B__

Това, че го третираш като нападка е стрес

Неизвестни, неизвестни, колко да са неизвестни? Ето, ти като гледам си склонен да привличаш лошото....ака видеото. Дори и само да се издокараш колко си ларж..... П.С. Абе кой така ми премести темата тука?! Най-малкото гледната точка беше различна и не е за раздел психология и психотерапия.......или ми тествате отношението към стресовите ситуации ? ха ха ха

Това не си ли е и въпрос до фигура също така... Стресът в малки количества е полезен - това е не само окултно, но и научно твърдение (веднъж на една лекция бях чул обяснение, как в малки дози помагал за развитието на мозъка). Стимулите са полезно, но едно е да сте стимулират (хора и обстоятелства) да правиш нещо, друго е твоето отношение към това нещо, което може да създава стрес. Виж как показа общоприетото убеждение, че стресът се създава от околната среда. Стресът е отношението, което създаваме към околната среда и което ни трови.

В нормално състояние човек, който се намира в хармония със Вселената (то няма друга хармония). Та човек, който се намира в хармония с Вселената е подходящо отпуснат, без блокажи на мускули, врат, гръб, отпуснат дотолкова, че главата да се изправи съвсем самостоятелно и автоматично, така че седма чакра да сочи в нужната посока (иначе не се получава енергия добре или даже въобще), а дупето да е леко издадено назад (за да има подходящ обмен към земята на първа чакра), а не да се имитира "подвита опашка". В това състояние човек има пластична походка. При мъжете походката на хармония малко наподобява негърската, а при жените походката на хармония наподобява така нареченото "въртене на дупето". При липса на стрес енергетиката се намира в хармония с енергетиката на Вселената. Всеки стрес е връзка с нещо, което смятаме за лошо. Тъй като във Вселената лошо няма, за да "създадем" това лошо ние изграждаме кофти енергетични връзки към странни енергетични обекти, който процес измества правилното фокусиране на първа, седма чакри и на цялата енергетика. В резултат организмът страда. Иначе казано, стресът е избягване на приемането на доброто за сметка на създаването на лошо или по-точно на лоши енергийни връзки. "Отпускането" на стреса е отпускането на тези връзки, което преди всичко означава прошка към другите, света и себе си и приемането на факта, че Вселената не е нито добра, нито лошо, а ще сме щастливи само в хармония с нея. А пък ще има хармония и няма да има стрес, когато се откажем от мисли за лошо.....или поне така ми се струва на мен

Чудничко. Арехетипът на майката бил мъртъв.....значи отсега нататък нито една майка няма да роди?!?!?! Ама това за всички ли или само за тези, които смятат, че им е мъртво усещането за живот? И къде е общото между личното усещане и архетипа?

Христо, не се знае дали пък наистина Учителя няма пръст в тази работа. Например, да стане сега, но 5.9 по Рихтер, а да не стане след месец, но 9 по Рихтер........

Много добре Орлин е описал ограниченията на ума при възприемането на земетресението. а което и да е друго разклащане на разбиранията ни за сигурност. Един вариант хората да преминат по-лесно ситуацията е да попият няколко дена от капките за спешни случаи на Бах. То беше хубаво веднага след земетресението да се почне. А и при други "раклащащи" събития е хубаво да се пият. Е, за всеки човек "разклащащите" събития са различни. Например, някои след земетресението с достъп до капките на Бах не са счели за нужно да си правят труда да ги приемат. Но пък същите се "разклащат" повече от уж ежедневни събития.

А ти какво целиш с тази меко казано странна анкета?!

Нормално ли е да вървим, вървим нагоре и после да тръгнем надолу, и после пак нагоре, и после пак надолу? Някои хора всячески се страхуват да тръгнат надолу. Смятат го за отстъпление, влошаване на положението, дори и за срам. И май стоят на едно място в ступор само и само да запазят "постигнатото" и непозволявайки си да вървят напред?! Дали пък "падението" не е най-нормалното нещо на света. От "Първата буква": "...Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. .." От "Гордост и смирение" за връзката между гордост и слизане: "...Сега всички разбират смирението – слизане надолу. Във вашия ум да е смирен човек разбирате слизане надолу. Казвате: „То бива,бива.“ Вие нямате понятие за смирението. Вие считате смирението движение надолу, а пък гордостта – движение нагоре. Горделивият счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре. Същата илюзия имаме, когато казваме, че слънцето изгрява и залязва. Според вашето понятие смирението показва движение надолу, не може по-надолу да слиза. А пък смирението е качване нагоре. Смиреният човек е по-учен,той се качва нагоре, неговият хоризонт става по-широк и по-широк. Горделивият, като слиза, неговият хоризонт се ограничава...." От "Казване и слизане", за да стане още по-интересно и се види безмислието на спора кое е по-добро качването или злизането: "...Хората не вървятъ по единъ пѫть. Казватъ: „По първия кой върви?“ Оттамъ, отдето мѫжътъ се качва, жената слиза. Оттамъ, отдето женитѣ се качватъ, мѫжете слизатъ. По това се отличаватъ мѫжетѣ и женитѣ. Отдето мѫжетѣ слизатъ,женитѣ се качватъ. Затова не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ...."

Ъ ? П.п.: Уверих се кои са (досещах се, но не бях сигурен). Те пък какво общо имат с това дали вярващите са нещо повече от атеистите. аватара ти е в стила им

Army of lovers?

Вярващият човек нещо повече ли е от атеиста?

Ами ако вземе да стане нещо заради моето изказване... Не би ми било приятно да му навредя...особено като не ми е дал повод. Ти само ще му го предложиш като вариант бе. А ако искаш може да му обясниш, че и атеизмът е още един от начините да стигнеш до Бог. Атеизмът освобождава от фанатизма и привързаността към вярата, принципността, които може да е имало предишни животи. Ако не беше сега атеист, той можеше и да залага бомби като верски терорист. Така че е едно освобождение за него. Предай му да му се наслаждава, докато може и докато го има

Христо, тебе нали ти е ясно, че точно в този момент този господин в нищо не можеш да го убедиш. Но гледай сега. За спорта можеш да му предложиш да направиш така, че следващия път като прави секс и да не му стане ....ха ха ха ха ха Кажи му, че още в началото на секса ще усети симптомите ........

Всичко в този живот, което ни е изглеждало като зло, а след това сме го разбирали, е научен урок за този живот. Всичко, което не искаме да разберем, т.е. считаме за зло, ще ни се дава да бъде отработено и ако не се получи в този живот, ще ни преследва и в следващите.

Кажете какво си заслужава да бъде видяно близко до София - до 100-ина километра?

Христо, а що да вярвам в Харпията, пардон Хаарп-а бе Знаеш ли, търси в triangle.bg на следните ключовеи думи "земетресения мисли чувства междумолекулно" Там е обяснено какво е земетресението. Пак благодаря на моя ангел "хранител"

Ами май да.

Всяко земетресение е една възможност за хармонизация

Абе знаете ли през нощта какво станало в Перник?! - Масов бой в дискотека....и чак в София се усети

Грешки няма, грехове няма. Всичко е нашите илюзии..... Хайде точно на този ден да не мислим нито за грешки, нито за лоши неща

Не знам, но е възможно да е толкова склонна към хумора като теб, когато хората започват наистина да се връзват на това, в което вярват П.С. Vofrax, аз ти отговорих, но не съм виновен, че не го разбираш.

Не съм сбъркал какво си казал. Просто няма как да пиша само за теб Кой подшушва ли? Ха ха ха ха Това кой ти го подшушна: "Дуалистичните теории са теории предназначени за глупендери, които могат да виждат само крайностите. Бяло и черно са две крайности. А безброй степени на сиво между тях няма ли?" Вярваш ли в това? Нека сега като зрял индивид да разгледаш следните две крайности: Аз и Не-Аз. Тоест Аз и всичко, което НЕ СЪМ АЗ. Та между тези две крайности, както казваш, има безброй степени. Аз преминавам в Не-Аз. Плавно. Постепенно. Почти незабележимо. Свързано. Ако не можеш да го усетиш, то ми покажи точно къде минава ясната граница между тебе и света. И когато следващия път усетиш топлината на Слънцето, ми кажи, свързан ли си него или не си свързан. Можеш ли да усещаш нещо, с което не си свързан?!

Ворфакс, доброто и злото е човешко изобретение да. Съответно човек би помислил, че обществения морал е вследствие на това човешко изобретение като предписание от добри неща, които трябва да се вършат. И си е така, дори моралът служи много добре да държи хората в определените от обществото граници. От друга страна, обаче, видимата ни Вселена е наистина дуалистична. Топъл чай, студен чай. Още повече ние схващаме дуалността в ограничението на нашите възможности за възприятие, което пък включва и илюзиите за границите на добро и зло. Когато наистина преодолеем илюзиите за добро и зло (както ми се струва, че препоръчваш), тогава се променят и границите на нашите възприятия и виждаме, че ВСИЧКО Е ЕДНО. Когато разберем, че всичко е ЕДНО, то тогава ни става ясно, че каквото направим, то отива във Вселената и рано или късно се връща към нас. Разбираме и че ние сме част от еволюцията на Вслената и трябва да изпълним своята си част от задачите по тази еволюция иначе Вселената няма да ни търпи, а ще ни чука по канчето. Тук идва интересният момент, че сме хора и имаме свободна воля. Можем да изберем дали да следваме еволюцията. Въпросът не е как да я следваме, защото всеки си има определен път, който трябва да следва и това е нещото което дразни много хора и ги спира да го следват. Изборът свободен не е как (в основното направление, иначе има и променливи детайли), а дали. Та това дава на човека възможност да си изгради един вътрешен морал – система от правила, която му позволява да живее така, че ако ги изпълнява, то да следва своя еволюционен път. Ясно ти е, че вътрешния морал няма много общо с обществения и за всеки човек е различен. Ако за един човек ще е морално да не убива, за друг ще е морално, само ако убие някого. Но почти също като да твърдиш, че злото е извън човека, е да мислиш, че нищо не може да направиш, защото живота бил миг, защото така се отказваш да следваш пътя си. Вселената ще реагира по някакъв начин. Е, все пак това си е свободна воля

Да зло творят хората. като напр обявяват началото на разрушението за зло