Дъгата

Аз например както писах многократно и по-горе съм против всяко "оцветяване" И "класифициране" на децата. Много се сърдех и казвах оставете децата, те са си деца, какво искате от тях, да ви изпълнят нереализираните амбиции.......... И все в тоя дух. И така...... докато станах майка. Оказа се, че чрез това "класифициране" може да се обърне внимание на всички за новите особености. А и самите психолози все класифицират - темпераменти, интелигентност... А аз съм бунтар и съм за равноправието. Е да, но и аз съм "спортистка", "градинарка", "Планинарка", а съседката е "пиянистка" , "кулинарка" - разлика в способностите..... 1- Всеки сам си пресмята и си нови отговорноста. Други пък им намекват. Даже и учителите под сурдинка четат такава литература, ама тайно и не си казват, но те имат такива наблюдения, а при тях все пак децата са много и имат статистически значими наблюдения. На мен пък познати ми "натвърдиха", че децата ми са различни и би следвало към двамата да имам различен подход. Ами нормално - единият е интроверт, а другият екстраверт; единият обича да се катери, другият да рисува........... 2- И аз не знам защо в западните книги се пише толкова за тяхната божественост, за богоизбраност, супер сили и таланти. Техните дарби са нож с 2 остриета, а и е трудно да се развие всяка дарба - иска се труд и постоянство, да не кажа и пари за частни уроци или скъпи инструменти. Да отглеждаш едно (всяко) дете е по-скоро огромна отговорност. Ако една майка има идея, че може детето да е музикант, то би следвало да се провери от педагог. Енергията в природата не се губи. Значи ако едно дете има голям талант, но не се усети и развие, то тази енергия би станала или вътрешен хаос, нервност, неудовлетвореност, дори разрушителност. 3- Според мен много често става дума не само за гордост, а и за тихото, тревожно питане какво да правим с тези деца, как да се промених ние, как да се общува с тях. Да си родител е трудно. Всеки си обича детето и се отплесна понякога. Иска му се да му е предал най-доброто, да има таланливо дете. И понякога гордостта извира спонтанно. А за бабите - ами те нали все искат да се оправдаят и похвалят. НО животът поставя всеки на мястото му. 4- Да, като личности и като души. Но всеки си има уникални таланти, които са нешлифованите му диаманти. Едно дете може да е родено за лекар, а няке ромче - да е с талант по-голям от Софи Маринова. И това е трудното и отговорното - как да помагане на тези души да се развиват. 5- Може би, за да има различно отношение, първо ние трябва да станем по-различни. По-спокойни, по-любящи, по-приемащи, по-бързо самовъзпитаващи се. Винаги се търси баланса. Важна е Любовата.

Да, много пъти, но само с определени хора. Всеки човек, който има Любов и доброта, фино отношение и искрено приятелство в душата си (дори и да не ги проявява явно) е един успешен "скрит терапевт". Защо майките "лекуват" удареното колянце на детенцете с целувка!? Защо след един разговор с приятели се чувстваме добре!?

И все пак познавам деца, родени в точно такава среда. Какво по-голямо предизвикателство - да разчупиш мисленето точно там, където никой нищо не би търсил, ако те нямаше теб. , да! Знам за няколко много фрапиращи такива случай. Едното е дете на известни журналисти от БГ, а друго - на руски дипломат - червен, комунист, материалист. Преди доста години бяха в БГ. Поредната му жена - красива, здрава, манекенка, кукла ненагледна. Детето вижда аури, органи, болести, истински ренген е. Официално има неврологични проблеми, обявили са го и за шизофреник. На прага са били да го приберат в лудница и да е вечно упоено. И именно голямата бащина болка, която и тонове водка не могат да удавят, е накарало това семейство на велики Атейсти да потърси нетрадиционни лекове и лечители. А детето си е един малък буда - и като започне да говори за планините и пещерите - и докторите веднага му дават Апчета. П.П.:За да съм напълно откровена трябва да допълня - това дете бе докарало всички доктори до полуда. То виждаше светлините около тях и предценяваше по цвета техните емоции, "виждаше" истината. И като им кажело нещо от сорта колко ги е страх да не загубят таксите от богатия му татко, или как заглеждат красивата му мама с помисли и енергийни вихри под пъпа, зад ципа... Явно голямо шоу е било. .... Горкото дете. Бе родено като една от първите бели лястовици. Аз го видях случайно само за около 10 мин., когато бе на 5 години. Страхотно дете. Бяха попаднали на добра лечителка и тя по-скоро лекуваше майката и бащата от ужаса им, а не детето. После чух, че нещата са се оправили - то просто е разбрало с кой какво да говори и кога да мълчи и гледа умно. И от шизофрениче е станало супер умното дете на специалния татко.

А колко дни преди термина е станало това? Има бебета, които се обръщат 3-4 седмици преди раждане. А други само 1-2 часа преди раждане. НО ако леакрите са искали да те вадят с щипки (форцепс или с вакуум)- то май би следвало да си се бил обърнал. Или има неточна информация. Както и да е - щом си бил голямо бебе, значи положението си е било за секцио. Иначе може да се получи трайна луксация на тазобедрена става на майката и тя да куца цял живот (имам такава роднина). И така, от това, което съм чела мога да кажа, че по-скоро такива бебета обичат да им е удобно, да не се напрягат и са големи инати.

До болка, до сълзи те разбирам. И аз, и много други мами......... А книги и рецепти няма, има идеи, но и те много не ни вършат работа... Има един изход - представи си, че си бяла лястовица, първата лястовица. И трябва да направиш пролет. Поне в твоето семейство. Пожелавам от все сърце любов и светлина, сила и търпение на всички мами (гувернантки на Бога), на които Бог е дал такава трудна задача.

1. Всички деца са обичани от майките си - независимо как са родени. Всички майки може би допускат грешки, но те са или от незнание или от прекомерна привързаност. Родилният стрес си го има винаги, има и специален "хормонален коктейл", които бебето поема по време на естествено раждане. Малко по темата може да прочетеш в мнение 8 от темата: Някои неприятни истини за БГ болниците, Насилието над родилките. Родилни травми и усложнения. http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry98964 Едно бебе, родено със секцио е подложено на твърде силни шумове от звънтене ан хирургични инстрмвнти, болезнено усещане на супер силни светлини в очите, груб допир на ръцете, суетене, шум, разговори от екипа... БИла съм на един интересен семинар преди много години. Да, с ребърдинг може да се преживее раждането, стига да е воден от супер специалист. Аз сега не познавам в БГ такива. Но дано да има. В какъв контекст питаш? Защо се е стигнало до секцио? Ако бебето е над 4 кг. е оправдано, ако майката има отлепена ретина - също. Има и много други медицински показания, които спасяват живота на майката и бебето. НО ако майката се е страхувала от болката при раждане, или лекарят е искал "почерпка" - това са други теми.

Добра идея, стига да има продължение. Подсети ме са един конкретен случай с щастлив край. Мъж, който е пял Супер Фалшиво, а и гласа му е плътен и силен - все забележки са му правили, правили, критикували, срязвали ....срам го е било да си отвори устата... И той отишъл при няколко музикални подагози, докато намери този, който е открил таланта му. И ако е имало хора, които са му казвали, че грачи като гарга и слон му е стъпил на ушите, то един педагог го е преоткрил. И ето след около година пееше в хора на Братството. Ето това се казва позитивен пример и вяра + много работа.

Да!!!! Да!!!!! Навсякъде!!!! И то много масово!!!! Може би според някой това са над 80% от всички деца!!! Преди бях доста скептична към тези писаници и класификации, какви ли не "оцветяваници" на децата. Бебетата са си бебета, какво толкова - всяка майка нейното гардже си обича. Но един акушер -гинеколог в разговор подметна как са се променили майките, ражданията, бебетата - колко лесно отвярат очи, колко рано повдигат глави и фокусират поглед. Това са чисто физиологични изменения. И от тогава се замислих. Четох доста, даже се подразних как или обвиняват децата за болни от какво ли не, или винят радиация, химия, родилна тарвма... Други ги обявяват за спасители на планетата. Колко е лесно да се прехвърли отговорноста - идвали да ни спасят. Да, ама от нас самите няма кой да ни спаси. Всеки сам си е отговорен. И все си бях много скептична, докато един много уважаван човек, с много солидно образование и силна сензорика ми обърна внимание, че това наистина е факт. В Америка са започнали да пишат едва след като има добре документирани медицински случай на самоизлекуване на бебета, болни от много тежки болести. Има доказани метаболитни изменения, имат по-добър черен дроб, по-добре се справят с химикалите, който са в храните. Имат по-силно зрение, по-добър слух, доказано големи дарби. Това е документирано и по филмите за тях, особено руския.

Приемам, че имат добро желание и никога не им секвам трелите. Много хора не знаят истинските си вокални способности, били те ограничени или големи. Прекрасно е, че в Бялата къща има курсове за пеене. Би било още по-прекрасно такива да се огранизират и на Рила, МАдара, Айтос. Нека всеки има шанс да се срещне с музикален педагог, който да даде компетентно мнения за гласа му. Изказвам горното предложение пред вид една приятелка. Иска да пее, душата й пее, но според всички пее фалшиво, а гласът й е бил нисък регистър в детски хор. И на един купон се отпуска, оплесва, и нейна позната - завършила Консерватория с оперно пеене се смайва. Оказва се, че тя има много рядък вид сопран, който само от опитен педагог е можело да се извади и развие. И ето - душата й е пяла през цялото време, а поради неразбиране винаги са я стопирали.

И да дам още малко пояснения за тези, които са зачели дебатите. Доказано е от медиците, че около 14 дни преди раждането “започва хормонален диалог” между майката и бебето. Така то се подготвя за излизането си и за хормоналния шейк, който ще поеме по време на раждането си. Т.е обичайното планирано под сурдинката секцио пожелание лишава беебто от тези хормони. Стресирането, грубото отношение към родилките наистина води до отделяне на хормона адреналин, който пък автоматично спира отделянето на хормона оскитоцин, който е необходим за раждането и контракциите. Т.е. лекарите сами спират нормален родилен процес. А после “по тяхна милост” или поради кеш те слагат система синтетичен окситоцин, който пък силно ускорява процеса, много стават болезнени контракциите и забързаното раждане води до разкъсвания. Така лекарите сами спират естествения ход на процеса, и после стават “ нужни и велики”, защото има нужда да се намесят и шият. Съгласно аборигенските практики” , които хич не са и чували за Нютон, родилката е ходила дълго изправена или полуизправена, за да може бебето да слезе. т.е. одеята родилката да лежи в предродилна зала е необоснована. Жената е била приклекнала или полегнала в последната фаза. Така се използва силата на гравитацията. Но понеже съвременните лекари не са физици, те не са съгласни с варварите и искат жената да легне, че да няма гравитация, бебето да се запъне – и ето – има нужда да се реже!!! Присъствието на доверен човек (съпруг, майка, сестра, приятелка, дула( акушерка)) само успокоява майката и така много, много много улеснява майката и раждането. В такъв сюблимен момент едно успокояване, погалване, даване на глътка вода, масаж на кръста или врата действа магически!!!!!!!!! Знам го от личен опит! Съветвам всяка родилка да има някой до себе си (все едно кой)!!! Масажът на перинеума не е “спа процедура” както нагло и вулгарно се подиграват лекарите. Това е древна техника на добрите акушерки, благодарение на която бебето излиза без разкъсвания за майката. Да е жива и здрава акушерката, която ме изроди, защото именно благодарение на добрата стара руска школа тя знаеше тази техника и аз макар и на възраст, с тесен таз и бебе с голяма глава съм била без разкъсвания. Значи може и без шиене!!!!!! Доказано е от лекари от Запада и подробно е описано, (но нашите лекари, който учат от учебници, писани преди половин век, така и не са разбрали): Ако бебето се постави веднага на гръдта на майката, то: * веднага се успокоява, чувайки познатия пулс на мама; *има шанс инстинктивно веднага да засуче; *има шанс да се изчака кръвта от плацентата да се влее в бебето и чак след 20-30 мин да се пререже пъпната връв. Това вече се практикува в много болници на Запад. Раждането във вода, в стая като домашна обстановка, дори със свещи и ароматерапия не е лукс за родилката, нито глезене. А улеснение за всички – родилка, бебе, лекари. Колото по-добре й е на родилката, толкова по-добре е за всички, логично е нали? Част от родилния стрес не може да се преодолее: -разлика в температурата (вътре 37, навън около 18), а през късната есен в държавна болница може и по-малко; -стягане по време на излизането; -болезнен допир ( докладван от хора под хипноза или при ребърдинг); -болезнени за ушите силни звуци (особено при операция с много присъстващи и звън на хирургически инструменти) -болезнена за очите светлина (особено на операционната маса). Значи по-контролируема е психологическата компонента на родилния стрес, а тя зависи от лекарите! Значи родилния стрес в болнична обстановка с много присъстващи де факто се оказва по-травмираща!!!! Говоря за нормален родилен стрес - така както Природата е създала процеса. НО кога стреса става травма .... това вече е друга дълга тема. Далеч съм да омаловажавам постиженията на съвременната медицина. Но тук не става въпрос за медицина, А за качество на образование, как и кой си е взел наистина изпитите, Човечност и Хуманност. Що е то информирано съгласие?И защо лекарите не искат да има присъстващи на раждането? Е ли жената Човек или само протмоне?

* Много се впечатлих от един случай - една туристка си миеше краката на Бъбрека и се чудеше какво им било свещеното според "онези там....... с белите дрехи". После стана, подхлъзна се лошо и вместо да се изкачи на горе край водопада ... май си отиде в къщи с навехнат крак. *Бяхме група студенти, отивахме към Бъбрека, ОКото, после Кабулите. Завърза се спор на тема психология и нормалност, духовност и лудост, шизофрения.... Психолозите бяха много наперени, леле що диагнози изпонаслагаха..... И тогава се появиха от нейде облаци, скоро заваля, и какъв град заплющя. Все едно облакът ни гонеше по петите. После по телата личеше къде са удряли големите ледени топчета. И за това се замислих - ие сме отговорни и за нас, но отчасти и за хората около нас. За това как споделяме мнения и как им даваме информация. НО все пак личната отговорност за поведението ни остава. Може би понякога е добре да направиш забележка, а понякога да изтърпиш - според случая, мотивите.... * Един ден преди няколко години се чу, че от НП Рила ще дойдат на проверка - то бе ясно, че има забрана за пране, и особено и с бинокъл отдалече можеше да се видят бели чорапи и гащи по клековете-простори. Аз (неизвестна и шарена) си позволих да направя фино подсещане, за да не ни съставят протокол или акт. И как само ми се дърпаха. После мина А. Грива - и как пред него омекваха, а той с право бе строг. Всъщност темата за забележките се "прехвърли" в Лагера. Всички сме тук, за да израстваме заедно.

Да, отговорноста е лична. Макар и на смяна да има екип лекари, той си има ръководител. Отворих дума за гилдиите на психолозите и терапевтите, защото както с пример казах - когато един уважаван терапевт като Др. Рагаци и група студенти идат да похлопат на вратата - то всички им се изсмиват....Е, разбирам рано е било, обществото не е било готово. Ами дано сега е. Нали и протеста на мамите е за това - да се промени системата. А защо не именно терапевтите да терапевтират колегите си лекари??????????? Защо бремените били тревожни - а как да не са "панирани" като знаят добре скриваните преди истини за "готвачите, които панират" ???? Защото мълчанието само насърчава "вълците" да продължават да "съдират кожи". Да, и те си направиха кабинети, но пак искат да си работят в държавни болници, защото притокът на "портмонета" е гарантиран.

Тъжната истина е, че аг лекарите се оливат. И то предимно добрите. ЗА пари са едни, без пари - съвсем други. Преди 4-5 години имаше случай на починало дете, а после и родилката бе в кома няколко месеца поради необърнато внимание и тежък кръвоизлив (Майчин дом, Сф), така и не разбрах тя дали оцеля. Пак в бг-мама се развихриха мамите. Лекарят бе изведен от родилна зала, но пък го назначиха като завеждащ на етажа на патологична бременност - при него лежа моя приятелка. Всички и леакрят и родилките се гледаха като куче и котки, и всеки от добро възпитание се правеше, че нищо не знае и нищо не е станало... Сами се представете как мамите изтърпяваха неговите вагинални прегледи и озлобена физиономия. А той пък му бе гадно, че е извън залата с парите (родилната) и е посрамен пред цяла БГ благодарение на "глупачки от форуми, дето нищо не разбират". Ще ми е интересно мнението на психолози/психотерапевти по тази тема, особено на вече родили жени психоложки. И може би е време професионалните гилдии на психолози/психотерапевти да направят образователни курсове за АГ лекари??? П.П.: Може би бе 1998-1999 в БГ бе един страхотно духовен и изключителен терапевт. Той бе първият, който дръзна да отиде при аг лекари и акушерки (Майчин Дом, СФ), при психолози. И какво стана - темата за пренаталното възпитание бе нова, като гръм от ясно небе. Журналистите мислиха, че е твърде окултна и не писаха... Младите психолози искаха безплатно обучение/стаж в чужнина по темата + стипендия за джоба... АГ лекарите искаха официален сертификат, за да си го сложат в рамка... Акушерките искаха поне семинар с богата кафе пауза и петифури, ама от хубавите... И така човекът остана потресен и си отиде. И да подчертая - той съвсем напълно безплатно бе готов да организира курсове за различни категории хора, според интересуващите ги аспекти. Трябваше само да се покрият разходите за зала, ток и отопление, нямаше хонорар за него. А иначе той в страната си е известен и титулуван. ....Ще се опитам пак да се свържа с него, ако емаил-а му е актуален още.

Антените на мобилните оепратори са много вредни - бял чела конкретни данни на английски език отдавна, но нямам линк към статията. Ще търся пак. Има 2 аспекта: -този, който ги монтира има пари да си купи статии с позитивни отгласи; - симптомите като главоболие, стрес, мигрена, повишено кръвно налягане, отпадналост, умора са твърде универсални и е недоказуемо (поне в БГ), че са причинени от тези антени. Преди години попаднах по погрешна на една книга в ЦИНТИ, София - там още 60-70-те г. бяха събрали сведения за влияние на електромагните полета и др. Имаше и описани случай на професионални заболявания. Нямах пари да копирам. Казах на библиотекарката, че утре пак ще дойда. А нейна колежка зад гърба ми й "насмота" как така давала тази книги, ами синът й бил доктор, то да не се заяжда с медиците такава бойна като мене. На другия ден книгата вече липсваше. И така и не се появи и после. Само знам от близки 2 неща: * Машинистите на влакове имат професионално заболяване рак на тестисите. Имало е даже съдебни дела, които се потулват с компенсации, защото никой мъж няма да се изтъпани по медиите, че има рак на тестисите. * Специалистите, които обслужват антени и ТВ кули си знаят помежду си, че е по-добре да имат вече деца, и след това да започват работа младите мъже. Явно се намялява постепенно броя на сперматозойдите, като първи "свършват" тези за момченца. Не знам защо.

Мисля, че като хора всички ние трябва да сме запознати какво става по болниците с раждащите жени, защото те са наша сестра, роднина, приятелка, позната, колежка. Това сме самите ние! Или дори никой - все едно. И онази непозната родилка там, в някое забутане селце - и тя е Човек! Трябва да сме запознати и за естествените процеси като бременност и раждане, и за правата ни като Хора!!!! Макар случилото се да е неприятно, то нека ние не използваме “позитивното мислене” като маска и да не си крием главите в пясъка като щрауси, защото те го правят само, за да си предпазят очите от летящ пясък и камъчета по време на бури. А това, което става в българските болници е наистина пренебрежение и умишлено потъпкване на правата на Жената като Човек. И после пак психолозите или съседките ще обвиняват мамата, че била ‘виновна’ за пред-родилна и родилната травма. Предценете сами! Моля погледнете: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=...761#msg13160761 и http://nenanasilieto.wordpress.com/ А това са 4 разкази на майки, моля хора със слаби нерви, бременни и кърмачки да НЕ четат. Но татковци и бъдещи такива - да четат, за да могат да обмислят как да предпазят любимата жена и нероденото им дете от подобни случай. И нека татковците въпреки прочетеното, именно поради прочетеното, да намерят сили и да бъдат до родилката в този важен и свещен момент. Нека идващите души бъдат посрещнати с любов, а не като ... тези разкази Архив за категорията 'Разкази' http://nenanasilieto.wordpress.com/categor...B0%D0%B7%D0%B8/ Извинявам се, че темата е тежка, но за съжаление е истинска. А всеки винаги може да помогне - с молитва и гражданска активност.

Ако съм използвала примери без конкретни имена, то е за да се коментира конкретен тип ситуация, а не да се петни човека. Аз съм обикновен човек и не бих искала да съдя, когото и да било. Не съм от безгрешните и не мога да хвърлям камъни. Да, съгласна съм, че ако човек е изгонен и не се върне, значи може и да не му е било времето. Поклон на тези, които са опазили Словото!!! Боли ме само, че съм се наслушала на коментари на "наблюдаващи" - те виждат едно и се започват едни клюки и сплетни, злобни насмешки.... Може и да е слабост от моя страна, но ми е неприятно как (да ги наречем условно) "туристите" умишлено се захващат за нещо и започват да раздухват какви ли не истории. И ако е било 'мравка', вечерта в старата хижа става 'стършел', а докато стигне до цивилизацията - вече е 'птеродактил'...... И се петни всичко, свързано със Словото. Ето за това ме боли. А ако неволно съм обидила някой (човек или идея, или тона в Портала) - моля най-сърдечно за извинение. Старая се само да дам обратна връзка от много ъгли, поглед от различни камбанарии. Само това. Поела съм си риска за смелоста. И се чудя след като много хора играят защо не заемат позиция. А и модераторите знам, че бдят и могат да ми изтрият всички постове с мое съгласие.

И аз пак като радио "Глас народен" изразявам още няколко мнения по най-кратния начин: Да, магията на първото влизане на Рила (Мадара) е уникална. Всеки сам трябва да усети космическия ритъм, а не да си носи транспортир и да мери има ли 45 градуса или само 39? Е и какво? Една позната "отнесе" толкова упреци за движенията на ръцете - а тя бе още на физиотерапия след счупване. Други им правят бележки, че са тромави и резки - ами не всеки има музикални и плавни движения, особено по-възрастните хора със ставни проблеми.. НО ако има искрено желание - той не вреди на хармонията, а допринася. Не виждам логиката, който прави перфектно физическите движения да "допринася" за хармонията,а който е в хармоняи със себе си, с финес и любов усеща как текат енергиите - той "да греши". Изобщо вълшебен апарат за "мерене на хармонията в кръга и на хората" няма. Всеки е отговорен пред себе си и Бога. И едно малко страно предложение. Определено има нужда от леко организиране пред старта на ПАневритмията. Но нека не в стила на сестра П., която между другото с хубав човек, а и самата тя поомекна и преосмисли говора си през последните години. Дано са й по-добре краката, и пак да се качва горе. Но все пак това е група, общество, а не стадо, на което се подвиква. защото с такова отношение остават туристите отстрани. И не може да ги виним. Те виждат само това, а не и останалото. А защо нужните децибели не се постигат от някой от оперните певци - има и много професионалисти, и певци от хора, и просто талантливи гласове. Защо да се вика като може да се пее???

Под зяпачи разбирам само тези, които си студят биричката в Бъбрека и гледат "........до езерото".... Във времето на техниките, когато всеки снима клипове с камери, фотоапарат или телефон е много важно да няма "посрещане" като това, което сме описали аз и Светла_Б, защото подобни викове биха били качени веднага в интернет с коментари... сами се сещате какви.....и ще пострада реномето на Учението, а не на конкретния човек. Пред вид многото хора, добре е да има и повишена бдителност, защото много индивиди имат странно чувство за хумор. Съгласна съм, че бялото е символично, и за това е удивително, че предимно за него се правят забележки - кога меки, кога язвителни. ... едва ли ще се приеме ...... весело, ако се облече един човек изцяло в черно (или индигово) и отиде да играе във вътрешния кръг или външния.... ха познайте какви погледи, какви коментари ще има, клипът ще е велик.... ...и после ще се съблече и ще каже: "Скъпи братя и сестри, това бе урок и изпитание за Вашата любов и търпение, благост, добра обхода, и липса на критика. Погледнете се - в този клип е истината как прилагате Учението." ... а иначе белите дрехи са сааамо символ.... То по дрехите посрещат, по Любовта изпращат. Ала дрехите се виждат, но Любовта не е така явна...

И нарочно в отделно мнение, защото не е само мое, а и на много други хора: След сериозен размисъл осъзнавам, че който каквото и да прави или да коментира, или да се кара в Паневритмията, бих/бихме запазила скокойствие и хармония. Но много ми е неприятно, на мен и на много мои познати, енергетиката на "зяпачите". Преди те бяха малко, а това лято сигурно са били доста. Техните дисхармонични енергии, подигравателни мисли, дюдюкания по красивите момичета са много неприятни. Даже може би са доста вредни за тях самите. НО те не разбират какъв грях правят. Според мен достъпът им трябва да се ограничи. Или поне да се играе и на Платото, Салоните, че ако ще и на 7 езеро. Или най-разумният вариант рано сутрин "на ранина" - те тогава още ще спят и ще ги е страх от росата.

Изцяло подкрепям мъдрите думи на Диана! Само да добавя и още нещо - според мен важни са мотивите!!! В периода подчертавам "преди лифта" според мен никой случаен не се е качвал на Рила, камо ли на Платото. Значи има смисъл да се уважи този стремеж на тази търсеща душа. Ако човек има красиво желание и вътрешна нагласа, той би приел забележка и би се поправил. Ако човек прави забележка, за да покаже знания ( а може би и добре прикрита духовна гордост) и нагруби «грешащия», то аз бих защитила «грешниците». Не е в Духа на Учението да има грубост и гордост. А да има Истина, макар понякога тя да боли. И аршинът за мерене трябва да е еднакъв. При нареждането за Пентаграм и Слънчеви лъчи на Рила редовно има тичане и бутане. И ако един човек облечен в бяло, бутне друг, облечен в шарени дрехи – то това е «изпитание/урок по търпение» само за «шарения». А ако един «шарен» човек, бутне един човек в бяло или влезе Пентаграм, то това било лошо поведение и е недостоен да играе. Аршинът за мерене трябва да е еднакъв. Светъл ден!!!

И понеже тема е: "Забележки по време на Паневритмия. Как ще реагирате?" Предавам тук разказа на една моя приятелка за 2 случая на забележка и как се е реагирало на тях. Преди години на Рила са се качвали семейство афроамериканци – А. и Б. . И както винаги сестра П. е проверявала кой колко е бял ( дрехите му дали нямат нюанс на бежаво или сиво), които не отговаря на изискванията е гонен от вътрешния кръг, шапки не са били разрешени също, макар слънцето да е много силно. И така в един ден приятелката ми не е била одобрена, макар и да е носила официалните бели дрехи, според пропорциите дадени на Учителя + златен колан. Материята, макар избрана и ушита от братските среди, била леко прозрачна. Тя била изгонена и тихо и кротко се преместила. Всички, макар и с неохота са си сваляли шапките, макар редовното седене под слънце да води до изгаряне. Всички, без Арман – той си стоял щастливо с красива небесно синя шапка на главата. Сестра .... се запътила към него и в типичен нейн стил ..... го накарала да си махне шапката. А той с много спокойствие и блага усмивка й казал: “Сестра...., защо да махна шапката, като Божият Дух е на главата ми!”. Започнало бурно хилене, сестрата отминала и той играл с шапка. Светъл ден на всички!

Успешно лекуване на наркозависим - филм Преди 6-10 години по bTV са давали филм, направен от едно момче Станимир (Сомнат), което е било на прага на смърта поради силна зависимост от херойна. Ето (по спомен) неговата история, която съм я чула и на живо, защото имах шанс случайно да се запозная с него след вече бе излекуван и си имаше свой бизнес – внос и износ за Индия. Той е от добро семейство, добре задоволен с материални блага, силен по дух, изследовател, авантюрист. ....След много “експерименти” стига и до силна херойнова зависимост. Бил е воден по всички клиники, болници. Стигнало се е до там лекарите да го върнат намайка му и да й кажат, че след като вече е станал само кожа и кости, има силни гърчове и изпада в ступор (разказвам по памет), то няма шанс за живота му – вече всичко е увредено. Случайно на улицата тя среща Митко Мавров, йога, който й предлага на плачещата жена да вземе момчето у тях и да му пее мантри и да прави огнени церемонии – типични за Шивайстката традиция. Той пее с все душа и сърце и се моли за живота на това непознато момче. И така 40 дни. А това е повече от времето, което лекарите предполагат, че момчето ще оцелее. Тогава майката, макар и върла атейстка, предлага да спонсорира пътуването на Митко и Станимир до ашрама на гуруто на Митко. Този ашрам се казва Haidakhan Vishwa Mahadam, district Nainital, Uttranchal, India. на брега на р.Гаутама Ганга. Там е Muniraji Mаharaj, който е вече много възрастен и не пътува по света, както преди. Те отиват, не знам колко остават,но има огромно подобрение. Момчето се възстановява, храни се добре, чувства се по-добре. ... и така започва духовното ми пътуване и преобразяване. Следват много посещения на ашрама и на други свети места в Индия. За да се самофинансира, Станимир успява да развие бизнес внос-износ и така да се наслаждава на духа на Хималайте. До този ашрам е село Херакан. Там е роден един човек – Пракаш (фамилията ми е Бувал, или Бовал – по спомен). Той е женен за Елена, българка и от около 8-10г. е в България. Преди години виждах негова реклама за йога курс в НСА, София, както и курс йога за бременни. Може би в интернет има информация за него и той би дал информация. Организацията Haidakhandi Samaj има ашрами в Индия, Холандия - Sadha Shiva Dham, Полша, САЩ. В България е имало център, но след заминаването на Митко Мавров за чужбина нещата са затихнали. Митко Мавров сега мисля, че е още е в чужбина, той и Ангел са превели книгата “Аз съм Хармония”, посветена на Бабаджи, издадена е преди около 10-12 години. В тези ашрами не знам дали има редовна практика да се помага на наркозависими, или Пътя само на определени души минава от там. Но дори само този успешен случай вероятно дава надежда на мнозина!!! Успех!!!!

С благодарност към Александра, споделям това, което тя ми прати като линкове: книга "Отговори за непосветения" 1 - 2 част. Во второй части книги есть беседы на тему: Духовные правила подготовки к зачатию ребенка. Работа с сексуальными энергиями до зачатия. Правила зачатия. Поведение женщины в период беременности. Над чем следует работать матери в процессе беременности. Правила распознавания ментальных состояний. Передача ребенку состояний матери. Сознательное воплощение духовных качеств в ребенке. Понятие платформы личности. Объективная и субъективная платформа личности. Непоколебимость, как условие проявления добродетелей. Как формировать непоколебимость. Смысл родовых болей женщины. Желательно ли присутствие отца ребенка при родах. Ребенок – как «чистый лист». Влияние наследственности на развитие человеческого существа. Циклы развития личности. Основы эзотерической педагогики и воспитания. Роль родителей в становлении личности ребенка. Соотношение любви и строгости в воспитании. Основы медитации и сила молчания – в детстве. Есть перевод этих книг на български език: http://www.helikon.bg/books/184/118386_otg...eniia-ch.1.html Издател: Анхира , 2005 http://www.helikon.bg/books/184/118387_otg...eniia-ch.2.html Издател: Анхира , 2005

Ох, много се замислих . Оказа се, че аз не забелязвам хората около мен, освен че гледам по-опитните пред мен как играят и се уча от тях. Пренасям се в мислите си на Рила. Не виждам нищо лошо в деликатно подсещане, че е време да се започне кръга и се спрат разговорите, или коя стъпка следва, или въпроса "искате ли след това да ви обясня нещо".... То вече за щастие има книги, филми - човек може да се качи горе добре подготвен Аз ако съм щастлива и с усмивка на лице - никой друг отстрани каквото и да прави, колкото и да бърка (ритъм, стъпки, текст, или шуми) не би ми развалил хармонията, че да тръгна да му правя забележки. Но може би е добро подсещането човек да се настрой на вълната на Паневритмията. Преди си спомням как всяка сутрин се избираше къде да се играе (преди Празника) на Платото или Бъбрека. И по-бавно подвижните все закъсняваха и ги гледаха накриво, че "Бог им попречил да не стигнат на време". А това е просто въпрос на предварително обявяване от вечерта и не бива да е повод за духовно его и заклеймяване, и после тези хора играеха с чувство за вина или тъга. Много хора усещаха с вътрешен усет, че трябва да се играе по-рано. Все пак в текста се пее "на ранина", а не под палещите слънчеви лъчи. И като питаха по-управляващите, то .. ........ Всички се учим да общуваме, да говорим, да слушаме и дори да чуваме. Да бъдем по-внимателни, по-меки, по-деликатни. Но е тъжно, когато "по-старите" критикарстват другите. Именно от по-опитните се очаква да са развили тези качества и да дават личен пример на "по-младите". Според мен фразата "това е урок/изпитание" много често се ползва като удобно извинение. Светъл ден!!!

Давам 2 конкретни примера на мои далечни роднини възраст около 55-60г: 1. Единият винаги е бил шеф, живял е охолен живот с много преяждане и препиване. Има хипертопия от около 20г., вече никакви лекарства не му действаха. Лежал е по всички болници с малък ефект. Оказа се,че е за бай-пас, но тялото му не би издържало дори поставянето му. Лекарите го изнудваха за тежка и супер скъпа операция. Други пък са му препоръчали стриктно спазване на нов хранителен режим и лека гимнастика, редовно очистване на червата. Отиде при др Гайдурков, ученик на Лидия Ковачева. След много сесии така и не успя да подеме новия вид храна, сокове и т.н. С мъка в душата помнеше как се е смеел на племенника си вегетарианец, че яде като зайците, а те хората с 2 порции мешана скара се хранели. ....Старите му навици останаха, а тялото му си отиде от този свят. Мир на душата му! 2. Бизнесмен с много натоварена програма - и на него вече лекарства не му действат, приеман е по спешност. Отива и той при Гайдурков, чете му книгата, жена му започва нов тип готвене - по диетични и дори вегетариански книги. Успешно въвежда пиенето на сок, супер леки вечери, намалява алкохола почти до нула. Започва да ходи на масаж и да спортува. Подмлади се, ходи сред природата, не е така критичен и амбициозен.. Даже лекарите му се учудват как оцеля. Промени си навиците - и оздравя. П.П: И за да откровена трябва да дам и още 1 пример - чудодейно изцеление на една стара жена на около 80г. Тя от около 40г. има тахикардия, рязко вдига високо квърно, има неправилен сърдечен ритъм, а после се появява и задъхване, не й достига въздух. Всеки месец й се правят пълни изследвания в ВМА-София. Дават й се лекарства, които имат вече малък ефект. Дъщеря й има търсения по духовните пътеки. Запознава се с един лекар (не е българин, и аз се запознах с него) и е последовател на Шри Сатя Сай Баба. Бил е в неговия ашрам в Индия и е лекувал - и по селата, и в болницата, построена с дарения. Макар бабата - върла атеистка да го отхвърли като " луд сектант", тя бе очарована колко внимателно и спокойно говори той. След 2 сеанса (безплатни) при бабата настъпва трайно подобрение. Правят й изследвания - всичко е в норма. Лекарката обикаля всички подобни апарати във ВМА - пак същото - всичко е нормално. И чак тогава лекарката "под сурдинката" пита дъщеря й как стана това чудо. За медицината това е напълно невъзможно.. Все пак това чудо не е подкрепено от промяна на храната, двигателния режим и тревожните мисли на бабата. След около 1 месец тя пак леко започна да се връща към старото положение. И след 3 години почина. Лекарят и той реши, че е време да си ходи. Бил е на една опашка в родината си, когато е паднал, хората са се засуетили. А той спокойно е казал на жената, която го е придружавала: "Спокойно, всичко е наред, аз съм лекар - това е инфаркт. На всеки му идва времето." И спокойно с тиха усмивка е затворил очи. ... а аз в момента плача.. . Светлина по пътя ти, Георгиос, ти с живота си даде пример как се живее и обича истински!!!