Дъгата

Венцислав, моля сподели негативен опит и изживявания, че да има баланс в темата. Аз мога само да изказвам суперлативи!!! С малката голяма уговорка: семинарите, на които съм била са с опитен западен философ - психотерапевт. Една обаятелна и супер харизматична личност!!! Той не бе просто хобист-търсач на Истината, той вече бе Открил Много Истини и ги споделяше. После от участниците в семинарите му се появиха ентусиасти и (според мен) безотговорно започнаха да прилагат подобни техники. Особено една наперена изрусена астроложка-психоложка.

Mars може да бъде видян най-близо и най-ярко от Земята на 27.01.2010г.!!! Опозицията на Mars ще е на 30.01.2010г., каза официален представител на Планетарното Общество. Тогава Mars и Слънцето ще бъдат на двете противоположни страни на земята и Марс ще се вижда силно и ясно – от 27.01.2010 чак до края на м. Март. Mars ще е най-яркият обект на небето, с изключение на Sirius. Опозицията става на всеки 26 месеца и тогава Марс е на възможно най-малко разстояние до земята. Следващата такава опозиция ще е на 03.03.2012г.

Какво е да си самотна майка? Зададох този въпрос на моя близка приятелка, която в типичен нейн твърде директен хумористично-саркастичен стил отсече: 1-во. Това са глупости, защото една майка никога не е самотна. Тя има дете до себе си, както и роднини и приятели, колеги и нахални съседки, които си завират носовете, където не им е работа. 2-ро. След като си простих, че съм се омъжила рано-рано без да знам защо, а и точно за кого, .......разбрах, че не е добре да съм разочарована на всички мъже, както и да им показвам, че съм доста по-умна от тях. Ами няма смисъл, колкото и да им приказвам, пак няма да поумнеят. Но това не е беда. Всекиму Бог дал различно. Факт! 3. Бях 5 трудни години сама, критикуваща и мразеща всичко мъжко... Но и това не е добра тактика. Все пак съм не само майка, а най-вече жена и не съм монахиня. И вместо да се занимавам с модерни вибриращи играчки предпочитам здрав, прав оригинал. 4. Та и за това се събрахме в този сладурковец, и така вече 5 години си ги възпитавам и детето, и мъжо. Ами нали съм си умничка... трябва да се справя и с това.........и се старая да приемам живота с хумор... П.П.: Всъщност именно заради нея тази тема събуди много емоции в душата ми. Аз съм я възприемала винаги като силна, умна, независима, справяща се с всичко жена. И никога като кукла с етикет "самотна майка". Ако мога да се върна назад и да променя времето - бих й помагала много повече. Защото тя никога не се е оплаквала, никога на никой не хленчи, но .... ако човек се вгледа ще види и физическото изтощение, и емоционалната преумора....

Един линк към документалния филм с английско аудио: Аватар: Създаването на света "Пандора"

Ами нали сме си "социални хора" - да, всеки има право и да е сам, да си почива в тишина и спокойствие. Но пък за 1-2 дни ще му омръзне... и ще му стане мъчно за другия ....И така ситуацията става поредния реален житейски изпит по комуникация и разбиране, по дипломация и ... Любов!!!

Може би всеки разбира понятията различно. За мен компромис е точно вземане на решение, подкрепено с конкретно действие. Ето например ситуация: Двама души спорят как да прекарат отпуската си - само 9 дни имат на разположнеие. Единият иска да иде през август на море в добър хотел в чужбина, а другият - август на планина с палатка. Подтискане и конфликт ще има, ако единият "прегази" другия и не го уважи и признае правото ми на лични предпочитания. Но може да се разгледат и много варианти на компромис: * неочакван допълнителен "болничен" през юни и ползване на ниските тарифи за гръцките острови + август на хижа на планина; * август на море, близо до планина/гора - като Иракли, Шкорпиловци; * август на море, със спане в някоя от къщите на 5-10км от плажа в Странджа; * едната година на море, а следващата - на планина; * август на море, а юли с неплатен отпуск - на планина. Т.е. разглеждат се и се уважават принципните мотиви и желания на хората, а не се спори с конкретното им предложение. Винаги има много варианти!!!

:thumbsup2: Каних се да пиша за драконите от "Аватар", но Божидар3им вече ни дари с тези красиви и мъдри слова. Спомням си как гледах филма на 3-д , крилата на малките дракони "почти ми перваха носа" и си пожелавах да овладеем малките си егота с големите им претенции, и да сме разумни да опитомим Големия Дракон.

Моля, би ли споделил повече?

Из Беседата "Кога се молиш" Т.е. Учителят още 1919г. ясно е казал, че след смъртта му на власт ще дойдат болшевиките/червените.

Попътен вятър, Мона! Ти самата си капитанка на кораба си "Живот". Принципно даже не се нуждаеш и от нашето мнение. А ние го изказваме, за да споделим разни случки от битието ни шарено. Не виждам осъждане в ничие мнение, а само загриженост и реализъм, които може да звучат не особено вдъхновяващо... По темата се чудя защо мъжете мълчаха и така и не казаха биха ли се съгласили да има нейде някъде тяхно дете, което те дори не познават. Да, права си. Но свобода и любов да толкова широки понятия, че хората ги разбират по различни начини. И понякога те се изявяват като свободиЯ, секс с когото ти скимне и поведение тип "дай ми", "длъжен си" и "примък-отмък". А смисълът на живота според мъдреците е да израстваме, да преодоляваме слабостите си, да сме по-добри, по-мъдри, по-истинни. Поне за мен смисълът на партньорството е в това. Понякога е трудно, понякога боли да ти кажат "кривиците" и да има нужда от промяна и израстване. И въпросът се свежда до това кой накъде върви, с какво темпо, и с кой би споделил пътя си и в радост, и в болка. И да завърша оптимистично - скоро моя приятелка, самотна майка на малко детенце ще се жени за един прекрасен човек. След много нощи сълзи и пълно разочарование от мъжете, тя преосмисли много неща и преоткри един мъж. И се влюби като ученичка!!! Попътен вятър и на тях!!!

Благодаря, даваш ми сили и аз да продължа с примери от живота шарен, в който всеки сам си знае от какво е опарен.... ***На моя близка приятелка-наборка майка й все мен даваше за пример - късно съм се оженила, късно съм родила, хайде сега и дъщеря й да вземе да роди от еди кой си, нищо че им е мимолетна връзката... какво толкова. И така един ден аз обясних на леля ....., че подкрепям дъщеря й да вземе сама решение за живота си. Едно дете не е всичко в този живот, макар и да е нещо голямо. А и тя самата като се поразговорихме си спомни колко хора са й помагали, как тя е болна с дископатия и не може да е една здрава и пъргава баба, как няма близки и роднини, които да са отзивчиви. Дълбоко се замисли и разбра, че подтиква детето си към нещо много съдбовно и неотменимо. Майките нямат почивен ден, никога до края на живота си! И така се отказа от лелеяното внуче. Даже се замисли тя (те) какъв модел на семейство са показали на дъщеря си и защо тя е разочарована и против брака. *** Помня едни големи, красиви, детски черни очи, пълни със огромна мъка и сълзи, които ме питаха и с глас: "Аз ли съм виновен, че нямам татко? Детето плачеше, майка му плачеше, и аз заплаках безмълвно... ***Детето на моя близка приятелка е плод на огромна любов, но не към съпруга й. Над нея имаше физическо насилие от съпруга й - оказа се, че той я е тормозил, че 8 години нямат деца. А той е знаел и е криел, че е стерилен. И като я видя бременна започна физическа саморазправа над нея. Един ден тя разплакана ме викна по телефона - полетях. Разминах се с онзи мухльо, без извинение, на входа на блока. Нея намерих ридаеща на пода, после се появиха синини. Бях закъсняла да я защитя, а тя ме бе викнала, защото знаеше за дългогодишните ми тренировки по бойни изкуства. Жалко, наистина жалко, че не дойдох по-рано и да го сритам... сещате се къде... За щастие всичко бе наред, макар с леки контракции от стреса, нещата се успокойха, тя после роди на термин нормално здраво и право детенце. Сега е голямо, красиво, умно дете и все се опитва да не пита тайно кой е биологичния му баща, съседчетата и в училище му викали копеле. Бившия й съпруг е ходил после по съседките и е разправял какви ли не истории... ... не знам как да му помогна, след като майка му трябва да му каже истината... Добре, че си намери партньор, с които да споделят живота си - тримата заедно!!! Има и още примери, които силно съм съпреживявала, но и тези стигат... Искам от все сърце да пожелая на всички жени да имат вяра и да преодолеят разочарованията си, пожелавам им да имат вяра и сили да изградят хармонична връзка с любим за тях мъж!!!!

По повод на размисли за самовъзпитанието, взаимното възпитание и израстване, изказани в друга тема: Да-а, пак от жените се иска много и още повече и все повече! Но определено има и такива случаи: цитат от Спомени на Елена Иларионова за П.Дънов И какво излиза? Да сме мъдри и съзнателни кой да изберем? И до кога можем да сме заедно? Какво уроци можем да научим заедно? Или пък определени ситуации/уроци трябва да избегнем?

Казват, че единственото сигурно нещо е промяната. Живеем в забързано време, всичко се прави тичешком, с високи обороти. А сме си все същите Хомо Сапиенси - емоционални и социални същества... И по повод на три други активни теми се замислих: Защо човешките връзки се разпадат толкова лесно и бързо? Времето ли е такова? А защо? Или хората са се променили? А как? А защо? Преди здравите семейства са били такива заради оцеляването, подтискане, .......или има и още нещо? А може би хората са имали връзка първо със себе си, с Бога и са могли да разбират, прощават и обичат?

Въпрос: коя е причината да се случва това днес? Добър въпрос, но сложен отговор... не че го зная... Но се замислих. А може ли да има и някакво астрологично обяснение? За поколениято като цяло? Или конкретни индикации в индивидуалния хороскоп? Преди Уран е бил в рак по време на Втора Световна Война, разбиват се много семейства, жените трябва да се нагърбят с всичката работа - и професия, и дом, и деца..... А след това пребиваването на Уран в различните знаци си е казало думата, особено при тези, за които е в Дева и Везни.... Моля, по-опитните да споделят размисли в тази насока. Чела съм отдавна книги на немски психолози и те обясняват как силно войната применя социума. Една майка трябва да изхранва децата, започва да ходи на работа, отбива бебето, не го кърми, дава го в детска ясла.... Труди се във фабриката... После тези силни майки създават едни по-крехни и слабоволеви момчета, които пък или се бунтуват, или се оставят да са водени от течението и под палката на силна жена. Обикновено те се залепват за работата си, и стават "отсъстващи бащи". Майката пък се залепва за сина, ако има такъв, и синът "замества" психологически съпруга. От тук идва и силна привързаност и ревност, навиране на носа е личния живот на сина, търсене на кусури на снахата... ....разпад на връзките..... Държавата подсигурява майката и бебето с високи социални помощи. И така в един момент в Скандинавските страни са открили, че майките си се водят "самотни", а де факто издържат с парите за бебето и баща му, които пък се ползва като жребец на повикване... Разни страни, разни нрави.... Въпросът е заедно да израстваме. Да проявяваме човещина и подкрепа, придружени с искреност и реализъм.

Здравей, Ивайло, думите ти сякаш са като излезли от устата на един мой познат. Той е много чаровен, интелигентен, приятен мъж. И той бе изпаднал в един момент в тежка самота, даже и без работа остана. И тогава реши, че Бог му дава знак да се посвети на някакви негови таланти, на хобита, на душата. Опитва какво ли не. Докато намери нещо, което го вдъхновява. Много добре му подействаха книгите на Дон Мигел Руиз, после се зачете книги по психология, философия,.. откри много неща за себе си. Вече бе сам, но не и самотен. И тогава като хепи енд се появи и Тя! :thumbsup2: Салса клубовете са оживено и жизнерадостно място, където момичетата винаги са повече от момчетата. Кавалери, вие винаги сте добре дошли там! Сега си спомням с усмивка за времето,когато със съпруга ми танцувахме 4-5 вечери в седмицата. Супер купон!!! Прекрасна терапия след тежък ден!!! И мога да разкажа за много красиви и щастливи любови, които разцъфтяваха пред очите ни!!! То и нашата едва ли би се развила така, ако не бе салсата... (и Рила)... :thumbsup2:

Скъпи дами, които сте избрали съзнателно сами, а не под натиска на общественото мнение, да бъдете самостоятелни майки, искам да споделя с вас няколко идеи, които може да звучат абсурдно, но са доста практични,разумни и полезни. *изберете за баща мъж, който много обичате; *постарайте се да имате сравнително по-спокойна и прекрасна бременност – за това е писано много в други теми; *добре е предварително една жена да има обширни знания относно бременност, раждане, детско развитие, анатомия, физиология, детски болести, спешна помощ; *да има здрави нерви, желязно самообладание и кола на разположение; *да има хора (роднини, приятели), на които може да разчита по всяко време на денонощието!!! за всичко!!!; *качествени хора за длъжноста детегледачка трудно се намират, особено ако се налага да накараш някой да остане и през нощта с теб при болно дете с 40 Целзий. Добре е отрано да се потърси и да се ангажира такава, след препоръка на познати и приятели.; И сега най-важното и най-абсурдното, за което всички ще ми “скочите”. Обикновено съвременните, независими жени имат добри заплати и почиват в чужбина. Тогава може да направите следния опит: купете си пакет “ол инклузив” за Кипър например и го подарете на ваша приятелка, която има бебе на 2-4-6 или 8-10 месеца. И вие заемете нейното място!!! А тя да отиде на почивка. А вие да бъдете на “вахта” 10 дни по 24 часа!!!! Винаги на пост!!! Така за малко ще се почувствате какво е да си истинска майка. Защото рекламите на сладки, усмихнати, спящи бебета могат да са подвеждащи. Защо предлагам това? Ами именно и аз бях такава силна и независима, заета със себе си, и не подозирах колко голяма е работата на една майка! Една майка никога няма отпуска! И втората причина – именно такива силни независими жени са имали възможност, но не са ми помагали, никак. А даже редовно са ме критикували! Т.е. от тяхна гледна точка са ми давали акъл, но на теория. А аз като им казвах да се разменим, но на практика, те отказваха и отиваха на фризьор, ресторант или просто шопинг. Мислеха за себе си, а не за другите. Липсва им тренинга на даване, на саможертва. (Това разбира се не се отнася на никой в този форум.) Е, има и по-лек вариант: вземете си отпуска и идете да гледате болното бебе на ваша приятелка – докато оздравее, бъдете денонощно с детето. Нота бене: От все сърце пожелавам на всички майки здрави и прекрасни деца, но болести (сополи, шарки, температури, отити, бронхити.....) се появяват и е добре една жена на практика да се види сама как ще реагира. Практика! Да си майка означава да оставиш сърцето ти да се разхожда далече от теб. Да дадеш на детето си и корени, и криле!!! А това е много трудно за силно контролиращите и трудно правещи компромис хора. (А такива тук във форума няма.)

Ах, Орлине, колко си прав, .....за съжаление! Много точно описание! Като го четох ми изникна пред очите една такава прекрасна лейди - красива, чаровна, интелигентна, независима, силна... и наричаща бившия си съпруг "онзи мухльо". Все се оплакваше, че мъжете са слаби, харесваше силни, самоуверени, преуспели мъже и се чудеше защо те имат "лигави" Барбита до тях. А тя си е един вид генерал! И искаше да командва друг генералисимус! Ама все не се получаваше! Все се оплакваше от мъжете, докато един ден я попитах, а как би се чувствала тя, ако бе мъж и трябваше да живее с жена-байрактарка като нея??? Не помня някога да е питал детето си какво иска - все тя решавва, а после се чуди защо проявява "смотани черти като баща си"... Болно ми е за детето, то сега е млад мъж, който е много саможив, няма самочувствие и страни от жените. Не иска да има семейство и да се тормози ... И ето как от тази тема преливаме плавно в друга, също обсъждана напоследък...... И към още една - за чуждата намеса и ролята на родителите, особено на свекървите в разпада на много връзки, .... но и това е друга тема-океан.....

Е, то взаимното повдигане е идеалния вариант на израстване - заедно и доброволно. Но ние не сме , а само хора, с нашите си слабости... По мои скромни догадки, думата "възпитание" в темата се използва не като форма на назидание и контрол, а в контекста на индивидуалното развитие и в духа на цикъла Великата майка - беседи пред сестрите, сред които е и Задача за самовъзпитание (02.06.1932г.) Познавам само една жена, която на 32-34г. бе почти смазана от натиска на родата "...да ражда и какво толкова..." . Тя се възпротиви и каза, че сама със себе си не може да се оправи понякога, а камо ли с някои уж пораснал мъжки индивид, които е образован..... и говори български..... А още по-сложно е да се справя с някое малко и инатливо същество, което ще си прави каквото иска, а тя ще е отговорна за него... Не пожела да роди дете под натиск на биологичния часовник. И кандидат-бабата миряса. Друг ярък спомен ми е една голяма служебна почерпка. Една колежка (тогава на 33г.) много чаровна и едрогърдеста дама си пийна и се оплака, че мъжете я искали само заради бюста. А тогава шефът, който тя си бройкаше и искаше да го разведе, я сряза с думите: - Ти май искаш един мъж на 30г. да е с 2 висши, 3 мерцедеса и 4 апартамента,... поне. А това не е възможно. И не се фукай с интелект и бюст тип Памела пред мъжете. ..... Ние може да сме първобитни ловци на нежни сърнички, но знаем, че до всеки велик мъж седи една велика жена. Да, много се заглеждаш и по г-н....(еди кой си). И се чудиш как жена му е такава изморена раздърпана дамаджана. А той я гледа мило?! Само дето пропускаш, че те са се оженили като бедни гладни студенти по на 20г. и са гледали бебе сред хлебарките в студентските общежития... И тя винаги е била до него - и в радост, и в неуспех... Т.е. темата за самотните майки опира и до много други теми - особено тези за партньорството и мотивацията за раждане на дете. И затова спирам до тук.

Да, правим. Дали ще го наречем компромис, обсъждане, доуточняване, промяна на плана, нови приоритети - по форма си е = .... намиране на някакво "средно аритметично" от стойности или ...."намиране на максимум на функция" по зададени или доуточнени критерии. Партньорството е един много труден университет, в който изпитите с преписване не се вземат..... ...просто защото..... ние самите трябва да създадем отговорите....

Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите? Не е нужно. Ние нямаме право да ги променяме. Освен, ако човек не е педагог, треньор и т.н. ..... и има за цел да изгражда нови знания, умения и навици... Но ние всички сме отговорни как си взаимодействаме с околните. Всички съзнателно или не си влияем!!! Понякога една добра дума, подкрепа, дадена книга, или директна ( до болезеност) искреност са важни за човека срещу нас. А това може да доведе до промяна.

Едно дете е голяма радост, голяма грижа, голяма отговорност, голямо безсъние. А всяка радост си има цена. Случай разни... и всеки сам си предценява. Локатор казва да се възпитават мъжете и "майките" в нас самите. А до колко това е възможно? А с каква скорост? А дали може в една и съща посока? Моя приятелка пък се съсипа да "превъзпитава" съпруг, който си е мамино синче, поболя се от осъдително-презрителните викове на свекърва си (която се спомина от рак). И както казва Донка, майка й се е справила, но на висока цена. И никога не се знае дали с баща ще е по-лесно или по-трудно. Дали "разбиването" да се справяш сам е по-голямо и по-трудно от варианта да се възпитаваме и израстваме заедно с бащата. Съвместния живот учи на много неща, вкл. показва слабите ни страни, които трябва да превъпитаваме в себе си. Аз например, бях много по-директна и остра дори, но не посмекчих доста. Анализирам сега 4 случая на самостоятели майки: * при едната сестрата й помагаше деноношно с бебето, а и двете бяха студентки на общежитие; * при друга - баба и дядо бяха неотлъчно до нея и те дондуркаха бебето с колики посред нощ, те го къпеха, хранеха.. А тати си играеше игри на компа и намираше косури - после се изпари, че било шумно; * друга мама има заможни родители и висока платена работа - може да си позволи бавачка по 10 часа на ден, за което дава 650лв. заплата на месец; * друга приятелка се съсипа от "нощни бдения" над неспящото бебе и шефовете й се карат как се е разконцентрирала, има сини кръгове под очите, не е очарователна и напориста, ното пък е отдадена на работата...; Сега като се замисля - в първите три случая им е било по-лесно, отколкото на нас двамата у дома.

За самотата, любовта и изгубения смисъл Човек сам може да намери смисъла, и то само в истинските, непреходни, вечни неща. Вече дори и сам, той не е самотен. След това в него се появява едно вътрешно сияние, спокойствие, красота, разбиране към хората и света. А това привлича хората към него. Появяват се нови приятели. След това се появява и партньор. Една връзка е голямо изпитание по търпение, толерантност, гъвкавост, дипломация .... и много др.... Не вярвам, че има само една сродна душа, която чакаме или търсим. Има много хора, с които можем да изградим хармонична връзка, стига да сме готови да работим за преодоляване на слабостите си, както и да имаме търпение да устоим по време на буря (емоционална) и да изчакаме слънцето (на разума) да изгрее. Всеки винаги има следващ шанс!!!!!!

Да, ние се възпитаваме един друг! Всеки ден! Независимо дали сме само съседи, колеги, партньори - общуваме с или без думи, с красноречиви погледи, влияем си, възпитаваме се, самовъзпитаваме се.... Да, майките ще повдигнат света, но е по-добре да се повдигаме заедно. Доброволно, съзнателно! Макар и с малки крачки... и май... често на зиг-заг Понякога е лесно и по-добре да си сам, понякога човек иска да се облегне на приятел и да сподели гледката на красивия залез. Понякога човек иска да има тишина и да се занимава с каквото реши, никой да не го безпокой, понякога да заспи на едно дружеско рамо... Понякога духовните интереси са начин да служиш на повече хора и да им даваш любов и подкрепа, понякога са начин да избягаш от света. Но ВИНАГИ едно дете е голяма отговорност и най-големия стимул за развитие и израстване. Една жена нито трябва да се страхува от грешки, нито от брака, нито от развода. Може би сме само малки 3-д същества с големи емоционални сърца, и понякога това, което сега считаме за грешка и трудност - ще се окаже в бъдеще благословение!! И децата, и съпрузите ни учат на търпение, самовъзпитание, саможертва,....... .... ............. и Любов!!!........

Термонът "самотна майка" бих го заменила със "самостоятелна майка", или "семейство от типа майка + дете". Преди може да е имало осъждане на тези майки, както и на всички разведени като цяло. Сега времената са други, жените са по-добре финансово, има технически удобства. Но въпреки това отглеждането на едно дете си е много, много, много, много, много трудно!!! Имам 2 близки приятелки, които са сами с децата си. И не им е лесно, никак. Особено, когато бебето е болно, или плаче често от колики, температура, уши... какво ли не. Добре, че бабите много помагат - и финансово, и с гледане. Принципно всяка майка има нужда от външна помощ. Добре е да има отзивчиви и разбиращи родители, роднини и приятелки, с които да си помагат. Много си зависи от темперамента на майката и детето. И е много по-лесно за една майка, ако преди това е гледала/помагала за друго бебе. Давам пример: на мен и съпругът ми ни бе много трудно с едно живо и вечно подскачащо бебе. Много съпреживявахме защо плаче, много много въпроси и незивестни......По цял ден от ранни зори до тъмно бях по парковете (там и кърмих). Моя приятелка буквално от няма накъде гледаше новороденото на сестра си - и така около година и половина докато майката се дипломира!!! Голям зор видя! Но натрупа безценен опит!!! После й бе много лесно с нейното мило и поспаливо детенце. Не е задължително да има брак, да има официален баща. Но един ден децата като порасват питат........и тогава майката сяда на "горещия стол" и отговаря. Но принципно погледнато - в живота лесно няма, хубавите и прекрасни моменти са "изпъстрени" с много и нелеки уроци - най-вече по "Човещина".