B__

Верно ли, бе?! Стига бе?! Ама всичко ли лежи на логика.....Докажи ми, че всичко в света лежи на логиката......

Кой е достигнал най-напред в развитието си на Земята? Кой е развил най-много подтела на енергетиката си и кой е събрал най-много опит за същността си? Животните!!! Кой е НЕсъвършен на Земята? Кой не се е подчинил на Природата? Човекът...... Всякакви глупости за Човека като венец на Природата са глупости. Човекът е много назад в задачите си в сравнение с животните.....Кой е по-венец......

Прочетох горе за лекуването на болка чрез дишане. Друг начин е при спокойно дишане при двишване да си казваш наум "вдишвам добро", а при издишване "издишвам лошото". Може и визуализация за по-голям ефект.

От преди да се занимавам със семейни констелации знам, че човек е своето семейство. Сега като се занимавам със семейни констелации виждам, че човек е своето семейство. Своето обкръжение, както ти казваш Да, истината е някъде по средата. Нооооо, това, което се вижда от семейните констелации е, че човек, Човек, Сам, чрез своето отношение може да промени семейната среда, т.е. може да промени своята социална действителност.....защото тя зависи от семейството Но къде е средата? Докато е дете, човек зависи от семейството си. От социалната среда. Когато се отдели от семейстовото си, той може да въздейства на семейството си. На социалната среда. .........но колкото повече отдава дължимото на семейството и използва семейната(фирмената) сила...... толкова повече милиони ще получи....(използвам цитат от д-р Първанов)

И аз мислех така, докато .... казвам "уж", защото се оказа, че нито аз ги познавам, нито те мене, нито аз себе си , нито те тях. Оказа се, че не всеки го може, това следване и откриване на "истинския АЗ" , (слагам го в кавички, защото "истински" е доста абстрактно понятие), защото да осъзнаеш, кое точно е истинското в Аза ти е необходимо нещо повече от преживяване, четене, лични анализи и духовни школи, случайности, съвпадения и добро стечение на обстоятелствата. Нужно е, човек да се отвори с цялото си същество за обратната връзка от обкръжението, Да свали съпротивите, които несъзнателно си е поставил в една или друга насока, да се почувства така все едно са го съблекли чисто гол пред целия свят. моят нов хоризонт и е абсолютно ненужно за който и да е. Както каза Диан, всеки има своите начини. Защо да е ненужен. Мисля, че горе-долу описваш начин...Начин. Имаме си една тема за най-важната фраза от Учителя. Сега се сещам, че наскоро го цитираха тук. Казва, че той дава посоката, философията, но не и практическия начин за постигане. Имало други след него, които ще дадат практическия начин. Човек "мисли", че се самоопознава като 99% от методите, които ползва не са точно самопознание. Е, едните помагат да се поизлекува. Именно това казвам, че човек се заблуждава за Истинския си Аз. И ако това терапевтично самоопознаване, за което говориш е от рода на семейните констелации или от метода за обратна връзка, то там си личи много ясно как човек се заблуждава. Няма как да не се заблуждава поне малко А на теб чисто практически какво ти се изясни по въпроса за начина на намиране на Истинския Аз? Поне обратната връзка от обкръжението какво ти дава като самоопознаване? Информация за теб като знания? Или препоръки какви решения биха били подходящи за теб? И как ти възприемаш и използваш тези неща?

Аз мисля, че професионалистите съвсем ясно са преценили. Именно нещата, които описваш са били материал за тази преценка. Всичко останало си е наше мнение, което си имаме право да имаме. Ето, ти казваш "създават дисфункционални семейства и раждат деца, за които не могат да се грижат адекватно". Да, ама тези хора могат да си мислят, че имат функционални семейства, че се грижат адекватно и дори да се чувстват щастливи. Хайде иди ги убеди, че не са добре психически ха ха ха ха

Не отричам, но всяко нещо си има мястото и значението. Не можеш с отварачка за консерви да заместиш бормашина .....Заблуда е , че при самопознанието има нужда нещо да е високо развито, че има нужда от логика. за самото самопознание Кой е Богът в мен? Учителя много говори, че Бог е в мен. Лично аз го усещам да му вярвам. Бог в мен. Кой е Бог в мен? Този, който ми дава моите истински решения. Къде става това? Учителя пак е говорил. Това става през чувствата и в тялото, а не в ума. Много сме говорили за това, но го синтезирам, защото наистина пропуснах да спомена какво имам предвид. Моят Истински Аз съзнаван или несъзнаван е? Ако беше съзнаван, то нямаше да има нужда от процес на самоопознаване, щях да си го познавам. Истинският Аз обикновено и в огромната част от живота е НЕсъзнаван. За да може да се осъзнае/опознае Истинския Аз, то трябва да му бъде позволено да се прояви. А той се проявява със своите решения и чрез действията, към които подтиква. Затова Истинският Аз не е в ума, защото ако беше в ума, щеще да бъде осъзнаван. И няма как да бъде в ума, защото смисълът му не е да се мисли за него, а човекът да действа. Пример за несъзнаваната динамика, когато е позволено на Истинския Аз да се прояви: Човек след дълги години живот казва следното "Абе не знам как стана, и не знам как точно го правя, но съм чудесен треньор на отбора по футбол и това ми носи огромно удоволствие в живота". Как се е получило? Като малък този човек е бил най-голямото дете от няколко братя. Без да го притискат родителите, той естествено е поел функцията да дава личен пример на братята си и не толкова да се грижи за тях, колкото да ги предизвиква да правят разни неща. Също така той много е обичал да гледа футбол и да рисува, особено да рисува футболното игрище, вратите, топката, играчите. Когато е поотраснал, баща му го записва в икономически техникум, за да подсигури бъдещата му професия. Техникумът минава не много лесно. Той се старае и е благодарен на родителите си, че мислят за бъдещето му. След това завършва счетоводство, за да може да помага на баща си в семейната фирма. По някое време се жени. Семейният живот не е лесен, защото е отдаден на професията си и с нея са свързани основните конфликти с жена му. Според нея той не се грижи добре за двете им деца, а той просто не намира време за това. Жена му също така е недоволна от количеството пари, които печели. Стига се до скандали, разочарования, обиди, развод. След около 6 месеца прекарани в пиене, той остава без нищо и попада случайно на духовна лекция. Почва да се занимава с тези неща. Прави медитации, упражнения, почва пак работа, опитва се да се усъвършенства, за да реши проблемите си. Колкото повече се опитва да се усъвършенства, толкова по-недоволен става от себе си, защото вижда, че не се справя. Обвинява се. Някогашния стремеж към духовно съвършенство се обръща наобратно в духовна омраза. Пак затъва. Повечето време прекарва по улиците. Обикаля безцелно из града като се оставя обстоятелствата да определят посоката му. Примирил се е, че нищо няма да излезе от него. При неговите безцелни скитания се оказва, че често минава покрай едно училище. Администраторът го наблюдава често и веднъж има импулс да го наеме като чистач. Човекът чисти и от време навреме почива и наблюдава играта на децата. Понякога в него напира желанието да им даде някой съвет за играта, но си мисли, че това са глупости и няма право да се меси. Един ден не издържа. Ситуацията е толкова силна за него, че той се намесва, показва и се включва. Всичко това му да удоволствие от живота. Той няма цел, няма някакви надежди, но се примирил със себе си и следва водещия го интерес. Изважда своите дипломи и вече става възпитател в училището. След време все по-близко работи с футболния отбор на училището. Изкарва съответните курсове и обучение и след време става треньор. Отборът му излиза на челни места. Мести се на работа на ново място, където има нови отговорности за отбор в първа лига. Новата среда го среща с новата му жена. Понеже с нея са го срещнали неговата естествена среда, интересите му и той я е избрал следвайки решенията на Истинския си Аз, то съжителството с нея е успешно. Той никога не е предполагал, че ще постигне това, но го е постигнал, защото се е примирил да следва себе си. А можеше да не се мъчи, да се поучи от другите и да го направи още отначало - да се остави да го води Истинският му Аз. Всеки го може. Всеки.

Професионалистите не отминаха темата, Просто са по-големи реалисти

Ех, ех, Станимир е прав, че за себепознаването трябва "да разграничим нашите мисли от чуждите мисли; нашите желания от чуждите желания; нашите цели от чуждите цел". А казвам "ех, ех", защото за себепознанието не са ни необходими нито мисли, нито цели. Първо искам да кажа, че познаването на себе си не е нито сатори, нито нирвана, нито енергийни възможности, нито сидхи, нито високо ниво на енергията, нито знания. Ето кратка схемичка на процеса на самопознание: Иснтинско вътрешно желание, което идва от Бога в Мен ---> Отдаване и примирение с това желание, без да позволяваме умът да му влияе ----> Изпълнение на решението ----> Околната среда се променя към по-адекватна на моята същност ----> Идват по-нататъшните истински решения ----> започваме да изпълняваме истинската си задача ----> все повече във всеки един момент изпълняваме истинско решение и това прераства в процес на служене, където, каквото и да поискаме се оказва, че вече сме почнали да го изпълняваме ----> И ТОВА е единственият истински процес на самопознание на истинската ни същност .... да я оставим да работи Защото това е смисълът на истинската ни същност - да работи. А можем да я опознаем единствено като й позволим да работи. Не можем да опознаем нещо, на което не сме разрешили да работи....

И какъв ще е стимулът за това? Знаеш ли как учат малкото орле да лети. Родителите му го изхвърлят от гнездото. Това е единственият начин. И това е истинска любов.

Да де, от това има нужда. Казваш, че сме с много ниски възможности и себеусещане, за да раздаваме такива шамари?

Да, аз бих казала, че умът единствено облича (само)познанието в думи; в смисъл използва или дори създава понятията, с които да нарече това или онова, построява конструкцията ... Самопознание може да има и при човек с ниско IQ, особено пък това, което сме определили като критерии за IQ към момента - в смисъл теста определя предимно нашата способност за абстрактно мислене, нищо повече. Това е най-големият смях в съвременното общество - определяне на IQ-to. Дори, ако говорим за приноса на човек в съвременния бизнес, един-единствен човек може да осмисля работата на цяла група от 5 човека и неговия принос да е толкова важен, че като си тръгне всичко се срива. А пък неговия IQ e най-нисък, нищожен.... Успехът няма НИКАКВИ допирни точни с IQ-то. Това много вбесява съвременния интелектуализиран човечец........

Така е Вива Сацелий, А аз се учудвам защо продължаваме да се връзваме на този вампир?!

Самопознанието не става в ума. Там само се отразява,

Когато ви направят точната комбинация, точно за вас, която ви е нужна в точно този момент Готовите комбинации не помагат на всички. Освен това със всяка точна комбинация вървят и положителни утвърждения, и съпътстващи двигателни препоръки, които са част от лечението.

Няма къде другаде да е корена на душевните терзания освен в нас. Най-малкото нещо в душата ни е отразило външните обстоятелства. Никоя истинска външна промяна не става преди нещо вътре в нас да е променено. Сменили сме обкръжението, защото нещо в нас се е променило. Най-малкото събрали сме смелост за това. Казваш "смених обкръжението и късмета дойде", а ти си се променил още преди да смениш обкръжението. И после си казваш, или ти казват, че си се променил, защото си направил нещо. Човек не осъзнава самата промяна. Удобно обяснение.

Smile, това, което описваш, е нежелание, страх да се справяш с трудностите в живота. А пък това е смисълът на живота - трудностите, които те учат и чрез които се развиваш, вървиш напред и които ти донасят хубавите неща в живота. Помисли си откъде идва този страх. С него трябва да се работи не с лекарства, а с методи за освобождаването му. Един основен първи метод е да признаеш и приемеш тези състояния и да разбираш какво означават. Приемаш ги, изживяваш ги и продължаваш нататък. Чрез приемането ще стават по-кратки и по-кратки.

Често човек може да промени живота си, ако си позволи да погледне нещата от малко по-различна гледна точка. Да ги погледне, обаче. Защото, ако продължава да прави едно и също нещо, получавайки всеки път един и същи резултат, ей това е истински проблем. Ако човек има душевни несгоди, терзания и болки, той не може да ги разреши чрез пренареждане на физическия си живот. Не можеш да очакваш, че като промениш мястото си на живеене, че ако получиш пари, че ако смениш работата и т.н., това ще ти реши душевните проблеми. Не можеш. Душевните проблеми, където и да идеш, каквото и да смениш в околния свят, си ги носиш в себе си. Нали са в душата ти. Това са едни от най-често срещаните заблуди за решаване на душевен проблем чрез средства на околната среда: - ще сменя на мястото си на живеене и ще си реша душевните проблеми. Е, ще ги занесеш на ново място. - ако имам нужната сума пари и ще си реша душевните проблеми. Заблуда тип Холивуд. - ако сменя работата и ще си реша душевните проблеми. - ако сменя партньора (интимен или бизнес) и ще си реша душевните проблеми. - ако овладея един-какви си умения и ще си реша душевните проблеми. - ако завърша висше и ще си реша душевните проблеми. По-скоро завършването на висше носи нови душевни проблеми. - ако се смени правителството и ще си реша душевните проблеми. - ако държавата и другите искаха да ми помогнат и ще си реша душевните проблеми. - ако някой искаше да ми помогне и ще си реша душевните проблеми. - ако някой умре и ще си реша душевните проблеми. - ако имам късмет и ще си реша дущевните проблеми. - и т.н.

Върху какво ще откроиш новата Истина. Новата Истина е Истина, защото вече има нова Неистина. А твоето застъпване за истината е нещо ново, нали? Досега го е нямало във Вселената. П.С. Донка, аз лично бох се запитал какво разбира Учителя под застъпване. Ето, сега се сещам, че много говори за обходата - как да се оправяме с хората, без да ги обиждаме. Говори за хитрости, за използване на притчи, ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИЧЕН ПРИМЕР. Ето едно застъпване за истината: "ако видиш, че твой приятел не си плаща дълга, то иди и ти го плати все едно е твой дълг" Ей такова застъпване по-скоро ми се струва, че има предвид А не да се бориш и пробутваш своите истини

Донка, всеки единичен цитат може да си се тълкува на всеки, както му дойде Човек, ако мисли решенията си от гледна точка на добро и зло, ще сбърка. Учителя е посочил друг начин за всемане на решения. Защото, ти трябва да вземеш решение, дали да се застъпиш на нещо, нали? Всеки случай е различен. Не може да се обобщава. Решението за доброто и злото не е в ума. Правилното решение не може да се вземе само от ума. А когато се взема правилното решение, ти въобще не мислиш за добро и зло. Едно е ясно. Всяко нещо е едно цяло. Едно Цяло. И всяко добро носи и своето зло, както и всяко зло носи своето добро. Когато искаш да вкараш повече добро в света, вкарваш и повече зло в света.....върху какво ще откроиш новото добро....върху новото зло

Защо всеки иска да е по-добър, а не знае, че е достатъчно добър? Защо всеки иска другите да са по-добри, а не знае, че са достатъчно добри? Съвременното добро увеличава и утвърждава съвременното зло.

Ivail, то това е целта на занятието мисля Ивета, кое те кара да мислиш, че застоят е стремление за източния човек?

Диана, прочети това нещо след два дена. Да, застоятът може да е нещо, което се случва, "комулиране на нужната информация", но въпросът е, че ако лежим на това рамо, застоят продължава....ама многгоооо. Защото тези "технически" застой не зависят от самия човек. Не зависят от него. Зависят от околната среда и дали е успял да си усвои уроците. А неусвояването на урок си е застой и то не технически Донка, абе аз да ти кажа не знам дали авторът като види тез купешките думи за реферати ще вземе да сподели нещо лично, защото така само ще се убдеите, че е важно личното изживяване, а чуждото ни изглежда от Марс....или от Венера....Та не знам авторът какво ще сподели, ама лично аз бих споделил нещо свързано с твоя споделен личен опит във форума. Та сещам се как заради убеждения и принципи си стояла дълго време в едно състояние, което те е карало да страдаш и е трябвало натрупваме, натрупване, натрупване, за да се чатнеш, че тез убеждения нещо ядат чергата И са били застой Застой, застой, застой, докато си изградила нови убеждения, които в момента пак са застой, колкото и хубави да мислиш, че са. Освен това си споделяла как си била целеустремена, целеустремена. И си правела едни неща и си ги повтаряла, повтаряла, повтаряла. В застой. Докато се е случвало нещо неочаквано и е отпушвало осъзнаване, или каквото там ти е отпушвало. Та такива неща бих ти казал аз, а пък авторът де да го знам. Автор, разбираш ли.....

Аз мислех да го кажа на Стаимир, но го кефя повече, като си говорим по тоз начин

Какво е животът? Кой е животът? Бог е живота. Смятаме Бог за съвършен. Логично е да приемем, че и Животът е съвършен. В живота ни се дава това, което трябва да ни се даде, независимо дали то е добро или лошо. Както Учителя казва, страданията ни служат да се учим. Друг е въпросът, че умните страдат по-малко. Животът е низ от добро и лошо, преминаване на доброто в лошо и на лошото в добро. Съвършенство не е някакво абстрактно равновесие или баланс, нито среден път, така както го разбира Западния човек. Съвършенството е постоянното движение по вълната между доброто и лошото и тяхното съчетаване. Съвършенството е изкуството да се живее, така както животът сам се изживява.