Дъгата

И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великият Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно. Че някой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не сте виновни. Но когато вие отвътре започвате да чупите прозорците на вашия дом, на вашата душа, казвам: "Приятели, вие още не сте се научили да служите на Бога; вие още не сте се научили да плащате на кесаря". Всеки може да развали живота на хиляди същества. Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение; вие си казвате: "Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си. Да познае кой съм аз!" Не, вдълбочете се в себе си и си кажете: "Този дух, който е дошъл в мен, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!" Казваш на някого: "Не мога да мисля добре за теб". - Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога? Братът на най-малките Неделни Беседи, 01.01.1917

Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под нов закон; аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“; жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа; ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят.“ Както виждате, всички хора си приготвят свои закони, но какво става в края на краищата – скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи – истинската добра женитба не е нещо, което е направено на Земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на Земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе Любов, Мир и Радост в дома ви – между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе, те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате – ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко – според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат, всичко лошо – във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. Божественият Промисъл Неделни Беседи, 24.05.1915

Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. Вратата на любовта Съборни Беседи, Езерата, 23.07.1939 *** Вчера, като чухме, че сестрата паднала, някои казаха: Горката сестра! Аз казах: Да благодарим на Бога, че не е паднала по-лошо, да си счупи главата. Преди няколко дни един наш брат тичал да стигне трамвая. В бързината, той се блъснал с един човек и паднал на земята. Едва се вдигнал от земята, той усетил, че главата му е силно разтърсена и ръката навехната. Той дойде при мене и ми каза: Чудно нещо, сутринта си направих молитвата, оградих се добре и така тръгнах. – Благодари, че си се помолил. Ако не беше се молил, щеше да стане нещо още по-лошо. Да благодарим, че в света съществува един Промисъл, Който бди над всички. Ако Бог не беше с нас, хиляди злини щяха да ни сполетяват. Доброто и светлината Утринни Слова, 02.01.1938 *** И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ. Божият Промисъл има предвид всички души. Щом има живи хора в света, при каквито мъчнотии да изпадате, все ще се намери човек да ви помогне. Трябва ли тогава да се страхувате от живота? Всeки човек е готов за услуга на Божественото. Не само човек, но и животните са в услуга на Божественото. Закон за частите и за Цялото Съборни Беседи, Мусала, 24.07.1940 *** Апостол Павел казва: „Слабият във вярата зеле да яде“. Човек, който има слаба вяра, е страхлив. Когато страхът има преобладаващо влияние върху човека, това се дължи на слаба вяра. Иди проповядвай на един страхлив човек, че има Божи Промисъл, че трябва да вярва в Бога. Той ще ти каже: „Какво ми говориш за вяра? Здрави крака трябва да имам. Плюй на краката си и бягай!“ Можеш ли да проповядваш на заека, че има Божи Промисъл, че трябва да вярва в Бога? – Не. Заекът казва: „Аз вярвам на задните си крака и зная, че като бягам нагоре, по-лесно ми е“. От свое гледище той е прав. Ако отидете при една голяма планинска скала, как мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-големите бури в света, аз няма да се помръдна от мястото си!“ Защо? Защото е планина, а не заек. Оттук ще извадя един велик закон, който регулира нещата в природата, а именно: Слабите неща се отвяват от силите на природата по всички посоки. Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра. Откъснатият лист се движи и в периферията си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в периферията, а в центъра остава спокоен. В това отношение хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света. Затова, именно, вие трябва да имате едно правилно схващане за живота. Обич към знанието Съборни Беседи, 21.08.1927

Мисля, че ще е прекрасно, ако се направи един сборен видео пакет файлове за сваляне с всички заснети упражнения и текстов документ с коментари по тях.

Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение. За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията и мъченията няма щастие. Страданието е един костелив орех; изкуството е да се научите да го счупвате и използвате. Хигиена на човешката душа

Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трябва да се пробудите за благото на вашето щастие. То е около вас, но трябва да започнете правилно да работите. Трябва да поразпуснете струните на вашата цигулка. Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага. Без вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прах. ... Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа!” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната”, а който не казва мога, не му я напълват. ... Сега, тук вие слушате всичко това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете: „Мога!” Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога. За двадесет и два дена трябва да го научите. ... Започнете да прилагате думата мога. Ако е за добро, тя е като ключ, но ако я употребявате за лошо, няма да ви послужи. Употребете я за повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето, но не за лошо. За една година трябва да научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка от думата не мога, трябва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажете: „Мога!”, за да се измени вашето настроение. А частичката не нека стои, оставете я на почивка. Хигиена на човешката душа

Вие постоянно се демагнитизирате, гневите се, тревожите се. Така в нервната ви система става размътване до дъно, пукване и изтичане. Щом сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другите. Сърцето може да загуби магнетичната си сила. Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата. Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата. А сега жените какво правят? Стоят пред огледалото и за женитба мислят. Под женитба аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце Хигиена на човешката душа

Педагогически въпроси Значи, за да сме ефективни и да докоснем душите на децата, първо трябва да общуваме със собствената си душа. А разходките и ученето сред природата оказват магическо действие на всички, които им се наслаждават. Прави ми впечатление как децата се успокояват само при идеята, че скоро отиват на разходка в парка. Като че ли не искат да са затворени, искат да усещат слънцето, да седят тихо на треавта и да чакат да видят катеричка, или да тичат и да се надбягват с вятъра... Сред природата те са естествени, щастливи задават много въпроси и така се учат, вкл. математика, природознание, питат и за английските думи на това, което виждат.

Ето какво открих "случайно": източник Ние всички творим, особено тези,които са родители, възпитатели, учители. Много е трудно и отговорно! Винаги има какво още да се желае, но нали важен е пътят и вървенето по него, а не това да сме перфектни. Всички сме "незавършени картини". Престрашавам се да споделя размисли, които ще провокират много мисли и дебати (да не кажа и възмущение). Колкото е по-висок идеала на човек, и колкото повече бърза, толкова има по-голяма вероятност да среща по-големи трудности да възпитава. Защо? Доста хора тръгнали (да го нареча) по духовен път много четат, много размишляват, много сравняват. ... И се започва една критика, недоволство – е, те са породени от идеята за прилагане на високия идеал, но де факто са точно обратното. Уви, примери доста съм видяла. Усетила съм и съм съпреживяла болката на много хора, които бидейки по-открити са ставали на „бродерия” от остри (но добре прикрити) погледи и мисли. Като че ли на най-запалените по духовното им е най-трудно да приемат другите, (...а може би и себе си (грешките, слабостите си) не приемат...) Натискът за перфектност към младите и особено младите родители е колосален. Макар и косвено съм била в течение как две семейства се разпаднаха. В момент на трудност, преумора, стрес, те нямаха подкрепа от "духовните", а бяха затрупани с много "препоръки и изисквания, цитати". А и те са хора, и те могат да са изморени, изтощени, гневни... И когато те се стремят към висок идеал, а и другите ги натискат към това, то стресът става неимоверен.

Aко хората продължават да живеят, както досега са живели, те ще имат същите резултати, същите разбирания. Това, което сега преживяват, е резултат на тяхното минало. Време е вече да ликвидират със своето минало, да погледнат към новия живот, който Божият Промисъл чертае. Малко хора днес разбират, какво нещо е Божият Промисъл. Те не могат да си представят, какви са отношенията на Бога към хората и какво Той има пред вид да им даде. Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, силен, както той иска. Единственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да иска човек от живота? Да имате живот, това значи, да участвате в това, в което Бог участва и се проявява. Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това, да бъде поставен човек в средата на Бога – в живота? Любовта ражда живота. Делата Божии Неделни Беседи,23.02.1930 *** Чистотата е необходима за нашата мисъл и желанията ни трябва да бъдат чисти, за да не стане нечисто сърцето. Тогава идват всички волеви усилия. "Него слушайте!" Трябва да разбирате защо е създаден светът. Той е създаден заради нас. Ние в това положение, в което сега се намираме, не можем да бъдем щастливи: нашето щастие ще дойде в бъдеще, то ще дойде, ако ние вземем друга форма. И формите, които съществуват в света, са форми, през които Божественият Дух минава. И за всички Божият Промисъл се грижи. Слушайте Него Неделни Беседи,12.03.1922 *** Силна е Божията ръка. Щастлив е онзи, който попадне в Неговата мощна и крепка ръка. Като те подхвърли няколко пъти във въздуха, най-после Той те поставя на земята да си починеш. Като не знаеш, какво е станало с тебе, ти казваш: Голямо изпитание прекарах. Някой пътува по планината и се оглежда, да не падне някоя канара върху него. Случва се някоя канара да падне след него. Като чуе трясъка и шума от падането й, той се обръща назад и си казва: Добре, че не падна върху мене, щеше да ме смаже. Радвайте се, че такива канари се изпречват на пътя ви и не позволяват да влизате в порочния живот. Ако насилвате да влезете в този живот, канарата ще падне върху вас и ще ви смаже. Помнете: всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на характера ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа. Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисъл, който работи над вас. Докато не се свърже с природата, човек остава за вечни времена в своя личен живот. Да влезеш Неделни Беседи, 11.05.1930

Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления, нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те – физически, психически и обществени, се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход. И тъй, имайте винаги предвид, че Божият промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неотклонно по неговите закони; отдалечите ли се от него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново. Божественият промисъл Неделни Беседи, 24.05.1915 *** Радвайте се, когато окото на любовта бди върху вас. Няма същество, за което окото на любовта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нещо повече от другите, той сам си създава нещастия. Всичко живее и се движи в любовта. Това, което наричаме Промисъл, не е нищо друго, освен зоркото око на любовта. Докато дойде до проявите на Великата любов, човек минава през различни форми, за да изучи и най-малките нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цялото и за Неговите прояви в любовта. Космичната любов Съборни Беседи, 28.06.1942 *** И тъй, срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения Промисъл. Мъчнотията ще ви дигне на ръце, ще се извърти и ще ви остави на пътя свободно да се движите. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче, губи ли вярата си, той се чувствува сам, от всички изоставен. Всъщност не е така, но като изгуби вярата си, човек изпуща от ръката си въжето, за което се държи. Хване ли се отново за това въже, той се насърчава и тръгва напред. Който има уши нека слуша Съборни Беседи,03.08.1938

Без думи, но от сърце: за Любовта и още нещо Приятен ден на всички!!!

Локатор, Станимир - много красиви думи! Бих добавила, че за човека приемането, разбирането и особено прилагането на законите са доста продължителни, да не кажа и мъчителни процеси. Но има и друг път - ако човек е добронамерен, прояви търпение и благост в себе си и се помоли с отворено сърце, но той може да изживее истинското сливане, единение с цялото... Така вече ще има силен стимул и вътрешно разбиране (опитване) на законите и ще се стреми към прилагането им и ще се освободи... (Благодаря на Иво за извадените цитати.)

Донка, благодаря!

ВЗАИМОЗАЩИТА МЕЖДУ РАСТЕНИЯТА „.....В моята градина, до реда с домати отглеждам босилек, следва ред патладжани и леха с моркови, след това се редуват лук, зеле, чесън. Разнообразието е голямо, но тази подреденост цели всеки вид да защити съседния, а съседът му – него. Насекомите вредители намират своите растения по миризмата! Например луковата муха „улавя” сернистите съединения и бърза да го посети и да снесе яйцата си. Но тя мрази и панически бяга от морковена миризма! Ето защо наблизо съм засяла морковите, които са любима храна на почвения нематод. Но от тях няма и следа, ако то тях има лук. Явно принципът „аз на теб – ти на мен” е парола за взаимопомощ. Това важи и за доматите и босилека (прогонва рогатото чрвейче), на зелето и доматите, чиято миризма отблусква нощенката и белите зелеви мушици! Има и растения попечители, които обезпечават маскировка и дезориентират вредителите. Такава роля играе детелината за зелето,което става недостъпно за нежелани гости. Други растения са един вид капани за вредителтие. Например тагетисът (туртите) пречи на размножавнето на нематодите. A татулът приканва върху себе си самката на колорадския бръмбар да снесе яйцаа си, върху уж ядливите листа. Някой растения са готови да се жертват за другите. Листата на паталджана са деликатес за колорадския бръмбар и скоро те се преселват там. Това облекчава работата по събирането им. Целината (керевиз) и растенията от сем. Усноцветни, дават подкслон на полезни за тях, но хищни насекоми и паяци, които се хранят с личинките на вредителите на културните растения....” Стр.20, Идеалната градина, бр. 8(7) 2009г.

Аз се любувах на красивите орхидеи в Ботаническата градина, но така и не се престраших да си купя - наистина са много капризни. Жената 1 час обясняваше за отглеждането и грижите, почва, поливане, пулверизиране..... Все пак има много видове и е добре по снимка да определиш от кои вид е твоята, в нет-а сигурно има инфо. Успех!

Мои познати поради сериозно заболяване на дете бяха обиколили всичко лекари, билкари, лечители. Много от тях са им цитирали Ванга как препоръчва вървешката. Бяха засадили един огромен бордюр от това цвете. Не знам то ли действа хармонизиращо, те ли му се радваха и мислиха позитивно, но им беше хубаво.

Цитрусите (лимони, портокали и др.), както и палми, магнолията, лавровишна често се нападат от щитоносна (олеандрова) въшка. За да не се нападат от неприятели (въшки, акари), в саксията може да засадите стръкчета ЛАВАНДУЛА, МЕНТА ИЛИ НЕВЕН от сп."Идеалната градина" бр. 8 (22) 2007г, стр.8.

Ванга е била известна, че говори с цветята и растенията. Доколкото си спомням преди време бях чела нейде, че тя е препоръчвала няколко растения, които задължително трябва да присъстват: Чесън – да пази от болести и злини. Е, пред блока не е уместен... Босилек – да пази от зли сили; Здравец - да носи здраве и сила; Невен – да носи радост и топлина... Вървешка (върбинка) – билка, от която са правени венци; пре-трансформира енергиите и дарява семейна хармония; (много не ми е ясно дали става дума за билката или за градинското цвете???) Ето и малко данни: Върбинка - Verbena officinalis (LINN.), Verbena hastata Синоними-Herb of Grace, Herbe Sacrée, Herba veneris, син хисоп Малко инфо има и тук Verbena oficinalis (Simpler's Joy, Holy Herb, mosquito plant) Ето я много разпространената в БГ – swamp verbena, "Blue Vervain" (verbena hastate)??? ????????? Ще е интересно дали може да се диагностицира едно място (чрез хората и събитията, общата атмосфера) и да му се насадят растения, свързани с БАХ-есенциите? Щом работят като есенции, то значи и влияят като израстват?? Диана, Божидар, clematis, искате ли да поразсъждаваме???

И още малко за озеленителните опитности: Но разбира се, много зависи от големината на площта и дали през нея напряко минават много хора: * всеки иска да дава акъл кое къде да се сади, но да е отстрани и да ти нарежда къде да му боднеш китката, която е благоволил (евентуално) да донесе; * всеки има идея за различен стил озеленяване и е готов по всяко време да защитава идеята си, която обаче е пропуснал да сподели когато му е било времето; * едни искат например бодливи храсти за ограда, за да не се минава; други настояват за гола зелена тревица, за да не им се надират кучетата, или да не тичат/паднат децата; * и внимавай да няма огромен и добре скриващ храст, зад които да пишкат и акат и малките и големите; чистачката сутрин ще е бясна; *чистачката недоволства, че я караме да почиства фасовете и от тревните площи така, че за да засадя нещо ми се налага първо да си почиста, и чак след това е кирка-фитнеса;.... Разбира се , много зависи от големината на площта и това да ли минават много хора. При нас не искат да се слага ограда, защото ако е дървена – щяла да иде за огрев на ромите, ако е желязна, то е много дълга=скъпа и ще иде за скрап така или иначе. Ако са сухи клони или плет – било рошаво... .... разни хора – разни идеали... угодия няма... Ако хората минават косо през тревните площи – по-добре е да се купят плочки, или да се застеле с чакъл или малки камъчета – така ще минават върху тях, за да не се изкалят и де факто ще пазят тревата и растенията. Извинявам се на тези, които биха се възмутили, че думите ми не са фокусирани върху доброто и красивото, а върху евентуални "сиви препъни-камъчета"... НО предпочитам да съм реалист. Пък дано Бог да опази градините.

Едни гледат небето и виждат облаците, други виждат слънцето. Едни гледат слънцето и виждат ослепителен блясък, от който ги болят очите, други виждат топлина и светлина, която събужда природата за нов живот.

Когато хората са на големи разстояния и не могат да си говорят, те са решили да си разменят знаци/букви, за да предадат посланията си... Семиотиката е необятна наука... Всяка азбука е част от сакралната геометрия. А това наистина е нагазване в дълбока вода...

О-о, колега, и ти ли си ... и упорит (градинар и упорит) - нали това се сетихте? като мен???? От само себе си растат *лилиумите, ирисите - много са устойчиви на всякаква почва и климат, сами се разсаждат, циганките не ги късат, за да ги продават; * невенът - самозасява се, не го късат, и даго стъпчат - пак порасва; * форзиция, люляк - дават обилно издънки, много са разпространени и едва ли някой ще ти ги откопае или залее с бензин; * калдаръмчета, алисум - и тях няма да ти ги гепнат. Честно да ти кажа, проблемът не са кучетата, а дзверовете, които ги водят... (ама хич без извинение) Ако се сложи туя или други подобни иглолистни - някоя петък вечер може и да реши да полети към някоя вила, всичко по-екзотично - може и да изчезне... Аз преди стоях, пазих, обясняват, просвещавах - децата разбраха, нещастните и агресивни хора - не искат да разберат. Затворили са си душите и гледат каква гадост да направят, да смачкат нещо - било то и цвете, тревица или да хвърлят фаса върху китките... Предадах се и се помолих Бог да пази китките и храстите. Всички, които ги бях отписала есента израстнаха, напук на всички и всичко. И е все по-зелено и красиво, хората го забелязват. Успех!!!