B__

От една страна отлагането е инерция. Три месеца на отлагане и инерцията може да е налице. От друга страна нагоре д-р Първанов спомена за психичната енергия. Тя е изчерпваем ресурс. Тук влиза и енергията на волята, защото волята е енергия, а не качество Има няколко изследвания по въпроса. И когато има противоречие между това, кеото вътрешно искаш и това, което се насилваш да правиш и ето огромна загуба на енергия и нещата не могат да се правят - новите неща. Най-вероятно я има инерцията на отлагането, но се запитай и дали това, което се насилваш да правиш, наистина го искаш. Понякога трябва да се направи нещо друго, за което не се сещаме. Но при всички случаи трябва да се живее. А животът е да се правят неща. Независимо какви мисли има в главата ти. Понякога да се правят неща въпреки мислите, а така се преодолява и отлагането.

Не много по темата, но веднъж проф. Александров ни сподели, че психологията наистина може да се научи от човек, който има някакъв жизнен опит. Още един показател за избиране на психотерапевт може да е и неговата възраст.

Килограмите са последен проблем и резултат. Обърнете внимание какви съвети са ви дали преди близо година във форум Психотерапия. Също, мое лично мнение е, че всеки проблем с щитовидната жлеза е резултат от много голям стрес, който не може да се преодолее, което предполага нуждата от психотерапия.

Диди, как изглежда това за хората. Аз си правя разни асоциации с тази история абстрактна за човека, но как според теб тази промяна ще изглежда за човека?

Зопиклон две години.....Много е възможно да е променил хормоналния баланс и това да е още една причина за безпокойството освен това, което Диди е написала. Предполагам, че за него важи същото като за анти-депресантите. Когато се предписва антидепресант, психотерапевтичното лечение казват е хубаво да почне между 14-ия и 21-я ден от началото на приемането. Освен това е полезно да се следят реакциите и промените - може да се окаже, че е дошло време за друг подход или лекарство.

Дза, Юнг е много намясто тук

И да има пари пак може да се случи нещо неочаквано. Вече имам видения как Ивета стои над ковчеже жълтици и ги брои с удоволствие Което пак не пречи да й се случват неочаквани неща.....

Колкото са големи силите, които помагат, толкова са големи и силите, които пречат. Как тогава, реално, става развитието? Тази тема се чудех дали е езотерика или психология. После стигнах до извода, че е и двете, но импулсът я постна тук. Сега да споделя моето виждане. Развитието няма много общо със силите, които помагат и силите, които пречат. Тоест, няма значение, че има противоречие, а именно противоречието е развитието. Всъщност те работят заедно, за да осъществят предначертаната еволюция. Ние можем да изберем да използваме похвати, за да се наслаждаваме на процеса, или да страдаме от процеса.

Хората са го измислили - интерпретативния подход. От значение не е само източни, западни хора, а и пол, възраст, социално положение, зрялост, диференцираност и т.н.

ох, ох, тази заблуда, че съзнанието е свързано със живота....

А как точно е очевидно, че не е сътворен живота?

Как разбра, че си черен?

Днес един приятел ми сподели, че има религиозност заради вярата в ада. Акация, ето ти казваш, че "открием" определени сили, и започваме да си служим със тях, но не сме достатъчно съзнателни за да оценим послдиците....като маймуна да открие граната и да си чупи орехите с нея" Въпросът е, че това знаене е обект на мутацията на човека като индивид. Знаенето или го има или го няма. Колкото и да се напъваш да откриеш знанието, то ще се появи в даден момент по-скоро изненадващо. Особено за последиците. Може да и отворен, както казва Донка за двете неша, за да може да "видиш" това, което ще ти дойде неизопачено.

Наистина хората са различни. Въпросът е умът да се използва по предназначение - да анализира. Но пък не може да се промени мисленето само с мислене. Хората виждат и осъзнават чрез преживявания и породените от тях чувства. Хормоналният баланс и т.н. стрес. Стресът променя хормоналния баланс и след някое време организмът се "адаптира" към известната липса на баланс и се пораждат емоционални блокажи и не съвсем истинско виждане на действителността. Виждат се заплахи, страхове, нереална оценка. Тоест хормоналния дизбаланс влияе и на работата на ума Нищо не гарантира, че умът ще е обективен при хормонален дисбаланс. Но реалноновите чувства идват от нови преживявания и умът става по-добра машинка за анализ. Но всичко се върти в хормоналния баланс: преки опити на хормоналната система да създава баланс, биофидбек за липса на баланс, нови опити и всичко е вкръг. Реалността е новите преживявания, които си позволяваме. Разкажи повече за твоите опитности, ще е интересно.

добро е!

Ивета, вземи кажи нещо, което чувстваш, не това, което си мислиш, че ще е социално прието. .....или чрез което си мислиш, че ще блеснеш.....е, не блясваш, миготиш

Това са глупости за разширяването на съзнанието. Имаш го по някое време и това е. Измислица на тъмната страна за "разширяването".... Или осъзнаваш в какво си, или не.

Особено пък такава мисъл показва всички илюзии относно силите Не искам да кажа, че е чак пък лошо това. Повечето хора така грешат. То даже някои от тези сили не са съзнателни според човешките разбирания. От една страна принизяваме тях като ги мислим приличащи на нас, от друга страна принизяваме нас като се мислим, че сме "божествени"

Ех друже, за това реклама няма и няма как да има. Само желаещи

Тук не става въпрос за вярата. Става въпрос за това как се опитваме да персонифицираме определени сили, да им придадем човешки качества, което тотално изменя начина, по който ги възприемаме. Може би най-чисто в момента е възприемането на Исус. Човекът Исус и силата Исус Христос. Но всичко, което идева от миналото като възприемане на боговете е обвито в дебел слой плява на човешката мания да прави от всичко хора. Правим хора от малките глинени човечета, които сме измайсторили, правим хора и от боговете. И го наричаме религия, и смятаме, че е нещо голямо...... Нямаме си и понатие какво представляват тези сили....

Александър, това е ролята на един безличен безпросветенн долен слуга.... безпросветен--------------- долен слуга....-------- да , слуга на Духа . Жената също е инструмент на Духа Нали така ? Мъж , не значи конкретен човек , не е личност . Моята личност може да обича жена си . може и да я потупва или забравя за ден два , Но все съм мъж . Или пък се правя на такъв,, прикривайки се зад някакви доводи . Интелекта като качество само спомага за самата роля на мъжа . Жалко за духа ти Александър. Предал си го

Александър, това е ролята на един безличен безпросветен долен слуга....

Александър, темата се превърна в тема за жените ..... аз лекинко ревнувам Те излагат чувства тук, за тях пишем. Ето, предложих да направим училище за мъже и никакъв отклик. В интерес на истината нямам намерение това да е някаква лигава работа, никаква говорилня и чудене какви са ни чувствата. Повече екшън и мъжки занимания - това са чувствата. Мога да спретна такава програма, че я има 100 достойни мъже в България способни да я изпълнят, я няма.

твоите проекции са си твоя работа, а не моя и стига заплашва!

я не се прави на средната картинка