B__

21.12.2012 - Съвсем обикновен ден. И ако го гледаме от гледна точка на духовно развитие, това няма да е духовен ден, а по-скоро ден подчинен на материализма. За раждащите се през деня деца в България: Всички деца, които се раждат през този ден ще имат склонност (а и големи възможности) да се грижат материално за семейството и рода си и от тази гледна точка ще бъдат добри търговци, ще могат да убеждават добре околните и ще продават, за да трупат материално благосъстояние в името на рода и да се докажат в рода. Освен наклонността към търговски операции тези деца ще имат наклонност и да продават служейки с различни методи за убеждаване и манипулация. Около 17 часа нещата ще се усложнят, защото освен наклонността към търговия и манипулации, раждащите се деца ще имат склонност и към краткотрайно сексуални връзки и основното в главата им като пораснат е как да създадат потомство, приключат една връзка и тръгнат към нова. Хубавото е, че половината деца (родени до 17 часа) при подходящо възпитание, могат да станат визионери и да допринесат много за развитието на обществото като правилно се насочат усилията им. За настроенията на хората през този ден: През целия ден много хора неочаквано за себе си ще видят как успешно търгуват в името на семейството А след 17 часа някои ще усетят силна склонност към краткотрайна сексуална връзка и дори ще срещнат подходящия за това човек. Някои ще усетят голяма склонност да командват и налагат властта си, а това в повечето случай ще им се удаде. Други след многократни творчески усилия ще получат откровения и творчески проникновения. Трети ще могат много лесно и структурирано да изкажат концепции и мисли, които са градили със седмици в главата си и то на правилните хора. Други пък ще се почувстват длъжни да се включат в борба за някоя кауза. И накрая: много хора просто нищо различно няма да усетят в този ден.

Историк, лично аз съм се убедил, че ефект няма, освен ако човекът по някакъв начин (вкл. прочел нещо, което съм написал) е решил сам и без натиск да дойде при мен. Това не изключва негова вътрешна борба и някакъв страничен друг леко насочващ начин Та когато човекът реши сам да дойде при мен, на физическа среща, то има огроооомна разлика и много практическо удовлетворение. В интернет форума ползата е, че все за някого пишем, макар това обикновено да НЕ е този, към който се обръщаме и си нямаме никакво понятие кой е точно този, който има ползва и доколко А иначе мнението си много често съм го променял, но не е само форума, а е комплексен процес

Как хубаво го каза. Как може да преодолеем стената, която си мислим, че има между нас и някого? Като се опитаме да разберем този човек. Ако го разберем, никаква стена няма да видим. Няма да я има. Защото сме го разбрали и приели. Ако разберем, че всичко е Божия Воля и "нито косъм не може да падне от главата на човек" без нея. Как да преодолеем това, че някой ни отказва помощ и упорито се натискал надолу? Като го разберем и приемем, че няма как винаги и за всичко да сме прави. Всяка помощ си има времето, мястото, условията, настройката, другите наоколо и следва Божията Воля. Всеки има нужда от собствените си уроци, а не от нашите уроци. Ето, всички знаете, как аз от много време се опитвам да "помагам" на Станимир. И има ли ползва от това? Не. Пак хубаво, че той реагира на всичко с доста разбиране Аз съм доста скептичен относно всички приказки за края на 2012. Да, особен е, но няма да е нещо значимо като промяна. Ще го празнуваме и по нов, и по стар стил. Още повече, че истинската Нова Година, почва от 21-ви Януари, когато слънцето навлезе в 41-ва хексаграма, която е тази, която стартира новия годишен цикъл, където нищо не може да бъде започнато с ум, а осъзнаването става единствено чрез чувства. А и помислете си. Ако има значителна промяна, тя трябва да се отрази и на ДНК ниво. Поне според всесилните Вселенски закони. Ами ако е значима промяна, всички ще изпопукясаме, ако ДНК ни се промени така бързо за ден, седмица, месец Затова истинската голяма промяна може да стане само при новородените хора, при бебетата, които ще почнат да се раждат 2025 година. Дотогава ние останалите, ако не сме някой аватар или светец, ще си се развиваме бавно и спокойно Ама пък казват, че всеки аватар или светец много добре и ясно си знае, че е такъв. Аз не съм

От Лука 7 36Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. ... 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото. 39А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40 А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. 41Един заемодавец имаше двама длъжника. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече? 43 В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди. 44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си. 45 Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл. 46 Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми. 47 Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби. 48 И й каза: Прощават ти се греховете. 49 А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава? 50 Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир. Законът е външната страна. По закона тя грешница. Но вътрешната любов и вяра й прощават греховете, т. е. заквасеният от Любовта човек избягва ударите на закона. Законът за подобието привлича по вътрешно подобие и по външно различие. И е казано нещо важно за прошката - само на хората, които простим, те ще заобичаш, а ще заобичат съответно и нас самите.

Никаква разлика няма. Има само психоза за края на 2012 година. А стената е само в ума ни

Станимир, ами това, което пишеш в последните си три поста е просто чудесно. Чудесно е, че виждаш тези чувства, че ги припознаваш, че искаш да направиш нещо с тях. Аз много се радвам като видя някой така свободно да излага какво му е вътре в него. Аз мисля, то си е лично мое мнение, че знаеш какво правиш и тази твоя стъпка сега ми изглежда логична и нормална. Също така относно "основно съществуващото убеждение, че духовното развитие е съпътствано от някакво леко приемане на несъвършенствата и несправедливостите в света". И аз мисля, че това не е съвсем коректно убеждение. Всеки зает с духовно развитие минава етап, когато е изключително трудно да се приемат несправедливостите и несъвършенствата в света. Така е. Точно така е. Ако искаш да споделиш конкретна причина, която имаш да казваш това, то може и нея да коментираме Също е вярно и това " чувствителността от всякакъв тип с развитие на духовността нараства". Точно така е. И ставаш по-чувствителен към несправедливостите и несъвършенствата. В този случай, ако проявиш известно търпение, то ставаш още ПО-чувствителен и започваш да виждаш Природните закони зад тези неща Ако искаш, мога да споделя идеи как човек може да се справи с тези чувства и тази чувствителност?

Най-сърдечно ти препоръчвам да прочетеш какво си написал Накратко си написал следното: Смятам нещо за несправедливо (убеждение). В мен се пораждат лоши чувства (вследствие убежденията) Но тези лоши чувства са неприятни. А може чувствата, които се пораждат, да са добри. Целта на темата е как да не се пораждат неприятните чувствам, а добри на разбиране и прошка. (или поне твоята цел е да се разгледат тези чувства) Сега нали виждаш, че не си съвсем коректен да говориш, че говориш за чувства, както аз говоря за чувства :) Защото първото при теб не са чувствата, а убеждението. Съвсем ясно си го написал. Черно на бял компютърен фон: - Някъде около мен се случва нещо, което считам за несправедливо. И след това идват чувствата като резултат от това убеждение. И от какво се пораждат лошите чувства? От едно лошо убеждение, от една заблуда, че се случвало нещо несправедливо. И пак ще цитирам, както наскоро цитирах Учителя, който пояснява и цитира Библията: "...И косъм няма да падне от главата на човека без Волята Божия..." На света всичко е справедливо. Поне по Волята Божия. И с разбирането на това идва прошката.

Мисля, че точно истински добрите хора заспиват така добре, защото заспиват спокойно с чиста съвест и без лоши мисли в главата си. Още повече, че Учителя казва, че един ученик трябва да е заспал до 10-15 минути и да спи спокойно до сутринта.

Според мен въпросът е неправилен. Предполага борба СРЕЩУ нещо вместо борба ЗА нещо. И то като самоцел. Освен това ми попадна един цитат от Учителя в "Доста е на деня": "...Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо...." Като средство в работата ЗА нещо.

Точно по темата е и точно, както трябва

Благодаря Аурора. Моят отговор на въпроса: има три вида хора - добри, лоши и нормални.

Ама знаеш ли колко дълбоко си права. Всеки това изречение може да си ги напише на листче и да го сложи на видно място до себе си. Според моите термините всеки трябва да се научи да взема правилните решения в живота си, от себе си, от Божественото вътре в себе си (а не от ума) и тогава може да намери правилната половинка до себе си. Това не означава, че ще е лесно или че връзката ще продължи вечно. Просто ще е връзка, която както си цитирала Учителя " Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога". И пак по нещата, с които се занимавам: не е необходимо да чакаме, за да "узреем". Това е процес, иска време, но не е необходимо да чакаме, а можем да почнем още сега........е, за повечето хора и това иска "узряване" Това има доста връзка с дискусията по-горе...

То може на себе си да се прости, защото себе си се гледа.... Душата на мъжа (емоции, чувства, някои черти на характера и т.н.) идват от майка му, духът от баща му. Мъжът си избира жена с душа подобна на неговата...все така се получава. Така че накрая снахата се оказва копие на свекървата....и като се сърди на свекървата се сърди на себе си.

Станимир, обикновено всеки обикновен човек като излага тезата си (и аз също) се опитва да убеди другия в нещо, което не му трябва или не е още от неговия път. Също така отказва да му даде нещо, което на другия му трябва точно сега. Ха ха, то е същото като да започнат да изплащат на пенсионерите пенсията в банкноти от по хиляда долара Та, ако се върна към това, което всъщност се питаше "дали човек сам привлича всички нещастия към себе си", то лично аз стигнат до тези цитати на Учителя: "...Докато хората не изпълняват волята Божия, страдания всякога ще има..." От "Смяна на силите" "...Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро....и нито един косъм няма да падне без волята на Бога.." От "Свещеният час" Неизпълнението волята Божия води до всички нещастие и никое нещастие не идва без човекът да си го е причинил. ПС. Например, волята Божия е човек да не е мрачен. Ако е мрачен човек, привлича към себе си нещастия.

Чувството на вина идва тъкмо от неудачно поета отговорност. Благодаря на Ани и на Слънчева.

Тялото цялото боли или цялото сърби, ако ужасно не можеш да понасяш някого. Кой е той?

От "Не се грижете за живота си": "...Възможно е да дойде един апаш и да те обере – възможни са тези работи. Възможно е да дойде някой момък и да задигне дъщеря ти, но тези неща за мене са изключение. Има един закон: подобното подобно привлича! Ако ние вървим по закона на хармонията, в един велик Божествен свят, около нас винаги ще се привличат добри хора. В този свят апаш не може да влезе...." Предполагам, че става въпрос за подобното в мен и това, което привличам (добро или лошо, апаши или добри хора) От "Учение и служене": "...Подобното подобно привлича. Хармонията хармония привлича. Дисонансътъ дисонансъ привлича. Българитѣ иматъ една поговорка, която не е много хубава. Тѣ казватъ: „Краставитѣ магарета презъ деветь баира се намиратъ“. То е отрицателната страна..." Тоест, ако аз съм краставо магаре, то крастави магарета привличам. Ако привличам апаши, то някъде в мен има нещо апашко. Освен това си мисля, че нямаме съвсем точно разбиране за кармата. Да, постъпките, които вършим затвърждават нашата карма или я създават, но кармата идва от нашите мисли и чувства. Кармата се създава от нашия мироглед, убеждения, вярвания, разбирания, отношения лъм света и хората. Те са подобното, което привлича подобното. Затова Учителя казва, че с кармата можем да се справим като "за да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази". От "Закон за кармата". Съгласен съм, че на пръв поглед потърпевшият привлича нещастието, а не го създава. На пръв поглед е така. Но той го е привлякъл с естественото на своите мисли и чувства по законите на подобието. Значи извършването на подобно дело е вече вътре в него. Той вече го е извършил в себе си. А нещо като е помислено, е все едно извършено, както казва Учителя. А което е още по-интересното, дори несъзнателните чувства, мисли и процеси действат по същия начин.

Гледано от тази гледна точка, нещата са така, да. Ако мога да обобщя двете гледни точки, то вземаме полезни неща оттук оттам, но не трябва ли поне едно учение да удвоим в дълбочина. Въпреки трудностите/уроците, което това усвояване носи?!

Да допълня Иваил, че "забравянето" на нещото може да се дължи на потискане. А това не е прошка, а продължаващо да работи в несъзнаваното отношение. В отношенията изискващи прошка винаги има двама. Този, на когото е причинено нещо, да го наречем пострадалият и причинителят. Пострадалият има не по-малка отговорност пред Вселената за извършеното от причинителя. Затова, когато прощаваме на някого, част от прошката е да простим и на себе си, че сме създали своята част от условията за възникването на тези отношения.

Собствено мнение съвсем не значи да измисляме колелото или да откриваме Америка. Самият избор кое от мненията на Великите ни е допаднало и най-вече - сме се опитали да прилагаме в живота си, в ежедневието си както само ние лично сме в състояние да го сторим, това вече е собствено мнение, собствен принос. Щях да напиша много пъти, но се коригирах - винаги - когато чета Учителя, например, вътре в себе си усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Почти всеки, с когото съм споделяла това свое усещане, ми е споделял абсолютно същото за себе си. Ние сме свързани към един Източник, но Великите са притежавали майсторството да го "преведат" и изкажат на езика на обикновения човек. По темата - понякога пътят минава през книгите и "преводите" на Великите, понякога през личните опитности, за мен лично минава през съчетаването на двете. Тук две неща ме притесняват. Първо, избираш какво от мненията на великите ти харесва. Избираш нещо от едно учение, което ти харесва, а другото?! То не е ли част от това учение? Цялата съвременна "духовност" се крепи на това да вземаме, което ни изнася, а което не ни изнася, не го приемаме като се оправдаваме с наличието на собствено мнение. Мисля, че или следваш едно учение със всичките му неща и изучаването му означава да разбереш защо не приемаш всичко от него, или нищо не следваш. Другото притеснително е, че "усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Прихолозите на това му викат проекция. Представяш нещо (и пред себе си) по начин, който ти изнася на теб. Така някои "откриват" в учението на Учителя потвърждение на теорията на конспирацията, оправдание да не работят, оправдание да отхвърлят и т.н. Мислите, че не е така ли. В лекциите на Учителя си го пише. Има си специални места, където говори за това колко грешно е отказването на супер "духовните" хора от работа. Възприели сме истински нещо от учението, не когато сме проектирали нещо върху него, а когато то ни е изненадало, стреснало, растърсило, когато сме осъзнали нещо ново за себе си, без да търсим потвържение на убежденията за себе си. Иначе, ако правим такива проекции върху учението, ще постигнем нещо, което Донка много удачано споменава по-горе: "да идентифицира това, към което се стреми, със себе си", ще идентифицираме учението със себе си. А за четенето. Октим, виж тук във форума темите за това как се вземат правилни решения. Учителя казва, че Бог е в нас, цялото знание е вътре в нас и трябва да го усетим независимо от опитите на ума да ни кара да разчитаме на външни знания. Иначе казано, по някое време човек дори трябва да спре да чете...поне така казват учителите.

Учителя и това казва, че всеки слага свой индивидуален отпечатък на Божията Любов, която минава през него. Не може нищо от нея да даде, но я оцветява.

За всичко около теб, както и за самия теб Учителя обснява и как започва любовта към себе си, другите и т.н.

Aми именно заради това изчаквам толкова време и си мисля, че сега е най-подходящото време да го направя, защото голяма част от проблемите, които имахме (финансови и всякакви др житейски), вече ги няма... Ами направи го!!!

Станимир, аз се обърнах в последния си пост към Диана, но той е и към теб, и към всички Сега да продължа идеята си. Това е от "Пътят на ученика": "...Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните"..." Грешните хора се кичат с добродетелите на праведните. Колко ли от праведните хора са грешници кичещи се с добродетелите на праведните?!?!?!? И дали в нашето съвремие злото нараства? Ти казваш не, аз мисля, че то нараства. На кого се дължи злото!? На грешниците? Кои са грешниците!? Казваш, че злото било от миналото. Аз бих казал, че и настоящите разбирания на праведните (добрите) хора са от миналото и са си все същото зло. Ето продължение на цитата: "...И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото..."

След като ти си ги отклонила не е лесно пак да започнат. Дай време и търпение и любов. Тук няма какво да отстояваш - ти си отстояла да няма такива разговори, а сега ги искаш отново. Време и търпение.