B__

Какво ли означава този принцип "без външен дълг"? След като е първа стъпка, която да се направи, предполагам, че се иска да се изплати дълга до края на реализацията на проекта. Според данни на БНБ Брутният външен дълг към края на Декември 2012 е 37 845.7 млн. евро Това значи да се изплатят за две години всяка година по 36 993 млн. лева. Държавният бюджет на година напоследък е колко 22 000 млн. лева. Ясно е, че тази работа просто няма как да стане. То целият брутен вътрешен продукт е 77 000 млн. на година. Другият вариант е да се е имало предвид да не се натрупва нов външен дълг, ама изрично е казано като първа стъпка преди въвеждането на ББД да се приеме принципът "без външен дълг". Абе объркана работа......

Уф, няма как да не се връща ДДС на фирмите, защото това означава в повечето случаи те да биват обирани. Станимир добре е обяснил нещата. Още повече, например при износ на какво основание да се вземе ДДС?! Така наречените лъжи за представителни, режийни и т.н. са в рамките на закона. Има определени минимални суми, които формата може да декларира като представителни и режийни. Освен това е голям проблем и с автомобилния парк да може да се излъже нещо. Даже транспорт ползван изключително в полза на производството и пряката дейност може да остане непризнат като разход. Доста от споменатите данъци и такси са общински. Освен това държавата не харчи ДДС-то само за социални разходи. Ами проектите за инфраструктура, образование, култура (колкото и недостатъчно да изглежда), лихви по държавния дълг, вноски към ЕС, субсидии и т.н. Това "икономическо" обяснение изглежда вече не комунистическо, а от първобитно-общинния строй. Галина, но аз така и не видях отговорите на не по-малко важни въпроси, на които може да се отговори доста по-накратко. В проекта изрично се казва, че първите му стъпки са: - електронно правителство - и кога ще стане - изплащане на външния дълг - самото спиране на разходите на правителството досега доведе до протести и четири самозапалвания. Представяш ли си как трябва повече да затегнем коланите, за да изплатим дълга?! - сваляне на валутния борд - промяна на данъчното законодателство като идеята е – презюмцията от "невинен до доказване на противното", да стане - "ВИНОВЕН до доказване на противното" - значи всички да станем виновни и да доказваме, че не сме Моят въпрос е проектантите в какви срокове очакват да се реализират горните четири точки. Нещо като план във времето да направят за всяка от тях. Таймлайна прави наистина от проекта проект. Всичко друго е добро пожелание.

Как определяме ли - колкото повече минава времето, толкова по ми се избистря, че е по това: колко е балансиран и толерантен като човек! Има хора, които имат т.нар. сидхи, дали като дар от предишен живот, дали като съзнателно развитие именно на такива неща в този, но липсата на зрялост се усеща. На 2 въпрос - колкото повече, толкова повече Сега сериозно - да, според мен има един праг, под него - вари го, печи го, няма как да стане член на подобна общност. Трудно ми е да го дефинирам какъв е този праг, поне в момента; ще се опитам по-нататък (ако успея въобще). Аха Зададох въпросите с идеята, че няма как да се определи и измери духовността. Най-малкото няма как да определиш и идентифицираш по-високо от твоето духовно ниво. Може само да предполагаш. Обаче, като ти чета обясненията и осъзнавам, че може да се направи нещо такова. Има хора на различно еволюционно ниво на развитието на личността и няма как хора на много различни нива да работят заедно. Двете крайности хубаво се обрисуват от схващанията "нищо не зависи от мен в този свят, всичко е случайно и най-добре да се опитвам да излъжа света и околните" и "моята вътрешна реалност изцяло определя околния ми външен свят". Подборът на групата, обаче, пак става не съвсем съзнателно мисля. Според мен, на базата на съвместните преживявания естественият отбор маха излишните хора, а егрегорите сами привличат в групата подходящите хора. Така е, мисля, и за която да е административна структура. Основателят / Създателят на структурата определя духовното ниво на самата структура. Почитта и уважението на последователите към основателя и спазването на заложените принципи могат да поддържат духовното ниво, даже когато основателят си е отдавна заминал. А основателят е важен, защото е духовният баща и майка и защото той носи не само явни принципи, а и неявни такива, които може да са даже по-важни, но не са видими за околните. Затова мисля, че не може да се заложи предварително едно духовно ниво, което административната структура да има. Може само да се намери подходящият човек, който да я основе. А тези хора не се намират под път и над път и те така или иначе ще основат нещо, водени от силите, които ги движат.

Ако някой човек или група хора по своите човешки критерии подбираме членовете, тя наистина ще се превърне в елитарна група и затворена общност, за да не я нарека с друга по-неприятна дума. Историята е дала много примери. Ако подборът се прави от по-високата от нас йерархия, а ние само приемаме този подбор без да го прекарваме през ситото на човешките си критерии, то подборът наистина работи идеално. Как да разберем? Ами на мен ми се е случвало да попадна в общности, които имат сходни с моите разбирания и идеи, но през цялото време имах едно особено вътрешно напрежение и сякаш блокирах напълно. Сигурно и вие сте имали подобни случаи, когато сте се чувствали чужди на мястото и хората - и обратно. Аха, това е генетично заложено. Не можем веднага да определим дали дадена група хора е подходяща за нас, но веднага усещаме по мястото дали това място е за нас или не. Иначе казано, подходящото място води подходящите хора. Ако усещаме, че е добро за нас, ако си говорим с някой и го обсъждаме и го усетим, че това място е добро за нас, то на него ще намерим и подходящите за нас хора. Ако не ни хареса, там са грешните за нас хора. Даже там в момента на идването ви да няма никакви хора.

Използвам думата, защото обяснява някои страни. Всеки, каквото прави, си има причина за това и в момента това е той. Дори това да е заложено в теб, то би трябвало да можеш да стигнеш до такава околна среда и хора, че да се "вписваш" и да нямаш притеснения от това какво правиш или не правиш. Тук има характерен момент, не искаш да правиш нещо, което правиш и искаш да направиш нещо, което не ти се удава да направиш. Случаят изглежда подходящ да се работи с групова или индивидуална терапия по метода на Семейните Констелации.

От една страна тук не става въпрос за мъжка и женска енергия. Опитваш се да не нараняваш никого, да си мил и добър, т.е. изпълняваш социалните условности, които са дефинирали, че ако си мил, то си добър и че да си добър е единственото социално приемливо. Твоите ресурси и сила си ги има винаги, но ти си ги потиснал, за да излезеш добър. Потискаш ги, трупаш вина и яд, защото това си е лицемерие, а лицемерието до нищо добро не води. Накрая ядът минава или в себепогубваща агресия или в агресия към другите. Да правиш добри неща не те прави добър. Човекът не е нито добър, нито лош, а може да бъде само себе си или да живее живота на другите. В обществото няма как да правиш само добри неща. И добрите и лошите неща си имат мястото и те не те определят като добър или лош. Опитваш се да се правиш на добър, а реално да лицемериш, за да получиш любов и признание от хората. Това идва още от семейството, където като дете ти е внушено и си приел, че са достойни за обичане и признание само добрите. Голяма грешка. Любовта не зависи от добрите или лошите постъпки. И тук пак се връщаме на мъжката и женската енергия. Ако като дете си останал с горното впечатление, то в семейството явно се е очаквало бащата да е добър, за да получи обич. Така това го има и в тебе и ако си в интимна връзка, ще се окаже така, че си в плен на това да се доказваш добър пред жена си, за да получиш любовта й, а при всяка заплаха за любовта ще се опитваш да й се докажеш като добър, което си е по същество поробване. И ето така се губи мъжката енергия. Вместо да вървиш към целта си като най-важното нещо в живота ти, ти се опитваш да станеш добър за жена си, за да получиш любов. А така още повече се губи любовта. Това е и мъжката сила (някой го наричат мъжка агресия) - да вървиш към целта на живота си и това да е най-важното за теб, по-важно и от жената до теб. Всичко това се корени в страха, че не те обичат, че трябва да се докажеш като еди-какъв си, за да получиш любов и признание. Това е страх, който замъглява разума и ти пречи да живееш. Това е основното, с което всъщност трябва да работиш в себе си. Да пуснеш този страх, за да пуснеш живота си да се развива. П.С. Ако си позволиш да забележиш, че видиш, че в живота агресията от страна на жените е НЕ по-малка от тази на мъжете. Както активната, така и пасивната агресия.

А как да различим, ако това е Его-мотив?

Хм, чак толкова формата не е важна. На мен самата идея ми изглежда не на място. Иначе за формата на пропагандирането й всеки прави това, което може и което му е достъпно.

Именно. Не искам да ти задавам повече въпроси, защото уважението ми към теб не го позволява. Самостоятелно почвам да се чудя дали доходът на един човек зависи от Държавата или от комбинацията на по-висши сили и неговата лична история (не само в този живот). И, ако има такава зависимост, като се опитваме да я преправим, не се ли месим в нечий Божии работи?! То, наистина, повечето съвременни методи са си месене в Божиите работи и едно месене повече или по-малко дали има значение, ама мен нещо ми е леко напрегнато. Но Ирина, бих те питал по практическите въпроси по-горе, които съм задал: В проекта изрично се казва, че първите му стъпки са: - електронно правителство - и кога ще стане - изплащане на външния дълг - самото спиране на разходите на правителството досега доведе до протести и четири самозапалвания. Представяш ли си как трябва повече да затегнем коланите, за да изплатим дълга?! - сваляне на валутния борд - промяна на данъчното законодателство като идеята е – презюмцията от "невинен до доказване на противното", да стане - "ВИНОВЕН до доказване на противното" - значи всички да станем виновни и да доказваме, че не сме Само това е достатъчно малоумно, за да не може тази идея да се прокара. На това пишман-проектантите досега не са отговорили. Най-малкото да бяха дали сроковете, в които горните четири неща ще се случат - да се посмеем поне.

Ирина всичко това е много мъдро, много на място и много точно. Искам да задам един въпрос към всички. Кое ви кара да мислите, че хората са равни?!

Кое те кара да мислиш, че не си женствена и кое че си инфантилна? Или кой твърди това и как го обяснява?

Нищо конкретно. Само призив да се защитава проекта.

Чудя се дали това не е цел на глобализацията. Но пък ние желаем да си останем на ниво племе. Мисля, че от това желание идват повечето теории на конспирацията и протести срещу глобализацията......Макар че сегашната обусловена глобализация иска хората да са еднакви - т.е. пак иска да сме на ниво племе, ама по-голямо.

Мисля, ....убеден съм, че този анализ е тенденциозен и политически продиктуван, Моля някой истински астролог да си сподели мнението. Ако не, ще споделя моето. Планетите говорят по-различни неща.

Да се работи по 5 часа на ден, но за сметка на това до 80 години. Като се има предвид, че аз съм против пенсионирането, това изглежда добре. Но пък не искам да бъда ограничавам да работя по само 5 часа. Така или иначе за някои хора няма разлика дали се работи на работното място или вкъщи.

Искам само да кажа, че да бъдем свободни, това означава да оставим хората да бъдат и герои. Това не е разделение на по-добри и по-лоши, а просто проява на живота на всеки човек, който е различен. Всеки си има своя пътека. Освен това мисля, че да стане герой, това не зависи от човека. Колективът решава, че му трябва герой и прави съответния човек герой. А той, човекът, си е вършил това, към което го е тласкала пътеката му. Колективът решава кой да обяви за герой. Затова мисля, че е на място казаното от Преслава как се "описва архетипите на героя, съответстващи на различните нива на съзнание". Аз бих казал архетипите на героя съответстващи на различните видове колективно несъзнавано. Иначе казано, колективното несъзнавано, или егрегорът, обявява човек за герой, за да стимулира подопечните си хора да следват идеалите на колективното несъзнавано. Един болезнен пример е самозапалилият се човек във Варна. Ние тук давахме всякакви оценки на това, но колективното несъзнавано на протестиращите реши, че той е герой и обективно погледнато за тях той наистина е герой и го използват като герой, за да стимулират протестите. От окултна гледна точка не е толкова важно какво върши човек, а какво е отношението му към ставащото с него и дали поддържа вътрешната си връзка с висшата идея. Тогава всеки един уж тривиален житейски момент е възможност за просветление. Дори миенето на чинии. Всички знаем за изкуството на чаената церемония. Въвели са я като са видели, че само медитация на стига за просветление. Няма разлика между чаената церемония и миенето на чинии. Просто в едното съзнателно се въвежда смисъл. Като говоря за героизъм и смисъл просто не мога да се въздържа да не споделя един виц, който намерих във Фейсбук: - Войници, какъв е вашия дълг като отидете на бойното поле? - Да умрем за родината другарю Генерал! - Грешка войници, трябва да накарате враговете да умрат за тяхната родина. Също така понякога става индивидуална мутация у някой човек, която е проява на висшата идея за следващата стъпка на еволюцията. Всяка мутация е направлявана от силите на еволюцията. Гласът на този човек е много силен. Например, цитираната по-горе Уолстънкрафт. Въпреки, но и поради индивидуалния си живот, тя става проводник на висши идеи. Нейният героизъм е в това, че си е позволила да бъде себе си, т.е. да бъде проводник на Бога в себе си. Тези хора служат на еволюционния егрегор.

Пауло Коелю герой ли е? Ето посвещението от една негова книга: "Когато поехме на поклонение, мислех, че осъществявам една от най-големите мечти на моята младост. За мен ти бе магът Дон Хуан и аз изживявах сагата на Кастанеда в търсене на необикновеното. Но ти смело устоя на всичките ми опити да те превърна в герой, което направи връзката ни доста трудна. Така беше до момента, когато разбрах, че необикновеното се намира на Пътя на обикновените хора. Днес това е най-ценното прозрение в живота ми. То ми позволява да направя всичко и завинаги ще е с мен. Заради това, че ми помогна да стигна до тази идея, която сега се опитвам да споделя с читателите си, книгата ми е посветена на теб, Петрус."

''Нито едно ябълково дърво не се опитва да роди теменужки.'' Сет Съзнателно или несъзнателно се опитваш да следваш това, което другите са изисквали или изискват от теб. Интересното е, че хората, които нямат "вградена" енергия на волята най-много се поддават на заблудата да се доказват на другите, да се доказват на себе си, да търсят нещо в себе си, което трябва да се подобри и т.н., и т.н. Постоянно се опитват да се доказват и постоянно не им се получава. Други е, ако това, което правиш наистина вътрешно го искаш и то е подкрепени със всички твои вътрешни ресурси. Можеш да следваш правилните за теб решения, а не изискванията на другите.

Това според мен е много дълбоко наблюдение. Моето усещане е, че тъй като от тези хора никой нищо не очаква (каква грешка), то те са вътрешно свободни да се занимават с това, което им е интересно. А тогава човек може да бъде мнооооого трудолюбив. И открива, че счетоводството не му е интересно, но може да разпраща ръчно направени оригами по цял свят.....със лично послание и с това да се занимава по 20 часа на ден. Мисля, че тук има голяма връзка и с темата за героизма. Учителя, а и не само той, казва, че човек трябва да прави живота си интересен, за да може наистина да живее. Доколкото знам, интересното в живота дава нова енергия за живот. Е, как да стане човек герой с нещо, което не му е интересно?! В съответното време се очаква формата на някакъв героизъм - то и за героизма има калъпи и оценки. Но на човек просто не му е интересно да стане герой по този начин Интересно му е да си копа тихо и спокойно и никой да не навира гагата си в работите му, нито да му дава оценки. Положителната оценка може да е не по-малко вредна за душата от отрицателната - особено възвеличаването. За някои хора е интересно да са герои, а за други това им е тотално безинтересно. Какво искам да кажа като споменавам тези гранични състояния? Искам да кажа, че нашето задължение пред Природата е да се трудим. Чрез задължение вървим по еволюционния път. Също така наше задължение, но пред самите нас, е да си намерим интересен начин за труд. А и ние много лесно можем да намерим интересния за нас труд - Природата прави всичко, което не е за нас, трудно и досадно. Друго, което си мисля е, че човек трябва да почне от нулата, за да се научи. От нищото. Всеки трябва да премине от долните стъпала, за да успее да намери своето място. Мястото се намира от долу нагоре, а не отгоре надолу. Почването от нулата изключва всякакво начално подпомагане. Човек се ражда сам на този свят и не идва с портфейл, в който да има предварително приготвена сума.

От интерес го изчетох, изчетох и главата за Феминизма в Уикипедия. Остана ми някакво тягостно чувство, че доста жени никак не се обичат, т.е. въобще не се обичат като жени. Мисля, че вече живеем в такова време, в което поне аз жените, които срещам, ми изглеждат не по-малко равноправни от мен. Даже понякога ми изглеждат по-равноправни. Дори в много от семейства, които познавам, ми изглежда жените да имат безусловната власт, даже мъжът да не осъзнава това нещо. Дали пък вече феминизмът не започнал да прекрачва границите, да се превръща в това, срещу което се бореше?! П.С. На този ден това е просто реторичен въпрос. Честит празник на всички жени, за които да са жени е удоволствие :)

Това е много особена тема. Като забравим духовния смисъл на това деяние и като забравим практическия му смисъл, то остава житейският отговор. Житейският отговор, който отчита, че животът е шарен. За едни е герой, за други не.

Няма как да не подкрепя Креми и даже ще дам още един реален случай. Начално интервю на жена на средна възраст преди терапевтичната сесия - основното в нейните обяснения и претенции към живота е следното: "Завърших първото си висше образование......Завърших второто си висше образование......Завърших третото си висше образование. Трябваше да съм щастлива, но не съм" Това за илюстрация на вредата от "трябва". Едно е "трябва", друго е реалната нужда. От това, което пишете се вижда, че синът ви има огромно недоволство в себе си, а пък вие сте недоволна от него. Някой в семейството трябва да освободи недоволството, за да може то да намалее у другия и другия да започне да вижда света в реални краски. Очевидно, че този някой може да сте и вие. Споменавате, че ходите на психотерапевт, но го споменавате като нещо отделено от семейството. Ако някой има проблем в семейството, това е проблем на всички. Фамилната терапия е реалната терапия. И пак да повторя, ако някой в семейството има недоволство, то е резултат от или най-малкото е свързано с недоволството на друг член на семейството,

Обичам часовете рано сутрин, когато съм се събудил и се радвам на спокойствието във въздуха, което не се нарушава от мислите на хората. Е, те спящите с беснота нарушават мислите на другите спящи, но аз съм буден вече и се радвам на покоя. Реших за себе си да не цитирам повече Учителя, освен в крайни случаи. Всеки цитат е извикване на неговия авторитет, а не знам доколко му е приятно, а и всеки цитат излиза изваден от контекста. Тук обаче цитатът сам дойде. От "Закон и свобода": "...Какво е направил Христос? Отлично е направил. Ако всинца бихте направили това, което Христос е направил, светът ще бъде друг. Казвате: „Христос какво направи – пострада.“ Ние наготово, по благодат очакваме да идем в Небето, да пеем и да се радваме. Хубаво: ако синовете очакват, каквото бащата оставил, те да ядат, да пият, а нищо да не работят, какъв ще бъде краят? Най-малко това не е християнство...." Според мен няма начало, няма край на духовното развитие. Раждаме се, за да го продължим и умираме, за да го продължим. Духовното развитие е еволюционното развитие. Всяка дреболия може да се направи така, че да подпомогне осъзнаването на човека. Дали миеш чинии или правиш чаена церемония е едно и също стига да вложиш нужното осъзнаване. Всеки един момент и дейност в настоящето е възможност за постигане на просветление. Това, което не се сещаме, че ни е нужно, идва само и в това е прелестта на съдбата. Колкото повече се опитваме да управляваме съдбата си, толкова повече пречим на осъзнаването си инициирано от кармичните сили. Духовността означава преди всичко работа. Също и всяка работа е духовност. Който се притеснява от поставената му от съдбата работа, бяга от духовността. Звучи категорично, но някои неща са такива. Добре, ще го изкажа по друг начин. Можем ли да кажем на дясната си ръка "Това не съм аз!"? Не можем. Можем ли да кажем на работата, възложена ни от съдбата "Това не съм аз!"?.................

Нещо на мен ми убягва в случая. Това, което ми дойде, е да ви препоръчам да идете при дядо Исмаил. Можете да намерите в интернет координатите му.

От сутринта ме занимава въпросът за същото. Как да избегнем влиянието на разни съмнителни сили?Отговорът е, че като се концентрираме към силата, която искаме. Методът е даден от Учителя като "Законът на двете минути". На метода се натъкнах по друг начин, но като стигнах до него през Учителя, осъзнах дълбокото му значение. http://www.beinsadouno.com/old/practice.php?id=2 "Сега като ученици, пред вас седи великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. .....Първата минута ще мислите за Любовта си към Бога, а втората минута - за Любовта си към ближния си..... ..... Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърдце, с всичкия си ум и с всичката си сила!” Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само - нищо друго. Кашлици, смущения, болки - всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате - всичко трябва да спре. - Може ли да стане това? - В Бога всичко е възможно." Учителя дава това като закон. Даже се чудя дали това не заслужава и тема да се пусне за него.