B__

Човек трябва да използва всички налични средства в живота си. Ако се види, че резултатите не са очакваните, то целите се сменят. Нещо, което е съвсем логично. Тук се сетих нещо, което Учителя често е казвал: "това, което сте разбрали, не сте го разбрали, това, което не сте го разбрали, сте го разбрали" Добре, ние разбираме някакви резултати, но явно не можем да преценим доколко сме ги разбрали правилно. Ако си мислим, че разбираме резултатите, то не сме ги разбрали; а пък резултатите, чийто смисъл не разбираме, явно са разбрани по някакъв начин. Ами в такъв случай как съзнателно можем да определим следващите цели след като не можем съзнателно да разберем резултатите от предишните?! Тук, разбира се, се сетих, че Учителя може да е говорел само за нещата, които той е учил. Но дори само това да е, то въпросът си остава за нещата, които учим от неговото учение.

Аха, точно същото почти написах в съседна тема. А относно целите какво можем да кажем за мнението, че Духът няма цел, а само насока? И как разбираме кога да сменим една цел с друга?

Един такъв и 10 практически след него. Животът е разнообразен.

Е сега не знам в коя от двете теми да пиша Смисълът на живота се постига не съвсем лесно. И пак да повторя това, което може да ви е омръзнало: всеки го може, всеки може да постигне смисъла на живота. Макар и по различен начин. Има 10 начина за постигане смисъла на живота. Смисълът на живота след като е постигнат се изразява в това, че действаш и правиш всичко, така че да изразяваш Истинския си Аз, своята индивидуалност, своята задача в света. Трудно е, но постижимо. Униването тука не помага....освен ако води до действия Само като изразиш любовта към себе си, ще пропуснеш през себе си любовта към другите, защото ти не си носител на любов, а проводник на Божията Любов.

Е сега не знам в коя от двете теми да пиша Смисълът на живота се постига не съвсем лесно. И пак да повторя това, което може да ви е омръзнало: всеки го може, всеки може да постигне смисъла на живота. Макар и по различен начин. Има 10 начина за постигане смисъла на живота. Смисълът на живота след като е постигнат се изразява в това, че действаш и правиш всичко, така че да изразяваш Истинския си Аз, своята индивидуалност, своята задача в света. Трудно е, но постижимо. Униването тука не помага....освен ако води до действия Само като изразиш любовта към себе си, ще пропуснеш през себе си любовта към другите, защото ти не си носител на любов, а проводник на Божията Любов.

Коя е стабилната и непоклатима основа?

Ами човек може към всичко да се привърже. Дори и към духовно знание, а пък нали трябва да дойде новото знание и старото поне да приеме новото. Така възможно става и духовния застой. Това дето са му предлагали работа, а той не е приемал е много показателно. Ако приемеш нещо, което не е за теб и има застой Важи за всички сфери на живота.

по-скоро неправилните изменения в характера водят до изкривяване на гръбначния стълб. Това е доста интересно: връзката гръбнак и наранено слънце. Потвърждава, че причината е мислене, което се предава в рода и е дошло от родителите. Замислих че, има толкова материали за духовните причини за болестите и реално няма особена полза от това. Защото малко са материалите за реалното практическо решаване на проблемите, а и всеки случай е особен, ох колко е особен. Всеки си има своето излекуване. Понякога нещата са съвсем прости, но пък човек трябва да повярва в тях. Гръбначен стълб. В първия пост е казано нещо много важно: разтягане и огъвкавяване. Символично това означава, че човек винаги трябва да разширява границите си и гъвкаво да приема промените. Иначе - закостеняване във всеки смисъл.

След „края на света” остава работата „Не живей в миналото, не мисли за бъдещето, концентрирай се на настоящия момент” Антоан дьо Сент Екзюпери, перифразирайки Буда “Дали не дойде време да спрем да тълкуваме чуждите календари, а да напълним нашия собствен календар с дела, които да се помнят?!” Антонин Винклер Човек по време на жизнения си път минава през различни етапи. Прави поредица от избори. Те изграждат живота му. Той обикновено избира между два Пътя. Пътят на Страданието и Пътят на Работата. Когато страдаме от текущото си състояние, ние сме в Пътя на Страданието, а когато работим и сме се концентирали върху решението, ние сме в Пътя на Работата. Когато се оплакваме от бедност, сме в Пътя на Страданието, а когато работим, за да достигнем до благополучие, сме в Пътя на Работата. Има природен закон. Това, върху което концентрираме съзнанието си, е това, което остава да живее с нас. Ако се концентрираме върху проблема, ние си го обичаме. Ако се концентрираме върху решението, това ще ни покаже благотворните промени в живота ни. Знаем, колко важно е самопознанието. Навсякъде се говори за това. Убедени сме в ползата му. Парадоксът е, че самопознанието само по себе си не върши никаква работа. Може идеално да познаваме проблемите си и страданията си. Колкото повече ги опознаваме, толкова повече ги държим при себе си. Добрият резултат идва от добрия подход. Това е, което бихме желали да приложим. Може да концентрираме съзнанието върху добрите решения, които логично биха могли да помогнат, но и това не върши работа. Всеки човек е различен. Има свой живот, особености и задачи. Всеки си има своето решение. Венецът на самопознанието е самопознанието на собствените, на истинските за самия човек негови правилни решения. Така се опознава следващата стъпка в личния път, която е действие. Което е движението. Ние всички сме свързани по някакъв начин помежду си. Всеки преди или сега може да се сети и усети за подобни примери. Целия ни живот е част от цялото. Така, за да се промени нашата духовна система, обикновено е нужен импулс отвън, чувство от цялото, образ от цялото, глас от цялото. Именно затова казваме, че всеки човек се нуждае от помощ, от знания и подкрепа, които да го заредят, за да може той да върви по Пътя на Работата. Проблемът е, че не обръщаме внимание на тези подкрепи, които може и да са много чести, но са винаги в настоящия момент. Колко много подкрепа и сила сме пропуснали… Върху каквото концентрираме съзнанието, то ще живее с нас и ще трябва да му отдаваме енергия и сили. Ако се концентрираме в миналото, то ще живеем и чуваме само миналото, ако сме се концентрирали в бъдещето, живеем и виждаме само в бъдещето. Така лишаваме от съзнание настоящия си момент, а животът се изживява в настоящето. Нищо не може да го спре. Ще се изживее със нашето съзнание или без нашето съзнание. Лошото е, че когато се изживява без нас, се оказва, че живеем живота на другите. Лишаваме се от идентичност, глухи сме за мисията си, забравяме всяка надежда за удовлетворение. Всяко нещо може да донесе полза. Всичко е житейски урок. Има полза и от масовата психоза относно календара на Маите и „края на света”. Има полза от това, че хора са концентрирали съзнанието си в бъдещето. Има полза от това, че се продаде огромно количество «духовно” обучение за подготовката на“края на света”, за подготовката на “портала”, за обучение, за разясняване. Има полза, че огромни суми пари смениха притежателите си. Само че ползите са за Пътя на Страданието. Концентриране на съзнанието в бъдещето, предаване на настоящия момент в чужди ръце. Всичко това говори за живот не според собствените решения, не според собствения настоящ момент. Пропускане на собствения живот. Независимо дали става въпрос за «край на света” или надеждите за преминаване през някакъв облагородяваш «духовен портал”. Всички искаме всичко да стане за един ден. По възможност без много труд, без много работа. Да стане изведнъж. Да дойде «Порталът” и да размаха магическа пръчица. Всичко да стане по магически. Има една истинска магия, една истинска мистика. Да приложиш на момента това, което знаеш и да реализираш себе си в момента. Защото всичко е момента. Ние изживяваме собствените си портали всеки един момент, но не ги искаме и се стремим към въображаемото, фантазмите, магическата пръчица. Сега като мине „краят на света” става болезнено ясно като става ясно след ден или два, че Пътят на Страданието не носи удовлетворение. Така ще се отправят очите към Пътя на Работата. Пътят, който носи смисъл и удовлетворение в настоящия момент. Собственото правилно решение точно в този момент, което ни води до правилните действия, които създават собствения ни изпълнен с удовлетворение живот огласен с красиви картини и усещания. Image courtesy of fotographic1980 and David Castillo Dominici/ FreeDigitalPhotos.net Last updated by BojidarTzendov at December 21, 2012 .

Това, което разказваш за детството е малко объркващо, защото излиза, че все едно детството ти е до 7 години?! А някои изживяват детството си до 30 години дори Това, което ми прави впечатление е изразът, че мислиш, че си верен на себе си, че нарочно се заяждат с теб, че си прав за това. Лично на мен това, което ти казват приятелите, ми изглежда като някакъв техен стимул и предизвикателство към теб да се съвземеш и да не обръщаш внимание на глупостите според тях. А ти се претоварваш с това да мислиш как нарочно се заяждат с теб и да си убеден в това. Въпросът "Защо го правят" е ключов и показва наличието на такова претоварване. Нервната система на човека е единно цяло. Претоварването предизвикано от мисленето се предава навсякъде в тялото и дори чрез неоразмерени действия. Това претоварване се предава и на гръбначния стълб и води до болести. Според мен трябва да работиш по отпускането на това претоварване и слагане на ролята на мисленето на подходящото му място. Никога това, което си мислим, не отразява напълно реално действителността.

Ето го и първото упражнение. Да изкажеш това, което съм те помолил. Като направиш първото упражнение, ще преминем нататъка.

Добре Зоро, преди да преминем към първото упражнение имам няколко въпроса. Друго е среща лице в лице, но ще се справяме с възможностите, които дава форума. Би ли разказал и описал атмосферата си вкъщи? Също така особености и ярки спомени за взаимоотношения с роднини: някой от който си бил недоволен, но не си могъл нищо да направиш и защо; други. от които си бил доволен и защо си бил? Няма значение дали все още живеете наблизо или на едно място или някой от тях (баба, дядо) може да е починал.

Е, ти какво се хвана за това копане...още не е пролет Готов ли си да работиш за себе си, да смениш средата или да промениш средата, в която живееш?

Ти го каза: модерна болест. И ти имай си тръгнал по модата Първо, нормално е света да ти изглежда нереален. И на мен често ми изглежда такъв. Второ, нормално е да имаш гадни мисли и да мислиш за самоубийство. ....Цели три дена Всеки е мислил за самоубийство. Нали не мислиш, че животът е само розов?!?!? Всичко това са нормални неща. Трето, вземи се в ръце и вземи да вършиш нещо. Някаква работа. Губиш си времето и затова ти идват глупости в главата. Ако си изморен от някаква работа въобще няма да мислиш за разни модни психични болести глупави и т.н. Ще мислиш да хапнеш, да удариш една ракия и да спиш. И ще спиш като пън - също толкова доволен и щастлив

Зоро, някои неща могат да се излекуват по определени начини. Защо хроничният бронхит не се повлиява от лекарства? Защото някои неща няма как да се излекуват с лекарства. Някои неща няма как да се излекуват дори с билки. Някои неща няма как да се излекуват и от врачки, енергийни лечители и т.н. За да се излекува хроничният бронхит се иска работа, много работа. Тази работа пак е свързана със самия теб, но е подобна на неща като сечене на дърва, копаене не градина и т.н. Дълго време. Готов ли си да положиш тези усилия, за да се излекуваш? Или си съгласен да си носиш болестта?

Какви други видове лечения би приел?

Питам за това, че казваш, че има случайности и човек може да получи нещо, което НЕ заслужава според характера на съзнанието си. Тоест на човек случайно да му се случи събитие, което за него е лошо. Това е личен опит или цитираш някое учение? Диди, Диана, По това, което коментирате, лично аз мисля, че последните десетилетия от зор за добро, злото в света се увеличава. Също така от зор за добро, жената не обича мъжа си, защото не й осигурява мечтаното добро, съответно не обича децата си. Мъжът от зор за добро вместо да си върши мъжките неща е взел да осигурява някакво материално добро. От "Дао дъ дзин": "когато всички познаят доброто като доброта, това вече не е добро". И още: "Щом бъде изоставен главният Път, появяват се Човеколюбието и Дългът. Започнат ли умуване и мъдруване, поражда се голямата измама.... ....С премъдростите скъсай, умуването прекрати - стократна ще е ползата за простия народ. Човеколюбието остави, Дълга забрави - хората сами към почитта и милосърдието ще се върнат."

радост

А това собствен опит ли е, или цитираш някакво учение?

слушай, защо не си правиш проекциите върху нещо друго

Е, аз за последствията питах, че не сме много наясно какви последствия ще имат възгледите на някого. Защото, например, тръгнал някой с хубави възгледи, а последствията хоп и кофти. От "Работа на окултните сили": "...Често най-добрите намерения, най-добрите желания, чувства се парализират и плодовете на тия чувства се повреждат от................" Та се чудех дали пък знаем изглеждащите лошо възгледи на някого какви точно последствия ще имат. Опитвам да се обхвана по-голяма картина просто.

Mvm виж какви хубави въпроси си задаваш. Запитай се и твоята гледно точка къде е.

А поради какви причини другият трябва да дойде при теб? Кой казва, че трябва? Примерът беше за хора, които уж търсят решение на проблема си, а когато им го покажеш, не се чувстват готови. Дори когато има няколко решения. Е, тук се вклщчва факторът време - когато и ако решат, тогава. Имаше един цитат, че може да се покаже път, но всеки го извървява със собствените си крака. Точно тук във форума имаше хора ( вече не пишат толкова често), които знаят, че не говоря празни приказки. Ами да. Защото предполагам си имаш съответните знания и разбиране на истинските неща. Ако предположим, че човека, който не идва при нас, има подобно разбиране на истинските неща и подобни знания, то за какво му е наистина да идва. Ако пък обратното, той няма нашите знания и разбиране на истинските неща, то колкото и да му говорим за тях, то няма да ни разбере. И трябва да слезем на нивото му, да го разберем. Той и Учителя за това говори. Да му обясним нещата на неговото ниво и да му разкажем колко красиво е на нашето ниво. Колко красиво, защото не можем да му обясним, така че да разбере веднага нашето ниво. И пак ставаме едни разказвачи на приказки. Което си е готина професия. А пък, колкото повече хора искаме да дойдат при нас на нашето ниво, толкова повече време трябва да сме на тяхното ниво и да обясняваме през тяхната гледна точка. Чудя се сега светците като са постоянно на нашата гледна точка (обясняват така да се каже на милиони хора) как са си все още светци......и зависи ли това да си светец от нивото?!

Е, дали пък може наистина да сме наясно как ще се развие живота на някого?! Де да можехме

А поради какви причини другият трябва да дойде при теб?