Търси в Портала

Понеже се превръщам от инженер-химик в пост-инженер-химик с екологически нрав, представям на вашето внимание един дребен факт - за "виртуалната" вода в нашия живот, или скритата вода в различните продукти. Идеята е да се пресметне какво количество вода е необходимо за производството на единица от даден продукт и въз основа на това да се категоризира. Пример - за 1 кг пшеница са необходими 1000 литра вода. за 1 кг памук са необходими 10хиляди литра вода за 1 кг телешко са необходими 15 хиляди литра вода за 1 автомобил са необходими 400 хиляди литра вода Естествено, водата не се съдържа в готовите продукти, но е била използвана за тяхното производство. Има значение и дали ще изцапаме водата или няма да я изцапаме, защото за приготвянето на един килограм телешко не само, че е необходимо 15 пъти повече вода, но и водата в крайна сметка е главно под формата на урина, фекалии и огромно количество въглероден диоксид, а пък от автомобилната промишленост не ми се мисли каква вода излиза... ... С други думи - в контекста на едно консуматорско общество - купуването на по-качествени стоки има своя екологичен принос. Защото няма смисъл да изразходваме ресурсите два пъти - не само нашите финансови, но и природните. Ето един линк към википедия, но в интернет количеството информация е огромно http://en.wikipedia.org/wiki/Virtual_water Категоризирането, което е описано в тази публикация, за мен не е съвсем точно, точно поради по-горното ми съображение - не е важно колко вода е използвана за приготвянето на един продукт, а колко дълъг ресурс му е предвиден. Защото ако е предвиден да бъде ползван в продължение на 50 години е едно, ако има ресурс от 2 години - съвсем друго. Но ви е ясно, че ако въведат едно реално категоризиране на стоките спрямо техния ресурс и суровините, които са използвани за техния добив... консуматорското общество и братята китайци... няма да имат какво да правят...