B__

Ани, проблемът, разбира се, не е в самата практика, а в това дали е навременна и дали човекът знае как да я изпълнява. Сещам се доста забележки на Учителя към играещите Паневритмия.

Мисля, че не е точната дума. Тези, които се занимават с духовни практики има по-скоро опасност да се самоизолират и да се превърнат в обикновени егоисти. Може ли пример за една такава духовна практика? ха, ами така наречения контрол на емоциите.....който се превръща в контрол и потискане на чувствата, което води до решения далече от любовта и т.н.

Христо понякога можеш с две думи дa обясниш ефективно едно явление. Да, духовна алчност има и тя не е просто да използваш духовни качества за материални облаги, а си е чиста духовна алчност. Да си по-вегетарианец, по-духовен от другите, по-развит, с повече духовни способности. Всички тези желания са просто духовна алчност. Да не забравяме, че стремежът към духовност, желанието да се постигне повече духовност обикновено водят до обратния резултат. Не може се стремим към нещо, което е просто страничен ефект, защото всичко това, което се разбира за духовност е просто страничен ефект.

Най-голямата мистика и езотерика е да претвориш практически в живота си това, което знаеш....каквото и да знаеш Ето, знаем, че негативните емоции влияят лошо на живота и съдбата ни, че трябва да ги овладеем. Претворили ли сме това едно единствено знание в живота си?! Иначе нито го знаем, нито го имаме. Абе имаме само думите "езотерика", "окултизъм" и "бла-бла".

Не съм жена, но това не е само женски проблем. Ще споделя какво си мисля по въпроса. Семейство може да няма деца по причина в жената или в мъжа, или и в двамата. Но Ивета, да кажа, че няма материалистическо обяснение и няма как да го представя в този вид. Създаването на дете е творчество, създаване на живот, създаване на още една активна част от Вселената. Нито един човек не може да оцелее, ако не живее по законите изискващи поне някаква хармония със Вселената. Ако постоянно скачаш на бой в кръчмите, много вероятно е скоро да загинеш от нож в гърба. Ако не се грижиш за здравето си, ще живееш по-малко и т.н., и т.н. Настройката на родителите, мисловна, енергийна и т.н се предава на децата. Нещо повече, при децата тези неща се засилват неимоверно. Една от причините е в общата засилена енергетика на хората. Ако в началото на миналия век енергетиката е била 15-20%, то сега тя е над 80%. По-силна енергия + грешен начин на мислене и грешен мироглед = по-малко хармония със Вселената, което означава или по-бърза смърт или нежизнеспособни деца, или много болни деца или въобще не се позволява да се зачене дете, защото това дете би било в ужасна дисхармония с Вселената. . Децата като души може и да се намират преди раждането свързани със енергетиката на родителите си, но няма да се родят, докато родителите не се приведат в определена хармония със Вселената. А пък децата ин-витро са си гавра със Вселената. Мислите ли, че те наистина имат душа и не са само его?! ....е, добре, ето и психосоматично обяснение, което може да бъде прието за що-годе материалистическо от съвременната психология. Езикът ни е психосоматичен. Това означава, че с едни думи може да изразим физическо състояние, от което да съдим за душевно и обратно. Например, главоболие и "боли ме главата от тебе". За създаване на дете е необходима потентност, но не само от мъжа, а и от жената. Нужни са мъжка сила и женска сила. Мъжка сила и женска сила от психосоматична гледна точка не са само физическо проявление, но и душевни състояния. Мъжка сила като способност и грижа за семейството. Женска сила като отдаденост, топлина, опрощаваща любов. Жена (използвам този пример, за да се разбере по-добре, а и пасва на времето ни), например, е голям шеф, служи си с с мъжки похвати и строгост, отдадена е на кариерата. строява домашните си или както сама една се изрази "имам чувството, че вече пикая права". Таква жена има много малка вероятност да има деца, защото й липсва отдаденост и опрощаваща любов. Липсва й женската сила, липсва й потентност да има деца. П.С. Да не правиш секс с мъжа си означава също недостатъчна женска сила. Е как да имат сила да създадат деца след като даже нямат сила да правят секс?!

Ами проблемът е да успееш да приемеш "поучаването". Пак е някаква форма на смирение.

Ха ха ха, е доста прав е човека. Но пък, когато се научиш да игнорираш тези неша и просто не ти идват така накуп

Ами дайте да дадем Във всеки човек има и мъж, и жена, и дете. Когато те се обединят и човек става истински. Не върши работа нали? Инстински е малко празно понятие. Затова бъзнах Ивета, която желаеше общуващите с нея да са на "ниво". Но човешкото разбиране за ниво просто сравнява един фалш и заблуди с друг фалш и заблуди. Накрая се получава фалш и заблуда. Не е важно партньорът ти да е истински, а че е точно този, който ти трябва. Той ни е даден не само за секс или материална обезпеченост, а за да можем чрез него да научим уроците, които няма как да научим по друг начин. Докато обединим мъжа и жената в себе си и видим истинския свят. Затова партньорът оказва огромно влияние на личностното ни развитие и само това, че може да го прави чисто несъзнателно, ни кара да се съмняваме в тази му роля. Когато видим нашия партньор като средство за нашето личностно развитие, тогава и разбираме какво е това партньорът. Другото е материализъм в лошата му форма. Заради който в илюзиите стигаме до там да оприличаваме мъжа на "пенис-касичка" и жената на "секс масичка за бира".

Именно, именно. Не е интересно, а е показателно за страстите и нивото Усещаш ли се как си пристрастена към нивото? Приятелско избъбряне

Привет, Прави грешки. В едни по-високи нива грешки няма. Има само опит. Един американски милионер е сменил 20-30 професии, докато стане милионер. Дали те са били грешка? Сега конкретно. Първо е хубаво да определиш истинската си задача и цел в живота. Става по следния начин: - Пишеш на лист хартия отгоре "Истинската ми задача в живота". - След това се отпускаш чрез някой метод за отпускане. Например, релаксираща музика за 5-10 минути или отпускане чрез мислено преглеждане на всяка част от тялото. - Започваш да пишеш това, което смяташ за истинската си задача и цел. Без да мислиш. - Като напишеш поредната пак се питаш въпроса и започваш да пишеш следващата истинска задача/цел, която ти дойде в главата - Може да се наложи да напишеш 40-50 или повече, докато стигнеш до истинската истинска - Ще разбереш, че е тя по силния емоционален изблик. Може и на плач да те удари - Ако не стане този конкретен ден, опитай следващия Тя може да ти изглежда абстрактно. Не се притеснявай. По нея с времето ще ти дойде конкретиката и конкретните стъпки. След това започваш да следиш какво ти дава живота. Например, "случайно" ти попадне информация за интересен курс и ти се иска да го посетиш. Уж нямаш пари за него, но намери и иди. Неочаквано се обажда приятел и ти предлага бизнес начинание. Довери се на усета и го следвай. Блъсва те гръм като видиш непознато момиче на спирката. Иди и се запознай с нея. От време навреме си припомняй истинската си цел/задача и я дръж в съзнанието си.

изпитвам удоволствие, но ми е неудобно да пея с моя слух А е хубаво да пея, за да излекувам нещо.

Личностното израстване на човека до мен си е негова отговорност, не е моя. От мен зависи друго - да давам оценки, ако ме помолят за това. ........ А мъже под чехъл в България дал Господ. Много може да се говори по темата, но не зная дали е нужно. Харесвам свободолюбиви мъже, защото съм убедена, че това е призванието на мъжа - да е свободен, освободен от комплекси. Може би тогава е истински мъж. Това е. Ами де да знам... На мен лично ми се струва, че влияем на околните (не само на половинките) и само чрез нашата същност. Чрез това, което сме. Особено влияем на децата си с това, което сме. Няма как да не влияем и на половинката си с това, което сме. Особено като се има предвид енергийната връзка, която се създава между двамата. Малко ли са случаите, които едно такова влияние е очевидно? Разбира се, не може да се повлияе на човек в определена посока, ако тази посока я няма поне малко в него, но партньорът може да засили тази настройка и само чрез присъствието си. Чрез това, което е. Помислете си за случаите, когато партньорите започват да си заприличват и физически? Мисля, че има много силно влияние между партньорите, което влияе и на личностното развитие. А пък в семейството за щастието му основна роля играе жената. Абе ще дам пример от радиестезията. Мъж и жена съпрузи пенсионери. Оказва се, че мъжът вдига жизненото ниво на жената с 8 единици (що-годе нормално), а жената сваля жизненото ниво на мъжа със 7 единици, което си чисто енергийно насилие. Това ако не е влияние, което засяга и личностното развитие какво е?! Това измерване е отражение на това, което се нарича съвместимост между хората. Ако няма съвместимост, то те не могат да работят заедно и поне на единия нещата няма да вървят. Тези двамата се оплакват, че цял живот са били нещастни. Докарали са си куп болести един на друг. Това за "свободолюбивия мъж" ми изглежда много трики. Хайде сега пак изискване мъжът да е свободолюбив "Ама бъди свободолюбив! Какъв мъж си ти, ако не си свободолюбив?!..." :)

Тука има едно финно капанче. Финно, но много дълбоко капанче. Усещате ли го? Личното израстване на всеки зависи точно и от това кого е срещнал. Както и всеки допринася положително или отрицателно за личностното развитие на човека до себе си. Да кажеш, че от теб ама съвсем не зависи личностното развитие на човека до теб е не просто недосещане, а отказ от отговорност за личностното развитие на човека до теб. Защото ние винаги му влияем положително или отрицателно и просто трябва да си поемем отговорностите.

Имам голяма нужда от учител по пеене. Уж нямам слух, но трябва да се науча да пея. Някой готов ли е да се "прежали"?

Един предагог казва, че не можем да променим у дете нещо, което го няма. Примерно, детето е буйно, не слуша, обича да се бие. Не може да възпитаме гениалност у него. Може единствено да променим начина, по който се "бие". И евентуално да стане гениално в "боя".... Мога ли аз да говоря за Бог? "Имам" ли Бог? Не! Не мога да говоря за Бог. Мога единствено да правя словоизлиятелни упражнения с разни вторични цели. Мога ли да говоря за безусловна любов? Не! Мога ли да говоря за щастие? Не! Не знам какво е пълно щастие. Мога ли да говоря за изкуство? Не! Не мога да създавам искуство по желание. Мога ли да говоря за духовен път? Не! Та аз постоянно се лутам. Мога единствено да говоря за нещата от моя живот. Тогава пък не съм толкова интересен. Затова от време навреме говоря за нещата, които нямам и които не разбирам. Хубавото е, че като говоря за нещата, които нямам и които не разбирам, все пак разбирам нещо за себе си.

Като не знае, защо дава препоръки? Натрупаната енергия трябва да се изразходи по някакъв начин, а сексът е една възможност в това отношение. Правиш ли някакви физически или психически упражнения? Станимир дава прекрасни практически съвети. Освобождавай енергията и намери причината за състоянието. Чрез причината може да промениш състоянието.

Ха, ако си кажеш "ама ние в родата сме такива" и е се предаде и още как ....

питам, защото точно в графа изглежда я поставяш. Под условието на справедливостта.

Ех, силни думи. А любовта в коя графа попада? Човешката справедливост къде точно попада? Едно време се смяташе справедливо хора да бъдат пращани в Белене. Реда и закона откъде идват? От Бог или от човека?

Та тази книга за темпераментите на Щайнер е много полезна. В нея, например, се казва, че не може у човека да промениш нещо, което го няма или да създадеш нещо, което го няма. Канализират се нещата, които ги има, защото само те могат да се променят. Подобна е и мисълта, че у човека всичко, което му е необходимо, си го има. Само трябва да се разкрие. Подражаването и сравняването с другите е безмислено, защото не това носи ползва. И реално не гледаме у другите какво те имат, а се усещаме какво ние имаме. И по-скоро насоката на мислите не е "Пенчо има дълги уши и аз искам такива", а по-скоро "Пенчо има дълги уши. Какво ме кара да ги виждам и защо смятам, че са дълги. Какви убеждения и подсъзнателна активност показват мислите за дългите уши". Не мисля, че друг човек може да ни бъде насока с неговия опит. Това също сме го коментирали. Неговият опит си е негов опит. А ще имам опит единствено, ако преживея сам нещото, но няма как да го преживея по същия начин като друг човек. Това, което възприемаме като опит на другия човек е само проекция на нашите възможности. И важни са не знанията, а смисълът на осъзнаването на мотивите ни да видим този опит по начина, по който го виждаме. Тоест промяната пак си е вътрешна за нас и не зависи от опита на другите, колкото и да търсим сравнения и сходство.

Като пием ние капки на Бах

Много точно казано, а адекватни действия в кризисна ситуация са невъзможни без участитето на несъзнаваното. Контролът само пречи на адекватните действия. Всичко идва отвътре, просто става.

Не знам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, как се обяснява адекватното действие и спасителни мерки на някои хора при самолетни катастрофи? ..... Като се има предвид, че при самолетна катастрофа, ако човек се усети да си изпие Rescue капките на Бах, то действа адекватно и спасително; и като се има предвид, че Бах капките изменят мирогледа на човека, то излиза, че по-скоро действаш адекватно, ако имаш адекватния мироглед. Няма значение, че се попада за пръв път в дадена ситуация.

Да, не са лекували всеки, но с рекламна цел ли е било?! По маркетинговата програма на висшите светове В Библията съвсем точно се разбира всеки излекуван заради какво е бил излекуван.

Съмнявам се. Доброто не може да бъде цел на безусловната любов. Тя си обича и доброто, и лошото. Нали е безусловна. Защо трябва да унищожава лошото се чудя аз?!