Търси в Портала

По-предната вечер сънувах интересен сън. Тръгвам на пътуване в друг град да се срещна с важни ученици на Учителя - двама от малкото все още живи. Единият от тях беше лечителя Петър Димков, а другия Георги Куртев. Имахме само два свободни дена. Пътувахме май цяла нощ с кола, за да стигнем. Пристигнахме, но не намерихме лечителя там, където очаквахме. Разбрахме, че се е преместил в някакъв хотел и там приемал приятели и пациенти. Пристигнах в хотела и питах на рецепцията за него. Казаха ми, че бил много зает и нямало да може да ме приеме. Обясних, че идвам от далеч и е важно да се видя с него. Първия ден го видях за малко, а на другия ден го посетих за повече. Беше много възрастен вече. Не помня подробности, но си спомням ясно, че се ядосвах, че нямам диктофон или лист, за да си записвам. Това, което говореше беше много ценно, истинско, дълбоко и докосващо. Мислех си също, че покрай тези важни принципни неща, които ми разказва, може би няма да ни остане време да го питам за един здравословен проблем, който имам. Така и стана... Говореше бавно, спокойно и уверено. Усещах от него топлота и приятелско, даже бащинско отношение към всичко. В думите му усещах вибрациите на един ученик на Учителя. Говори ми известно време и изведнъж смени темата и започна да ми говори за сънищата и важността им. Каза ми много ценни неща. Попитах го от къде знае това. Каза ми полуусмиханто - знаеш от кой. Имаше предвид Учителя. За жалост не помня много подробности от съня. Само това, че единия ден имаше великолепен изгрев, и че също бяхме планирали да посетим Георги Куртев, който живее в някаква вила в покрайнините.

Където и да отида, когото и да срещна, Тебе виждам. Вдишвам Те в уханието на Пролетта. Стъпвам по полите Ти. Оглеждам се в очите Ти. Мисля за светлината Ти. Чувствам топлината Ти. Десницата ми сочи към синевата Ти. Домът ми се радва на смехът Ти. Трапезата ми е препълнена с благата Ти. Чашата ми се прелива с водата Ти. Наистина, където и да отида, когото и да срещна, Тебе виждам.

Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел, това размишлявайте. Из Завета на Цветните лъчи на светлина за днешния ден

Да изучиш Пътя... означава да изучиш себе си. Да изучиш себе си... означава да забравиш себе си. Да забравиш себе си... е начинът да се просветлиш. Да се просветлиш... означава да освободиш... собствените си тяло и ум, както телата и умовете на другите. дзен учителя Доген, из филма Дзен (2009)

Средната Земя е завладяна от тъмен владетел. Древно пророчество казва, че ще се появи млад мъж, който единствен може да възвърне мирът и хармонията. Това е Търсачът. Мечът на Истината е неговото оръжие, а спътници са му Магьосникът от Първия Орден и приказно красива жена с необикновена дарба. Това е една легенда за геройство, за необикновени приключения и битки между силите на доброто и злото и за една голяма, но невъзможна любов. Legend of the Seeker

Има два вида тъга Да искаш да получиш и да няма от кого! Да искаш да дадеш и да няма на кого!

Успях и тази година да посетя Мадарския събор на Братството, макар и за малко. Тръгнаме в 5 сутринта в събота и бяхме на платото малко след изгрев. Чух края на беседата и успях да се включа в Паневритмията. След това имаше обща братска закуска. Последва кратко обяснение за незаконния лифт към езерата на Рила. Показаха се и 21-то упражнения от Учителя. Има идея за записването им на филм на Рила, заедно с още три комплекса от упражнения. Последва братски обяд в хижата. Имаше доста изложени книги пред хижата. Купих си книжката "Абсолютният Закон" от Невена Неделчева. Преди години, съм чел романът и "Марта", който също намирам за много ценен. След кратка пауза започнаха лекциите на различни теми. За жалост не успях да присъствам, тъй като се наложи да си тръгна... Знам, че след това е имало и вечерен концерт и традиционната вечерна молитва. Беше вдъхновяващо!

На 27 декември 1944 г, Учителя напуска физическото си тяло... Молитветния наряд в братския център във Варна започна в 6 сутринта. Имаше около 30 човека от града и няколко от чужбина. Нарядът започна с песента Бершит Ба, а след това продължи с Той иде. Казахме молитва и формула, четоха се части от Евангелията. Започна беседата Радост, която никой няма да отнеме. Ето някои мисли от нея, които ме впечетлиха: "Страданието и мъчението, това са вметнати неща в Живота – те са неестествени неща в Живота... Всяка енергия, която не е употребена за работа, е груба – тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа. При страданието имаме такава една енергия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на условията – тази енергия трябва да се превърне в една вътрешна хармония. Защо страдаме? Ще ви дам друго едно обяснение. Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища; щом искате да имате едно хубаво жилище, непременно трябва да страдате, за да се съгради това жилище. А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на работниците: въздишаш – плащаш, докато се съгради къщата и се измаже... Друго разрешение на въпроса не може да се даде – това е разумното разрешение на въпроса: страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище. Вие страдате, понеже искате да станете господари и не може да станете – там е всичкото страдание. Човек винаги страда за това, което не може да постигне, и винаги страда за това, което изгуби – или че не е постигнал нещо, или че е изгубил нещо. Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията. Сега човек трябва да придобие това качество – кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада – да заповядва на всички нисши духове, та като го видят, да станат на крака; щом не си господар, те ще ти заповядват – който от тях дойде, ще ти заповядва. Има един начин, по който може да се избегне страданието. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня... Пусни Господа да вземе участие в твоя Живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: „Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.“ Тогава ще се оправят работите – тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението, тогава няма страдания и ние сме вече в Небето. В себе си трябва да се примирите, за да се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви. Един евангелист ме попита: „Ти как разбираш Евангелието?“ Аз му отговорих: „Мъчих се да го разбера, не го разбрах и си казах: Чакай да го живея сега; и тогава почнах да го разбирам.” Кореспонденция е едно, а Реалност е друго. Кореспонденция аз наричам случая, когато Слънцето ти го рисуват; Реалността е, когато изгрее живото Слънце – онова, което дава всички блага. Какво велико нещо е Божието присъствие! Три неща трябва да спазва човек: да не се поколебае в своята Любов, да не се разклати в своята Вяра и да не изгуби своята Надежда. Трябва да бъдете весели, за да се възвърне здравето ви. Смейте се! И когато сте сами, пак се смейте, за да се лекувате – смехът действа здравословно. Весело гледайте на нещата и когато останете сами, посмейте се хубаво. Смехът в известно отношение е почивателно състояние. Смехът е външна граница на Радостта. Ако не се смеете, ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели. Животът е много хубаво училище." След беседата, последваха песен, молитва и формула. Молитвената програма завърши. В мене остана усещането, сякъш някой е намазал с магичен изцеляващ елексир, някои от раните на моята душа....

Изваждам ви наяве Страх, лъжа, лицемерие, гняв, алчност, завист, подтиснатост, похот, ревност, гордост, самонадеяност, вкопчване, съмнение, мнителност, затвореност, срамежливост, свръхчувствителност, несигурност, нетърпеливост, свръхвзискателност, консервативност, некомуникативност, недоверчивост, некооперативност, нетактичност, неяснота, нерешителност, отнесеност, разсеяност, нецеленасоченост. Нека топлите лъчи на светлината, чистият въдух и бистрата вода ви обгърнат и проникнат във вас. Изваждам ви наяве, Изваждам ви наяве! 24 Октомрви 2008 Варна, България

Спираловидна Мъглявина Изключително красиво! Снимка на Мъглявината Поглед отблизо на пръстена на Мъглявината

Демони от миналото, бягам, бягам, бягам аз от векове. Крия се и страх ме е, озъртам се, но те са още тук. Демони от миналото, меч в ръката си държа и щит си нося. Напред и в атака, нападам аз, но уви безплътни те са. Демони от миналото, разлиствам древни книги. Чудодейни слова мълвя, но подигравателно ме гледат те. Демони от миналото, мира не ми дават. Търся изход, и тогава чувам Глас: Само Истината свободата носи! Демони от миналото, Истината е вече моят меч, Обръщам се, в очите ги поглеждам и наричам ги: страх, гняв, похот, алчност, лъжа – това сте вие. Демони от миналото, започват те да се смаляват. Погледът ми проницателен е веч И тогава започвам да разбирам Не са демони това, а Ангели Ангели, предрешени в черни дрехи. Който Истината разбере, вижда истинските им лица: смелост, радост, мъдрост, истина – на това ни учат те. Демони от миналото, освободете ме, покажете истинските си лица, върнете ми Мира, дарете Свобода. 19 Септ 2008, 23:55 Варна, България

Малко музика от АББА от филма Мамма Мия!

Молитвената програма във Варненския братски център протече много добре. Атмосферата беше приятна, молитвите и песните - вдъхновяващи, беседата - проникновена. Ето някои от препоръките на Учителя: " Когато се изнася истината пред хора, които не я разбират и не я обичат, те се отегчават от нея. Да изнасяш слабостите и погрешките на хората, това не е истина. Истината открива пътя към любовта. Който търси слабостите на хората, сам попада в тях. Който вижда погрешките им, сам попада в тяхната мрежа.... Човек е слуга на Божественото. Чрез него Божественото се проявява. Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква... Без любов хората не могат да се познават. Дето е любовта, там е познаването. За да познаеш човека, ти трябва да го обичаш. Какво ще правят онези, които са в есента на живота? — Ще събират плодовете си. — За себе ли ще ги задържат, или ще дават от тях и на другите? Вижте какво прави изворът. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпреки това, продължава пътя си, с цел да се влее в морето, и там да даде нещо от себе си. Човек не трябва да се задоволява само с едно добро. Много добрини трябва да направи той и да не изпуща случаите за правене на добро... Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и, като не знаят, къде да ги турят, страдат... Здрави, бодри, работоспособни хора са нужни на света. " В беседата е даден и метод за лекуване с ръце. След като свърши молитвената програма играхме Паневритмия за последен ден тази година. Присъстваха около 25 братя и сестри. Живата музика от цигулка и китара ни донесоха приятни мигове. Зелената поляна с леко бещукащите от слънцето мокри тревички, усмихнатите лица ни предадоха особен ентусиазъм, жизненост и бодрост за началото на новия ден. Времето беше слънчево, като че ли приветстваше началото на новата духовна учебна година... На всички приятели, светъл ден! Публикувам това малко със закъснение в блога си, след като вече преди няколко дена го публикувах във форума тук

Всичко, което има начало... има и край.

По-малко думи... повече приложение.

На 12 юли, Петровден, в братския център във Варна се проведе молитвена програма. Не бяхме много хора, повечето братя и сестри явно бяха на традиционния събор в Айтос. Други пък бяха избрали да посрещнат слънцето на Мусала, някъде другаде на планина или в групите по градове. Предната вечер се наложи да си легна късно, около 1-2 ч. след полунощ. Сутринта положих известно усилие, за да стана малко след 5. Измих се, сложих си бели дрехи и около 6 без 15 бях в братския център. Точно преди да паркирам, видях един брат, който също тъкмо пристигаше, но пеш. Понякога се чудя, колко повече усилия им коства на приятелите, които идват с автобус или пеш рано сутринта за изгрев или за молитва. Аз идвам с кола и ми се спи. А как е било преди век? Братята и сестрите са ставали в 3-4 през нощта, вървели са пеш до Изгрева, прекосявайки града, за да чуят думите на Учителя. Колко се е променило времето от тогава само! Точно в 6 часа молитвената програма започна. Казахме молитви и формули, пяхме песни, прочетоха се цитати от Евангелията. Братът, с когото пристигнахме заедно, е музикант и ни зарадва с прекрасно изпълнение на пиано на музиката от Учителя. По време на молитвата атмосферата се разреди, стана някаква трансформация в мислите и чувствата. Има някаква магичност в тези общи братски срещи. Започна беседата: Мистичното разбиране. Наистина, мистичното разбиране, за което Учителя говори, започна да се влива в нас. "Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира." - казва Учителя. "Под „мистик“ разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешно разбиране същината на живота. Под „същина на живота“ разбираме вечното в света, т.е. идеалът, към който се стреми душата." Можем ли и ние да разберем вътрешната страна на живота? И как да я намерим? Ето какво ни съветва Мъдрецът: "Ако човек няма първо отношение към Бога, той не разбира вътрешната страна на живота. Като имаш отношение към Бога, ти търсиш Неговата слава.... Отношенията на Бога към човешката душа не могат да се заместят с никакви други отношения. Ако мислиш, че хората могат да те направят щастлив, ти се лъжеш. Целия свят да ти дават, цялата вселена да ти обещават, хората не мога да те направят щастлив. И ангелите да се съберат около тебе, пак няма да бъдеш щастлив. Това, което Бог може да ти даде, с нищо не се сравнява. Ако не си опитал Божията Любов, хиляди ангели да ти пеят и да те славят, пак обикновен човек ще си останеш. Така мисли мистикът.... " И продължава: "Има нещо съществено в живота и то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи да си намерил великия смисъл на живота. От този момент ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство.... Питам: Ако отидете при Бога, с какво ще се препоръчате? – С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и мистикът. Ако не обичаш Господа с всичката си душа, ти си изгубил първия ключ; ако не Го обичаш с всичкия си ум, ти си изгубил втория ключ, ако не Го обичаш с всичкото си сърце, ти си изгубил третия ключ, ако не Го обичаш с всичката си сила, ти си изгубил четвъртия ключ. Изгубиш ли четирите ключа, ти губиш целия си живот. Всеки човек трябва да носи тези ключове в джоба си и внимателно да ги пази. При това той няма право да ги дава на други, те да отключват и заключват. Всеки сам ще си отключва и заключва. Който изгуби тези ключове, ще се върне назад, на небето, там да ги намери. Ако мислиш, че друг някой може да ти даде ключовете, ти се лъжеш. " В беседата се говори и за смисъла на страданията, за това че страданията са мерило за Любовта на човека. Като мисли така човек, като има това съзнание, стъпва на пътя на съвършенството и безсмъртието. Беседата завършва така: "Търсете Любовта с новото разбиране: с любовта на своята душа; с любовта на своя ум; с любовта на своето сърце и с любовта на своята сила, за да разберете и ближния си, и себе си. Това ви желая сега, да разберете Божията Любов, да разберете любовта на своите ближни и най-после – любовта на своята душа." Следва минута мълчание, след което завършваме молитвената програма с една мистична песен и няколко молитви. Следва Паневритмия. Дишаме чист въздух и стъпваме по тревата на новата зелена полянка за Паневритмия в братския център. Приятно е. Следва свободно време за разговори. Обсъждахме различни въпроси от социалния живот на братството. Всъщност имаме още много работа, за да започнем да се доближаваме до идеала, който Учителя е поставил за истинско братство. Ученици работят за този идеал, защото знаят, че всички сме клони от дървото на Живота.

Наближава Рила 2008. Реших да публикувам в блога си споделения ми опит от една от предните години - Рила 2005. Рила 2005 - съборните дни на август месец Беше изключително приятно горе. Имаше дъжд и мъгла, даже и студ, но въпреки това се срещаха усмихнати лица, красиви и добраномерени хора. Непознати се поздравяват и си пожелават "светъл ден", помагат си в опъване на палатки, споделяне на ресурси, информация, идеи. Имаше различнии лекции/семинари: по астрология, за връзката между антропософията и учението на Учителя, за духовното наследство на Учителя, за будността на съзнанието, за пеенето и музиката. В новата хижа чух, че имало лекции за духовния път на българите. Вечерни концерти, песни на Молитвения Връх, песни до "ръцете, които дават", сутрешно събуждане с цигулка и музика от Учителя - все музикални инициативи. Сутрин около 5:30 - ставане. После - медитация на Молитвения Връх, песни и молитви при изгрев слънце. Молитви за България, за връзка с Божественото, молитви - благодарност. След това - малко почивка и преход до 5-то езеро Махабур (Бъбрека) за Паневритмия. Много хора с бели дрехи и грейнали лица. След една Паневритмия се появи дъга, точно до слънцето. След Паневритмия - свободна програма - разходка по езерата и близките върхове, лекции, разговори, музика, хапване. Прибиране в лагера - отново лекции и музика. После вечерна молитва с музика, формули и молитви. Много хора с концентрирана мисъл, молитвено настроени лица и души, залеза на слънцето над планинските върхове, красивите облаци - невероятно изживяване. След това - разговори по интереси, разглеждане на книги, приготвяне за спане. На другия ден - програмата се повтаря. Хубави бяха и моментите на дежурствата в лагера по градове. Задружна работа за подготовка на горещата вода за след молитва. Пеене и смях при чистене и готвене. Носене на вода от изворът с "ръчичките". Имаше и инициатива за почистване на езерата по градове. Всички езера бяха внимателно почистени. Преди това имаше упражнение с "Завета на цветните лъчи на светлината". Да чистиш отвън значи да чистиш и от вътре. Имаше и общи молитви за здраве. Съборът Рила 2005 - беше прекрасно изживяване за мен.

Пристигнах на Мадара малко преди началото на вечерната молитва в петък. Вечерната молитва и песни при залез слънце под скалите - беше красиво и мистично. Малко по-късно пристига група от около 70 човека от софийското братство. Запалихме огън зад хижата и пяхме мистични песни под съпровода на цигулка. Стана късно. Време е за лягане - кой на палатка, кой в хижата или в близките мотели. Обичам палатките - чистия въздух, песента на птичките, тишината. Всичко предразполага към вглъбяване и размисъл. Да благодарим за всичко, за благата с които Природата ни е отрупала, може би затова сме дошли? В събота сутринта положих усилия да стана в 5:10. Въпреки това, докато се подготвя и стигна горе, не успях да видя самия изгрев и да участвам в част от молитвената програма. Не е лесно да се направи точен разчет на времето - подготовката след сън, стръмните стъпала нагоре към платото и особено, когато човек не го прави често След молитвите и песните, следва беседа. Всички слушат, мислят, правят си изводи, планират как да променят живота си към по-добро. И отново песни и молитви. Кратка почивка и следва Паневритмия. Имаше около 300 човека. Много хора облечени в бели и светли дрехи наредени в два концентрични кръг. По средата - музикантите. Всички са готови, следва 1 минута за концентрация и вълшебството на Паневритмията започва. Ние не просто играем Паневритмия, а тъчем с красиви нишки платното на нашия живот. Облагородяваме нашите чувства, изсветляваме нашите мисли, засилваме волята си за добро. Въздухът е чист и свеж, дробовете се пълнят с любов и радост. Музиката пълни сърцата ни, хорът пее. Във втората част от Паневритмията - Слънчеви лъчи - се образуват 12 слънчеви лъча от по шест двойки заобиколени в кръг от други двойки. Играта започва. Чува се песента и един зов за братство по цялата земя за времето, когато както се казва в песента "в знание, любов и свобода всеки ще живей". Можем ли да реализираме това братство още сега, още тук, в умовте и сърцата си? А ето започва и третата част на Паневритмията - Пентаграм. Отново 12 лъча по пет двойки заобиколени от кръг. Прекрояваме петте висши добродетели в живота си: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Вървим напред и пеем: "Ето, веч идем ний, светлозарни лъчи; царски дар носим благ - радост, мир и любов, светлина и жива красота, свобода за всичките разумни души." Красиво е! Паневритмията свършва, но остава един копнеж в душите по Вечния Източник на Живота. След Паневритмия, следват традиционните братски поздрави. Поздравяваме се един друг с пожелание за светъл ден. Музикантите вдъхновени подемат няколко песни. Ние сме ги обиколили и пеем. Следва братска закуска. Нареждаме се в кръг по градове и всеки слага на трапезата по нещо. Казваме формулата преди да започнем и след като свършим: "Божията Любов носи изобилния и пълен живот". Единствената Сила в света, която носи живота, това е Любовта. Някои приятели даже запяват: "Сладко медено, сладко медено...." Следва разучване на 21 упражнения от Учителя. Това е цикъл от специални упражнения за вътрешно пробуждане, които са сравнително малко популярни. Време е да излязат наяве и да се практикуват по-често. Следват свободни разговори, както и срещи на различни братя и сестри отговорни за различни проекти. Имаше среща на екипа по сайтовете, а по-късно и среща на екипа от редактори. Следва братски обяд. Шуменското братство се е погрижило да подсигури обяд за всички. Беше вкусно. Малко свободно време за разговори и отмора и следват няколко лекции и презантации. Константин Златев изнесе лекция за хармонията по Учителя. Имаше и лекция за лечение с минерали. Следва презантация на проекта за опазване на Рила. Водещите дадоха информация за това какво е свършено до момента и какво предстои да се направи. Красотата и финното еко равновесие в Рила, трябва да бъдат опазени! Следва концерт с класическа и мистична музика малко над хижата. Залезът огряваше Мадарските скали. Над нас се рееха делтапланери. Оказа се, че на събора присъства един брат от Италия - шеф на издателство Просвета там и издава над 20год книги по линия на ученика на Учителя - Михаил Иванов. Каза няколко много топли думи за събора и хармонията, която сме създали. Последва молитва. Наситена програма! След кратка почивка, следва мултимедийна презантация на сайта за паневритмията, както и представяне на снимки на един брат, който е прекарал 3 години в индийски ашрам. Братът спомена, че е бил воден от препоръките на Учителя да се изучават Ведите. Споделеният опит е винаги ценен. Опитът на един от Школата е опит на цялата Школа. На другия ден програмата се повтаря - изкачване до платото, в 5:50 - молитви и песни, следва беседа и Паневритмия. Този път пристигнах на време и участвах във всичко. Отново кратка братска закуска и след това свободни разговори, както и обсъждания за подготовката за лагера за Рила и за екологичното и равновесие. Уморени, събрали впечетления, радостни мигове и приятелски усмивки за седмици напред си тръгваме за вкъщи. Време е всеки да поеме всекидневните си задължения. Можем ли този ентусиазъм, радост, слънчево настроение и мир да ги пренесем във всекидевния си живота? Ако можем, това преживявание не е било напразно.

Настроението ми днес http://www.youtube.com/watch?v=ejEVczA8PLU

22 Март 2008 - молитвена програма и Паневритмия В братския център във Варна, както в цялата страна, се състоя молитвена програма. Атмосферата беше приятна, медитативна. Прочете се и беседа. Интересно, че някак си прочетената беседа се допълваше с беседата, която обсъждаме в момента онлай - Ето Човека. След като завърши молитвената програма, се направи и съобщение за един от възрастните братя, че е катострофирал предния ден и е в болница. Направихме молитва за него. Дано всичко е наред! Играхме и Паневритмия. Две цигулки и една китара се погрижиха за музиката на живо. Музикантите бяха големи смелчаци и ентусиасти, беше доста студено. Какъв прекрасен ден. Какво хубаво начало! А вечерта ще има братска вечеря и отново медитативни песни, приятелски разговори, чиста и приятна атмосфера. Светъл ден на всички приятели!

Раждането на една Звезда Къде сте, къде сте, синове мои, Синове на Разрушението и Тъмата? Пак ли в тайни места мрачни дела вършите? Отново ли отчаянието и тъгата в човешките сърца викате? Къде са Сестрите ви красиви, къде са Любовта и Радостта? Отново ли ги вие прокудихте? Спрете се и чуйте синове Плутонови, тяхната нежа песен, която в сърцата трепти: При всички условия на живота, не губи своя мир, не губи своя мир. Животът е красив, животът е красив, когато човекът е смел. И спряха се Синовете на Разрушението и Тъмата. Глави преклониха, колене присвиха, сълзи проляха, и нещо започна в тях да трепти и ярко да свети. И тогава, тогава се роди една Звезда. 13.12.2007г, 14:25ч, Варна, България

Тъй е писано В тъмна нощ стоеше, тайни слова мълвеше, думи като броеница. Пред взора му картини от древни светове, a пред него – перо и книга. Де са Бояна, Василия и Михаила? Де са братята му по Дух и Слово? Само това му остана - перо и книга. Мина време, Ангелът на Смъртта пристига, Свърши ли? – пита Свърших. – рече магът и перото остави. След години, момче намери прашасала книга, незнайни символи сами говорят, пред взора му – древните знания разкриват. Това, което трябва да свети – ще свети! Това, което има да стане - ще стане! Тъй е писано! 05.12.2007, 2:15ч сутринта Варна, България

Преди няколко дена, в неделя, говорих малко с някои от хората във Варна, изучаващи и прилагащи учението на Учителя от по-отдавна. Всъщност като се замисля, когато аз съм се раждал, те са правили своите първи крачки. Интересна аналогия, но трябва да призная, че техния опит, спокойствие и познания ме респектират. Разказаха ми например как през 1978г са видели брат Борис Николов на неговото последно качване на Рила. Тогава е било почти невъзможно да се направи лагер на Рила. Ходила са главно някои възрастни братя и сестри, а за младите е било особено опасно. Властите са дебнели. Брат Борис е много ярка фигура в живота на Братството. И други, които са контактували с него са ми казвали, как е посрещал приятелите, които са го посещавали, с богомилксия поздрав: "Словото на Живота Опазихме!". И наистина той е един от учениците, благодарание на които, днес ние четем лекциите и беседите на Учителя. Имало е духовни колоси сред учениците на Учителя, които с личния си живот са дали пример, как се прилага учението. Брат Борис Николов е бил един от тях.

Снощи до късно четох от книгата на Кафтанджиев "Петър Димков - добре познатият... непознат". Интересувах се главно от главите за проучването, което е направил, за връзката между учението на Учителя, богомилството и Лечителя Петър Димков. Лечителя много се е интересувал от история, бил е запознат с богомилството и е имал собствени прозрения за него. Интересно ми беше например да разбера, че според Димков, Боян Мага, освен посветен в тайните и изкусен лечител на тялото и душата, е бил и магически певец. Напомня ми за Орфей. В петото издание на големия труд на Димков по медицина е записано: "Посвещавам труда си на Боян Мага, великия учен и мъдрец, един от родоначалниците на нашата народна медицина и на богомилството." (описано на стр 433, от книгата на Кафтанджиев) Преди време, докато подготвях темата за лекуване с музика, ме интересуваше въпроса дали богомилите са използвали активно музиката в духовното си движение. Бях сигурен, че са, тъй като е известен факта, че няма истинско духовно учение, което да не използва музиката като метод за духовно израстване. За жалост обаче след кратко търсене, не успях да намеря потвърждение на това предположение. Ето, че сега намерих в тази книга. Хубаво е обаче да се потърсят и други източници. Интересна е също връзката Петър Димков - Николай Райнов. Николай Райнов издава "Богомилски легенди". Повече информация за богомилите - ТУК. Изглежда, че двама са били добри приятели. "Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя." (източник) Легнах си късно - около 1 през нощта. Въпреки изследването, което правих преди време за сънищата и с някои техники, които съм опитвал, напоследък съм под много голямо напрежение и стрес и рядко помня сънищата си. Сутринта обаче си спомних някои фрагменти. Бях в чужда страна - Холандия (май в столицата), на гости на някаква българка там, около 50 годишна. Отнесе се добре с мен, покани ме у тях на чай. После говорих с някакво момче, също българин, за работата, която вършеше там. Не се чувстваше добре, защото работеше като келнер в заведение. Стана въпрос за разликата между икономическите стандартите. Препоръча ми ако ще работя в Холандия, да не се захващам с подобно.После се появи отнякъде жена ми и щях да я водя да разглежда забележителностите на града на другия ден... Друго почти не помня. Малко преди да се събудя или в полусъбудено състояние (не помня точно), започнах да се опитвам да си припомням съня.... Записването и споделянето на сънищата е древен метод за работа върху себе си. "Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., всяка сутрин са споделяли сънищата си. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот - без болести, без престъпления и насилие, без кошмари." Интересно....

Днес явно съм отново на вълна снимки... и този път - Астрономия Можете да видите всички снимки тук: Астро снимки Ето някои от тях: Щракнете вурху снимките за увеличение Слънчевата система Слънцето Земята Юпитер Внимание: Можете не само да разглеждате снимките и да оставите коментар за тях, но и да зарадвате любим човек, като му пратите картичка със снимката. Чудите се как става това? Под всяка снимка от галерията има един хубаааав бутон за пращане на картичка със снимката. Enjoy!