Търси в Портала

Трудно ми беше да озаглавя тази тема, но прочитайки две статии много се разстроих и се замислих имаме ли право да съдим другите, както ние не бихме искали да бъдем съдени. Двете статии бяха за разкриване на големи групи педофили в Германия и Италия, които са действали организирано. Баща на 43, който е изнасилнвал 3 месечната си дъщеря и до 3тата й годинка я е изнасилил поне 79 пъти гласеше статията. Снимал я по телефона и я пращал в дарк нет. Цяла мрежа от такива изроди, които са се подкрепяли еидн други са си давали кураж да насилват деца, като са се убеждавали сами себе си, че това е в рамките на нормалното и дори със съгласието на детето. Измисляли са начини как да забалмосват детето да не се оплаква. Иззети са многобройни терабайти със подобни сцени на насилие. Детективите, които са гледали с часове подобни неща е трябало да потърсят психиатрична помощ. Другата групировка в Италия е била група , в която се е плащало да се вършат насилия в реално време над деца, като да се заливат с горещо олио и т.н. - по поръчка на клиента. И други подобни изродщини, които няма смисъл да описвам - схванхте идеята. Та се запитах, понеже онзи ден видях една снимка на ловец, който стоеше до убита мечка и гордо показваш мъртвата си плячка. Отдолу имаше един коментар на възмутен човек, който беше написал, след като божията съдност е различна от нашата, защо изобщо им дава души на такива? И аз се замислих. Какъв изверг трябва да си, за да малтретираш деца? Както сами се досещате, повечето от тези хора имат нормални професии и нормален живот. Та, какво са те? Луди? Продукт на обществото? Низки души, обладани от демони и тъмни сили? Какво са? И ако Бог ги е създал с някаква мисия и ги оставя да безчинстват, имаме ли ние парво да ги съдим? Нашата правосъдна система е различна, с оглед на това, да се запази обществото като единица и да има съжителство. Всъщност основно се замислих над въпроса, както ние се обичаме и приемаме и тъмните си страни, можем ли да приемем и тъмните страни на тези хора? Моята единствена реакция ще бъде да ги убия със собствените си ръце. Както и със сектата съм се питала много години, до къде стига тук тяхното разбиране и оневиняване. Те знаят, че вредят на някого, т.е правят го целенасочено. Знаят, че правят нещо лошо. Трябва ли въощбе да проявим разбиране и приемане? И тук веднага правя асоциацията със себе си. Когато аз постъпвам лошо трябва ли да проявя разбиране към себе си, или да се самобичувам? Защото понякога и аз искам да стъпквам хората и да става на моето и сега някак си се асоциирам с поведението на тези хора, което е нелепо. Но в такъв случай трябва ли да почнем да живеем според обществените норми и да не можем да бъдем себе си?

Здравейте, имам един въпрос, тъй като отскоро се научих да подлагам всичко на рационални въпроси и той , че бог ни е създал като негово проявление и казва (в книгата Разговори с бога): това е моят план. Да се реализивам чрез теб.Така концпцията ще е превъне в преживявване и аз ще позная себе си чрез опита. т.е бог не е ли отново несъвършен и невеж след като е тръгнал да се учи от грешките на едни несъвършени и невежи същества?

Здравейте, Макар и странна, искам да споделя тази тема, защото понякога страдам от неосновани страхове. Всъщност, моите страхове си имат история, но странното е , че ме плашат не неща от реалността, ами все такива фантасмагории. Гледах един клип на поп песен и там имаше един, който правеше вуду кукла, с която да контролира една жена. Замислих се, колко е истинско наистина вудуто и колко е опасно. Във филмите повечето е драматизирано, подсилено и често плод на режисьорск умение, както и екзорсизмът. Между двете има нещо много общо, някаква нечиста сила, която контролира човека и той е някак си безпомощен. Ето тази безпомощност ме притеснява. Това, разбира се, е асоциация от травматичното ми пребиваване в секта за кратко време, както и mind control, който упражняваха там. Сега вече когато започнах наистина да обичам себе си, разбрах, че моята връзка с Бог е неприкосновена и никой не може да ми попречи на нея. Но има ли наистина хора, които с енергията си могат да контролират други хора до такава степен? А и другите хора да не могат да се предпазят по никакъв начин? Дали е защото другите хора не осъзнават и са 'отворени' към това? Най-дразнещото е, че отнякъде се присещам за подобни неща и започвам да се страхувам от тях, без дори да има причина, а това влияе на нормалния ми живот. Какви са вашите мисли по темата?

Здравейте, Иска ми се да поразсъждавам върху темата с яновидството. Ходих при една жена вече втори път и просто тази жена все едно вижда вътре в мен, вижда моите мисли, моята енергия, улавя ме. Нейната енергия е много силна. Казва ми неща, от близкото бъдеще и минало, но само верни неща, без да съм обелила и дума за тях. Та сега ще се опитам да формулирам няколко въпроса. Жената ме попита дали чета книги за духовно израстване и аз отговорих да. Точно това свързване с вътрешното си Аз - с Божественото с интуицията, не е ли същото? Т.е. ние с кое Божествено се свързваме? Със самия Него или разни ангели, архангели и цели кавалкади от езотерични същества, които съществуват и всъщност до колко ние можем да управляваме собствената си енергия и собственото си поле и да не позволяваме на чужди такива да ни влияят? А тези същества какви са? Как се свързват с тези хора и защо искат да предават тази информация? Някой друг ли им позволява, те сами ли го решават? Акок съдим от гледна точка на религията - ясновидките са отхвърляни, бих си представила, че във вселенския закон тези неща са забранени, но някои езотерични същества са намерили вратичка в закона и търгуват с информация, както това да звучи в техния свят така че са лоши. Ако го погледнем от чисто човешка точка - хора отиват за помощ и биват посъветвани, и им се помага. Ванга и жени като тази обикновено имат някакви учители, които им казват всичко това, и тогава те би трявало да са добри. НО понеже няма анатомия на езотеричния свят и всичко е само гадаене, нещо аз не мога да взема решение на кое да вярвам. Ако вярвам на сетивата си, тази жена ме описва отвътре и аз трябва да съм ѝ благодарна. Тя работи с много любов и винаги си тръгвам от там с много позитивна енергия. НО главният в ъпрос е , ако има някой посоянно да ти казва това и онова, къде отива твоята свободна воля, твоят избор, твоите решения? Или това също е въпрос на личен избор?