B__

И би бил прав. Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени. Съгласна съм в голяма степен. То и се е практикувало това, съвсем с цел. Сега нямам време, следобед ще пиша подробно. Но можем и да си зададем въпрос - а искаме ли да запазим индивидуалността, страстта и защо? Защото тази индивидуалност и страст не е само на физическо ниво. Ако двойката например иска да твори "деца" и в духовния свят или да има творения, които идват отгоре, но се проявяват във физическия свят.

Я, това с въпросите наистина е много ефективно Човек винаги може да намери себеподобни. Сранно би било да се навира там, където не му е мястото

е, поне имаме какво да споделим хе хе хе. Ай сега не почвай и ти да се връзваш

ха ха, не го приемай лично де

Аха, и постепенно нещата все повече се опошляват и принизяват. Сега като сидях темата си помислих, че е излишно губене на време и смисъл да се мисли да се помага целенасочено на всички други....

За хора с любов тип животинска или частнособственическа може и да е така

Именно, че се уеднаквяват. Повече между тях нищо не тече (няма потенциал различен), а очакваме да има желание за секс

И би бил прав. Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени.

Изтъркан е да. С него се опитват дани продават рекламите

добре, съпругът и съпругата да спят в едно легло семейна ценност ли е?

Ахааааа, значи всички сме паднали, ясно

Как точно разбра, че са по-умни и осъзнати от някои хора? Животното няма чувство за индивидуалност. Те имат групово съзнание. Което е доста по-близо до Природата и черпи от силите и знанията й. Също така доста сили и същества се грижат за управлението на животните. Опитомените животни не са опитомени от човека Ако човек престане да се взира в глупости и да се дели от Природата (част от които са и животните), ще успее сам да стане по-осъзнат от себе си

Христо, има ли начин да НЕ си взаимодействаме със животните след като сме на една планета? Някои хора просто не зная какво искат в безумията си. Проектират върху животните собствения си страх от смъртта и болката,

Мдам, всички се смятаме за напреднали.... Какво значи да си напреднал? "...Ами тези които не могат да го преодолеят страданието – инвалиди, слепи, церебрална, парализа и др. . и са тежест за близките си означава ли че не са се справили? Те във фактическата по лесна роля на жертва ли са!?..." Зависи какво се разбира под преодоляване на страданието....Преодоляване е не точно да оздравее човек или да му поникне ръка, а да разбере дълбокия смисъл на състоянието и предимствата, които му дава. Казват, че инвалидите по рождене повечето били много хармонични хора. А най-вредното за справяне със страданията е да се мисли човек за жертва. В повечето случай в съвременния свят мислещите се за жертва са обикновено агресорите. А какво да разбираме под "тежест за близките си"? Тази тежест е пък изпитанието за близките. Целия род обикновено трябва да отработи изпитанието инвалидност. И не мисля, че може да става въпрос за вина, наказание, съд или нещо подобно. Всеки си получава задачата, която си е за него.

А е казано всички като децата да станем. Коесто според мен означава и да гледаме на всички хора като деца - като че са деца и с поглед на деца

По първото. Критикуваш Бог, че е създал света неправилно. Та ти знаеш по-добре от него какъв да бъде По второто. Критукуваш Бог, че теб е създал неправилно. Та ти по-добре о тнего знаеш какво е да си съвършен. Всичко това води до загуба на жизненя сила, увяхване, смърт.

Тук и двамата според мен кривнахте в някакви крайности. Мисля си, че Хем, желанието за самоусъвършенстване може да роди най-усъвършенствания и гибелен егоизъм. Хем, че истинският и близък до Бог живот може да донесе един по-хубав и щастлив живот и то заслужен.

Идват просветлени хора. Създават школа и наука. Обучават членовете на школата, Показва им форма, смисъл, същност. Умират просветлените. Остават старшите ученици. Те успяват да обучават по форма и смисъл, но не и по същност. Умират старшите ученици. Идват кандидат учители, които могат да обучават само по форма. И така е със всяка наука, всяко начинание, всяко знание във времето, Едно умира и друго се ражда, а умиращото е толкова притегателно със формата си. То и единствено форма има. Защото това позволява на човека да проектира всеки свой въображаем смисъл и същност върху формата. Затуй е толкова притегателно. И дори да се яви някой, който да умее да открои смисъла и същността от формата, то никой няма да му обърне внимание. Хубаво е в света на илюзиите.... Какви духовни имитации познаваме? Аз се сещам да изредя: - "духовните" екскурзии в Египет, Индия и т.н. - дистанционното духовно обучение (хе хе хе ха ха ха) - "духовните" телевизии - отхвърлянето на човешкото и материалното - духовните сбирки, където се прави единствено безцелно бла-бла-бла-бла - "следването на духовно течение" (не се знае въздушно ли е или водно) - модата на Кабала - постоянното четене на "духовни" книги - аз и ох по всичко толкова духовно, тооооолкова възвишено - ооооо да, тази толкова голяма увереност в собствената позиция, която се прокламира за вяра......... Вие какво можете да допълните?

Не знаем какво е щастието, но поне да си поговорим какво не е. Според мен основната заблуда за щастието е, че то е резултат от поредица уж благоприятни събития. Планува човек да има работа, брак, деца...получава, получава, оглежда се, а няма щастие. Или пък търси удоволствието, търси, търси, накрая удоволствието вече не е удоволствие или е извратено до таква степен, че носи страдание. ......

Дарио Салас Сомер под псевдонима Джон Бейнс

"...То цялата история е с променено излъчване и изобщо не е в духа на книгата. Всичко е направено тъжно, тъмно. Махнати са веселите моменти и хубавото настроение, които правят света на Толкин жив...." Тук съм твърдо за

Проверката чрез практическо приложение. Чудесно, ама ето как става проверката според Учителя: От "Функции на вярата". http://triangle.bg/books/1940-07-23-05.1998/1940-09-08-05.html "...И да има вяра,той пак трябва да работи. Истински вярващ е онзи, който работи, а не онзи, който живее в бездействие. Всеки трябва да работи умерено, да не пресилва нещата. За да знае кога и колко трябва да работи, човек трябва да развива чувството си, да предвижда нещата. Всеки има това чувство, но всички не са работили за неговото развитие, вследствие на което в някои хора то е силно развито, в други – по-слабо, а в трети още не е проявено...." Да, можем да проверим, но с използване на чувсто, а пък ти чувствата тотално ги отхвърляш. Нали така? Казвам за теб, защото друг пример не ми хрумва.

Хе, а кое гарантира, че това познание е истинно?! Това, което хората правят с вярата, е да я докарат до фанатизъм или дотам да си мислят, че са прави?! Което е голяма грешка, защото няма как да си прав, нито крайните заключения да са прави. Та питам аз, коет гарантира, че това познание е истинно? П.С. Можеш и сам да се сетиш колко пагубна може да бъде абсолютната вяра: "Вярата винаги се основава на познание"....

"...Като открие себе си, индивидът наистина открива Бог. Истинското духовно развитие е нещо, което надхвърля границите на вярата. Всъщност вярата е антитеза на духовността и е в основата на най-различни суеверия. Истинската духовност не може да съществува без истинско разбиране за всички невидими процеси в природата и неизвестните закони, които управляват сътворението и еволюцията на човека. Духовността е истинска мъдрост, а не набожност, която по същество е ограничена..." Какво мислите? .

Sawme казва интересни неща. Тук се сещам за знанията дадени от интуицията. Всъщност това е "припомняне" на нужното в момента. Ако бяхме очаквали да научим всичко възможно нужно, то няма как да прелеем Акашовите записи в главата си