Търси в Портала

Здравейте, Пиша ви с един сериозен проблем, който е обсебил мислите ми от дълго време. Преди три години се влюбих силно в едно момиче. Ухажвах я дълго, минах през много препятствия, за да съм с нея. Когато тръгнахме бях много щастлив. Тъкмо бях преживял изключително силен стрес на работното място - близо 7-8 месеца психически тормоз от колеги и ръководители, постоянно извънредни часове и пр. Затова бях щастлив, че поне що се отнася до любовта съм успял. След няколко месеца обаче в главата ми почнаха да идват въпроси. Започна се с натрапливи мисли дали тя е достатъчно красива. Нещо в лицето и почна да ми се набива на очи. Тя има строго лице, малко по-възрастна изглежда. Първоначално не обръщах внимание. Бях много влюбен в нея като човек. И все още съм. За първи път срещнах толкова добър, мил и всеотдаен човек. Постепенно тази натрапливост, че нещо не е наред с лицето и почна да се засилва. Появиха се и други колебания. Не ми харесваше как се облича, не ми харесваха (поне в началото) приятелките и. Всичко което тя казваше тълкувах по възможно най-лошия начин. Когато беше изнервена или просто уморена с дни предъвквах в главата си дали аз не съм направил нещо, за да я засегна.Тези мисли обаче бяха някак си нежелани. Чувствах се много щастлив с нея. Тя ми даваше много обич, нежност и подкрепа. Приемаше ме такъв какъвто съм. Изпаднах в тежка депресия. Няколко месеца бях като жив труп. Натрапливостите и безполезното анализиране се засилваха. На няколко пъти бях решил да скъсам с нея, за да се прекрати това напрежение, но когато заставах пред нея осъзнавах колко важна е за мен, и че ще направя грешка. Отидох на психиатър и започнах да пия лекарства. Отдавах натрапливите мисли на депресията и смятах, че като я излекувам те ще отминат. Постепенно натрапливостта, свързана с лицето и прерасна във фобия. Чувствах се тревожен около нея, изпитвах страх от лицето и и погледа и. Колебанията се превърнаха в безкраен кръг от мисли. Не можех да взема решение дали да продължа с връзката или да я прекратя. Колебанията бяха само от време на време - примерно за няколко дена в месеца, но все повече се засилваха. Можех с дни наред да предъвквам плюсове и минуси в нея. Иначе имахме и много хубави моменти, в които се чувствах щастлив. В хубавите моменти обаче се появи друга натрапливост. Както си я гушках и се бях разнежил изведнъж в главата ми идваха мисли, че ще я удуша. Това ми причиняваше огромен стрес и дискомфорт. Хубавото е, че тази идея отмина бързо. Първите няколко месеца ефектът от антидепресантите беше слаб. Бях унил, затворих се в себе си, не излизах, спрях да спортувам, отслабнах с 10 кила, спях само благодарение на приспивателните. Смених антидепресанта с по-силен и се почувствах добре. Депресията почна да отминава, отново се върна волята ми за живот. Натрапливостите обаче не спряха. Един ден през лятото докато бяхме заедно се разплаках от цялата тази тревожност и напрежение и и споделих, че имам страх от лицето и. Тя го прие изненадващо добре, остана с мен, каза ми че ме обича и че заедно ще го преодолеем. Изведнъж фобията отмина. Прекарахме най-щастливите си месеци заедно. Без натрапливости, без напрежение, само любов и нежност. Решихме да се изнесем да живеем заедно. И тогава колебанията се върнаха с пълна сила. Фобията е изчезнала, но се терзая дали е достатъчно красива, дали това е правилният човек. Най-малкото спречкване или спор (ние никога не сме се карали сериозно) ме хвърлят в нов цикъл на предъвкване, защо е казала това, защо е направила онова. Ако не знае нещо, което считам за факт от обща култура се дразня много и пак почват колебания. Става дума за изключително дребни неща. Станал съм много дребнав към нея, а тя не заслужбава това отношение. Последният месец нещата се влошиха още повече. Постоянно анализирам връзката в главата си, мисля си какво ще стане ако я прекратя или ако не я прекратя. И двете решения ми се струват неприемливи. Когато видя някое хубаво момиче по телевизията или гледам романтичен филм се чувствам нещастен. Страх ме е да се развивам като човек, защото тогава мога да срещна нещо по-добро и да я загубя, а много държа на нея. Знам че звучи абсурдно. Постоянно имам импулс да скъсам с нея, но това ми причинява болка. След него идва пък желание да остана с нея. Обсебен съм от мисли за връзката си и прекарва чассове наред мислейки за нея. Това ми пречи вече на работата, на самата ми връзка и на възможността ми да се отпусна и да се наслаждавам на живота. Страх ме е, че ако тя си тръгне никога няма да срещна толкова добър и обичлив човек. Чувствам се лош човек и неблагодарник, че не я оценявам напълно. Но и не искам да прекарам живота си с тези натрапливости и колебания. Прочетох че има ОКР свързано с взаимоотношенията и описаното в статията точно отговаряше на моито симптоми. Моля ви за помощ. Как да го преодолея?

Здравейте! Моля за съвети и препоръки от специалистите от рубриката "Онлайн терапия",особено ще се радвам , ако получа отговор от г-н Орлин Баев, тъй като знам, че активно изучава материята, свързана с натрапливостите. Впечатлиха ме неговите съвети във форума и имам чувството, че ще ме разбере и ще ми помогне. От известно време съм обзета от натрапливи мисли и извършвам ритуали за дезинфекция, миене, пране, чистене на всичко, което ми се струва мръсно, защото да речем е докосвано от неприятен и лош човек или по други причини, също толкова нелогични. Почиствам всичко с препарати и забърсвам с мокри кърпички. В момента се успокоявам, че всичко е чисто, но след няколко дни с нова сила ме връхлитат мъчителните мисли и започвам да повтарям тези действия. По характер съм притеснителна, боязлива, взирам се в детайлите и се стремя всичко да е изпипано до съвършенство, склонна съм към размишления, не съм много разговорлива, при общуване съм стеснителна и тревожна. Все ми се струва, че не съм направила или казала точно каквото трябва. Нерешителна съм. Не мога да си обясня защо се пораждат тези мисли и защо извършвам тези действия. На моменти се страхувам от бактерии, от които да ми се появят пъпки, тъй като човекът, с когото имах връзка имаше много пъпки по лицето и тялото. В друг момент микробите не ме притесняват, но пак ме обзема тревожност. В миналото имах мания за ред. Всички дрехи в гардероба бяха прилежно сгънати, всеки предмет си имаше точното място,като спазвах строга симетрия. Но с течение на времето това отмина. Сега нямам много време, сутрин излизам рано и оставям вкъщи разхвърляно, но това не ме притеснява. Преди години живеехме с втория мъж на майка ми. Те не се разбираха, а свекърва й наливаше масло в огъня.Започна да създава интриги и да предизвиква напрежение и скандали. Когато идваше при нас, нощувахме двете в една стая. Спомням си, че една сутрин, когато се събудих, ми стана много лошо и повърнах. Веднага след това ми олекна и отидох на училище. Мама предположи, че бабата ми е придала отрицателна енергия и зотова съм се почувствала зле. Впоследствие започнахме да намираме разни предметни магии по дрехите на майка ми. Изнесохме се тримата на квартира, но там нещата станаха още по-зле. С майка ми се пренесохме у баба ми- майката на баща ми за няколко месеца, докато ремонтираме апартамента, който беше лично мой и където с мама отидохме да живеем впоследствие. И така, когато видех няколко косъма с нишка, ми се струваше, че това е магия, и тичах в банята да си мия ръцете. В училище бях много старателна. Завършила съм елитна гимназия в София с отличен успех, но няма да уточнявам коя. Имам и висше образование, в момента работя по специалността. Но натрапчивите мисли много ме измъчват. Моля за съвет как да се справя с проблема и да се отърся веднъж завинаги от този проблем. Имам приятелки, които ме търсят, когато са в трудна ситуация, за да им дам кураж или пък споделят тайните си с мен, защото знаят, че могат да ми се доверят. А аз се чувствам неудобно да раздавам съвети, а аз самата да не успявам да преодолея натрапливостите, които са ме завладели. Наскоро приключих с една връзка, която нямаше бъдеще. Не съжалявам изобщо за момчето /беше с много отрицателни качества/, но сега пак с нова сила ме е обзела мания за миене, чистене, бърсане, за да изтрия следите от неговото присъствие. Пера изпрани дрехи втори път, защото си мисля, че са се допирали до неговите или пък съм ги прала заедно с неговите. Не мога да спра да го правя. Внушила съм си, че са останали следи от всякъв род от него и искам да ги премахна, за да живея спокойно. Не мога да гледам полилея, който той сложи, тъй като докато го постави вдигна страхотна врява /мърморене, псуване/ за това, че не знаеше как да го направи, и аз излязох виновна, и дори си позволи да ми плесне ръката, защото я вдигнах, за да му помогна. Това е само една от многобройните му непристойни и невъзпитани прояви през съвместното ни съжителство.Беше егоист, използвач, арогантен, циничен и притежаваше ред други отвратителни и отблъскващи качества. Понякога имам и други натрапчиви мисли, но те не са толкова обезпокоителни и бързо преминават. Започвам да търся причинно- следствена връзка за неща, които обикновено извършвам в ежедневието, както и за вещите, които докосвам, дори се въздържам от някои неща, ако мислите надделеят. Може да съм пропуснала нещо в изложението, но мисля, че главното съм го изяснила. При необходимост ще дам допълнителна информация. Ще съм благодарна на всички, които ми дадат препоръки и съвети как да изляза от този порочен кръг.