Търси в Портала
Showing results for tags 'Ние'.
10 резултата
-
Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, аз ще стана празен кръстопът, който само ветрове ще веят. Едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося тежък камък и хорските усмивки ще са скръб - когато си помисля, че те няма. Но ти си тук - усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене ще се насмея и ще се наплача... Да, ти си тук! Усещам, че си тук по утрото, което пак възкръсва.
-
-
-
-
Ще те чакам хиляда години. Ти нали затова ме избра? Ще намеря хиляда причини да живея и да не умра! Ще настъпват големи промени, ще се сменят слънца и луни, ще пресъхват морета, но в мене нищо няма да се промени. Ще си взема за четене книга, ще отглеждам в саксия звезда, ще живея сам - ще ми стига малко въздух и малко вода. Трубадури, поети, пройдохи ще се спират под моя балкон. И мъже от различни епохи ще ми правят любовен поклон. Но ще бъда суров и хладен. Ти нали затова ме избра? Ще остана докрай безпощаден, само с тебе ще бъда добър. Всяка лоша мълва ще отмине, ще ни срещне добрата съдба. Ще те чакам хиляда години ако ти пожелаеш това.....
-
По улиците днес се разминаваме и всяка стъпка точно сме отмерили. Защо сега дори не се познаваме, загубили предишното доверие. Къде са неразделните приятели, един до друг навсякъде до вчера. Защо са днес открити неприятели, две думи искрени те не намериха. Защо не сме едни и същи винаги, дори да сме почувствали умората, дори да ни делят различни истини, не сме ли все едни и същи - хора.
-
-
http://www.youtube.com/watch?v=YPkFeC-kZmw&feature=related
-
-
Miss Drag-Queen of America издига в ръката си пластмасов микрофон вместо пламтящ факел и короната й се протяга алчно към звездите като небостъргачите на нощен Манхатън. Тази вечер подиумът я освобождава от робството да бъде мъжествена, само защото се е родила мъж. Тя не иска да бъде жена – единият пол не би означавал нищо без другия под великолепието на роклята й. Затова на въпроса на журито отговаря простичко и без капка кокетство, че ще се върне към мъжките дрехи, когато станат разкошни като женските. И милиони плазмени екрани умножават красотата й - съвършеното лице с цвят на пустиня, застиналия Ниагарски водопад в очите й, брилянтина, примигващ в електронен екстаз като безкрайните светлини на Лас Вегас. И в този кадър няма нищо по-модерно от стоическата й усмивка, скъсала завинаги с лошия вкус на миналото. И няма нищо по-изгубено извън фокус от образа на истинската женственост. Тази вечер силуетът й се извива към небесата като иронична въпросителна, като укор, като прозрение, внезапно заискряло в ликра. После се спуска над зрителите с послание, небрежно свито от филм на Алмодовар: Лека нощ… и не забравяйте – казва тя, и гласът й вибрира през сърцата в стерео - че всички ние сме толкова по-истински, колкото повече се доближаваме до мечтите си. Автор : Николай Атанасов
