Всички сме чували тези думи на Христос, но това не е ли една шега от от космичен характер, едно хайку, захвърлено по нас, хората, от самия Бог? Защото там онова: да чуеш звука от пляскането с една ръка или действай бездействайки, е доста вяло в сравнение с разцепващото обичай врага си, например.
Как става тази работа? Айде, дори да не стигнем някакво просветление, толкова ли е трудно да измърморим някаква благословия, когато ни направят някакъв келешлък? Уви, не е толкова лесно. Или просто е въпрос на навик, но то пък с навици и стереотипи какъв духовен напредък и реален живот би имало?!
И все пак, дали Христос не се е шегувал, дали това не са от онези неща, които не трябва да се приемат буквално? Колко по-естествено звучат думите: "Око за око, зъб за зъб".
Имате ли мнение по въпроса?