ansisi

Ето още нещо интересно по темата

Не недоволна, а търси и иска развитие, и след като тя го прави, нормално е да го поиска и от мъжа до себе си. Това го показва и Ева с ябълката, търси промяна и развитие, а не като Адам да си стои на едно място , и да чака друг да му казва какво да прави. Явно на мъжете е заложено изначално все някои да им казва какво да правят. Сигурна съм,че Ева и змията да беше поднесла на Адам, той и нея щеше да омаха. Наблюденията ми показват, че съпругата е необходима, за да замести мама. Тя получава изключителните права върху мръсното му бельо, салатата и сополивото наследство и ако не създава ядове и си изпълнява съвестно задълженията, смяна не я застрашава.

Благодаря на Диди и д-р Първанов за отделеното време и внимание! Благодаря и на Божидар за мнението с което ме накара да помисля нещата от различни страни! Божидар, обикновено хората свързват еднаквостта на близнаците по външната им прилика, но не е само тя. Като родител на близнаци ( които изобщо не си приличат външно, той е рус със сини очи, а тя е със тъмна коса и очи) ежедневно се срещам в поразителната им еднаквост в емоции и действия. Още от бебета докато бяха , почти винаги им оставаше еднакво количество мляко в шишетата, ЕДНАКВО ДО МИЛИГРАМ. До ден днешен спят в една и съща поза, когато са имали силно емоционален , без значение положителен или отрицателен ден. Когато единият падне и се нарани, то другия близнак в рамките на същия ден или най- много до другия се наранява на същото място ( разбира се не го прави нарочно, а просто се случва и при него). Мога да изброявам още десетки еднакви неща които им се случват несъзнателно от тях. Това са неща, които мисля едва ли ще бъдат прекъснати, но и мен не ме тревожат толкова те ,колкото силната им зависимост. Понякога доста се стряскам, когато единият близнак отсъства и не ме пита БЕЗБРОЙ пъти кога ще се прибере другия, то той взема образа на брат/сестра си. Например ,сина ми е със мен в къщи без близначката, и започва да влиза в нейния образ, взима и куклите и започва да си играе със тях, започва да преправя гласа си като на сестра си, прави нейните мимики и жестове, близначката прави същото когато брат и отсъства, тя влиза в неговия образ с неговите играчки. Другото което ме тревожи е,че те нямат приятели, а и не искат или не знаят как да създадат такива. Когато дойде рождения им ден, и ги питам кои деца искат да поканим, близнака ми казва " сестра ми" , а тя ми казва " брат ми" и до тук, за други деца въобще не се интересуват. Дори поканите за празника си ги пишат за себе си т.е. тя зя него, той за нея и се питата " ..... ще дойдеш ле на рождения НИ ден". Другото нещо което много ме тревожи е,че почти напълно игнорират сестра си която е само една година по- голяма от тях. Тя страда много от това,че близнаците постоянно я игнорират, плаче когато и отказват да ги прегърне и целуне ( а тя вижда те да се прегръщат и целуват постоянно) и не разбира ( то не,че аз разбирам де) защо те се държат така със нея. Трудно и мъчно ми е да ги гледам как всеки ден все повече и повече си създават техен си свят в които не допускат почти никого, мъчно ми е да гледам сестра им как страда от това,че близнаците я игнорират. Сега се сетих нещо което се случи скоро. Наложи се да разделим близнаците, единият остана в къщи другия при родителите ми със преспиване. На сутринта близначката ми разказва,че имала кошмар със някакъв мечок със червени очи който искал да я изяде, но брат и дошъл и я спасил, отивам после да прибера близнака и пътьом той ми разказа, че имал същия сън само дето дошла сестра му го спасила , и двамата разказаха сънищата си все едно един го разказва т.е. сънували са абсолютно едно и също нещо. Как е възможно това?

" .......... Трябва да мислим еднакво, защото сме близнаци." Това ми заяви 7 годишната ми дъщеря която има брат близнак. Останах изумена, стреснах се дори как въобще и е хрумнало и възможно ли е това изобщо при положение,че аз или който и да е от обкръжаващите ги никога не сме им говорили за еднаквост по между им, а за еднаква мисъл изобщо да не говорим. Това което са чули от нас е само,че са близнаци и толкоз. Поведението им е крайно различно, тя е изключително тиха и кротка, а той буен на моменти и доста агресивен. Всеки от двамата е със различни интереси, но когато се занимават със тях винаги търсят подкрепата на другия, никой от двамата не предприема нещо ново без одобрението и подкрепата на другия. Когато се налага да ги разделим дори за час,два се започват едни ревове "...... защо брат ми/сестра ми ме изостави" и по никакъв начин не мога да ги убедя, че това не е изоставяне , а просто той/тя се налага да отсъства за кратко (като изпадам в дълги разяснения къде е ,какво ще прави и кога ще се върне).А когато се съберат сякаш не са се виждали най-малко седмица, още от вратата се започват едни целувки и прегръдки и възклицания ".......оооо, ти си дойде,значи не си ме изоставил/а, нали повече няма да ме изоставяш" всеки път когато ставам свидетел на това просто падам, падам от това,че въпреки всичките си усилия да обяснявам, че не е изоставен/а са били напразни. Споделям всичко това, защото съм притеснена от това как ще продължават напред като отделни личности, а и полове при тази силна зависимост един от друг!? Със времето си мислех ще започнат да се отпускат повече един от друг, а се получава обратното, зависимостта им един от друг се засилва! А това "...... трябва да мислим еднакво..." съвсем ме хвърли в шах. Ще бъда благодарна, важно ми е да чуя мнението на психолозите, също и на родители на пораснали близнаци, и хора които имат близнак.

Здравей Донка благодаря за отговорите. Съветите които ми даваш са добри, но не носят плодове,нещата биха се променили ако учителите имат желание за промяна и гледат към децата с разбиране, желание да ги научат наистина не нещо, а не да ги определят като " зверове" . Звероукротител, тази дума я използват и нашите учители. Когато има кажа, че щом се имат за звероукротители то те такива ще бъдат, ме гледат стреснато и неразбиращо. За пушенето на терасите. Подавани са десетки сигнали от родители по много нередности, но и това не е донесло резултат. Винаги са предупредени от някъде, че ще има проверка и когато тя дойде, разбира се всичко е изрядно. Сега, аз също съм пушач и проявявам разбиране, да запалиш цигара и да изпиеш кафе. Лошото е, че вместо да се редуват госпожите , едната да изпуши цигара докато другата се занимава със децата, а не да ги оставят сами и да им пускат чалга. Дъщеря ми без да съм и казвала тя сама е реагирала и е помолила госпожата да не пуска тази музика защото не е хубава. Отговорът е бил " У вас като си си, майка ти да пуска каквото си ще, тук каквото кажем ние". Забелязала съм и предпочитание към определени деца и в този случай останалите страдат от липса на внимание от учителя, което води до нежелание за учене. Ще дам личен пример. Голямата ми дъщеря е в първи клас и отказва да пише домашните с обяснението " Мамо защо да си пиша домашното като госпожата не ми го проверява, проверява всеки ден домашните само на нейните любимци и само на тях им се радва" обяснявам и че домашните не са заради госпожата, а за самата нея, да се упражнява да чете, пише, смята по-добре. До тук добре, но после следва въпроса " Добре мамо, ама защо госпожата гледа домашните на любимците и им слага печат слънчице само на тях" ( при нас печат слънчице означава шестица) тук вече не знам как да и отговоря. За да и покажа,че и нейното домашно е важно и оценено купих си такъв печат и започнах да го поставям на всяко добре направено домашно и детето оставаше доволно и щастливо от факта,че е оценено. В последствие госпожата видяла моите печати и се накарала на дъщеря ми. Отидох в училището и разговарях със нея, казах и за ситуацията така както я пиша на вас, отговорът на госпожата беше " Ами случва се понякога да забравям да поглеждам домашните" и така въпроса се приключи. Госпожата се промени, но за малко, уви, после старата песен на нов глас.

Здравейте Въпросът ми е как да се справя със педагозите които нараняват емоционално децата ми?! Започвам със пример от вчера. Прибирам дъщеря си от детска градина и я заварвам да плаче, когато я попитах защо плаче ми отговори, че госпожата и се е карала, защото пише с лявата ръка. Този проблем го имам още от както е тръгнала на градина. Всеки път обяснявам на госпожите, че тя просто пише с лявата ръка и не искам да я тормозят, щом и е удобно с лявата с нея да си пише. В отговор всеки път получава обяснението, че по-добре за детето да се научи с дясната, може сега да плаче, но го правели за нейно добро в бъдеше. Към сина ми също има тормоз, тъй като е по- буйно дете работата със него е трудна, но те вместо да му помагат го слагат да спи, докато другите деца провеждат занятия. Заварвала съм не веднъж да е заключен в тоалетната от госпожата, той плаче, а тя му казва " щом не слушаш ще спиш тук, майка ти няма да дойде да те вземе" . Когато ме видят госпожите, че ставам свидетел на всичко ми се ухилват и казват " ние само си играем". Ставала съм свидетел как госпожите си седят на терасата, пият си кафе и пушат, а вътре в стаята пуснали Планета фолк на децата. Също не ми е ясно, защо занимават децата със въпроси които трябва да отправят към мен лично. Например забравила съм да им занеса пижамите и съответно те го отнасят към децата " Майка ви пак не ви носи пижамите, нея въобще не я интересува за вас". Съответно като ги прибирам, те плачат и ме питат " мамо нали ни обичаш? защото госпожите казаха..........." варианти много! При голямата ми дъщеря която е първи клас случаите са сходни! Никак не намирам за нормално и разумно също това, че занимават децата със клюки и обсъждат в не добра светлина родителите пред самите деца. Ежедневно оставам потресена когато децата се приберат от учебните заведения и първо започват да ми разказват кой се е развел, умрял, разболял, оженил, и т.н. вместо да ми разказват какво са научили. Питам децата, кой ви каза това те отговарят " ами госпожата каза,че майката на еди кое си дете била болна" давам пример само има и още по оронващи авторитета на родителите клюки. Говорила съм лично със госпожите по всички тези въпроси, случвало се е понякога и да повишавам тон, но те дръзват в лицето ми да ми кажат, че аз не съм добра майка и то пред децата ми. Следвали са разговори със директорката, отговорът винаги е бил " Не им обръщай внимание, те са жени в менопауза и понякога са неадекватни, но ще поговоря с тях" Обръщала съм се и към кмета, неговия отговор е същия " ще поговоря с тях" и всичко приключва до там!

Прекрасната Диди ти е дала много добър отговор, внимателно прочети всичко написано от нея, може много да ти помогне! И със това Деяна е много,много права! Спрях да се ядосвам от закъсненията и отсъствията му от вкъщи, когато започнах да мисля и за себе си. Когато започнах да си имам лично време, развлечения и нови приятели, различни от тези със които си говорим само за манджи,бебета,клюки и болести. Когато се погрижих за моето си лично щастие и мъжа ми видя една различна жена, взе че спря със забежките.