Търси в Портала
Showing results for tags 'Учителя'.
3 резултата
-
Здравейте, Създавам тази тема, защото ми е интересно тези от Вас, които са посещавали Градинката на Учителя в кв. Изгрев какво са почувствали докато са били там. Днес, 21 март 2019 - първият ден от астрономическата пролет, реших спонтанно да посетя гроба на Учителя. Бях нощна смяна на работа и идеята се породи в мен сякаш изведнъж и постепенно започна да се усилва в мен любопитството, желанието да реализирам и запаметя подобно посещение в съзнанието си. И друг път се е пораждала тази идея, но поради едни или други причини не съм пристъпвал в действие. Но, може би това се е случвало така, защото не съм бил явно достатъчно духовно узрял, осъзнат, за да мога в руслото на духовната благодат и изобилие да черпя мир, хармония и тишина... Локализирах мястото в гугъл мапс и от метростанция СУ "СВ. Климент Охридски" се качих и слязох с метрото на Жолио Кюри. Първоначално тръгнах наслуки по улица "Латинка", но в посока х-л Плиска и стигайки до едно училище разбрах, че съм в грешна посока, при все че попитах една жена дали нататък се пресичат улиците "Латинка" и "Никола Мирчев". Върнах се до метростанцията и поех нататък по улица "Латинка". Нe бързах, утрото беше мрачно, подухваше хладен вятър и това допълнително създаваше условия за студено и потискащо време... Скоро пред мен се показа Градинката на Учителя... Почувствах духовен трепет в себе си... Един възрастен господин като по часовник от вътрешната страна ми отвори вратата и с благонравен поглед ме покани да влезна и аз му благодарих с искрена усмивка... Прочетох условията за реда в Градинката. Седнах по-настрани на една пейка... и леко се унесох - нали бях нощна смяна на работа... В близост до покойното място на Учителя имаше две млади жени на около 30-35 години, които се наслаждаваха на първопролетното природно спокойствие и естествено оживление на гълъбите... Постоях така седнал на тази отдалечена пейка можеби около 20-тина минути. Наближаваше 09:30 ч. Станах и се запътих по-наблизо към Гроба на Учителя. Разгледах го, обиколих го, почувствах формата на яйце, потърсих в съзнанието си случйни символики, наблюдавах каменната плоча с пентаграма и Пътя (все още съм лаик в усвояването познанието на Учителя и имам откъслечни елементи от него, придобивани малко по-малко през годините), взирах се в цветята наоколо, в бялата ниска метална ограда с вградени в нея в редица пентаграми... НО, НАЙ-ВЪЛНУВАЩОТО МИ ПРЕЖИВЯВАНЕ БЕШЕ СЛЕДНОТО... РЕШИХ ДА СЕДНА НА ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ДЪРВЕНИ СТОЛЧЕТА В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ ДО ГРОБА НА УЧИТЕЛЯ И ЗАТВОРИХ ОЧИТЕ СИ. ОПИТАХ СЕ ДА СЕ ОТПУСНА - ДА ПОТЪНА В СЕБЕ СИ, ИСКАХ ДА УСЕЩАМ САМО ДИШАНЕТО И ИЗДИШВАНЕТО СИ. ПРОБВАХ ЛЕКА МЕДИТАЦИЯ (макар че и тук съм все още начинаещ)... ПОЧУВСТВАХ КАК ПРИ ВДИШВАНЕТО МИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ И ИЗЧИСТВАЩО СЕ СЪЗНАНИЕ МИСЛОВНИТЕ ОБРАЗИ КОЙТО ИДВАХА В СЪЗНАНИЕТО МИ СЕ ВТАЛЯВАХА, А ПРИ ИЗДИШВАНЕТО СЕ РАЗШИРЯВАХА НАСТРАНИ - НАЛЯВО И НАДЯСНО... НЕ СЛОЖИХ АРГУМЕНТ, ОЦЕНКА ИЛИ УДИВЛЕНИЕ НА СЛУЧВАЩОТО СЕ В УМА МИ - А ПРОДЪЛЖИХ ДА СЕ ОТПУСКАМ И ДА ДИШАМ И ИЗДИШВАМ СПОКОЙНО - ОТБЕЛЯЗВАЙКИ И РАЗЛИЧНИТЕ ШУМОВЕ - СТРОИТЕЛНИ, ЕСТЕСТВЕНИ - НА ВЯТЪРА, ГЪЛЪБИТЕ И Т.Н... ПОСЛЕ ДОЙДЕ НАЙ-УЧУДВАЩОТО МЕ НЕЩО, КОЕТО СЕ ПРОТОЧИ КАТО БУРЕН ПОТОК В СЪЗНАНИЕТО МИ... И НА КОЕТО НЕ МОГА ДА СИ ДАМ ОБЯСНЕНИЕ... ПЕЙЗАЖНИТЕ КАРТИНИ В УМА МИ СЕ МЕНЯХА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЪРЗО... ПОЯВИ СЕ ГОЛА ПОВЪРХНОСТ, ПОСЛЕ ЗЕЛЕНИНА, ДЪРВЕТА, ГОРА, ПЛАНИНИ, ЗАВЪРТАНЕ НА РАСТЯЩО КЪЛБО, КОЕТО МЕНЕШЕ ЦВЕТОВЕТЕ СИ ОТ ПО-СТУДЕНИ КЪМ ПО-ТОПЛИ... НАКРАЯ ПОЧУВСТВАХ СТРАННО УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ НА НЯКАКВО ЖЪЛТО-ЗЕЛЕНИКАВО КЪЛБО В СЪЗНАНИЕТО МИ, КОЕТО ИЗБУХНА И ПРЕДНАЧЕРТА ДИРЕНЕТО ОТ МЕН НА НЯКАКЪВ ПО-ДЪЛБОК СМИСЪЛ... ЦЯЛОТО ТОВА ИЗЖИВЯВАНЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПРОДЪЛЖИ ОКОЛО 2-3 МИНУТИ, МАКАР ЧЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОДЪЛЖЕШЕ ПО ВЪЗМОЖНОСТ МНОГО ПО-ДЪЛГО. Описвам това преживяване като феноменално за себе си. По принцип и друг път съм имал сходни наченки на подобен преживелищен опит, но този път не очаквах нещо подобно да се случи, но то се случи... Затова реших и да Ви пиша още днес, 21 март 2019, още преди да съм си легнал да поспя преди следващата нощна смяна... Моля Ви, дайде някакво тълкувание на преживяното от мен - това различни фази от развитието на земята ли са? Какво означава растящото огнено кълбо в ума ми, което накрая експлодира? Извинявам се ако пиша малко нешлифовано, но съм и емоционално развълнуван от случилото се и от една страна желая развитие на случилия се процес в нови измерения, а от друга - просто отчитам това сръхестествено проявление в живота си като благодатен знак за нещо, което е предвестник на нещо по-голямо, което иде да се случи в живота ми... Моля, споделете и Вие Вашите преживявания в Градинката на Учителя и/или поне насочете мисълта ми към по-обхватно и смислено тълкуване на преживяното от мен тази сутрин. Предварително Ви благодаря за отговорите! Бог да Ви благослови! balthazar
- 3 отговори
-
- градинката
- учителя
-
(и %d други)
Tagged with:
-
Здравейте, Не открих подобна тема, затова реших да добавя нова. Къде мога да намеря колекция с електронни книги на Учителя за предпочитане във формат подходящ за e-Reader.
- 5 отговори
-
Борис Георгиев, великият български художник, последовател на Учителя Петър Дънов, личен приятел с Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и Николай Рьорих, става близък приятел и с Алберт Айнщайн. Това се случва през 1928 г., когато в Берлин д-р Елизе Владигерова (майка на Любен и Панчо Владигерови) запознава Борис и Айнщайн. Следва редица изящни портрети на физика и неговото семейство, които сближават творците, като Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да открие своя самостоятелна изложба в Берлин, в Галерия „Шулте” (юли 1929 г.). Може би дружбата им е била крепко споена и от дълги разговори за законите на природата, красотата и хармонията – любими теми и на двамата. Последното навярно би потвърдил и Рабиндранат Тагор (ако бе сред нас), комуто се е налагало да си беседва и с Айнщайн, и с Борис Георгиев – поотделно. Може би именно тези сладки приказки, в които наука, изкуство и философия се сливат, запознават Айнщайн с основните идеи от Учението на Учителя Петър Дънов, с неговата дейност, лекции и беседи. Учение, в което гениалният ум, може би, е доловил живия пулс на светлина и свобода; в което е усетил, че животът е един, цялостен и неделим. Може би. Всъщност, няма как да затворим скицника без още един важен щрих – проф. Рашко Зайков. Даровитият български учен специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин и освен физиката, двамата споделят и любовта към цигулката. Рашко Зайков е и първият българин, получил престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация, като Айнщан е ходатайствал лично за него, а по-късно урежда и отпечатването на един от първите му трудове. Тъй като не разполагаме с данни за връзка между проф. Зайков и Учителя Петър Дънов, никак не бих искал да спекулирам с този въпрос. И все пак споменаването на Рашко Зайков има двойно оправдание – това е не само още една несъмнена българска връзка на Алберт Айнщайн, но и паметта за изтъкнатия български физик заслужава да остане жива.