бял оман

Странното е, че няколко пъти се опитвам да разкажа нещо за имела, и все не се получава.Май окултното действие на това растение не бива да се обсъжда. Неслучайно и в някои краища на страната ни/ Пиринско/ се счита за самодивска билка. Особеното, според Рудолф Щайнер/ 'Биодинамично земеделие", антропософско издателство Даскалов/, е следното: „Във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение, трябва да виждаме въздействията на по-далечните планети, които те предават на въздуха”/ Юпитер, Марс и Сатурн/Тези сили се влияят от действието на силиция. „ това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства непосредствено от земята, също във въздуха и топлината/ тревистите растения/ Това е един друг растителен свят, който има много по близки, много по интимни отношения със заобикалящата го астралност. Интересен е случая, когато белия имейл расте върху дъб. Дъбът, особено кората му, има много калций. Според Щайнер "калциевата структура на дъбовата кора е най- идеалната проява на калция.Живият калций създава известен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма.Тогава калцият подтиска етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло". Това е съвсем накратко. Моля да бъда извинен за закъснелия и кратък отговор.

Здравей, Persephone. Радвам се, че след обсъждането взе правилното, според мен, решение. Действително, белият имел спада към силнодействащите растения. За отровни се смятат семената, които са обвити в плодчета- бели, лепкави, като мъниста. Въпреки че са се прилагали в народната медицина, плодчетата се считат за токсични от официалната, и затова като билка се ползват само изсушените и нарязани листа. Но за терапевтична цел те се прилагат винаги в комбинация с други билки- обикновено с диуретично и седативно действие. В немската биодинамична практика дори се прави разлика при ползването му в зависимост от това върху какво дърво е раснал/ белия имел е полупаразитно храстовидно растение / При мъже се ползва имел, бран от летен дъб, а при жени- от круша. Така че ако някога решиш да го ползваш- по добре да е готова комбинация от билкова аптека или по рецепта на фитотерапевт. А сега малко интересни неща за белия имел: Той е бил вълшебната билка на древните жреци- друиди. В нашата народна медицина също е на особена почит.Поставя се в стаите/ под гредите на тавана/ за здраве. В Карнобатско се смята, че дом, в който има имел, ще бъде щастлив, а стопаните- здрави. Във фолклора се свързва с изцеление, милост и плодородие.Среща се в сватбените припявки като магическо растение./Данните са от Енциклопедия Българска народна медицина на Етнографския институт и музей при БАН. Така че може би все пак ще ти е полезен

Здравей, Kalina.kalina. Искам да споделя с теб нещо, ако разбира се, модераторът на форума прецени, че би било полезно за теб. Преживял съм част от това,за което говориш.Като малък също заеквах.Познато ми е усещането ти. Сега ще си позволя да разкажа малка част. Имах невероятния късмет/ за това си дадох сметка след време/ да попадна сред деца като мен и сред прекрасни педагози. Аз съм от Бургас. Не знам по какво стечение на обстоятелствата се случи така, че ни събраха група деца от града, в една малка занималня- нещо като предучилищна възраст. Мисля, че я посещавах около 2 години. Всички бяхме еднакви- заеквахме, особено когато се вълнувахме, или се притеснявахме. Но там се случи нещо невероятно- ние се изслушвахме взаимно, с търпение. Никой не се подиграваше на другия, ако заеква. Оставиха ни да рисуваме, да играем, просто да творим и общуваме- възпитателите ни сякаш бяха част от нас.Имаше и двама близнаци,които едва след месеци започнаха да говорят пред нас. После, в училище, заекването ми продължи известно време- няколко години, но много по-рядко, и то най-вече когато се вълнувах .И после всичко отшумя. Но освен спомените за хубавите дни, за страхотните ни възпитатели и младата жена- психолог, съм запомнил и още нещо- там някак си неусетно спряхме да се притесняваме от това, че заекваме. Приехме като нещо естествено, че понякога може да се случи, и ще отшуми.Просто не се смущавахме вече от това. След време занималнята е била закрита- не зная по каква причина/ доколкото знам, е била експериментална/. И през този период, за който пиша, имаше насмешки, подигравки- даже ни наричаха " забавачката на бавноразвиващите се". Интересното е, че в настоящия момент повечето от нас/ за които аз знам/ са с добро образование и професия. Едно от момчетата е ядрен физик в чужбина, друго е капитан на кораб, някои са военноморски офицери, т.е, на отговорна работа, изискваща добри комуникационни умения. Аз самият почти до 7 клас все още заеквах , ако трябваше да се кажа нещо пред публика. След време съм се изказвал пред доста големи аудитории, вкл. международни, без никакви проблеми. Въпреки че много рядко участвам във форуми, реших да споделя тази история, защото ме развълнува това, за което пишеш, и защото вярвам, че всичко ще премине. Тук има хора с голям педагогически, терапевтичен и жизнен опит, общуването с които със сигурност ще е полезно за теб. И още нещо. Чудесно е това, че искаш да следваш ветеринарна медицина.За изпита не се тревожи- дори да е устен, можеш понякога да пишеш отговорите, все пак. Мисля, че няма уважаващ дисциплината си преподавател, който да скъса кандидат-студент поради причината, която изтъкваш. И още една важна причина да следваш/ според мен/- ще се грижиш за животните- може би с теб те ще имат шанса да се чувстват по-добре разбрани- за общуването с тях не са толкова важни думите, а чувствата ни, нали.

Моля ви, приятели, не използвайте за билките такива думи като "убиват".Те са тук, за да ни помагат, и вие го знаете добре.Не билките, а неправилната им заготовка и употреба,или алчността на хората,изготвящи продукти от тях, могат да причинят вреда. Искам да споделя с вас няколко неща: Списъците са неточни.Очевидно се базират само на фармакологични проучвания или литературни данни, а не на практически опит. Лечебната ружа е включена към Токсичните, което е глупаво-тя се е прилагала още от Авицена до сега, и е едно от най-полезните растения. Нима може да е в една група с чемериката, от която е достатъчно е да изсипите един чувал със сухи корени( от чемерика),и устните ви ще почнат да кървят.Или с Ралицата, семената на която имат курареподобно действие. Към среднотоксичните са включени Белия оман:няколко думи за него: от 9 век е включен в английски трактат за лечебни и магични растения.На руски се нарича "Девятсил високий"-от поверието, че притежава 9 сили, прогонва 9 зли духа и лекува девет недъга. Суворов е успял да премине Алпите благодарение и на това, че войниците му всеки ден са пиели по половин литър оманово вино(не бива да се бърка с нашето растение Дивисил)В древните тибетски рецепти е известната"Трикомпонентна отвара от деветсил", включваща бял оман,кориандър и ракитник и др., и прилагана за злокачествени заболявания. В тази група е и Кукурякя, който пък определено би трябвало да е към силнотоксичните Към нискотоксичните е посочен босилека, а той би трябвало да е към средната група,освен ако не се уточни, че става въпрос за подправъчния тип, а не за евгеноловия. Давам тези примери само за да посоча, че не бива да приемаме на доверие нещо,писано от авторитет,когато противоречи на практиката. Що се отнася до посочените билки, които са забранени за употреба в Германия, ще ви кажа следното:В приятелски отношения сме със най-голямата организация на специалистите и производителите на билки там:" Saluplanta".Това, което се коментира там на ежегодните конференции в Бернбург, е мащабната атака на фармацевтичното лоби- корпорациите, които произвеждат синтетични лекарствени средства, са финансирали изследователски групи,за да покажат, че суровините от природен произход(билки, етерични масла), също съдържат токсични компоненти, после това се тиражира в медиите и т.н.И почва една истерия.После следват предложения за изготвяне на списъци със забранени за употреба билки и т.н. Мисля, че много по-важно е да разберем, че природата ни е дала едно неоценимо богатство.Благодарение на ограниченото ни познание понякога сме склонни да отвърлим един природен дар само защото лабораторните изследвания показват, че съдържа вещество, което би било токсично. Но удобно се забравя да се уточни в какви дози.И нима познанието трябва да се базира само на ограничените (засега) научни методи.

Мисля, че не бива да се опитваме да променяме съзнателно времето/ климата/. Ако имаме достатъчно силно основание да искаме някаква промяна/ дъжд, слънце/, при всички случаи трябва да се обърнем първо с молба към Бога, и ако има промяна, то тя да е по негова Воля и по наша молба. Според мен,не бива сами да променяме климата съзнателно по своя воля. Да, възможно е за някои, но ако предизвикаме един пороен дъжд, трябва да сме готови да поемем отговорност за всички промени или щети, които той би могъл да предизвика. Едва ли тази отговорност е по нашите сили. В природата всичко е много фино и балансирано.Може би сега тя просто е обезпокоена, може би не само от земни причини, и реагира по възможния за нея начин. Ние, хората, също реагираме по подобен начин при безпокойство- с учестен пулс, дишане , промяна на температурата. Извинявам се за това, че се отклоних от темата, но исках да споделя това точно с вас, тъй като много от тези, които се отнасят с уважение към всичко в природата, също имат способности да влияят на климата- но има само един правилен начин, когато го искаме съзнателно. Аз, за съжаление, го проумях едва след като греших. А що се отнася до въпроса " кое е първично", мисля, че не е нито едното, нито другото. След като има взаимовръзка между тези 2 страни/ хора и климат/, първичното може би е това, което е причината за тази връзка. А взаимните влияния са следствия, и, според мен, няма как да са първични.

Тесаракт каза: ."... След разсекретяването на изследванията за адаптогените през 1988-а стана ясно, че с тяхна помощ Съветският съюз установил хегемония на олимпийските игри, защото масово били използвани при натрупване на мускулна маса." Така е, всичко, посочено за тези чудни растения, е така, но мисля, че не всичко е разсекретено. Всъщност, освен терапевтично приложение, родиолата напр. има и специализирано такова, което все още се пази в тайна. Един от опитите: При изследвания с командоси е било установено следното: Те е трябвало да работят тежка физическа работа без никаква почивка. Тези силни и тренирани мтже са издържали средно 36 часа и са падали от умора накрая. Тогава са им давали ударна доза, и те, без да почиват, са извършвали още 1, 5 пъти тази работа, която преди това ги е довела да пълно изтощение. После заспивали за 3-4 денонощия, докато се въстановят. За мнозина това звучи невероятно, но е факт. Становището на официалната медицина / военна/ е : "...по неизяснен начин за съвременната медицина това растение отключва скрити енергийни запаси на организма..." Но това, което мисля, че е най-интересното свойство на златния корен, е следното: Това е единственото растение с доказан антихипнотичен и антисугестивен ефект Наистина не могат да ви повлияят, и усещате дали ви казват истината.Подобно действие може би има и при елеутерокока Има споразумение между част от хората, които се занимават с изследванията, да не се публикуват всички резултати- една от целите е да не се унищожат оскъдните природни популации, поради все още силния интерес.на среди, които не се интерисуват от лечебни качества При всички случаи, според мен, ако човек реши да го ползва, трябва да се стреми да бъде вътрешно чист и да се отнася с уважение към растението и към природата.-и тогава наистина има забележителен ефект. Но, ако решат да го ползват хора с користолюбиви и непочтени цели, мисля, че след време действието на растението ще се обърне срещу тях - неслучайно то расте само по високите и чисти места и все още е с неразкрити свойства. " Възможностите се проявават, когато условията са налице"- така че как ще повлияе златния корен , зависи от това какви условия му предоставяме в нас самите.

За мен " плевелите" са просто растения и като такива те винаги са полезни- ако не за нас, хората, то поне за всички други в природата. Не бих искал да си представям земя, която няма нищо- дори плевели. Що се отнася до съжителството с "култивираните " растения, мисля, че въпроса има не само практическа страна, свързана с добиви, разходи и т.н. Лично за мен въпроса се свежда и до моята отговорност към растенията, които съм посял или засадил- ако те разчитат на мен и ми се доверяват, че ще се грижа за тях, значи и аз трябва да положа усилия и да им осигуря условия, при които биха се чувствали добре- вкл., ако е нужно, да унищожа и част от плевелите. Но само част-защото и те помагат и на култивираните растения да бъдат по-жизнени чрез конкуренцията помежду им. Разбира се, не винаги успявам Споделям и вашите мнения и се радвам, че и вие си задавате тези въпроси. Лично аз още не знам какъв точно е верния отговор, но вярвам, че наистина е свързан и с чувството за хармония и усета за красота, за които вие говорите. Ако все пак държим да се "преборим" с плевелите: "най добре е плевенето да е при намаляваща Луна, в дните на Козирог/ от януари до юли/........ Има и друг метод- чрез прекопаване на земята, която ще засяваме, в дните на Лъв при нарастваща Луна. Тогава стимулираме повечето плевелни семена да покълнат и после ги унищожавамв със следваща обработка" / Извадката е от " Точното време" на Йохана Паунгер и Томас Попе/ Но все пак нека не забравяме, че при сегашните"научни технологии" на монокултури и химия бактериалната флора намалява, почвата се изтощава и вкислява.И единствения ни приятел за запазване на почвената жизненост в тези случаи са именно Плевелите

Здравейте и привет на всички.Инициативата е чудесна, а предложенията- констуктивни и разумни. Позволете ми само да споделя едно свое опасение и да дам предложение в тази връзка. Мисля, че една голяма част от тези, които действително имат нужда от подпомагане в определени насоки, са достатъчно скромни и ненатрапчиви, а понякога и по своему достойни. Опасението ми е, че надали много от тях биха споделили от каква помощ биха имали нужда. Затова предлагам следното: Инициативата би могла да има двустранен характер- по- младите да помагат с действия на нуждаещите се, а по- възрастните/ от нуждаещите се / да помагат на по- младите със своята опитност и знания. Както бе казал по-горе един от участниците/ Klaudia/- става въпрос и за общуване/личен контакт/. А то би било от полза и за двете страни. По този начин ще се даде възможност на тези, които имат нужда от подпомагане, да почувстват, че и те ще помагат на по-младите , т.е ще си бъдат взаимно полезни. А и чувството, че си нужен и полезен, също помага, нали Също така ми се струва, че би могло да се използва думата" съдействие". Това звучи по- щадящо от „ подпомагане”/ макар и по-неясно/ и дава възможност и на по-възрастните да споделят от какво съдействие биха имали нужда, срещу възможността да се общува с тях.