Търси в Портала

Напоследък започнах да чета за астралния свят и пътуванята в него, тема, която ме вълнуваше преди сектата и когато първото ми гадже почина. Понеже това не е материя, в която се работи с теореми и факти, има много интересни и разнообразни публикации, само че, понеже при мен има този клъстър на страх все още, явно интерпретациите ми малко се изкривяват. Та ето някои от чуденките ми, и бих искала да чуя мнения по въпроса. Специално допълнение за Орлин – всъщност осъзнах, че не толкова връзката с Бог стои в корена на моята тревожност, а точно страхът от това, какво може да те нападне вътре в теб, нещо, от което да не можеш да се защитиш, това ме кара да бъда в state of alert в повечето време , вместо да се отпусна и да насоча енергията си към любимите за мен неща. Също така осъзнах, че сектата е атакувала в мен женската, слабата ми страна, като я е отровила с вина при чувстването на тези пориви, всичко което е свързано с креативността в мен, спонтанността. Всичко, което си ти е погрешно, всичко поставяш под въпрос, за да можеш да бъдеш под кокнтрол. Така че, не толкова обърканата ми връзка с Бог е проблемът, а този страх да не бъдеш обсебен от нещо против волята ти ако си лош, или по-скоро ако си себе си, а не богобоязлив. А това идва от моята връзка с моя физически баща и отхвърлянето, което цял живот съм търпяла от него. Та... Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция? Или пък те няма да влязат ако ние имаме само чисти помисли? Ок, като жертва на секта, на мен ми е било обяснявано, че чистите помисли са да нямаш секс преди брака, да не се обличаш разголено, да не пиеш, да не пушиш, да говориш само за Библейски теми, да бъдеш един осакатен робот с други думи, за да не се 'омъсриш' и тези същества да те нападнат и да те измъчват и да бъдеш в ада постоянно. Доста години нося тази травма в себе си и вече съм на път да я освободя, но искам да си изясня някои неща, за които не можеш просто да говориш с всеки срещнат, или пък да го научиш в часа по философия. Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим? Също така въпрос специално към Орлин. През медитациите , които сме правили, особено дишанията, бях предупредена, че отново това е, така да се каже, извън тялото преживаване и някой може да влезе в него докато не сме там. Не съм изпитвала подобно нещо, с изключение на последния път, когато имахме негативно чувство няколко човека, но ти си правил хиляди дишания и знам, че няма подобно нещо, освен това когато боравите с толкова много хора, които освобождават негативни страхове и емоции, вие предпазвате ли се нещо определено. Чистите ли се по някаквъв определен начин? Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни. Освен това бях накарана да повярвам, че не съм достойна да искам от Бог. Друг въпрос, който ме разтревожи беше за ‘колектвиното несъзнавано’, което Орлин спомена веднъж – много болка, много тъга. Беше по време на медитация и сякаш се пренесох там, и се уплаших беше страшно. Една приятелка, която се занимава с астралния свят ми каза, че е ходила там заради някаква жена, болна от рак и е изпитала голяма тъга и много е плакала , като е видяла вибрациите й, или емоциите й, не знам точно. Знам, че всеки трябва да си ги преживее тези неща и хората го правят, за да се издигнат в духовното си израстване, но какво точно е това несъзнавано и защо трябва да ходим там? Май за сега ми се изчерпаха върпосите. Мисля, че от цялото това упражнение искам да си изясня, че астралният/невидимят свят, който ни заобикаля не е опасно място, от което да се страхуваме и да се затваряме в черупката си, а е приятно място, където има всякакви ‘хора’ и могат да се научат неща също както на Земята.