B__
Участници-
Общо Съдържание
4110 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
21
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от B__
-
Амиииии, ако отстояваш, то се опитваш да защитиш правото си на промяна, вместо наистина да се променяш Ако отстояваш личната си свобода, то се съмняваш, че имаш право на нея. Свободните няма какво да отстояват - те просто са свободни.
-
Уточнено ли е какво да искаме. Добър въпрос. Ето един цитат от беседа на учителя, чието мото е точно Мат 7:7, от "Искайте, търсете, хлопайте!": "...За да се породи такова желание на искане, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни...."
-
Е би ли казал кое е най-важното нещо, в което вярваш и как го отстояваш? Бог , отстоявам като се уповавам на него.Гледам да се уча от грешките си и да не ги повтарям за един по-праведен живот Хм, Бог има ли нужда да бъде отстояван пред някого?! А ти не отстояваш, ти се уповаваш - разчиташ на Бог. А пък за Бог грешки няма. Ти се опитваш да остояваш, че грешиш, а това е отстояване на егото....
-
Къде е разликата? Ами няма разлика. Правилно го забелязваш. Дали си е предписал или му е предписано няма разлика. По едно време е бил Едно. Но и в двата случая има предписване Въпросът е, че на земята като си вече, няма как да измениш предписанието нито да си въобразяваш, че може да си сложиш ново. Така че вече не можеш да бъдеш, какъвто си поискаш .......Въобще тези опити да се омаловажат мислите, стремежите и решенията ни докато сме въплътени, са ми много непонятни. Страхувам се, че не виждам много казано по дискусиония въпрос. Добре, ще кажа по друг начин. Човек се ражда в определена астрологична позиция, която отговара ня неговата същност. След това, ако развива, каквото трябва да развива, се развиват няколко нива на самоусъвършенстване. Е, някой могат да излязат извън кармата, т.е. извън астрологичната предопределеност, но надали ще пишат за това по форуми Астрологичната предопределеност отразява и енергийната структура на човека. Той може някои неща, а други да си съдере гъза да се опитва да ги прави през целия си живот, няма да успее. Например, на някои им е дадена по начало система за логическо мислене и мисловна ценностна система. Но те много бързо се осъзнават, че това не им въри работа за вземане на решение, а трябва да се използва в помощ на другите. Всичко е енергийно предписано и всеки, който може да го види, го вижда. И тук говорим само за възможностите и уменията, които ще има човек, дори не още и за задачите.
-
Къде е разликата? Ами няма разлика. Правилно го забелязваш. Дали си е предписал или му е предписано няма разлика. По едно време е бил Едно. Но и в двата случая има предписване Въпросът е, че на земята като си вече, няма как да измениш предписанието нито да си въобразяваш, че може да си сложиш ново. Така че вече не можеш да бъдеш, какъвто си поискаш
-
Е би ли казал кое е най-важното нещо, в което вярваш и как го отстояваш?
-
Де да можеше да бъде всеки, какъвто си поиска. А човек е това, което му предписано или най-вероятно сам си е предписал да бъде. А егото и стереотипите го карат да отстоява Не-предписаното си.
-
Ами ние като говорим за цел на духовния път как ще стигнем до нея. Понятия като хармония, духовност и т.н. не са нещо самоцелно. Те са резултат от пътя, не могат да са цел. Като търсим една някаква цел ние се отклоняваме от моментната си задача. Защото истината е, че и да и има такива, духовните цели се менят. И те са доста прагматични. Имам предвид доста от реалния живот. И като изпълняваме целите стигаме до все по-съществените. Но не можем да прескочим стъпки. Една от стъпките може да е и създаването на дете или научаването да се комуникира ефективно в бизнес отношенията. И това са все духовни цели. Конкретни и настоящи цели. Защото няма една цел. Има верига от цели и стъпки и дейности. И по-точно няма цел, има дейност, има задача. И не можем да знаем каква е следващата ни цел преди да завършим поредната. И всяка следваща цел идва след моменти на лутане и безнадеждност. Идва и се оформя в околния живот. Затова животът се живее така, както сам се изживява.
-
Мисля си сега, че цялата тази история около отстояването на себе, отстояването на истинското Аз, отстояване на високи идеали е ...... една висока заблуда ...... Камъкът има ли нужда да отстоява себе си пред водата за това, че е камък. Камъкът е просто камък и колкото и водата да се опита да твърди обратното, камъкът си е камък. А ние фактически отстояваме нашето желание да сме такива, каквито ни се иска, но понеже не сме и отстояваме заблудата, че сме. А това, което е в нас, добро или лошо, няма какво да бъде отстоявано. То Е! И докато не си позволяваме да осъзнаем какво СМЕ, ние отстояваме празни илюзии.....с липса на смирение към това, което СМЕ..... Или пък не са празни илюзи?
-
Неведоми са пътищата на оправданията, с които замъгляваме недоволството от себе си. Дали пък недоволството не е недоволство от себе си? Дали, когато недоволстваме от работата, не недоволстваме от себе си, че сме я избрали и не можем да си намерим друга? Дали, когато недоволстваме от половинката, недоволстваме, че не сме си позволили желаната любов? Дали, когато недоволстваме от политиците, не недоволстваме, че не сме се погрижили сами за себе си? .... Дали? Дали? Дали, когато недоволстваме от невегетарианците, недоволстваме от себе си, че не сме достатъчно добри вегетарианци.....или недоволстваме заради това, че сме се самопринудили да не ядем месо......или недоволстваме от себе си, че този избор не ни е донесъл желаното удовлетворение? Дали, когато недоволстваме от несправедливостта, недоволстваме, че сме позволили да ни се случи? Дали, когато недоволстваме от съдбата, недоволстваме от това, че не сме достатъчно способни да я преодолеем? Всяко недоволство е недоволство от себе си? Какво мислите?
-
Ами отговорете си на въпроса какво точно поведение се опитвате да си самонатрапите. И защо се опитвате да си го наложите.... Защото истинските ви желания, които биха се изразили в истинското ви поведение ви изглеждат по-"срамни", отколкото самото изчервяване. И избирате изчервяването като по-малко "срамно". Норбеков казва, че между двама души в леглото нищо не е забрането. А пък сексуалността и сексуалните желания се изразяват не само в леглото и не само по този начин, а и често минават като мисли в главата. Когато се срамуваме от някои мисли и ги потискаме, то резултатът може да е "изчервяване" на тялото . Рабира се, изразяването на сексуалността може да е възпирано и когато тази енергия се използва за творчество, за работа, във взаимоотношенията. Помислете, в моментите преди изчервяването за какво всъщност мислите, какво желаете, какво потискате, за какво ви напомнят тези моменти, на кои ситуации от детството, какво е било отношението на родителите ви към тези ситуации, изчервяват ли се родителите ви, кога се изчервяват, каква изглежда причината отстрани. Родителите са едно прекрасно безплатно психоаналитично средство за самата вас
-
Казвате, че се чувствате непълноценна, защото се изчервявате. Психиката удобно е обърнала местата: всъщност изчервявате се, защото се чувствате непълноценна. Поставили сте си някакъв висок идеал като поведение и качества, на когото трябва да отговаряте, за да задоволите околните и тъй като е нещо недостижимо, то постояно се чувствате непълноценна, а изчервяването е страничен ефект. Приемете, че околните имат (и реално е така) много по-ниски изисквания - животът ви ще стане по-лесен.
-
Единичен случай, който ми е странно как да го тълкувам като пример Това че Рамакришна е поел върху себе си кармата на множество хора, защото знае защо и как да се справи с това нещо, не е мерило за останалите хора. "Зад всяка болест какво е? Болестта, от какъвто и характер да е, поддържа една духовна причина. Туй е едно твърдение, не се нуждае от доказателства. То е като една аксиома,всеки може да провери. Всеки го е опитал." От "Който прави Истината" А и това насочване на волята как реши, че ще е полезно. Ракът се получава именно чрез неостъпчиво насочване на волята в грешната посока...... "...Защо хората не успяват в живота си? – Защото си служат повече с отрицателни и счупени форми и образи, отколкото с положителни и здрави. По този начин те късат връзката между ума и сърцето, между ума и духа, между сърцето и душата си.... Практически правила, МОК, 01.04.1928 г.
-
Хей Пламъче, в Природата няма ИЛИ-ИЛИ. Всеки ще използва всичко, което може да облекчи положението и да доведе до излекуване и най-важното да ДАДЕ ВРЕМЕ за излекуване на душата, което е трайното решение. Не можем да противопоставяме разните неща.....
-
Много вероятно е това да го прави напук поради някаква причина. Нали понякога малките деца като им кажеш "време е да се прибираме" те лягат на земята и плачат "не е време, не е време". Така и той може да казва, че не е този час и ден напук, защото нещо сте му попречили да направи или самата ситуация, която смята за свое възпитание получено от вас да му пречи да направи нещо или по-скоро да си позволи да направи нещо. Хм, възможен вариант е като каже следващия път през деня, че е полунощ (например) да не му опонирате, а да го попитате "А какво мислиш, че ти носи това, че сега е полунощ? Каква е ползата ти от това" ...или нещо такова. Той няма да се отвори, докато не види промяна във вашето поведение.
-
Това "умствено разбиране" е просто заблудата, с която оправдаваме статуквото Все едно, както нацистите са казвали, че чувстват, че вършат неправилни неща, но пък са имали идеалното умствено разбиране, че изпълняват заповеди ха ха ха ха Та, както се вижда, умственото разбиране е по-скоро склонно да ни подведе и надали може да свърши някаква работа лично за живота на човека. Е, винаги може да даваш съвети на другите, но все пак ги гледаш от страни и нямаш блокажа на "умствените разбирания", които ти пречат да видиш себе си. Може и да си перфектен програмист с перфектна логига, но компютрите само от логика разбират. Да, при компютрите логиката е приложима и точно изпълняват, каквото им програмираш, ама пък нямат душа. Нека някой ми докаже, че душата е устроена на база логика и с удоволствие ще прегърна идеята за тържеството на Логиката над всяка любов, мъдрост и истина. Тогава ще повярвам, че всяко желание или разбиране на душата може да се изрази логично. "Когато с времето менталът започва все повече да се проявява в човека, той поема властта при подобни ситуации" и затова креативността на децата спада от 100 (сто) на 2 (два) процента, когато порастнат.
-
Ама каква логика само "наплеска" :-* Казала си, че след като за рака няма генетични предпоставки, то не може да търсим причините в детството ?!?!? Конкретен отговор. Проблемът е сложен затова по-правилно е да се пита "Познавате ли някого, който да лекува рак на гърдата" .....(хм, този отговор ми е дежа вю)... Да кажа, че на невярващи и нежелаещи да се променят, каквото и да споделя, няма да им помогне. Всяка болест означава, че човек трябва да се промени. Второ, основното за лечението е откриване на скритите причини, осъзнаването им, пренасочване на блокиралата енергия и прошка, прошка, прошка и съм себе си. Това става с помощта на следните неща съвмествно: - психотерапевтична помощ - водена медитация за осъзнаване, преобразуване, прошка - техники за полагане на прошка към другите и себе си, които пак са във водена медитация, молитва - молитви - процедури свързани с това човек да заобича себе си. Най-вече оператора открива кои неща не си позволява да прави и му ги поставя като процедури/задачи - пречистване на организма и някои билки/екстракти за улесняване на осъзнаването и пренасочването на блокиралата енергия. Трябва човек да се промени, да се осъзнае, така че да се постигнат следните препоръки: "Эмоциональная блокировка. Эта болезнь возникает у человека, который в детстве пережил серьезную психологическую травму и всю жизнь носил все свои отрицательные эмоции в себе. К психологическим травмам, способным вызвать серьезные болезни, относятся: травма отвергнутого, травма покинутого, унижение, предательство и несправедливость. Некоторые люди в детстве пережили не одну, а несколько таких травм. Как правило, от рака страдает человек, который так хочет жить в любви и согласии со своими близкими, что слишком долго подавляет в себе злобу, обиду или ненависть к одному из родителей. Многие также злятся на Бога за то, что им довелось пережить. При этом они запрещают себе проявлять эти отрицательные чувства; последние же тем временем накапливаются и усиливаются всякий раз, когда какое-нибудь событие напоминает о старой психологической травме. И приходит день, когда человек достигает своего эмоционального предела, - в нем все словно взрывается, и тогда начинается рак. Рак может возникнуть как в период эмоционального напряжения, так и после разрешения конфликта. Ментальная блокировка. Если ты страдаешь от рака, тебе необходимо осознать, что ты сильно страдал в детстве и что теперь должен разрешить себе быть обычным человеком, то есть дать себе право злиться на родителей. Основная причина твоих проблем состоит в том, что ты переживаешь свои психологические травмы (страдания) в одиночестве. Возможно, ты надеешься рано или поздно самостоятельно освободиться от этих страданий. Но самая важная потребность твоей души и твоего сердца - обрести настоящую любовь. Идеальный способ сделать это - простить тех, кого ненавидишь. Не забывай о том, что простить - не значит просто избавиться от чувства злобы или обиды. Самое трудное для больного раком - простить самого себя за злые мысли или за стремление отомстить, даже не вполне осознанное. Прости своего внутреннего ребенка, который молча страдает и уже пережил в одиночестве ярость и обиду. Перестань думать, что злиться на кого-то - значит быть злым. Злость - обычное человеческое чувство. Предлагаю тебе пройти все этапы прощения, описанные в конце этой книги. «Твоё тело говорит: Люби себя!» Лиз Бурбо"
-
Ивета, радвам се, че пак си тука "Обидно заболяване към женствеността" - това, което си написала не е случайно. Не точно самия рак е обида към женствеността, но наистина ракът на гърдата може да се каже, че е в резултат на обида към женствеността. Жената може дори да се чувства обидена от това, че е жена. Ако жената не приема женствеността си, ако иска да бъде "повече" от жена, ако се съпротивлява на майчинството, то това води до различни проблеми с основните външни белези на женствеността: гърда, маточна шийка и т.н. Първо жената трябва да си позволи да е свободна да е жена. Мисля, че като се замислим над това, то ще видим много жени, които не си позволяват да бъдат жени и това личи, ох, как само личи. Също и да е свободен човек. Защото човен не е свободен, докато потиска в себе си омразата, злостта (може и несъзнавани) към някого и това най-вероятно е травка от детството, когато взаимоотношенията с родителите не са текли, т.е. има блокировки на чуства и мисли. А пък при рак на гърдата тази травма е възможно да е свързана и със бащата, който не е давал на дъщеря си да стане свободна и ето сега тя е израстнала и копнене да е свободна, но се е съгласила с баша си да не е свободна, а пък това я вбесява, а няма как да го обясни на баща си ето ракът се появява като един отдушник. Но всеки човек е уникален, всеки има различен случай, но тъй като спомена обида, то явно в случая става въпро за обида към женсствеността и сложена в клетка женственост.....а пък най-голямата клетка е разумът, който превърта едно и също и не позволява на душата да усети останалата част от живота..
-
Чудесен пример, брилянтен пример, превъзходен пример ......но не и за логика А пример за условен рефлекс. Защото като малък са се карали и може и да са те пошляпвали по дупето, ако си се втурвал да минаваш на червено. И постоянно ти е набивано в главата, че е добре да се минава на зелено. И си взел решение, приел си, че е добре и това ти е станало рефлекс. Какво знание има тука, каква логика? Никакви. Някакъв рефлекс за нещо добро за теб Всеки рефлекс се базира на някакво старо знание....знание колко тежка е ръката на родителя например Заставаш на светофара и си чакаш зеленото и виждаш детенце се впуска в кръстовището на червено. Ще си чакаш ли зелено или ще направиш нещо друго. Ще се оставиш ли на застиналите знания и рефлекси или ще се довериш на чувството?! И как тука логиката може да ти помогне....че то няма и време за мислене, за логика даже....как може някаква пиклива логика да ти помогне в тази ситуация......е, може да стоиш и да си изчакаш зеления сигнал
-
Ние наричаме манипулация май всичко, което може да промени заблудите и вярванията ни. Щото наричаме вярванията си добри, ама си нямаме понятие дали не са заблуди Искам да попитам как можете да убедите един човек в нещо като излагате логика и директно убеждаване? Няма как да стане. Искам да попитам как ще убедите някого да се променя, да върви към любов, да осъзнава? Особено, ако той не иска. Както казва Учителя, това става единствено чрез страдание, изпитания, уроци. Да, ама тези неща страданията по това, което е написано нагоре, могат да бъдат обявени за манипулация Целият живот, неговото проявление е една икономика и не просто икономика, а непрестанна търговия. Никой, АМА НИКОЙ няма да си мръдне пръста, ако не е заинтересуван да го направи. Затова ги има не само силите на съграждането, но и силите на разрушението, които направляват живота. Защото няма как да се съгради новия храм, без да се разруши стария. И всичко това изглежда като манипулация. Още повече, че има манипулация, която наистина служи на черни сили....но на тях се служи и с уж добри неща. Но защо заради бълхата да горим дюшека?!
-
Не знам доколко човек търпи развитие. Чудно ми е и доколко човек се самоопознава. Защото самоопознаването само за себе си не означава, че човек става по-бял....може да става и по-черен. А пък това, че си си поставил възвишени цели, въобще не означава, че си възвишен. Може и да е точно обратното. Това, че си си поставил цел любов, може да означава дори, че се отдалечаваш от любовта...... Цялата тази история с цели и приоритети е една заблуда. Която се гради на друга заблуда: заблудата, че човек няма ресурсите на всяка ситуация да реагира по правилния начин. А пък човек реагира правилно, когато реагира така, както е устроен да реагира. Но цялото възпитание се опитва да ни внуши, че нашите решения трябва да са базирани на знание дошло от вън. Още една заблуда е, че нашите решения трябва да са базирани на знания..... И редим глупости базирани на знания. А човек ще вземе правилните решения като разбере, че ги има в себе си и позволи да се проявят. А те ще се проявят, когато човек усети наистина сила и желание да предприеме съответното действие. А няма сила и желание без чувства, енергия и усет...тези неща в някаква комбинация. А пък най-голям враг на правилното решение е собственият разум....захванал се като удавник за сламка за цели и приоритети.
-
A как ще убедиш себе си, че си се изградил като личност, че си сбъднал мечтите, че живееш щастливо след като не може да убедиш себе си, че имаш нужното самочувствие, за което самочувствие не ти е нужно ама абсолютно нищичко?!
-
А какво смяташ, че ти е необходимо, за да имаш добро самочувствие?
-
Амиииии май понякога нещо е човечно, но не е точно любов
-
Как според вас се проявява издребняването? Как се прикрива? С какво ни пречи да вървим към любовта? Как да го усетим и се справим с него?