B__

Ами примерът е, че аз телевизия не гледам, а решение за това не съм вземал с помощта на мисленето. Така се получи Естествено, по твоя пример решение може да се вземе и с помощта на мисленето, но това не означава, че щом го има, то е правилното За да взема правилното решение по твоя пример вместо този човек, то ще трябва да ми предоставиш за мое ползване няколко от чакрите и енергийните канали на този човек. Можеш ли да го направиш? Ако не, ми изпрати човека да го науча как да взема решения :)

Най-голямата, ама НАЙ-ГОЛЯМАТА заблуда на нашето съвремие е, че мисленето може да ни посочи пътя към разрешаването на проблемите ни. Ама най-голямата. И тука всеки трябва да го осъзнае това нещо. Мисленето и умът не могат да помогнат за разрешаването на НИКАКЪВ проблем. Като част (само част) от начина за разрешаване на проблемите може да се използва медитацията и самоанализа, но сам разбираш, че самоанализа в чистата си форма не е мислене. Ти виждаш нещо или за произволно нещо се запитваш "аз това защо го правя, защо го направих, откъде идва това, каква е причината за това" и чакаш отговори, но това не е точно мислене макар и пак минало през филтъра на егото. Ако пък трябва да се допитаме до Учителя, то за развитието духовно на човека най-важни са страданията и изпитанията и нашетп отношение клъм света, защото както казва "свободата е да приемем и доброто и лошото". "Трябва да се прилагат законите на природата", за да се решават проблемите. Никакво място за мислене няма тука.

Няма начин просто. Дори след смъртта илюзиите и заблудите ни пречат да видим истинската светлина, та камо ли, когато сме живи. Дори и в медитация, всичко което уваме, виждаме, усешаме, минава през филтрите на егото. Дори, когато сънуваме осъзнато, пак всичко минава през филтрите на егото и трябва и време, и упоритост, и може би съвсем други неща, за да падат тези филтри.

Имам чувството, че ако някой друг ни прави нещо лошо, то не ни го прави просто така, а ние сме му разрешили да го направи. Никой в този свят не може да ми направи нищо лошо, без аз да съм се съгласил и не просто да се съглася, а и да го поискам това нещо. Още повече, първо аз показвам на света какво лошо да ми направи, а после останалите хора просто повтарят това, което съм им показал. Това може да изглежда доста невероятно, но ние даваме на света една идея, често несъзнателно, за нещо, което искаме да ни се случи и светът творчески го интерпретира и ни го причинява в различни размери. Какво мислите по това?!

Това е идея, което идва от темата "Всяко Недоволство Е Недоволство От Себе си" http://www.beinsadou...showtopic=13046 Всяка неприятност причинява недоволство у нас, а всяко недоволство е недоволство от себе си. Значи всяка неприятност причинява недоволство от себе си. Дали е вярно и обратното, за да видим тъждествеността на двете? Дали всяко недоволство от себе си причинява неприятност? ....лично аз за себе си веднага изпитах такова усещане. Какво мислите вие? Цитати от "Възможности": "...Недоволството всякога показва, че човек не е използувал условията, които му са дадени....", от "Разумни и незлобиви": "...В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени...."

Ивета, то бива да недоволстваш, ама тотално разводни темата. Нямаш ли си още сметки за плащане

верно е, верно е.....

Ами Учителя дати не е давал, а освен това, както сама си го цитирала, той говори за "края на една епоха". Не за края на света.....

Диалогът си е добър. Нямам нищо против него.

А що трябва да цитираме посветен, за да се повярва?!?!? Това бе казано от много хора много пъти.....

"Това е истината" е доста тъничко въже, на което не може да се разчита......не може и да се обеси човек на него. В Библията е казано "истината ще ви направи свободни". Гледали ли сте малки деца как си пълнят чиниите на блок маса (шведска маса)? Малкото дете иска и това, и това, и онова, и слага, и слага, без да мисли дали ще може да го изяде....и дали ще може въобще да пренесе тежката чиния до масата. Така и ние сме се ококорили към Истината и искаме да я нагушим, да я хапнем, да си я вземем. Работата е там, че Истината не е наша, ако беше моя или твоя, не би била истина, защото именно не-принадлежността на Истината я прави Истина. Истината това е всичко, цялото, а то си функционира и без нашите напъни да намираме верността на логически факти относно някои части на Истината. То на Истината не й и пука за тези неща. Какво обаче означава "истината ще ви направи свободни". Тук е голямата заблуда. Човек си мисли, че може да има Истината, да разбере Истината. Истината прави човек свободен не като слезе в кралата му. Истината прави човека свободен, когато той се обърне към Нея. Човек, не може да има Истината, не може да знае Истината, може само да се обърне към нея, да се примири с нея. Защото (от "Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни") "...В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества – да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта...." "Да бъдем свързани с Господа, т.е. да бъдем облечени в Истината" И още как Истината ще ни направи свободни? "...а за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва – добро и лошо. И това е Христос да живее в нас..." Защо го казвам това? Няма праведни, няма грешни. Има наша отношение. А то твори света на заблудите ни. аха. още нещо. пак от същата беседа: "Всеки гневен човек е ограбен, защото е излязъл извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки трябва да стои в своята „къща“, т.е. в тялото си – това е Свобода. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят...." какво значи да излизаме от тялото си? да оставим висшите усещания и чувства и изцяло да се доверим на мислите. мисленето ние го правим на около метър от тялото си. нашият разум е нашата заблуда. разумът не е способен да ни заведе до любовта. мисленето е излизане от тялото и отдалечаване от любовта........айде стига сме го мислили

Къде точно е цитата?

Станимир, явно темата е свързана с онази за праведността и ученичеството. Знаеш ли къде е камъчето. Ти продължаваш да приемаш праведността за нещо естествено и за естествено да се следва. Но праведността това е и съвкупност от всички заблуди, които са ни довели до ..... сещаш до какво ни е довело нашето съвремие. В друга тема хора говореха как са напред в духовното развитие и ще бъдат спасени, а ТЕ (демек тези, които са назад) ще бъдат претопени?! Е бива ли таквиз неща. Та ние хората се смятаме за напред в духовното развитие, ако сме праведни.....А пък праведността е заблуда.....и кой ли ще бъде претопения. По-глобално погледнато хората за в заблудата, в манията, в обуслявянето, в програмирането ДА БЪДАТ НЯКАКВИ. .....вместо да бъдат себе си. Ти да не мислиш, че му трябваш на Бог да бъдеш някакъв. Та той очаква да бъдеш себе си. И дори да ни е обърнал гръб (както казват някои), то законите си действат Праведни.....Нашето съвремие е показало, че с праведност до никъде не се стига. Досега действаха "белите" сили. Но идва време на новите сили, които още не можем даже и да си позволим да допуснем, че ги има......а те си действат. Особено тази година, човек трябва да взема решения базирани единствено на чувството за любов. Не на праведността, не на ума, не на заблудите.

Ако беше баба мъжка ....... ...да се взреш, да се обърнеш. Ако се занимаваш прекалено с бездната, си се обърнал към нея. С гръб към светлината. Откъде ще имаш светлина тогава?!

Лично на вас какъв/ва ви се иска да бъдете? Праведен или ученик? Искате и двете? А възможно ли е? А кое е по-важното? Попадна ми днес един цитат на Ницше: "Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът." Леко се позамислих и си представих случаи, в които хората заради добри и праведни ценности, в името и в защитата им, правят едни такива неща, които не са съвсем любов....че даже никак не са. После се сетих как Учителя говори за праведните и учениците и че как човек трябва да стане ученик, за да е човек на новото време и че за да стане ученик, трябва да намери нещо повече от праведността: "...Но ако търсите пътя на ученика,не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." - от "Ученик". Какво мислите вие за тези неща?

Остаряването е предимно загуба на гъвкавост плюс желанието някой да се грижи за теб вместо ти самия. Гъвкавост във всяко отношение. Колкото повече остарява човек, толкова по-трудно приема новото и съответно младите. Та това си е белег на старостта през всички времена: недоволството то младите. И аз съм се хващал, че за хора 10-15 години само по-млади от мен, те носят неша, които са различни от мен и трябва да проявявам съзнателна гъвкавост, за да станат част от света ми. Трудно е.....

Искате ли да направим един анализ на близка до реална ситуация....две ситуации от гледна точка на манипулирането. Ситуация 1 Съпружеска двойка. Мъж се прибира вкъщи от работа и се оказва, че е направил супер успешна сделка за 10 000 евра, което е голямо постижение. Жена му отминава с мълчание този факт, защото му е поръчала да купи мляко, а той в еуфорията си е забравил за него. Той се опитва да обяснява, а тя не престава да недоволства. Каква според вас е нормалната и подходяща реакция на мъжа в тази ситуация? Изберете измежду следните варианти: А) Мъжът трябва да се опита да обясни на близък до жена си език колко успешна и важна е тази сделка, колко възможности за семейството открива и т.н. Б) Мъжът въпреки упреците и евентуалните обиди от страна на жената не обяснява нищо и въобще не се занимава с конкретния факт, а отива и прегръща жена си, целува я и й повтаря, че я обича като въобще не се интересува каво мляко е имало, било забравено и т.н. В) Мъжът оставя жена си да се успокои сама, защото всеки поотделно трябва да се оправи със собствените си чувства. Ситуация 2 Съпружеска двойка. Мъжът последните година-две е загубил интерес към професията си, сменя работи и все едно не знае накъде да тръгне. Жената недоволства от това нещо и се опитва да му помогне като вътрешно му желае наистина доброто. Каква според вас е нормалната и подходяща реакция на жената в тази ситуация? Изберете измежду следните варианти: А) Жената се опитва всячески да подкрепя мъжа, търси му работа чрез своите познати, подпомага го финансово и се стреми вкъщи да му е спокойно Б) Жената постоянно твърди на мъжа, че той не я обича, не може истински да обича, не й обръща никакво внимание. Тя не го оставя на мира с това и дори понякога може да чупи и чинии в своите излияния за липса на любов от негова страна В) Жената от време на време се опитва да поговори разумно с мъжа си, но си поставя една граница и след преминаването й се разделя с него. Какво според вас е нормалното и удачно поведение в тези две ситуации? Обяснете защо мислите така? Кажете дали сте мъж или жена, ако не личи от ника ви.

Ами по-скоро връзката е обратна. Човешката психика е склонна да обръща нещата наопаки - защитен механизъм. Истината е, че колкото по-малко се познаваш, толкова си по-склонен да се мразиш. Понаблюдавай хората наоколо, че и пишещите във форумите и то си личи. Себепознанието е интересно нещо. Само по себе си не гарантира "духовно" развитие, така че то само по себе си не е никакъв морален критерий. Опознали са се доста и всички черни магьосници, а "Дяволът" е на завидни висоти в себепознанието. Но пък и белият и черният магьосник се мразят доста по-малко от .....интелектуалеца да кажем Всеки от тях най-малкото се е отказал от претенции за себе си и куп заблуди, което всъщност означава себеприемане. Е кой се мрази повече? Себеприемащия се или този, който има претенции към себе си, или този, който се заблуждава, че е еди-какъв си някой друг......

Защо? Проблем: трудно намиране на адекватна правна помощ и адвокат. Не съществува удобен и евтин начин да получиш бърза и компетентна консултация, която да спомогне за решаване на твоя казус. Целта ни е да свързваме онлайн потребителите със съответните правни специалисти. Ние ще помагаме на адвокатите да намират клиенти, а за потребителите искаме да сме отправната точка при решаването на всеки казус. Как? Ще създадем платформа за отговаряне на юридически въпроси. Ще събера кръг от адвокати, които да започнат да отговарят на запитванията. Ще се регистрират лицензирани адвокати и специалисти – юрисконсулти в различни браншове. Ще има контрол върху качеството на отговорите, като явно некомпетентните ще бъдат изключвани. Ще направим рекламна стратегия и кампания. Какво? Онлайн платформа, свързваща клиенти с адвокати. Комуникацията със системата ще бъде по сигурен канал (SSL сертификат) и достъпът до въпросите няма да е публичен. Всеки потребител ще поставя въпроси и получава отговори и ще може да вижда само своите. При зададен въпрос, подходящите адвокати ще получават веднага известие (мейл). Ще се получават отговори от различни адвокати. Потребителят сам ще избира правилният отговор и това ще повиши репутацията на адвоката. ПОДКРЕПЕТЕ НА: http://www.facebook.com/?ref=logo#!/pages/3Challenge-Rethink-Law/359598494096310 http://www.3challenge.com/3challenge-rethink-law/

Дали ще е така добър някой педагог, който има поглед върху алтернативните системи за образование и възпитание (две различни неща), да направи нещо като кратка тяхна систематизация тук?!?!?!?

e, всъщност небето е виолетово...... Христо, аз лично предпочитам на егото да гледам като на инструмент. Независимо дали може да се класифицира като добро или лошо, това е нструмент, мой инструмент и ще е глупаво да не го употребявам, за да извлека полза от него. Тъй като ти говореше за воините, един воин би ли се притеснил да използва нещо, когато нещата са на живот и смърт. А те нещата винаги са на живот и смърт и толкова сериозни, че трябва да гледаме на тях като на игра, за да можем да се справим. А пък ето, виж си дясната ръка. Тази земна, "материална" ръка. Би ли я отхвърлил или би я използвал? Същото е с егото. Има една притча за двете кучета в човека, които се бият. Доброто и лошото. "Мъдрият" извод е, че трябва да сме хранили доброто куче, а лошото да умряло от глад......Ето един пример за притча "барната" от странни ръце. Че как ще убиваш кучето си, след като може да помириш двете и да използват И ДВЕТЕ кучета. Бият се, защото не си им създал работа, а най-голямото изкуство е да впрегнеш на работа "лошото" куче в себе си.....

Е, щом личните съобщения не ме извадиха от равновесие, добре. Ами гледай, мога да се закачам понякога..... Ajna, не се отчайвай така лесно. Като ми кажат - това са само факти, чисти факти и ... започвам да слушам и гледам по-внимателно, защото много често това са доста нагласени неща. Всеки средноинтелигентен човек може да очерни или възхвали, което искаш учение/движение. А защо приравняваш масоните с Дявола? Би ли разказала по-подробно? Има неща, за които може да се "докаже", че са много добри, може да се "докаже" и че са много лоши, но пак ще сме далече от смисъла, а пък още по-далече от практическата полза за нас

Несвързано с други теми, но благодарение на тях нарастна любопотството ми по този въпрос, който ме занимава дълго време. Някои източни традиции (вкл.Тай Дзи - неявно) казват, че по някое време човек трябва да се откаже от зърнените храни. Също така, например, в школата на Питагор (някои може да си мислят още, че е бил математик) е било забранено да се консумира пшеница. Когато развалили школата му и гонели учениците му, няколко от тях били хванати, защото стигнали до нива с пшеница и не можели да си позволят дори да преминат през нея. Знаете ли нещо повече за това? Или пък за обратното?

горките динозаври ....... а пък ние сме мноооого напреднали, нали? от най-напредналите ......сещам се една приказка "порът не усеща собствената си миризма" ...... шеговито споделено