Дъгата

Според мен е много трудно и пресилено да се каже, че си познаваме историята. Коя история? А от какви документи сме я учили? А кой политически коректен професор е писал учебниците? Коректен към кой (управляващ на власт)? Та нали много оригинали са отишли завинаги в Москва, Лондон, Берлин, Ватикана и къде ли не... Всяка чужда страна, която е имала силно влияние е иззела по нещо от историята ни. Нима руснаците признават, че Кирил и Методи са българи? Нееее!!! Нима гърците не се надуват, че те по милост да ни дали писменост??? Ако знаето източници (книги, статии, сайтове), в които има оригинални (фототипни) документи с техните преводи - моля, споделете ги. Благодаря!

Моя позната се влюби. Силно. С цялата си душа и сърце. И сега се разкъсва от вина - тя е на 53, а мъжът, който иска да се ожени за нея е на 33. Аз принципно я подкрепих. Но за замислих защо и как се случват такива "късни любови"? Емоции? Хормони? Карма? Вие какво мислите?

Според мен за "даряване" на дете може да става дума само, ако се промени системата на осиновяване. Направи ми силно впечатление в една серия на "Приятели" как Чандлър и жена му имаха среща с бременна жена, която имаше право да избере родители за бебето си. Как те можеха да я посрещнат на гости, да й помагат, да са съпричастни към бремеността й, да присъстват на раждането... Преди години така е било и у нас - обикновено роднини или познати "подаряват" бебе на бездетно семейство. Така е осиновена и моя приятелка. Темата за мъката на майките, изоставящи с болка децата си ... е твърде болезнена... Моля се за душите на тези родители. Ако нямат възможност е по-добре да дадат детето за осиновяване. Но често те се надяват на по-добри времена. И може да се окаже, че едно дете хем не в семейната си среда, хем не е дадено за осиновяване като бебе и са пропуснати много възможности. Но пък има и етноси, които правят бебета без задръжки и емоции, за да получават майчинство и други социални плащания... и така до безкрай... Все пак всички израстваме. Променят се и обществените нагласи.

Много родители и лекари на Запад отдавна подозират как ваксините влияят на неукрепналия организъм и могат да доведат до аутизъм. Но до съдебни дела не се стига, защото е безумно скъпо и продължително. Един англичанин сподели, че при тях все повече хора използват правото си да откажат ваксина. А до сега има само 1 голямо дело - то е заведено от един голям вестник (собственост на сина на Р. Мърдок), който е събрал и оформил колективен иск от името на 12 (сравнително бедни) семейства, чиито деца са получили неврологични и умствени проблеми след прием на ваксина. (извинявам се - забравих й името - може би именно живата, или нещо като "тримовакс"). Много шум се е вдигнало, но той пак е бил ползван за реклама на вестника, а хич не е алтруизъм в името на децата. Моля, ако някой е във Великобритания да сподели повече.

Срещали ли сте някъде информация и точен превод на строфите за реинкарнацията, които умишлено са били изтрити от Библията?

Усещането за смърт може да донесе дълбинни и неочаквани прозрения. Преди години с приятеля ми бяхме на Пирин - изкачвахме вр.Вихрен. Времето бе като живота - бързо променливо... Точно под върха започна буря, придружена с градушка. И там, под обстрела на мълниите разбрах, че се страхувам за живота му, а не за своя. Така разбрах, че този човек има много специално място в сърцето ми.

По пазарите и хипермаркетите продават генно модифицирани домати - ще ги познаете по лепенката с пчеличка, която е поставена на някой от тях. И означава, че в този домат има гени на пчела (по-точно пчелни крила), за да е устойчив при транспортиране и да не омеква при съхранение. Моля оглеждайте дървените или картонените касетки, в които те се доставят.

А има ли нови данни и хипотези какво всъщност става в ядрото на земята??? Какво точно "се мести"? Преди казваха, че Северния полюс се поражда от огромни мега запаси на железни руди със супер високо съдържание на желязо. Но рудата определено не може "да се мести"...

Някой хора искат да си осиновят бебе, а други - да е пораснало и доказано здраво дете. И тогава започва "търговията с детски сърца", както се изрази една моя позната - майка в SOS-селище. Тя се въздържа да коментира. Но все пак е имало и кратки коментари как хората отиват, отглеждат, зяпат, мръщят се, правят подкупващи подаръци, вземат ту едно дете за 1-2 дни, ту друго, чудят се, маят се, децата плачат, бълнуват.... Явно и културата на осиновяване следва да се развие и строго да се контролира от психолозите. Не знам как да се разглежда факта, че една двойка няма деца - дали е карма, дали е липса на време и всеотдайност, дали е именно урок да се преизпълни сърцето с любов и да се дари на едно малко изоставено същество... Размишлявам, имайки пред вид една моя приятелка. Тя тежко прие факта, че генетично има двурога матка и почти нулев шанс да износи дете. След много спонтанни аборти в ранен срок изпадна в ярост и депресия. Почти по чудо си спаси брака на намесата на "доброжелатели", хеле пък натякванията на свекървата... (Друг е въпросът какво се спаси от този брак...) Но така и не се стигна до осиновяване. Мъжът й не искаше "чужда кръв", тя самата се колебаеше. И двамата като цяло май не искаха да си променят стила на живот. Но една (добре скрита) болка там нейде остана...

И според мен не е добре много рано да се каже тази истина, макар, че "защитниците на истината" настояват за това. Едно малко дете може би ще се шокира от този факт и ще се почувства изоставено и нещастно, излишно и виновно. А това, че на Запад е модно да се осиновяват китайчета и негърчета и на невръстна възраст (2-3-4г.) да ги водят на етно курсове - това според мен е твърде прибързано. Детето има нужда от топлина и внимание, от любов и сигурност. Многото информация би довела до объркване. Помня децата как плачеха, когато умираше майката на сърничката Бамби или бащата на цар Лъв. И се гушкаха в мен, макар да знаеха, че това са само движещи се измислени картинки. Защото за децата най-важната Истина е, че има някой, който безусловно много много ги Обича.

Щом става дума за осиновяване - това значи, че се докосваме до толкова много съдби и сърца, до много болка и навярно и още повече надежда. Обществото ни като че ли трябва да узрее и на този хуманен акт да се гледа като на нещо нормално. Защото именно "доброжелателите" правят проблемите и натякват и си балалайстват какво ли не... Раняват и майката, ако не може да има деца; създават се напрежения и конфликти в семействата; страдат толкова много хора... Оказа се, че познавам много осиновени хора. Единият узна за това чак след смърта на родителите си (бяха над 70 годишни). Прие го без емоции. Друг научи от съсед, скарал се е бащата-осиновител, и решил така да си отмъсти. Момчето го прие лошо, 3 дни не се прибра в къщи. Майката чрез негов приятел успя да "говори" с него и той се прибра. Той много уважаваше майка си, но след този инцидент постоянно се заяждаше с баща си (с тежък характер). А той пък с майката, която поради прекаран перитонит не е могла да има деца... И станаха доста емоционални войни у тях... И така докато бащата почина, а синът бе на 15-16г. Моя позната е била осиновена на 3-4 години. Помни и биологичните си родители, и осиновителите. Правила е много опити да бяга. Много тежко й е било да слуша хорските натяквания и погледи. Според мен това е създало много тежък отпечатък в психиката й, с който тя се бори цял живот. Тя за мен е ярък пример за пренатални травми. Понеже е била "късен изтърсак" от голямо семейство, на бременната майка са се подигравали дали ще ражда дете или внуче - най-голямата дъщеря в семейството се е женила. И така бременната жена и търпяла доста унижения и хули, после и нежеланието и отрицанието "пак ли женско"... И под натиска на голямата фамилия, майката се е съгласила да я даде за осиновяване на познато семейство... Тежка история. Тежка поради личностно и обществено "непорастване". Друг познат пък не искаше и да знае. Каза, че щом се е стигнало до осиновяване, биологичните му родители нямат право да го видят повече. И съжаляваше, че изобщо са му казали. За него те му бяха единствени и истински. Разни хора - разни истории... П.П.: Моля преместете тук моя пост #3 от темата "Нашите деца", защото е по тази тема.

Психологическите и ментални картини на миазмите? А колко са основните миазми? А има ли смесени миазми?

Благородно е да вземеш едно изоставено дете и да му дадеш шанс за по-добър живот. Изискват се много качества, много любов и всеотдайност, за да може да приемеш в сърцето си едно до вчера неизвестно крехко "плачещо вързопче" с бързо тупкащо сърчице и да се посветиш да го отгледаш и възпиташ като личност. Познавате ли осиновени деца? Кой, кога и как са им казали, че са осиновени? Как са реагирали в момента? А по-късно? А от дистанцията на времето? Искат ли да знаят, че са осиновени, или биха предпочели да не знаят? Как се е променило отношението им към родителите? Познават ли биологичните си родители? А искат ли да ги срещнат?

И аз имам въпрос: кога и как да се каже на едно голямо дете (14г.), че е осиновено? Не знам защо родителите са отлагали това толкова дълго.... Проблемът е, че много хора знаят кой е истинският биологичен баща на детето, който се е отказал от него. А след това майката има брак и дете от друг мъж. И сега хем искат да му кажат истината, хем ги е страх как то ще реагира. Хем ги е страх някой да не му изтърси истината и той да реагира още по-зле... Има ли начини да се "омекоти" разговора? А дали хомеопатията би могла да се даде превантивно преди и/или след този тежък разговор??? "Каква би могла да е духовната причина, ако едно осиновено дете в продължение на години, често боледува?" Глобално погледнато всичко е от безлюбие... Но локално за този случай - не знам. Винаги има много варианти - като се започне от тежка бременност, генетични особености, родилна травма, стрес в дома за изоставени деца, трудно адаптиране към семейството..... Познавам няколко човека, които са осиновени като бебета. Имат дълбоко тягостно усещане, че са били нежелани, тежест, ненужни, захвърлени, вина ... И като че ли в душите им седи въпросът "Защо не са ме искали и са ме захвърлили?"... И в разговори с познати винаги е изниквала темата, че хем трябва да им се каже отрано истината, хем те го изживяват болезнено и остава една дълбока, кървяща душевна рана. А дано не при всички е така.

Един ден в зоологическата градина. Бе прекрасен ден, всички се радваха и попиваха любовта и топлината, с които слънцето ни даряваше - всички нас. Независимо от всичко! Слънцето си грееше. За всички. И едно малко дете с огромни красиви очи - и то си грееше с очички-звездички. За всички. Усмивката и омиротворението, което струеше от него бе за всички. И за малките пухкави зайчета, и за грабливите птици. То много бе впечатлено от бухала. Гледаха се един друг много сериозно. Толкова задълбочено, че даже и любопитните пауни, които са пуснати на свобода да се разхождат по алейте, дойдоха да видят... дали бухалът от шарената книжка е като този в клетката. Детето видя пауните и спонтанно и невинно веднага започна да си чупи от сандвича трохи и да им дава. Те си хапнаха. Зарадваха се. Разпериха опашки. “Запяха” – тяхната си песен. А за хората това бе остро неприятно грачене. За детето – подемане на разговор. За майката – уплах, че детето между двата пауна изглежда толкова малко. А те тримата се радваха един на друг. Придойдоха хора. Засвяткаха светкавици и забръмчаха фотоапарати. Птиците се стреснаха, събраха си опашките и кацнаха... върху покрива на най-близката клетка - на граблива птица. А тя усетила плячка бързо се стрелна към стъпилата върху мрежестия покрив потенциална плячка. Детето се стресна, присви очи и вдигна малкото си показалче към сокола: “Бъдете приятели!” (да, това е истински случай)

Нова година!!! Нов късмет!!! Нова тема За нашите деца, наши, защото всички сме едно голямо семейство, временно срещнало се на тази красива планета. Децата са обща радост и грижа. Щастие и болка. Те са наши. На всички – родители, баби и дядовци, лели и чичовци, каки и батковци.... Те не са наши – те са ни поверени. “Майките са гувернантки на Бога.” Ние израстваме заедно! Когато имате вдъхновение, моля споделете за опитностите ви с деца – случки, размисли, откровения, идеи, съвети.... Какво ви прави щастливи, а какво свива сърцето ви? Как сърцето и разума ви подсказват, че е правилно да се отглеждат и възпитават децата. Какви грешки (от нечия гледна точка) се допускат с децата. А как вие предлагате те да се преодолеят? Какви грешки (от гледна точка на детето) правят родителите? А как би постъпило детето, ако е на мястото на родителите си? Кои книги ви развълнуваха? Споделете ценни цитати. А кои книги четете с дистанцираност? С какво не сте съгласни? Моля споделете.

Весело посрещане на новата

Темата е Кога мъжът става мъж. А може би може да има нужда и от тема Кога душата надрасва полярноста ...и разбира, че използването на едно тяло е временно и е полезно само в контекста на цялостното развитие. И това делене на мъже и жени е толкова условно... Много точно и красиво казано!!! Напълно подкрепям и се стремим именно към това като родители. (аз и любимият мъж до мен)

Склонна съм да вярвам, че в много поверия е стрита истина или са приканване към създаване на ценен навик. Но времето ги е и изменило и изродило... Например идеята да идеш да се помолиш в далечен свещен храм в свещените планини Кун Лун (Китай) си има супер здравословен ефект. Самото отиване от ниските палещи равнини в прохладата на боровите гори, които излъчват лечебни фитонциди и автоматично убиват болестотворните микроорганизми е прекрасно. А ходенето пеш, потенето са лечебни. Почукването на дърво пък май е келтско поверие. Свързано е с култа към дървото и посещение на свещени места, които може да се окажат в лековити извори или да са с положително геомагнитно поле. Връзването на конец, парче плат (шаманска традициа), шал (будистка), плат с изписани молитви (тибетска) също е вид откъсване от тленното. Или самото отделяне от ежедневието, спомена за Вечното помага на човешката психика да се адаптира към проблемите на живота.

Според скромните ми познания по митология, май само в Китай драконът е символ на сила и щастие, на императорска власт. Е ли това символ, че висшата им класа е овладяла силите/кундалини и вече трансформира и използва това за добро и за развитие? А в славянската митология май змеят е горянин, лош, вредящ, обсебващ.... Змиите пък са почитани в Индия. Може би защото там отровните змии са много и е по-добре да се приемат, да няма агресия (енергийна и физическа) към тях, за да не ги провокират да хапят. Направо ме изуми филм на Нешънъл Джеографик за едно село, в което има храмове на кобрите и там ги хранят. Цялото село си е мега змиярник, пълен с кобри. И децата си спят, а кобрите си пълзят....

Много ми е интересно защо има такава двойнственост (и нисша природа, и висша мъдрост). Моля, който знае повече да сподели, когато има възможност. А китайският дракон е рисуван с черти от 7 реални животни, от друга страна в Китай има нови археологически находки на странни птеродактили. .... и сега след филма "Аватар" се зачудих, .... дали някой древен юнак не е подчинил истински червен дракон/рептилий..... ( именно, защото има такива древни писания, но винаги съм ги приемала за метафорични)

Да, темата стана манджа с грозде (=ориз със стафиди и ядки => много вкусен средиземноморски празничен специалитет). Принципно каквито и аспекти да коментираме - все се стига до едно и също: личностно израстване, самовъзпитание на чувствата и мислите, овладяване на действията. А това е добре да се заложи от родителите... а и те са били млади бунтари с кипяща кръв.... и са се учили от Живота... Ако ли не - то всеки сам отговаря за себе си и се развива когато и накъдето го води Пътя.... неговия си.... Весели празници!!! Бъдете щастливи!!!

Според мен въпросът не е полигамия или моногамия, нито матриархат (Израел, части от Тибет и Китай) или партиархат. Просто всяко общество се стреми да се запази и изпробва различни модели. Важно е оцеляването. А след това и посоката, в която обществото върви. В арабския свят можеш да имаш 4 жени, но само, ако имаш средства да ги издържаш и направеното проучване за мъжа е дало добри сведения. Преди години срещнах една арабка (либийка), която имаше 8 деца и не можеше да има повече. И мъжът й я доведе на екскурзия в Европа(където е учил) като благодарност, че му ги е родила. И след това ще се жени за момиче на годините на втория му син... В Индия например, ако умре жената, то може сестра й да заеме нейното място,за да се грижи добре за децата й, защото им е леля и ги обича. Каквито и решения да са вземани - те са били за оцеляване на родовете. Това им е бил основния проблем. А сега съвременните хора се чудят как да се забавляват и с какви нови удоволствия да "заглушават" стреса.

<img><img><img> Много добре казано!