Търси в Портала

„...И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Първо нека следните линове послужат за припомняне по темата, и особено 6-тия от който бих желал да продължа: 1.http://www.beinsadou...p?showtopic=210 2. http://www.beinsadou...?showtopic=1077 3. http://www.beinsadou...?showtopic=2415 4. http://www.beinsadou...showtopic=11247 5. http://www.beinsadou...?showtopic=3606 6. http://www.beinsadou...720 7. http://www.beinsadou...?showtopic=5046 „...И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Матея 6, 12 Това е петата молба от молитвата Отче наш отнасяща се директно към нас – петата коренна раса, които сме в прехода към шестата. За този преход говорят всички велики учители и особено учителя Петър Дънов. И забележете: За важността на Прошката самия Христос ни обръща внимание, като веднага след „Отче наш“, Той ни дава ясно тълкование единствено именно за тази 5-та молба: „14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. „ Както сами се досещате „и вам ще прости Небесният ви Отец“, тук не става дума за това че някое формено същество ще ни каже „простено ти е“, а става дума за това че ние можем съзнателно-сърдечно, да определяме собственото си бъдеще, на база на преосмисляне на миналото. Също така става дума за съзнателно манипулиране на причинно-следствения закон(карма) когато прощаваме истински. Докато ние не си спомним и не простим всичко свързано с минали преживявания, ще ние доста трудно да стигнем до разбирането и истинското значение на думата Любов, а от чрез Нея и придобиването на по-дълбоки знания. Без силите произтичащи от истинската прошка, които постоянно оздравяват целия социален живот, в нашата епоха фактически не е възможен никакъв жизнеспособен социален организъм. Защото всяка склонност към отмъстителност или злопаметство му влияят като силно действуваща отрова. Проблемът за кармата е свързан с Аза индивидуална карма на човека от една страна, а от друга - карма, свързваща в продължение на цялото земно развитие един човек с друг, на отделния човешки Аз с кармически принадлежащата му социална общност. Когато всеки от нас успее сърдечно да забрави, (освободил се от кармичния цикъл) – Прощава и да моли за Прошка, тогава за него почват да важат следните думи: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца си." Иоан 15, 15 И така, според тези думи, главната разлика между „слугите" на Христос(Словото, Разума, Премъдростта) и Неговите „приятели" се състои в това, че първите се ръководят само от дадения им отвън „закон" и „заповед", докато отличителна черта на вторите е преди всичко знанието за това, което Самият Христос очаква от нас във всеки нов период на земното развитие, също и в нашето време. Но това знание се дава чрез плавен преход, в зависимост от нашето усъвършенстване в Прощаването(преосмисляне на миналото), Искането на Прошка(за минало) и Неосъждане(за бъдеще, за да не зациклим в Искането). Когато ние съзнателно почваме да упражняваме припомняне на случки (дори такива, които са ни неприятни), смело, с воля, и ги изживяваме още веднъж с цел да Простим или Молба да ни бъде простено, тогава ние наистина приключваме , късаме конеца на отделното кармично задължение. Тук е много важно да отбележа, че това може да бъде насочено към биологично близки или далечни хора, както и към вече починали такива. Като тук съвсем не забравям за нашето отношение към животните... Според мен няма правила по кой начин на припомняне ще тръгнем, от детство на насам, от сега назад или по ниво на отпечатано впечатление в съзнанието ни. Важното е да желаем това. Има още семейна, родова, .... , народна, .... и глобална Прошка, но нека за сега се съсредоточим в тази тема към индивидуалната такава. Ако музикантите от даден оркестър не са се упражнявали индивидуално с години, няма как да постигнат нещо като колектив, дори и най-добрия диригент на вселената да дойде. Разбира се с гореспоменато темата далеч не се изчерпва. Боже дай ни сила да си Прощаваме!