B__

Ще започна пояснявайки предишния си пост. Човек може да получи събитие и за неща, които ще извърши в бъдеще. В по-високите светове миналото и бъдещото са едно. Част от загиналите уж нямат негативна карма, но във висшите светове те вече са извършили това, което в бъдеще ще извършат във физическия свят. Иначе казано, те вече са извършили грешното действие в душата си. Което е по-интересното, те даже може да не знаят, че това е в душата им. Действието в душата може да се дължи на предубеждения, убеждения и т.н. които може да изглеждат дори морални, но резултатът от действието им е грешка в душата. Затова човек трябва да опознава себе си и да вади нещата от несъзнаваното. Не случайно над вратата на Храма пише "Опознай себе си!" Така че, реално важно за душата е какво е имало в нея и какво ще се появи, когато помагаме на някого с активни действия. Един приятел, който е пътешествал в Източна Азия с цел да практикува, ми обясни, че грешно си мислим нинджа като система за убиване. Нинджа е дълбоко духовно учение, което се стреми да подчини човешкото съзнание на Божия Промисъл. Така, ако има убийство, то не е резултат от решение на човека, а от Божия Промисъл и то не уврежда душата и не генерира негативна карма. Изводът е, че като помагаме, трябва да се оставим на Божия Промисъл, той да ни води. Как ще стане това обаче?! Има една суфи история. Вървят суфията и неговия ученик и виждат как тълпата се готви да убие с камъни един крадец. Суфията спасява крадеца. Учуден ученикът пита защо прави така. Суфията отговаря, че в бъдеще този крадец ще стане духовен водач. След това минават покрай морето и там едно дете се дави. Ученикът се опитал да се хвърли да го спаси. Суфията го спрял с думите, че това дете като порасне ще създаде армия, която ще лее кръв. Да, но ние нямаме ясновидски дарби. Но имаме усещания. И можем да се учим. Да се доверим на усещанията си и да знаем кое е важното. Ако видим един човек да се опитва да убие друг човек, какво всъщност виждаме? Виждаме насилник и жертва, но според духовните разбирания жертвата не случайно е жертва, а според криминологията жертвата привлича насилника. Жертвата разбира се не осъзнава това, но при едно насилие ние трябва да помагаме не на жертвата, а на този, на който наистина можем да помогнем - на насилника. Защото той извършва съзнателно действие, което не е осъзнал напълно като вредно за душата си. Как можем да помогнем, без да използваме зло? Като му говорим и се опитаме бързо да му обясним какво всъщност прави. Ако това не помогне можем да се опитаме да го спрем без насилие и т.н. Тоест постепенно да минаваме от убеждение към различните степени на възпиране. Провидението така по-лесно ще се прояви. Но това, което казвам в предишния параграф е теоретична постановка по-скоро. Защо? Защото сцената на убийство е сцена на насилие. Ако вие се окажете свидетел на убийство, то реално самата сцена на насилие упражнява насилие над вас. Казахме, че жертвата привлича насилника. Ако човек е достатъчно чист, то никога няма да попадне като участник в сцена на насилие. Защото, за да попадне на такава сцена, трябва в душата му да има някакво подобие на нея. Или да мисли като жертва или да мисли като насилник. Значи, как можем да се борим с насилието? Като спрем да мислим като жертви (напр. ех каква съм жертва на конспирациите, циганите и т.н.) и да спрем да мислим като насилници (напр. месоядците трябва да се накажат, политиците трябва да се накажат и т.н.) Тоест, в душата си трябва да приемем две неща: първо, че светът е точно такъв, какъвто трябва да бъде и вотор, да приемем всички хора като част от себе си, като деца, които се учат да работят с душата си. Има и една психическа особебност, за която се надявам Орлин или някой терапевт да си каже мнението. Да мислиш как трябва да спасиш някой от убийство и дори да си визуализираш как спасяваш някпой от убийство или друго насилие, е вътрешно пожелание това насилие да се случи някъде около теб. Пожеланието да спасиш някого от насилие е пожелание да присъстваш на сцена на насилие и едва ли не пожелание да има насилие, за да може да се проявиш като спасител. Шантава работа

Станимир, всъщност не е да не си прав. Може човек да няма лична карма, която да е достатъчно негативна, за да да загива, но се подчинява на колективната карма на народа. Затова човек трябва да работи и за народа си. Но тук пак е важна реакцията на човека и как приема събитието. Например, кметът е вдигнал данък сгради. Ако го приема спокойно, няма пролбеми. Обаче, ако хвърлям камъни по колата на кмета си навличам негативна лична карма нищо, че уж събитие не ме е засягало. Но нещата, както казваш, са много сложни и тънки. На човека се случват нещастия не само за минала негативна карма, но и като подготовка за бъдещето, както и заради бъдеща негативна карма. Един народ, ако се е устремил към негативна посока в бъдеще, ако се остави на инерцията, накрая ще се окаже, че абсолютно всички негови членове ще имат достатъчно негативна карма, за да загинат всичките (Содом и Гомор). Обаче, събитието се случва сега, заради неща, които биха направили в бъдеще, за да може да не се залита прекалено.

Човешко, прекалено човешко. Друже, ние не можем да възприемем в себе си цялото Божествено. Затова се казва, че е трансцендетно, извън нашето съзнание. Не приписвай на Бпожественото човешки качества и ограничения. Ти си мислиш, че не е възможно Божията воля да се прояви при всички загинали?! Казано е (мразя да изглеждам толкова религиозен, но наистина е казано), казано е "неведоми са пътищата Господни". Н е в е д о м и. А освен това Учителя на доста места говори как най-важни са детайлите.

Мисля, че отговорих. Човек трябва да помага активно. Равнодушието е толкова вредно, колкото прекаленото съчувствие. А ако човек успее да усети на кой трябва да се помага и кога трябва да се спре помощта, е най-добре. Помагаш на човек да проходи, но за да ходи наистина, трябва да се справи сам.

Ама за трети път задаваш един и същи въпрос и не знам защо игнорираш отговора. А отговорът не е мой, а на Учителя от беседата "Божественият Промисъл" и пак ще го повторя за трети път: "...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...." Та мисля, че на всеки може да му стане ясно, че според Учителя всяко събитие има отношение към реализирането на Божествения Промисъл. Естествено, всеки може да мисли, както си иска.

Станимир, това дали има или няма Божия Воля във физическия свят, са основополагащи разбирания, т.е. обвързани с безброй други убеждения и няма как да се опитвам да те убедя в друго, но нека поразсъждавам малко. Още от самото начало поставяш думите ми погрешно. Това, че божията воля се поставя в идейния свят, не означава, че последствията й не се проявяват в света на грубата материя. И тук идва човешката воля, която може да действа в съгласие с божествената и да съдейства за нейното проявление в грубата материя (а сам по себе си божествения промисъл не би могъл да се прояви на земята без съдействието на поне една част от хората), или пък човешката воля може да действа в напълно различна посока, което в крайна сметка винаги се оказва срещу божествената воля. .... Казваш, че Божията Воля се проявява във физическия свят само чрез човешката воля. Та, ако ти падне скала на главата в планитата, ми обясни как човешката воля е направила това. Или, ако се подхлъзнеш на поледица и си изкълчиш нещо? Или това е просто случайност? Както някои казват, че живота бил възникнал по случайност. Смяташ, че Божествен Промисъл означава да изпълняваме Болята, но той означава и всичко, което ни се случва, за да ни направлява. Това би било точно, ако говорим за процеси, но не и за конкретни събития, или поне не за всичко събития. Eeeeeeeeeeeeeeee, не случайно съм цитирал беседи на Учителя, за да може сам да видиш какви разсъждения правиш : ) Не било за събития казваш, а си пише ясно, че нищо не случайно и става въпрос за събития. Казваш, че не било за всички събития, а съвсем конкретно си пише, че е за всички събития. Пише си, че всички събития се водят от едно висше същество, което се потвърждава и с цитат от „Обмяна”: „...Под думата „промисъл“ ние разбираме същества от абсолютен, разумен свят...”. Не било по врат, а по шия. Казваш, че се отнасяло за процеси, а всеки процес е съставен от последователни събития. Както и всяко събитие представлява процес. Атентатът на терориста е процес: процес на вземане на нрешение, подготовка и т.н. От „На фокус” пак, че Промисълът трябва да се вижда във всичко: „...Та казвам: Окултният ученик трябва да вижда Божия Промисъл на Любовта във всички неща, в най-големите и в най-малките работи. Побеляла ти косата. Ти се радвай, че са обърнали внимание, че боядисали косата ти бяла. Почернили я. Пак я боядисали....” От „Свещения час” пак, че Бог действа навсякъде по света. Всяко изпитание и страдание става по Божия Промисъл: „...Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота....”<BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break"> От „Правилни форми”, че Промисълът се проявява не само чрез хората: „...Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат...” От „Нищо ново под слънцето” за приемането на злините като част от Божия Промисъл: „...Казвам: Божественият промисъл се проявява в крайни резултати. Когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всички надежди. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал да разчита, тогава се проявява Божественото като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, нито веднъж не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво добро. Следователно, всяко страдание в света е предвестник на някакво добро, което иде...” Т.е. за да осигури моята свободна воля, Бог ще отнеме свободната воля на всички останали, които ще се окажат на мястото на взрива? Нещата не са толкова прости, а със сигурност ще има и много пострадали не по кармични причини, а просто поради стечение на обстоятелствата. Ами свободната воля не е абсолютна. Терористът ще реализира свободната си воля да взриви, но Промисълът ще го задържи да направи взрива на определен ден при определени условия. Всички останали ще реализират свободната си воля да летят, но ще минат през определена за тях част от летището в различен за бомбата обсег. Но те разбирам. Предположението, че Божествения Промисъл се проявява единствено чрез човешката воля, води до предположението, че човешката воля е абсолютна на земята и независеща от Божествената. Но не е така. Свободната воля не е абсолютна и разботи с Божествената. Земетресението в Япония продукт на човешката воля ли е или на Божествения Промисъл, или е случайно явление? Или да вярваме на Учителя, че няма нищо случайно.

Зачудих се, че по-горе казваш, че има много припокриване между хипноза и медитация. Така, както подробно обясняваш нещата, то излиза, че употребяваната от теб хипноза не е дълбочинна, а е подобна на водената медицация. Какви са разликите между тази хипноза и водената медитация?

Орлин, на първото изречение ще ти отговоря в темата "аз казах - ти каза" Тези неща ги има и то широко и не съм против използването им. Искам да си изясня нещата лично за мене си. Нали може? Каза доста за свободната воля, но нищо не каза за това как разбираш кои са правилните внушения за човека. Как решаваш кои да са правилните внушения? Защото може доброволно да се съгласил на хипноза, но нито знае какъв е смисъла на внушенията, нито знае какви ще са реалните последствия от тях. Защото основната цел е подобрение на пациента. Да се чувства добре. Обаче, всяко неразположение показва някакъв проблем в мисленето и душата. Как твоето внушение решава този проблем? Или той си остава "замазан" от хипнозата?

Станимир, това дали има или няма Божия Воля във физическия свят, са основополагащи разбирания, т.е. обвързани с безброй други убеждения и няма как да се опитвам да те убедя в друго, но нека поразсъждавам малко. Има ли на Земята Божия Воля? От "Името Божие, Царството Божие и Божията Воля": "...„Да бъде Волята Божия“ – то е физическият свят. Да се изпълни Волята Божия – то е на Земята да знаем да живеем добре........Как се изпълнява Волята Божия? Щом ти си здрав, ти си изпълнил Волята Божия. Щом не си здрав, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом стомахът не функционира правилно, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом дробовете не функционират правилно, ти не си изпълнил Волята Божия." и т.н. Който не изпълнява Божата Воля на земята, боледува. Означава ли тогава, че болестите са по Божията Воля? Цитат по-нататък: "Ако не изпълниш Волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание" По чия воля ще е това изпитание? Цитат от "Блажени сте, ако любите!": "Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде....... Онзи народ ще се отдели, защото от него ще му се вземат ония възможности, чрез които той ще може да греши....Войната при един грешен свят е една необходимост, но при един праведен свят не е на място." Народът, който се отрече от любовта, който не служи на Бога, което означава да не изпълнява Божията Воля, ще си иде. По чия воля ще е изчезването на един народ. Пак от "Името Божие, Царството Божие и Божията Воля": "Не търсете господаря на погрешките. Не търсете господаря и на добродетелите. Ползувайте се от всяко благо в света. Ползувайте се от всяка погрешка. Защото всичко в света е Божествено. Ако знаеш как да използуваш условията – те са от Бога. Използувайте външните условия, използувайте и вътрешните възможности. Изпълнете и Волята Божия." Дали трябва да делим света на независим от Божественото?! Условията от Бога ли са? От "Божественият Промисъл"...ама много намясто: "Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно,т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?..." "...Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни,че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи...." "...И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому,други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща;когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи; чакай да я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска да стане Господ." "...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...." Последно. Изглежда трудно за диалектическия мозък да разбере как има хем човешка свободна воля, хем Божия Воля едновременно на едно място и в едно събитие. Станимир казва: "Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не Божията воля." Да, ще е неговата свободна воля, защото той е решил да се взриви. Но същевременно това ще бъде и Божия Воля, защото по нея ще се определят жертвите на този взрив. Божият Промисъл ще махне оттам хората, които трябва да се запазят и ще осигури да са там хората, които се трябва да загинат. Така се съвместяват свободната човешка воля и Божията Воля.

Ани, много сладко ме бъзикаш Не знам въобще какво ниво съм стигнал (значи не е високо), но се доверявам на усещанията си. Е, чак пък споровете да са ми хоби, не са, но това, което изглежда конфликтност е в основата на развитието. Първият конфликт в света беше разделянето на светлината от тъмнината. Ако искаме да се издигнем над конфликтите, то трябва да обединим противоположностите. Ето, на теб човешките трагедии по земята ти изглеждат като един много голям конфликт. Да, първият порив на човека е да помага. Така е. Но да си събере багажа и да иде в Япония и да помага, например, като част от Армията на Спасението Но е вредно да съжаляваш за геноцид или да отказваш да приемеш, че може да има нови геноциди. Според мен геноцидът е пак резултат от Божият промисъл, но ако ти не смяташ така, то си е право на свободната ти воля Цитат от "Блажени сте, ако любите!": "Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде. На български думата „изтребване“ не значи унищожаване. Изтребва се житото, значи отделя се къклицата от житото. Онзи народ ще се отдели, защото от него ще му се вземат ония възможности, чрез които той ще може да греши." Знае се къде японците са сгрешили, за да ги споходи това земетресение, но не е моя работа да го казвам. Те ще си се справят. Един гръцки философ, когато бил продаден в робство, се радвал и благодарял на боговете, че ще може да изкупи греховете си. Затова не съм за решаването на конфликтите в смисъла на предотватяването им. Решаване ще има само, ако човек разбере смисъла на конфликта за себе си и го интегрира. И като говорим за Божия Промисъл то става въпрос за Вселенските закони. Може Бог да не се намесва и уж нищо специално да не прави, но Той е създал законите. Ако един народ започне да уврежда енергетиката на планетата, така че да застраши нея и другите народи или отстъпва силно от любовта, то този народ ще пострада. "Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде." И пак оттам: "Войната при един грешен свят е една необходимост, но при един праведен свят не е на място."

Ани, ти казваш, че човек има свободна воля и негов избор е да натисне спусъка. Чудесно. Но едновременно с това казваш, абе тези, които провеждат геноцид, защо не проявяват свободната си воля и не спрат да дърпат спусъка?! Ами те си я проявяват - дърпат спусъка. А ти искаш да не го дърпат, т.е. да не проявяват решението на свободната си воля. Не можем да управляваме свободната воля на другите, защото така ги лишаваме от свободна воля. Да, можем да се борим за по-добър свят, но не можем да сломяваме свободната воля. Не мисля, че става въпрос за "схоластични дебати на тема Божествен и човешки порядък". По-точно не виждам как точно може да се отдели човешкия от Божествения порядък. Има една съседна тема "каквото горе, такова и долу". Не може да има нещо във физическия свят без преди това да го има във висшите светове. Как можем да разделим долу от горе? Единствено като унищожим долуто. Нека не ги разделяме. По повода добро и зло се сещам една лекция на Учителя от МОК, в която се казва, че има бели учители, има и черни учители, но над тях са световните учители, които се ползват от услугите, както на белите, така и на черните. В друга лекция Учителя казва, че са настъпили времена, когато да се възползваме и от доброто и от злото.

Хубава е беседата за Божествения и човешкия порядък. Но там се говори за човешкия порядък като отстъпление от любовта и за Божествения като живот в любовта. Не става въпрос за това човек да оправя човешкия порядък на другите. Учителя и на други места специално е казал, че човек трябва да реши себе си. Че даже е казвал да не се дават идеи на хора, които не ги искат или не са готови. Аз не видях някой да се наслаждава на бомбите. Обаче, от твоите думи разбирам, че ти искаш да разрешиш не своите изпитания, а изпитанията на другите. Как например лично ти ще разрешиш изпитанията на японците при това земетресение?! А как ще разрешиш изпитанията на починалите при земетресението?! Разбира се, може да помислим, че земетресението в Япония е изпитание и за нас. Но тогава трябва да се замислим какъв е смисълът на изпитанието. С какво хората са сгрешили, за да им изпратят такова изпитание. Казваш. че "хората са тези, които трябва да реализират Божествения промисъл". Добре, ето да кажем, че Божествения промисъл е да изгори плевнята на съседа ти. Ти ли ще се завтечеш с ентусиазъм да реализираш този промисъл?! Божественият промисъл не е само еволюционата насока за развитие на хората, животните, растенията и планетата Земя, но също и направляването на това развитие, което се осъществява чрез изпитания независимо какви са те. Ние ги наричаме изпитания, но те са помощ в това развитие. И ако говорим за Божествения промисъл, аз като човек ли съм този, който ще го реализира за планетата Земя?! Или за Венера?! Всичко, което ни се случва е една помощ, направляване към Божествения порядък. А да прекаляваме в страха за живота, просто ни отдалечава от любовта. Прекалената страст към живота води до обвинения и призиви в защитата му. Обаче, нашето несъзнавано знае коя е причината за това - Божествения промисъл. Така вътре в себе си ние обвиняваме и отхвърляме Бог. Не е много здравословно. Всички ние се молим и обикновено приключваме молитвите си с "Нека бъде не моята, а Твоята воля", но наистина ли го мислим....

Нима не всичко е Божия Воля? Или е воля на Дявола? Или Дяволът не е също Божие творение? .....Или мислиш, че хората не трябва да се обучават?! ...Или, че човекът е повече от Бог?! ....Или, че човек е повече от законите на Вселената?! Който е срещу Вселената, ще получи Содом и Гомор.... Това може би ти изглежда абстрактно. Дори може да го наречеш фанатично. Всичко, обаче, е законът на еволюцията. Ако човек се отдалечава от Божествената любов, то трябва да получи любов чрез страдание. Да се откъсне от живота (забележи, животът не е всичко на този свят) и да разбере, че любовта не зависи от живота на този свят.

Ани, някои насекоми раждат своите малки вътре в калинката. Калинката подскача при инжектирането на зародиша. След това зародишът се храни с нея и постепенно я изяжда. Чудя се защо толкова се впечатляваш от живота. Това е животът, това е физическия свят. Ако искаш да е прекрасен, просто се лъжеш. Той е просто правилният свят. Ани, според мен не си съгласна с Божието Провидение и това е, което така те фрустрира. Има ли според теб Провидение или не?

Ха, с промененото заглавие темата става съвсем различна. Защо го има геноцида ли, защо ги има природните бедствия? Мисля, че от духовна гледна точка нещата ще станат по-ясни като си зададем въпроса: "Защо ги имаше Содом и Гомор?"

Аз пък се чудя как точно по време на трагедията на Худа там се е случил телевизонен екип, който да снима. И как са я оставили да плаче и да се измъчва, за да снимат спокойно и безчувствено, без да я успокоят. Друг вариант е телевизионерите да са създали един клип по свой вкус и подобие, който да е максимално "прочувстващ" с цел рекламите покрай клипа да са максимално въздействащи..... Всеки, който е наясно със смисъла на Божия Промисъл, ще се моли за душите на жертвите, но няма да изпадне в униние. А унинието си е грях. Да униваме от всички тези събития, които ни заливат по телевизията означава две неща: маркетинговият подход на телевизията е успял и второ, че прекалено ни е страх да не ни се случи същото и това е причината за стреса и унинието. Не е така. На всеки ще се случи точно това, което трябва да му се случи и нищо не може да бъде избегнато, колкото и голямо да е унинието и скръбта.

Чрез нежността? Само чрез нежността? "Ах" и "ох" и т.н.? А защо дори и със ах и ох, любовта може да носи много страдания. И дори любовта се проявява по-често със страдания. Голяма заблуда е да се мисли, че любовта носи само нежност. По-скоро носи страдания, промени, подтик към развитие. Така човек има някаква измислена идея за любовта и когато срещне първата трудност казва, че партньорът му е виновен, че не е такъв, какъвто трябвало да бъде. А и не съпоставяме любовта. Казвам, че нека тя да отговаря на любовта.

Учителя беше споменавал за трите вида любов: по форма, по съдържание и по смисъл. Май примерите бяха: по форма - да видиш, че някой се дава и да го спасиш, по съдържание - да видиш, че някой е гладен и да го поканиш влъщи да се нахрани; по смисъл - да научиш някого как да плува и как да изкарва хляба си. Та защо щедростта да не отговаря на любовта?! А мисля, че трябва да даваме предимно усилия и лично участие. Това може да е да помогнем на съседа да качи пиано на 8-ия етаж, но може и да е просто активно участие в живота на братството. Дава се това, от което човек има нужда, за да върви по пътя си. Може да дадеш помощ на колега в неговите битки за влияние във фирмата, но може да му дадеш и обясниш какво в неговото мислене му пречи, за да е успешен или най-малкото поне спокоен. Не можеш да дадеш пари на някой, който всячески се опитва да живее, без да работи и без да решава проблемите си. Не трябва нищо да се дава на човек, който не иска да се развива и променя. Тогава помощта е вредна и за двамата.

Хм, хм и пак хъм. Нещо не ми се връзва заглавието на книгата цитираща Тибет и щедростта. Ама никак. Защото в Тибет, например, милостиня не се дава. Смята се, че човек сам кармично е отговорен за състоянието си и милостиня не се дава. Освен това основен принцип на будизма е, че щедростта е невъзможна без пестеливостта. Трябва да се дава, когато и колкото трябва да се даде. А понякога не трябва да си щедър. Не трябва да даваш, защото това ще разврати човека. Ако някой е гладен, му се дава хляб, а не пари. Когато прекалиш със щедростта към някой, това пречи на развитието му. Ето, в България циганите живеят на социални помощи и безплатен ток и нищо вече не може да ги накара да се променят, нито да се интегрират.

Дриада, ха, творец, аз? Не ме познаваш, но благодаря за комплимента. Всеки си е творец и си има своя пътека Florestan, дори материалистът и атеистът могат вътрешно в себе си несъзнавано да отправят молитви към Бог. Атеизмът не е точно не-вяра, а състояние, в което човек да се освободи от фанатизма. Но пък фанатизъм имаме и при религията, и при атеизма, и при науката, когато човек е под влияние на някои сили.

Социалните мрежи, Интернет и ние като хора Интернет не е просто медия. Това е вече една безкрайна реклама, начин на живот, компютърна игра. Мина времето на обикновената, статична страница. Сега търсим и намираме нещо, но заедно с него получаваме няколко реклами, покани за игри, покани за хазарт и подкани за връзки към страниците на сексапилни българки и българи. Едно време хората са внимавали с кого общуват. Всяко нещо, което влиза в главата, влияе на психическото спокойствие. Сега в Интернет ние общуваме с огромно количество хора. Предимно анонимно. Анонимността е предимство, но анонимността е и опасност. Такава липса на контрол, каквато виждаме в Интернет, я няма в никоя друга област на живота ни. Разбира се, ние сме срещу всеки опит за ограничаване на човешката креативност. Обаче, анонимността, която виждаме в Интернет, не е резултат на човешката креативност, а по-скоро задоволяване на негативните човешки желания. Човек иска да протестира срещу правителството, но няма достатъчно вътрешна убеденост и достатъчно смелост да се изправи на жълтите павета и да издигне ясен лозунг. За сметка на това анонимността в Интернет му позволява да изразява пристрастията си по най-разнообразни начини. Всеки се опитва да изрази своята правота чрез обвинения, обиди, лъжи и инсинуации. Да, анонимността позволява да задоволяваме своите желания по всички възможни начини. Това, което не сме в реалния живот, се опитваме да направим в Интернет. В профилите за запознанства се представяме като 20-годишна блондинка модел, нищо че сме 50-годишен плешив счетоводител. Това, което не сме, получаваме като преживяване в Интернет. Така си създаваме един измислен свят и бягаме от действителността. Бягството от действителността е болестта на нашето време. Ако не беше Интернет, това щяха да бъдат казината, които у нас се намират на всеки ъгъл дори и в жилищните квартали, телевизията и алкохолът. В Интернет ние преживяваме и еуфорията ма анонимността, еуфорията на безнаказаността, отказът от отговорност за собствените действия. Знаем за перверзиите, които намират своето място в Интернет, но нима не е по-малко перверзно нашето мнение изказано в Интернет единствено с цел да задоволи низките ни страсти и настроението ни да отхвърляме всичко?! В Интернет анонимността ни освобождава от отговорността. Отговорността за нашите действия и което е по-важно, отговорността да се грижим за себе си. В Интернет ние сме склонни дори да отхвърлим отговорността за себе си. Това е и нашето оправдание: „В Интернет всеки му отпуска края.” Всичко това ни кара да живеем във виртуален свят и да избягваме реалните преживявания. Човек има само един физически приятел и сто виртуални по цялото земно кълбо. Предпочита да общува с виртуалните си приятели. Зачервени очи, денонощно стоене пред компютъра, типични признаци за зависимост. Някои хора вярват на всичко, което е написано. Безкритични са за източника на информацията публикувана в Интернет. Забравят, че в Интернет се публикуват предимно материали, които отговарят на човешките страсти. Те са безкрайно противоречиви и в тях човек спокойствие не може да намери. Намира само противоречия и поводи за безпокойство. В Интернет публикуваната информация е безкрайно съмнителна. Не може да се определи източника й, преразказва се, изважда се от контекста. Всичко това в името на егото на този, който я е публикувал. Сега е модата на блоговете и на социалните мрежи. Всеки публикува там, каквото си иска. Каквото подхожда на психическия му модел. Когато вярваме на всичко това, ние разбиваме собствения си психически модел. Позволяваме на безкрайна плява да влиза в нас и да нарушава спокойствието ни. В Интернет ние всички сме сложени на едно ниво. Това може и да прилича на либерализъм, но пречи на постигането на знания. Трябва да прочетем един куп общи твърдения, за да достигнем до някакво съществено знание полезно за професията ни. Обикновено губим много повече време, отколкото ако се обадим на приятел, за да му зададем въпрос. Много информация, малко знания. Ставаме рано сутрин и първото нещо, което правим е да включим компютъра и да проверим електронната си поща и социалните мрежи. Интересуваме се много повече от живота на някой известен приятел, отколкото от това да подобрим своя собствен живот. Живеем живота на другите. Постигаме удовлетворение като гледаме другите какво са направили или какво не са направили. Нима не можем ние самите да правим или да не правим нещо?! Ставаме зависими от Интернет. Човек притежава или воля или зависимост. Ако е зависим от Интернет, това означава, че няма воля. Ние говорим за отговорност към обществото, отговорност към семейството, отговорност към България, но всичко това не може да се постигне, ако човек няма воля. Съвременните хората стават все по-безволеви, все по-малко живеят своя собствен живот и една от причините за това е Интернет. Всеки, който иска да избегне реалния свят, намира удовлетворение в Интернет. Това задълбочава проблемите ни. Всичко това ни стресира. Кара ни да бъдем като другите и да подражаваме на нашите идоли. Кара ни да консумираме стоки, които биха ни направили като другите. Интернет все повече прави нашия живот измислен. Живеем във виртуален свят. Живеем живота на другите. Нима нямаме собствени цели и собствен живот?!

Благодаря ви

Внушение?! Хипноза?! Невро-лингвистично програмиране!? Имаме ли право да ги използваме, за да променяме човек? Убеждаваме някой в нещо. Близък, роднина или пациент. Казваме му, че това и това е добро и той трябва да го приеме. А той не може да гоприеме. Какво е това? Негова вътрешна съпротива, съзнателна или несъзнателно, но преди всичко израз на свободната му воля. Можем ли да си позволим да го "програмираме" чрез внушение, хипноза, НЛП въпреки неговата съпротива, която всъщност е израз на свободната му воля? Защото един пациент, който иска да си излекува нещо и затова уж по свободна воля се подлага на НЛП, всъщност вътре в себе си е против тези промени. И дали свободната воля се изразява само чрез съзнателни изявления или и чрез несъзнателни импулси към действия? И нима хипнозата или НЛП не променят и съзнателните изявления и поведение на човека? По това се разбира, че действат....като променят свободната воля. От друга странание се опитваме да "програмираме" чрез внушение, хипноза, НЛП по начин, който на нас ни се струва добър. Програмираме нещо, което според нас ще доведе до нужния резултат. Но дали този резултат и този начин отговарят на заложеното у човека развитие?! Дали просто не са наша проекция? Защото всеки опит на човека отговаря на неговото собствено развитие и да твърдим, че имаме опит как трябва да се "програмира" човека си е наш опит и не отговаря на неговото развитие.

Първо да се спра на "Жената и е ролята просто да му създава самочувствие". Познавам доста мъже, които мислят, че жената трябва да им създава самочувствие. Също и такива, които си мислят, че колата трябва да им създава самочувствие Голяма грешка за мъжа е да търси самочувствие чрез жената, защото точно това означава да търси опора в майка си. Както като малък та му е казвала за самочувствие: "Давай, ти ще успееш, можеш да ходиш сам". Самочувствието на всеки е във самия всеки и да се търси някъде навън е порочна практика. Защото така и отговорността за собствения живот се прехвърля върху някой друг. Има един древен израз "мъжът е глава на семейството", който сега се разбира като това мъжът да командва в семейството. Този израз всъщност означава, че духовността на семейството зависи от духовността на мъжа (глава означава горния свят, духовния). И мъжът може да изглежда уж подчинен на жената, но духовността му определя духовността на семейството. Жена на мястото си по-скоро означава жената да е в мир със своята женственост, а не да е определител на самочувствието на мъжа, защото този подход за определяне на самочувствието на мъжа си е една манипулация, която се използва и от майките към синовете им. Жената е силна във физическия свят, тя може да определи и създаде физическата реалност на семейството наистина, но за да не се съсипе тази физическа реалност помага духовността на мъжа. Няма семейство, което да живее добре, ако мъжът не е достатъчно духовен. И колкото по-материални интереси има жената, толкова по-духовен трябва да е мъжът, за да може да оцелее семейството. Не случайно се казва, че на тиранични жени, мъжете им стават философи. Не случайно жената на Сократ го е биела по улиците, а той усмихнат й е благодарял за това

Прощавайте, но как установихте това!? Не аз, а като са изследвали ДНК на останки от тогавашни хора. Илен, първо питай кой е спонсорът на ттакива изследвания и не забравяй, че в Нова Зеландия се произвежда много мляко. В Нова Зеландия млякото е огромната част от произведената в страната земеделска продукция. Иди тук и избери New Zeаland от падащото меню: http://faostat.fao.o...39/default.aspx Огромна чат от продукцията е мляко, което означава, че така или иначе консумацията трябва да е голяма. А пък в Нова Зеландия, както се казва в самото изследване: New Zealand has one of the highest incidence rates of colorectal cancer in the world (Curado MP, Edwards B, Shin HR, et al., eds. Cancer Incidence in Five Continents. Vol IX. Lyon, France: International Agency for Research on Cancer; 2007. ), т.е. там рака на дебелото черво е най-често срещан.