спокойно.

Здравейте. От много време се колебая дали да пиша тук и накрая се реших. Имам връзка от четири години с момче по-голямо от мен с пет години. Обичам го и се старая нещата да вървят помежду ни, но не се получава. Преди година се преместих да уча и много исках той да бъде с мен, но ми каза,че няма да остави живота си и да тръгне. Тогава реших ,че може би наистина е егоистично да го накарам да си остави, работата, семейството, покрива под главата и всичко, което е в комфортната му зона. Връзката от разстояние е много трудна, когато мога си пътувам, виждаме се, но щом стане въпрос тои да остане за повече от ден при мен, не иска и да чува. Разделихме се за три месеца, след което той някакси ме убеди,че се е променил и не може без мен, повярвах му. И сега съм в същата ситуация. Аз нямам възможност да се прибирам и го навивам той да идва, но той не иска. Не знам правилно ли е да искам от него да остави всичко и да се опитаме да създадем нещо само двамата, далеч от комфортната му зона? Все пак всеки човек мисли различно и може би е егоистично от моя страна. Обърква ме това, че се държи мило, но в същото време, когато стане въпрос за сериозни неща той се държи ужасно. Моля за някакъв съвет

Искам да съм максимално искрен с вас хора и не знам какво да правя. Аз имам много тежки психически проблеми, взимал съм наркотици, преди години, но съм чист от доста време поне 4 години вече. Ще се опитам да бъда искрен с вас, не казвам, че съм добър човек, но не съм и някой изрод надявам се. Имам големи проблеми с егото си на моменти, ако ли нечти постоянно също така да се изразявам правилно. Бил съм в психиатрична клиника поради проблеми с агресия, и се лекувам от доства време, пия хапчета - zyprexa. Бях и на терапия в ТО Феникс и когато излязох от там преди 2 години и половина, живота ми протичаше нормално, успях да оправя взаимоотношенията си със семейството ми и да се върна в университета да уча. Вече съм 2ри курс, учех и френски език на курсове, които завърших успешно, и макар и да вървя бавно се справям. Не съм отличник и никога не съм бил, много ми се иска някой път да хвана стипендия, но явно не е по силите ми. Преди г/д една година срещнах Елена, гаджето ми. Тя е с 10 години по голяма от мен, но е страшно интелигентна жена, работи като археолог и работи много. На последак се караме доста, макар и да сме заедно, не мога да кажа че е взискателна, живота и се гради на прости принципи, а и е доста освободена жена, няма задръжки в секса, не обича простотии и е много добър събеседник. На няколко пъти се опитах да е целуна последно време, но тя не иска и това много ме вкарва в странни състояния. Преди 2 дена на път се скарахме, защото седнах да се храня сам и не я попиах дали е гладна, а тя ми, чете конско, че човек с добро възпитание е добре да попита човека до себе си, дали не е гладен. Не казвам, че не е права, но не знаех как да и обясня защо не съм е поканил, а истината е, че си мислих нещо важно за мен. А днес след пътя ми каза, че е добре да не се виждаме 2-3 дни. Исках да правим секс, но усещах, че ще ме отхвърли както за целувките. А когато съм сам се онасям в мислите ми и се самонавивам, че искам да не сме заедно, а е харесвам много. Това е едното, ще ви пиша и за другите неща които ме притесняват, когато разбера как да се изразя и да ви раскажа. Благодаря предварително.