B__

Иваил, разсъжденията от рода "ако никой не беше писал в темата " са от типа на "ако беше баба мъжка" Аз мисля, че всеки писал по темата е достоен човек откровено и свободно изразил своето мнение. Не бих могъл да приема спекулации от рода "ако никой не беше писал в темата", защото хората писаха и то доста. Тази тема вече не е моя, нито е твоя, а е на хората , които са писали в нея. Аз съм дал идеята, но хората го развиха. Няма да пренебрегна волята им! П.С. Не мисля, че очакваш да кажа нещо лошо за доброто?!?!

Лука 22:67 "и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;" Ако ти би бил герой, би ли казал, че си герой? Ако ти би бил герой, би ли мислил, че си герой? Ако ти би бил герой, би ли се стремял към това да си герой?

Иваил, не ти отговорих, защото усетих, че не трябва да ти отговарям. Сега като чета, какво си написал, разбирам защо така съм усетил. Пиша ти директно към теб, защото ти така се обръщаше към мен. Мисля си, че всяко формализиране на нещата, вкарването им в "изчерпателност на терминологията", съобразяване с това какво точно и къде може да е прочел човек ..... води именно до формализиране, стягане, ограничаване, води до невидимо отдалечаване от същността. Всеки може да вземе от написаното нещо полезно за себе си, а аз не мога да задоволя напълно всички очаквания и интереси

Ivail, ами то си мисля, че от контекста се разбира, но ако не, то ми идва да кажа, че истинското зло е, когато заблудите и грешките на мисленето ни пречат да се осъзнаваме. Често тези заблуди и начин на мислене са невидими за нас.

Ами няма разлика между тези "два вида любов". Няма как да направиш такава механична разлика. Всички хора, които го правят се сблъскват с проблеми и нещастия. Учителя казва в "Същината на човека": " В любовта няма престъпления. Престъплението е в неоценяването на любовта. Като не могат да я оценят, хората казват, че е престъпление мъжът да обича две жени, или жената да обича двама мъже. Странно е да се говори по този начин в 20 век! ....Аз имам предвид новия морал, според който човек трябва да нахрани кокошките си и да ги пусне да си живеят свободно в гората. Престъпление ли е това? Престъпление ли е да обичаш и мъжете, и жените, без да задържаш любовта им за себе си? Престъпление е, когато обичате човека и задържате любовта му само за себе си. В този смисъл, казвам: Мъж, който не може да обича всички жени чисто, безкористно, не е мъж. И жена, която не може да обича всички мъже чисто, безкористно, не е жена. Такъв е Божият закон. Дали на вас е приятно или на мене е неприятно, това нищо не значи. Такава е истината. Бог обича всичко, което е създал, а човек ще дойде да прави избор, какво може да обича и какво да не обича, кое е било направено добре и кое зле." Който мисли, че трябва да е ограничен да обича една жена по определен начин, се ограничава сам себе си от Божественото. Поне така мисля. Няма така любов и онакава любов.

По делата им ще ги познаете.Героят е обществено значима фигура отстояваща духовни ценности.Не разбирам по горе писаното,какво е.Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни. Защото не може да отречете подвига на Маика Тереза,Ма̀ртин Лу̀тър Кинг ,Нелсън Мандела,Махатма Ганди,.и т. н.Нима Нашия гимнастик Йордан Йовчев не е герой.Пример за достоен живот...Последната година се заседях много и такива като него ми напомнят че живота е действие Да, но аз и предишните постове тук исках да кажа също, че не може да си поставиш цел да станеш герой. Просто не става. Не работи. Представяш ли си Майка Тереза да се събужда една сутрин и да си казва, че ще стане герой на любовта Всички те са били просто себе си и не са се притеснявали да го изразяват в света.

Точно това ни движи. Има много форми. Няма друго, каквото да ни движи. Това е естественият път. Не трябва да се забравя, че това са единствените естествени движещи сили. Всичко друго е от черната страна на живота, където има сили, които искат да изсмучат енергията ни, когато се опитваме да се стремим към нещо друго.

Слънчева, благодаря, на този твой цитат аз се разплаках

Донка, благодаря!

Дъбът е за мъже. Тази билка върху дъб е за мъже. Дъбът помага да се намали желанието да сме упорити и устойчиви дори, когато това ужасно ни вреди. Обикновено мъжете вършим такива глупости

И как да си поставим правилните цели? Практически?

Дъгата, първото ниво на истинско изучаване на Кабала е психотерапията. Тоест Кабалистична психотерапия, но си личи. По това може да се познае дали е попаднато на верния учител.

"Изгонването" прието в буквалния смисъл е Ексзотерика, а темата е в раздел Езотерика. Аз ще изчакам Божидар относно Доброто, и тогава ще пиша повече тук. Аз не знам дали бих могъл да кажа това, което наистина ти е нужно и затова си мълчах досега, но последното, което каза, ме подтикна да споделя нещо. Злото преминава в добри и доброто преминава в зло. Според мен Учителя говори как трябва да преобразуваме злото в добро. А това преобразуване става като следваме задачите и учим уроците си (пр. цитата, че сегашното зло е неусвоен минал урок, неусвоено преди добро). Освен това си мисля, че той препоръчва да НЕ се опитваме ние да създаваме добро, защото така се нарушава баланса. Но, както казах, основното е преобразуване на злото в добро, което е един вътрешен процес на осъзнаване и следване на пътя. Това следване на пътя е изградено от малки правилни решения, които ни държат към задачите ни, които ние трябва да възприемаме без предубеждения, защото не можем да различим добро от зло, в най-добрия случай това става впоследствие. А не можем да различим добро и зло, защото няма как да стане. Изгонени сме от Рая, защото сме се опитали да делим света на добро и зло. И грешното дърво това е опитът да се раздели света на добро и зло. Всяко разделяне на нещата на добро и зло значи загуба на съзнателност - т.е. изгонване от Рая, който Рай е осъзнаването на битието. И тук дори не е извършено изгонване. Разделянето на добро и зло автоматично ни изхвърля от Рая, т.е. от осъзнаването. Познаването на добро и зло не е познавателна способност. Няма нужда да се развива. Познавателна способност е превръщането на злото в добро, което става чрез живеене и осъзнаване. И тук грехът, големият грах е, че човекът загубвайки съзнателност е казал, че няма единство, че нещата не са взаимозависими, че от нещо няма полза.

Да, така заглавието дори го чувствам по-добре

А дали сте срещали в други беседи нещо свързано с така изброените методи на филтриране и дестилиране.

Смятаме войните, глада, проблемите и т.н. за зло, но те са видимия връх на айсберга. Нещо видимо и уж разбираемо. Истинското зло е невидимо, а е невидимо, защото е вътре в нас. Невидимостта му позволява да действа. Ние не го осъзнаваме или не го осъзнаваме като зло. Част от нещата потискаме вътре в себе си, за да не ги виждаме, защото ги смятаме за лоши, неприятни или опасни и така създаваме в себе си едно невидимо огнище, което по наша принуда твори зло. Твори зло на самите нас, а това излиза и навън. Другата част от нещата, които са в нас и които творят зло, ние кръщаваме добро и така правим злото невидимо за самите нас. Това е много лесно. В повечето случаи тръгваме от нещо може би добро, но всяко нещо си има път към крайностите. Когато нещото стане достатъчно крайно, то твори зло, а ние продължаваме да го мислим за добро. Или пък директно приемаме злото за добро. Злото е невидимо, защото ние не се оставяме да се научим да го отличаваме от доброто. По-удобно ни е да се самозаблуждаваме. Не че разни сили не се опитват също да го завоалират. Това е само една част. Дори по-безобидната. Представете си човек извършил насилие над момиче. Полицията го арестува и в затвора полицай го убива за назидание. Повечето биха казали полицейски произвол. Представете си човек извършил насилие над момиче. Бащата на момичето го убива. Повече хора биха мислили, че е справедливо. Така следващото ниво невидимо зло е на нивото на семейството. Където за честта на семейството, за благото на семейството, за процъфтяването на семейството, за духовното развитие на семейството и т.н. се вършат неща, които никой не би простил на отделен човек. Като принуждения за аборт, принуждения за брак, принуждения за развод, принуждения за жертване на личния живот в името на семейството и т.н. Обаче семейството е готово да поеме тези неща и е готово да ги превърне в невидимо зло. “Та в нашето семейство това е нормално и е за благото на всички” Следващо ниво невидимо зло е нивото на народността. Едно време вандалите са плячкосвали, крали, убивали, заграбвали, рушели, насилвали. В рамките на тяхната народност това се е смятало за естествения начин на живот. Или пък в днешно време в името на финансово проспериране на Америка се издига щит върху американските компании, напр. тази която причини еко-катастрофа при добив на нефт и газ или тези, които превърнаха няколко страни в Латинска Америка буквално в бананови плантации. За невидимото зло на българската народност няма да говоря. Всеки може да си помисли за него. Предполагам се досещате за невидимото зло в рамките на групата, сдружението, съюза, партията. Всеки отделен служител на компанията Кока Кола като индивид може да оцени вредността на тази напитка. Обаче, като служител той ще проповядва, че е дори здравословна или най-малкото, че осигурява щастие на хората.

Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни. Третирането на гръцката митология като легенди и митове е донесло доста заблуди на човечеството. А това си е е била тяхната древна религия, в която алегорично са изразени вярванията им. Съвременна православна Гърция, обаче, не е искала да признае това за религия и го е обявила за митове и легенди за буквално герои. А те са били богове. Оттогава човекът е започнал да се мисли за бого-равен. Това е добило своя връх по времето на Ренесанса, когато човекът е обявен за "венец на Природата" За всичко това е спомогнала не-малко една структура на низшето колективно несъзнавано, която се грижи да внушава на хората, че трябва да се утвърждават, че трябва да правят повече, че трябва да се доказват, че трябва да са велики и т.н., и т.н. Времето на героизма беше в миналите епохи, когато обществото (и държавата) използваше този метод, за да стимулира и манипулира хората. По времето на социализма го имаше явлението герой на социалистическия труд, където няколкото такива герои се прокламираха до втръсване в ушите на всички работници и служещи, защото положението беше отчайващо - повечето от тях яко кръшкаха от работа. Също така мисля, че героизмът, както в полза на обществото, така и (може би) личен се осъществява основно с помощта на околните хора, обществото, висшите сили и обстоятелствата. Или както казва Учителя: "Те мислят, че волята прави човека силен. .... Силната воля не прави човека силен. ........Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление." От "Основи на живота". След като реализацията ми като герой не зависи от личната ми воля и личния ми избор, то аз мога да направя това, което считам за личен героизъм: да се смиря достатъчно, за да стана достатъчно чист проводник и да заема моето място в колективните усилия. Това е личното ми разбиране за героизъм.

Езикът на дъгата А какво значи това "Много начини има за пречистване на мисълта: чрез филтриране, чрез дестилация и т.н."

Добре Нещата, които съм подчертал, поне за мен показват, че се стремиш да си добра и да избягваш конфликтите. Първо, конфликти няма как да няма. Живи хора сме. Второ, забавянето на конфликта на го премахва, а само усилва действието му и се появяват тези моменти на агресия. Нормално, когато не избягваш конфликтите, можеш със спокоен тон да обясниш своята позиция, т.е. да сложиш границите, през които ако мине някой, то те наранява вътрешно. Агресията изразена брутално дори не върши работа, но като обясниш в момента на възникването на конфликта своята позиция, това хем ще те освободи, хем ще се съобразяват с теб.

Ще ме извините, че продължавам да питам, ама всяко мнение е нов материал за размисъл. Мислех си, че мога да разбера цитата на Слънчева, но още не съм го разбрал, само ми наби в ума това "Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите?." Както бе казано по-нагоре дали нещо е добро или героизъм "се разбира по последствията", т.е. аз бих се запитал знаем ли предварително начина, по който да станем герои?! Буда е казал, че ако искаш да стигнеш нирвана, няма да стигнеш нирвана? Предполагам би казал същото за геройството. Учителя е казал, ако искаме нещо, да го сложим като мисъл в подсъзнанието си да го забравим. Не да го говорим. Аз пожелавам на всеки, който говори по темата да стане герой. Ще ми е интересно да видя последствията.

Тогава не е ли безмислено да говорим за героизма?!

Имате вътре в себе си желания и емоции, които потискате. Нормално, т.е. в най-добрия случай, човек, ако се напие, не се познава, че се е напил. Ако след употреба на алкохол се различавате, това означава, че потискате мисли, желания и емоции. Забележете в тези моменти какво изразявате. Това е потиснатото.

Ами аз именно практическата част се опитвам да схвана. Геройството според мен е нещо, което се прави за другите. Нещо колективно. ДОри може след това обществото да доизгради образа на това геройство. Но си мисля за непоисканото добро. Колко не на място е то и как непоисканото добро минава в зло. Та от тази гледна точка се чудя непоисканото геройство какво причинява?!

Нямам наблюдения, но мога да спомена това, което знам за отглеждането на момчето и момичето. За момичето е много лесно да бъде отгледано и от самотен баща, което означава, че момиче може с успех да бъде отгледано от двама мъже (също и от две жени). Много е трудно от момчето да стане мъж, ако е отглеждано без баща. Това означава, че няма как да бъде отгледан доволен от себе си мъж в семейство на две жени. И обратното, за момчето изглежда да има шансове в семейството на двама мъже.

Разбира се, трябва да имаш, за да може да дадеш. Въпросът е от практическа гледна точка какво значи да имаш и какво значи да даваш. Някъде Учителя говори, че да обичаш някого, означава да вземаш от него. Даваш, когато се оставиш да бъдеш обичан. Светското разбиране е обратното. Значи, за да можеш да даваш, трябва, например, да се оставиш да бъдеш обичан от някого. И пак по някое време трябва да вземаш, за да има равновесие и да има какво да даваш. Но какво значи да имаш?! От цитата, който съм дал в предишния пост тука: "Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества." И в случая да давашможе би означава да пуснеш тази сила да мине през теб.