B__

Относно това дали трябва да се стремим да сме по-добри. Казах, че е вредно да се стремим да сме по-добри. От "Топли чувства и светли мисли": "...Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. ..."

Самата статия ми се струва манипулативна и пресилена. Например, този пасаж дето, ако се опиташ хирургически да извадиш капсулата, то тя изливала отрова и "микробактерии".......Също и това "От 23 март 2013 г. всички жители на САЩ ще трябва да си поставят микрочип или медицински чип на ръката си." е съмнително като възможност и дата. А е най-съмнително, защото просто няма такъв закон (http://wafflesatnoon.com/2012/12/01/will-obamacare-require-rfid-chips-in-humans-by-march-23-2013/) Някой би казал, че ще се направи тайно, но няма как да слагат тайно в хората чипове..... А също няма и закон, по който от чипа в хората да се изливат отрови и "микробактерии" (какъв термин само). Още повече, че в света има много твърди закони срещу такова бактериално заразяване.

Всеки героизъм мисля, че е колективен. Обществото си възпитава героите. Понеже напоследък съм виден караконжул, т.е. занимавам се по нощите, в 01:38 минути ми попадна следното. От "основи на живота": "...Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят доброто, което е вложено в тях. В някои окултни школи се преподава на ученика да усилва волята си. Те мислят, че волята прави човека силен. Това е механическо разбиране на нещата. Силната воля не прави човека силен. Не е силен онзи, който разполага с машини и с различни инструменти. Сила, която иде отвън, не е трайна. Ако силата на човека не иде отвътре, от Божественото в него, тя лесно се губи. Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили...."

За това не се бях сетил, но си го има. Едните удоволствия са за сметка на другите. И човек трябва да може да избере правилните за себе си. Също и "В този смисъл те може да изглеждат по-висши от предишните, но не е така "

Аха, и можеш много добре да определиш къде е максимума?!

Животът е цветен...... Сега ще ти разкажа един виц, а после ще ти кажа нещо важно, което вицът ще помогне да видиш. Отива някакъв на лекар и му казва: - Докторе левия ми тестис посиня. Докторът: - Няма проблем. Ще го режем! След месец: - Докторе, десният ми тестис посиня. Докторът: - Режем! След месец: - Докторе, членът ми посиня. Тук докторът доста се замислил.......: - Абе човек, ти провери ли да не би да ти пускат дънките...... Та ти сигурна ли си, че това не е следване на модата да си бисексуален, да си различен, да си по-така, по-онака?!?!?! Е, ако си проверила или сигурна, то честито, че познаваш още малко повече себе си

Притчите много лесно променят ДНК.......мнооооого по-лесно от убеждаването.....Притчите, коаните и т.н. са ДНК инструмент

Какво значи за теб да си герой?

Мдам, обикновено героят не знае, че е герой. А и Учителя казва "вие не сте герои". Според мен това не е само констатация, а нещо повече. .....защото преходът от героизма до кръстоносния поход е една крачка......

Първо, приеми, че всеки си има своите периоди. Разбери този твой период какво ти говори. Мисля, че тук по-голям проблем е ревността. Някои хора са ревниви дори към приятелите си, даже много. Ревността не означава, че си бисексуална. За да разбереш това дали е така, ще ти трябва много повече време от едно учене на БЕЛ. А да, и второто. Светът не е черен или бял. Има безброй измерения. Всеки си има своето измерение. Това, че не е нито черно, нито бяло, не означава, че няма място в света.

Абе Станимир, ти за герой ли се мислиш?!?!?

Привет друже. Иска ми се някой път да се видим на чай и да те поопозная малко. Досега човек като теб не съм виждал. В полето на семейните констелации мога да "заема" за малко твоята същност, за да разбера какво е да си ти. Ще ми позволиш ли да го направя? Не мисля, че при старостта нищо вече не носи удоволствие. Е, ако си се откъснал от любовта и имаш всички болести на света, то тогава няма никакво удоволствие. Защо мислиш, че общоприетите удоволствия трябва да се избягват. Примерно радостта от общуване с приятен човек, разходка в парка, хапване на прекрасна свежа салата и т.н.

Е да, аз казах, че човек може да се заблуждава, че нещо му носи удоволствие или не - игри на обусловения ум. Затова е ключово да се научи да взема правилните решения, а това отнема време и както казах изисква усилия и вътрешна убеденост, а и у различните групи хора механизмът е практически различен. Повечето хора след седмица или месец могат да видят, че това работи. Крайният резултат ще е общо удовлетворение, умиротворение и т.н.

В беседата "Правилното разрешаване" се говори и за бързия духовен път. Ето какво е бързина в този смисъл: "В какво се заключава бързината? В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората." Споделям го, защото обикновено се мисли, че бързината е да получаваш бързо знания, умения и бързо да правиш правилни неща. Но уви. Бързината в духовното развитие е правилното мислене и осъзнаване. Да предположим най-характерната ситуация обсъждана по-горе: аз мисля, че нещо е правилно да се направи. но го правя с не-удоволствие. Удоволствието означава, че нещото ни е приятно да го правим, изпълваме се с приятни чувства и т.н. Не-удоволствието, че има не-приятни чувства. Във "Времето на доброто" (и не само там) се казва "Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония." Когато аз мисля нещо за правилно, но изпитвам неудоволствие да го правя, то няма хармония между мислите, чувствата и постъпките. Много сме коментирали, че Учителя казва, че едно решение не може да е правилно, ако се вземе само с ума и че правилно решение е това, което е с хармония между ум и чувства. Нещо повече, той директно описва като помагачи при вземането на решение интелигентността на стомаха, слънчевия сплит и чувствата. Да не забравяме, че сме споменавали и че казва, че висшите мисли идват при човека първо през чувствата. От всичко това поне на мен става ясно, че никое действие и решение не е правилно, ако не е в хармония с чувствата, т.е. никое действие не е правилно, ако не носи удоволствие при изпълнението си. П.С. Има много случаи, при които се заблуждаваме, че нещо ни е приятно, а стомахът се свива, слънчевият сплит боли и имаме фоново усещане за тревожност.......но твърдим, че изпитваме удоволствие, защото действието било правилно. Интересно ми е как умът може с една такава самозаблуда да предотврати гастрит, който е резултат от потискане на чувствата. П.П.С. Да отбележа, че използването на чувствата за вземане на решения си има практическите особености и има различни групи хора, при които практическото използване се различава. Зависи от ДНК структурата, т.е. от момента на раждане. Тук пак трябва да има смирение и отдаденост, за да се даде път на истинските чувства и да се пуснат емоциите, да се пуснат мисли и заблуждения и т.н., но е практически процес, който всеки може да провери практически, че работи. За повечето хора проверката е от седмица до месец.

Позволено ли е на духовния човек да изпитва удоволствие? Има ли връзка духовност-удоволствие? Има ли връзка живот-удоволствие? Когато нямаме удоволствие, живеем ли? Има ли връзка знание и мъдрост-удоволствие?

Като нещо не ти изнася и веднага казваш, че е заблуждаващо мнение. Хайде да оставим твоето отношение към мен настрана и да гледаме само какво казвам по въпроса за децата. Ето това например: "Учителя често цитира "да станете като децата". Децата интуитивно усещат кое е добро. За всичко даже и за храната. Огромното количество деца не биха прояли месо, ако родителите им не го натрапваха. Не биха си създали неправилни двигателни навици ("не тичай маме да не се изпотиш"), не биха отхвърляли другите хора ("този е лош, няма да си играеш с него")." Ако питаш за това нещо психолог и въобще професионалист е интересно какво ще ти кажат. Защо не го провериш или не можеш да си го позволиш? Казах и че родителите си с възпитанието прекъсват връзката на децата с Божественото. Виж какво Учителя казва за това ( " Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му. Не прави опит да възпитаваш човека. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него... " Мисля, че смисълът е същият като това, което съм казал по-горе. Пак ли ще кажеш, че заблуждавам. И още за готвенето: "Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила." Относно това, което казах, че децата усещат кое е правилно (ОТ "възпитание на децата"): "Децата имат чувство на справедливост и вярват на учителите си и на майка си...С тях учителите трябва много искрени да бъдат. Усъмнят ли се те в своя учител, той вече е пропаднал за тях." А ти казваш, че децата са крайно неспособни да вземат правилно решение. За това, че състоянието на родителите се отразява на децата: "...Aко една майка иска да възпита детето си добре, трябва лицето ѝ да има всякога едно добро разположение. Това разположение на лицето ѝ се отразява върху лицето на детето.... ...Не мислете, че като бързате, ще сполучите нещо. Ако оставите природата да действува върху децата, ще имате подобри резултати...." И още: "Голямо влияние имат върху децата дрешките, които те носят. Нека те сами си избират цвета на дрехите. Майката е длъжна да се вслуша във вкуса на детето, иначе тя ще му изврати вкуса." Да напомням ли, че казваш "Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения". Което изявление е само по себе си крайно заблуждаващо, а изглежда и болестно. Относно това, че децата са учители за родителите от "Новото Възпитание": "Ти още дете не си станал. Ти, най-първо, ако дете не станеш, и майка не може да станеш. Ако дете станеш, и майка може да станеш. Запомни това." И т.н., и т.н.

Пуснах ви на лично съобщение името на терапевтката, която работи с дислексия.

mwm, Станимир, прави сте. Аз не мога да мисля. Давам само грешни неща и въобще не съм в час по нищо. Ама много съм зле. Много.... Ще ви разбера и ще ви простя като никога повече не се занимавате с такива неща и да не падате толкова ниско да коментирате нещо, което съм написал.

"Аз бих спрял едно дете да осъществи някои свои желания, които смятам за неподходящи, но в същото време бих го поощрил и помогнал за много други. Затова смятам изводи подобни на тези, които направи, за изключително неуместни и погрешни." Тук казваш, че съм грешен, защото не мисля като теб "Постоянно пишеш за грешките на човешкия ум, а в същото време умът ти не спира да твори необосновани предположения и логически неиздържани заключения. Първо изясни за себе си собственото си отношение към ума, ама не само на думи, но в действителност, защото ти разчиташ само и единствено на ума си, като в същото време имаш негативно отношение към мисленето." Аз съм положителен към ума, но само за работата, която може да върши. Не можеш да въртиш гайки с лопата.... Нещата ти изглеждат логически неиздържани, защото се опитваш да ги видиш логически в ума, а те нещата са свързани и с чувства, интуиция, знания, опит. Деца имаш ли? Тук повтаряш една заблуда: "децата са егоисти". Истинският егоизъм е да искаш децата да се държат така, както на тебе ти харесва, без да се постараеш да разбереш механизма на държането им.

Информацията постигната в резултат на живота безспорно е ценна и помага за подбор на вариантите на изява в бъдеще. Само че нейното изготвяне, съхранение и използване изисква наличие на изградена система, която трябва да се поддържа от някого, който е на висотата на подобна задача и разполага с необходимите инструменти за това. .... Например прочитането на генетичния код изисква доста специализирана апаратура, умения, бази данни от информация и т.н. Без да има социална система от хора ангажирани в индустрията, образованието, изследванията и т.н., прочитането на подобна информация не може да стане. ..... Ооооо да, това е любимо изречение. "Смисълът на живота е любовта". Е какво означава това практически за мен с моето физическо тяло, което използвам за превозно средство на тази земя?! По-горе съм дал една притча. Смисълът на живота е да нахраниш рибките..... Диан, съвсем съм съгласен, че трябва да има социална система от хора за прочитането, а и за съхраняването на тази информация. Според мен ги има и ги наричат учители и духовни школи. Разбира се има и т.н. научни школи, но те пак са част от "политиката" на духовния свят. Поне имам такова чувство. Относно прочитането на генетичния код и това е налично в нашия свят тук и сега. Достъпно за всеки, който пренебрегне вътрешните ограничения и си го позволи. Част от генетичния код обяснява кои са силните страни на човека, как трябва да се развива в това си прераждане и как да взема правилните решения съответстващи на генетичния му код и т.н. П.С. Благодаря ти, че усещаш интерес към това

Къде? Приведи цитат. Сега имам чувството, че си засегнат, защото става въпрос за деца и не може току-така да се каже нещо такова за децата - общественият морал ще изгледа под вежди. Лично на мен независимо какво ти било мнението, това си е част от твоя път. Добре, ще обясня моите мисли. Ти каза изрично във втория пост по темата: "това с вземането на правилни решения от децата инстинктивно или интуитивно е невярно. Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения." След това в предишния пост каза: "Децата инстинктивно се насочвали към правилните за тях решения. Къде го видя пък този инстинкт при децата? Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие." Виж, това е логиката в самия тебе, която умът чрез полезно-вредната функция обобщаване създава убеждения, понякога несъзнавани. Казваш, че детето е крайно неспособно да взема правилни решения. И че има само стремеж към задоволяване на желание - да играе. По твоята вътрешна логика желанието да играе на детето е неправилно решение. Думата крайно е дефинитивна за всички решения. Така излиза, че мислиш, че за децата е неправилно да играят. Явно не харесваш неправилните решения, значи не ти харесва децата да играят. Това е играта на ума. Вътре в теб нещата са такива даже да не ги съзнаваш. Следващия път като видиш играещи дечица се опитай да усетиш какви чувства събужда това в тебе. Може да е доста изненадващо. Пречещо да се види истинското убеждение е пък разбирането, че ако детето му бъде позволено от родителя да играе като правилно решение на родителя, то може да играе Но пак остава съмнението дали са му позволили да играе......на този малък нехранимайко Учителя често цитира "да станете като децата". Децата интуитивно усещат кое е добро. За всичко даже и за храната. Огромното количество деца не биха прояли месо, ако родителите им не го натрапваха. Не биха си създали неправилни двигателни навици ("не тичай маме да не се изпотиш"), не биха отхвърляли другите хора ("този е лош, няма да си играеш с него"). Тук наистина е важно човек да има деца, защото от духовна гледна точка децата са също учители за родителите. Затова аз в моята работа на всеки човек, който дойде при мен говоря И за правилното възпитание на децата, което не съсипва вътрешната им връзка с Божественото.

аз уважавам хората с хумор

Отишли гости при един велик Гуру. - О мъдри, всички ние сме радостни да бъдем в твоето обкръжение. Благодарим за това, че ни прие след великите дела, които си извършил днес. Гурото помислил малко. - Ами да, наистина извърших важно дело днес. Нахраних рибките в езерцето. Гостите се постреснали. - Нима това е най-важното, о, мъдри?! - Ами май да. Всички са заети с духовно си развитие и горките животинки щяха да умрат от глад......

Как ги правиш тези изводи по отношение на моите мисли? Хайде стига с тези предположения които постоянно правиш по отношение на другите хора. Къде видя да изразя мнение срещу това дали детето трябва да играе или не? Просто казах, че това с вземането на правилни решения от децата инстинктивно или интуитивно е невярно. Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения. Ами ти казваш, че детето е неспособно да взема правилните решения и че не ти харесва желанието на децата да играят и да се забавляват. Виж по-горе. И тук също. Понякога убежденията ни са несъзнавани за самите нас. Но ако съм сгрешил и с радост приветстваш детските игри, то приеми моите адмирации и извинения

Според мен при вас не става дума за дислексия. Искате ли да ви препоръчам специалист да се консултирате?