B__

А защо това в случая се приема толкова твърдо?! Да, възможно е по начина, по който си го представяме, да го няма.....но може да го има по друг начин. От "Добро": "...Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото..."

Ами хем източниците са направили поредицата от съзнания до нашето, хем има колективен ум и съзнание. Още повече, че всичко около нас е едно огромно поле от съзнание...... ........Нещо се увлякохме в космология. Не може духът на човека да създава тялото, това не е негова работа. Ако проследим ембрионалния процес, душата на тялото влиза в ембриона в 6 месец при започването на развитието на неокортекса. Душата на тялото го развива, за да може той да бъде основа за човешкия ум. При раждането душата на човека влиза в тялото. Някой биха го нарекли дух на човека, съзнание. Духът на човека нищо не прави. Просто го "инсталират" не особено любезно в тялото. Това са два паралелни процеса. Не може да се каже, че едното създавало другото. И по-точно духът не се създава. Създава се тялото и то се променя в съответствие с еволюцията. Духът не се променя, само трупа опит и осъзнаване. А се осъзнава толкова, колкото му позволява тялото и неокортекса.

Ако обичаш себе си, винаги ще можеш да простиш....най-малкото на себе си. Диди като те чета и аз мисля нещо подобно, че ако има останали някакви негативни емоции, то не е наистина простено. Но пък си мисля и се питам на кого прощаваме. Примерно, половинката ми вдига скандал, че систематично не изхвърлям боклука ( ), аз чувствам вина и съм й бесен, че така се държи с мен. На кого трябва да простя? На нея? Или на чувството на вина, което е влязло в мен и преминава в злост към нея? Особено пък за интимни двойки си мисля, че прошката не е начинът да бъде "простено". Представи си жена постоянно прощава на мъжа си. Той я бие, тя му прощава. А ми че той ще продължи да я бие все повече, докато получи отпор. Защото липсата на отпор е унижение за мъжа и той ще го прави, докато бъде възстановено равновесието. И това равновесие е въпрос на изкупване. В отношенията с другите има обмен на енергия, там трябва да има баланс. Прошката само ще наруши баланса. Сгрешилият трябва да изкупи грешката си като даде нещо (труд, обич, внимание, грижа...) или да напусне връзката. В моментите, в които в нас се събуждат негативни емоции, болка, вина, съжаление, страх, злост, злоба, това няма нищо общо с другия. Това са емоции, които ние сме вкарали в себе си. Тук вече прощаваме на себе си за това, прощаваме на тези емоции и ги пускаме на свобода. Съществува само прошка към себе си и освобождаване на това, което държим в плен. Не сме Богове да съдим, че някой друг човек трябва да е обект на прошка, защото това автоматично му вменява грешка, което вменява на света, че е грешен.

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т Дишането не се е измислило само...Когато ,,100 братя " се слеят в едно( осъзнато,без губене на самоличността ),имаме ли по високо ниво.Това ще разберем като го постигнем.Както не разбираме,конкретната интелигентна дейност на изграждащите ни клетки.Така не ни е много ясна и дейността на колективния ум.Само се досещаме за съществуването на колективния ум на човечеството , колективния ум на ангелите и т.н. другите йерархии Древните финикийци още преди да измислят парите, когато са погребвали някого, са отдавали почит на две неща: душата на човека и душата на тялото му. Тези двете неща образуват съзнанието ни. Едната част (душата на тялото) е несъзнавана, а другата част от съзнанието ни е съзнавана. Несъзнаваната част на съзнанието ни (тялото) е защитена от разни въздействия на внушения и сили, а и е честна - ако има нещо кофти в психиката ни, тялото показва болест. Съзнателната част на съзнанието ни е нещото, което бива манипулирано от разни колективни сили. За добро или за лошо. Почти всяка мисъл в нашата глава не е наша, а идва от някакъв колективен ум (егрегор). Учителя за мислите....по случайност оттук се разбира доколко имаме свободна воля.....и доколко е свободна след като мислите НИ НЕ са наши: "В Писанието ще намерите онзи стих, в който е казал Христос: който съградил къщата си на пясък и на канара. По правилата на този окултен закон, за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам“ - то е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. Така също е и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари." http://petardanov.com/index.php?/topic/13615-19-%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B0/

Мням, благодаря. Не може да подхождаш към някого без любов.....нито пък без любов към себе си,

Не ми харесва да водим персонални дискусии във форум, нито, че получавам на въпроса въпрос. Ще продължа безлично с коментар на твърдението, че йерархията ще се прояви от хората съставляващи обществото. Неведнъж сме коментирали по какво може да се определи дали даден човек е духовно по-високо, по-напред (основа за определяне на духовна йерархия) пред друг човек. Поне моето впечатление е, че ние хората няма как да определим това коректно. Тогава, ако има йерархия "проявена от хората съставляващи обществото", тя няма да е духовна, а организационна, в зависимост от това кой за каква организационна роля е по-подходящ. И в повечето духовни общества се спазва принципът, че всички са равни, но че някои изпълняват организационни роли. На какво се базират горните ми разсъждения? Когато човек тръгва по пътя на духовното си развитие, той не е събуден....даже е доста далече от събуждането. Неговият Фалшив Аз иска да се събуди, иска да получи просветление И то по причини, по които би се заинтригувал един Фалшив Аз. Фалшивият Аз винаги иска да се сравнява да е по-така и затова ужасно му харесва да има духовна йерархия, за да може да бъде его-удовлетворен. Огромната част от хората не е събудена затова обича да се сравнява и изтъква, а какво по-добро от това да си измисли, че има една духовна йерархия под негово влияние, а си мисли, че е под негово влияние, защото илюзира, че знае начините да бъде напред в йерархията и илюзира, че постига критериите за това. Духовна йерархия има, но както казах преди няколко мнения, тя се определя от мястото на егрегора, към който се намира човека и от точката по пътя, който човек трябва да извърви под управлението на този егрегор. Тази йерархия не се поддава на осъзнаване от страна на човешкият ум, защото самата йерархия не зависи от човешкия ум Интересното е, че степента на духовно развитие не зависи от стремежите на човека в ума, нито от представите му докъде е стигнал, нито от илюзиите му какъв потенциал има. Фалшивият Аз действа в Ума и докато се събуди човек все си мисли, че е някъде. Илюзиране до безкрай. Степента на духовно развитие се определя от развитието на несъзнаваното у човека. Уж нищо не се брои, ако не е съзнателно преживяно, но оттам има дълъг път до промяна на несъзнаваното. И няма как да разберем на какво духовно развитие сме.....освен някои редки събудени ясновидци, защото събуждането може да стане за много малко хора. Еволюцията не иска много събудени, не й трябват.

Как трябва да се прояви тя в "едно високо развито в духовно отношение общество"? Кой трябва да я прояви?

Всичко това изглежда така, и е така, и да, има йерархия в човешкия свят, и да, май се знае, че има йерархия във висшите светове. Обаче, нямам вътрешното усещане, че е така. ...Запитах се защо така ми говори вътрешното усещане. Човек има изкуственото усещане, че е отделен от света. Всяка отделеност от света го поставя в особени отношения със света и по-специално го кара да търси своето място в него. Това пък води до заблудите, че някой заслужава определено място или друг не го заслужава. Отделеността от света води до тези опити за сравнения като се измислят различни оправдания да изискваме мястото в смета, което си мислим, че заслужаваме. Тези оправдания пак са сравнения базирани на знания, морал и други параметри. Има го и това да се опитваме да заприличаме на някого, за да заемем по-добро (според) нас място в света (и йерархиите). Когато човек се движи по пътя си воден от Волята в себе си и следвайки волята на Истинския си Аз, той не се интересува какво точно място в света заема в момента. Приема го като част от работата си. Този човек може да живее според другите в йерархия, но за себе си той следва личния си уникален път, който няма нищо общо с никакви йерархии. Как можеш да вкараш един уникален път в йерархия. Затова Учителя казва: "Когато влезете в Божествения сват, ще видите, че всеки си върши работата и е доволен... Ако попитате кой е най-голям няма да ви отговорят, защото там е важно да свършиш добре задачата си, а не на кое място си..." На страничния наблюдател ще му се струва как този човек постоянно влиза и излиза от разни йерархии като решенията, които взема, ги взема от вътрешния си Аз. Тук не йерархията ръководи човека, а вътрешният му Аз се движи по йерархиите в изпълнение на задачите си. Както казах, хем има, хем няма

Диана, да, така е. Всеки възприема някого най-малкото като учител. И тук може би вече можем да говорим за управление. Не случайно казвам по-горе, че водещият ни егрегор ни управлява. А това става най-удобно чрез учителя. Колко по-висок е егрегора, толкова по-незабелижимо е управлението и толкова повече сами се двоумим какво да направим. А управлението като организация и координация е жизнено нужно. Но едно е да управляваш структура от човеци, а друго да следваш Истинския си Аз. Никое управление на големи групи хора не може да се осъществи без водещи (водачи); без такива, които да определят посоката на развитие; без такива, които се грижат за комуникацията с външните хора и които се грижат за ежедневното осигуряване на вътрешните хора; без такива, които да налагат правилата; без такива, които да се грижат за логистиката; без такива, които се грижат за нововъведенията; без такива, които се конкурират с други организации за привличане на нови хора. Това са дейностите по управление, които трябва да са налични всичките, за да оцелее една организация. Независимо каква е.

Какво е пропуснала да направи Ванга, за да не успее да се събуди? Ти какво разбиращ под събуждане на един ясновидец. Жената построи църква..това не е ли събуждане? Нострадамус дали е успял да се събуди.....или се е поминал заспал? Учителя казва на Ванга: "Оправи си къщата иначе ще ти вземат и второто зрение". После Ванга казва на други: "Че какво ми е на къщата, всичко почистено, подредено...". Не го е разбрала.....или не поискала. Сега сещаш се коя къща е имал предвид Учителя. Но не знам после какво е станало. Не я познавам, не я знам

Ами да, говоря за измислените човешки йерархии. Например, идеята на църквата, че не може да се достигне до Бог без нейното посредничество. От друга страна мога да споделя нещо, което изглежда дефинитивно, но просто нещата стоят така: няма никакви твърди закони. Няма никакви твърди правила. Мисълта за йерархия някъде в духовните светове сега може да помага, а после може да помага идеята, че няма йерархия. Въпрос на гледна точка. Дори си мисля, че развитието на човека е процес на смяна на гледните точки. Ако не сменяме гледната си точка, няма развитие. За невидимата йерархия си мисля, че тя е еволюционна йерархия, а не поставена йерархия, която да следва принципа ти си по-по-най. От началото на света всичко се движи и в това се проявява еволюцията. Движение и разделяне на двоични компоненти. От всеки от нас назад върви една фрактална линия, която назад можем да проследим до самото начало на всичко. По пътя към нас различните звена филтрират светлината на съзнанието, за да може човекът да разбере и усвои какво му се праща. Например светлината на съзнанието идваща от Слънцето минава през няколко филтъра пред да стигне до човек. Всеки човек върви по фрактална линия, но това е линия на еволюция. Не е някаква йерархия от типа по-по-най. Например зърното на човешкото съзнание не се различава от зърното на съзнанието на планетата Меркурий. Само дето това на планетата Меркурий е по-ясно и не е себе-рефлектиращо като човешкото. И само дето проявлението на съзнанието зависи от формата. Не сме Меркурий затова почти същото съзнание като това на Меркурий функционира по човешки в човешката форма. Също така човеците като срещат човеци събират множество фрактални линии, които отразяват холографската същност на Вселената. Например, човек среща младеж в бар Лондон. Непознатият младеж му казва "абе ти що не заминеш за Южна Африка?!." Човекът заминава и благодарение на това основава духовна школа. Случаят е реален, имената подменени. Забележете, че тук подтикът за това действие не идва от някаква човешка йерархия, не идва от някое гуру, а от обикновен човек. Ние си мислим, че знанията създават йерархия. Този бил гуру, защото знаел. Не мисля, че е така. Човешката същност определя духовната издигнатост, а не знанията. И гледната точка. Реално между един просветлен и друг човек наблюдателят не би трябвало да намери човешка разлика. Нито в поведение, нит в занятие. Гледната точка. Ако се идентифицираме с нещо, спираме да се развиваме. Това го разбрах, когато Донка каза нещо в смисъл, че се идентифицирам с учението на Учителя. И бе права. Като се идентифицираш с нещо не може да стигнеш дори до по-дълбоките му нива. Разликата в нивото не се определя от човешката разлика, а от гледната точка. Гледната точка на човека определя към кой егрегор (егрегор е така наречените колективно несъзнавано, ангел, архангел, бог и т.н.) си свързан. И вече нивото на човека се определя от нивото на управляващия го егрегор. Но дори смяната на гледната точка на търсещия и неговото развитие се определят от сегашния и бъдещите егрегори. Всяко негово действие се определя от управляващия го егрегор, даже семейните отношения. Затова няма нещо в човека което да не е част от духовното развитие. Волево човек може само да слезе надолу, да се мине към по-низш егрегор. Всичко, което вършим идва от тях. Всичко, което пишем тук във този форум идва от управляващите ни егрегори, от силите. А ние си мислим, че имаме някакъв избор. П.С. За туморите. Човешкото тяло е съставено от клетки. Всяка клетка има свое съзнание. Божествената светлина или полето на общото съзнание постоянно минава през зърното на съзнанието на човека. Така го захранва и програмира. Там тази светлина се пречупва и отива към зрънцата на съзнанията на всички клетки в човешкото тяло. При пречупването светлината вече е натоварена с особеностите на съзнанието на човека и така ги свежда до всяка клетка. Ако човек има чувство на отделеност от света, ако умът му постоянно критикува света наоколо и човекът ужасно иска светът да е устроен по начин, който той мисли за правилен, ако това е съпроводено от скрита злоба (напр. човек мисли, че е добър като иска всички тези неща), то тогава тези настроения през пречупената светлина се предават на всяка клетка в тялото. Клетките започват да мислят, че са нещо отделно от света, трябва да се развиват по свой си начин, различен от този на тялото и възникват туморите.

Много добре си описал статуквото и по-специално външната част на духовността.

Това ще рефлектира и в общественото устройство. Няма да ги има вече формите на обществено подпомагане като социални служби, полиция и т.н. Държавата ще започне да изчезва...... И ще има глобална държава в света напук на всички анти-конспиратори и антиглобалисти, но чрез липсата на такава Това почва от сега. Всички протести в света срещу държавата, осъзнаването на корупцията (това няма общо с реалните й размери, а с прехода), разбирането, че политическото управление е абсолютно непрозрачно, всичките тези протести (и в БГ) са началото на изчезването на държавата. Социални служби няма да има ...... та камо ли общ базов доход..... "Свободата на душата и Духа" имат значение за нас, които сме старата генетика и се стремим към тези неща. Имаме 13-14 години да се събудим, защото новият начин на събуждане след това е невъзможен за нашата генетика. Новият човек наистина ще е възвишен, няколко човека от тези, които ще започнат да се раждат след 10-20 години ще могат да създават общо съзнание, трансперсонално. Но те ще са вече друг човешки вид. За тях концепцията Бог няма да съществува, защото те по рождение ще знаят, че има невидим свят и ще са в невидимия свят. Тяхната духовност ще е съвсем друга, няма да се базира на търсенето на Богове,

Ами да, няма да има йерархични структури, ордени, църкви. Няма да има попове, жреци, гурута. Цялата духовност ще бъде изключително индивидуална. Духовността ще се постига чрез дълбока индивидуалност и вследствие на това ще идва грижата за другите. И много точно казваш, че ще умрат "забрани, задължения, ритуали". Това е основният принцип на религиите и духовните учения сега: саможертвата. Саможертвата и като подчинение на правила и забрани. "Вие по-добре се жертвайте, защото ще бъдете пожертвани...." ISTORIK, чака ни още една мутация след десетина години (процесът е започнал, но след десетина години се хлопва вратата). Сегашният начин на търсене на духовност е залегнал в генетиката на човека. Той има външна страна - цялата колективна дейност по ритуали, преклонение, почит към жреците, вътрешна страна - за малкото, които успеят да заобиколят жреца (събирателно понятие тук), успеят да се устремят към себе си и да намерят просветление в себе си. След генетичната мутация цялата тази система ще рухне. Затова цитирам Учителя, която казва, че всяка култура и наука скоро ще умре (в културата се включва и религията). Няма да ги има генетичните стимули, които досега са карали култура и наука да се развиват по досегашния начин.

Там е работата, че са много малко хората с НЕизкривена психика. И има огромно количество хора с изкривена психика, които с всяко бяло учение правят бел'и. Има го само заложеното у нас желание да вървим по духовна пътека. Но тази пътека е под изкривената психика. И самото желание усилва и умножава бел'ите. А бел'ите се умножават от заблудата, че имаме свободна воля. Защото всеки си мисли, че нещо зависи от него и се втурва да прави добрини, и съответно прави повече бел'и. Човекът не може да се научи да си седне на задника и да си трае, та поне по-малко бел'и да прави. Сетих се една притча. Отиват при един просветлен в планината и го заварват седнал на камък човека и така си седи. Питат го: - Какво трябва да направим, за да стигнем просветление? Той отговаря: - Нищо. - Ама как така нищо. Съвсем нищо ли? - Нищо. - Ама съвсем нищо?!? - Нищо не трябва да правите. Според мен хората са си тръгнали много недоволни. Та те са завладени от обсесията да правят нещо..... А това е такава заблуда (според мен), такава гордост човек да си мисли,, че може да прави нещото наречено добро. А пък мисълта "мога да помогна на някого" сигурно е донесла най-много вреди на света, В притчата се казва, че човек не трябва да прави нищо специално за да постигне просветление. Но не се казва, че изобщо нищо не трябва да прави. Все пак ние сме живи същества и то не камъни, и искаме или не искаме, ние правим нещо. А да бъдеш просветлен, това означава всяко, дори и най-малкото ти действие да съответства на състоянието ти на просветление. Затова в будизма се говори за правилни действия. Това не са някакви специални действия, които правим за да постигнем просветление, но абсолютно всяко наше действие. Как да се ориентираме кои действия са правилни и добри обясних в предходното си мнение. В крайна сметка на хората са дадени достатъчно насоки в това отношение по различни канали, така че всеки да може да почерпи от тях. Нито едно учение не препоръчва бездействие. Ето ти пишеш тук във форума, по своя воля и се опитваш да прокараш възгледите си, защото ги считаш за правилни. Ами ти си точно в позицията срещу която изразяваш мнение. Дали резултатът ще е полза или вреда (беля както го наричаш) не зависи от това дали си мислиш, че имаш свободна воля, а от това дали написаното от теб отговаря на истината, както и от това дали аудиторията е в състояние да приеме написаното, ако е истина. Това, дали си искал да направиш нещо полезно или не, няма отношение към резултата, който написаното ще окаже върху другите, но има значение за теб самия. Има значение за мен самия да. Другото няма да го коментирам, че ще изместим темата.

Мислих си нещо свързано с това последните седмици, но не съм го споделял, защото нямаше външна изява, т.е. покана за споделяне. Може да изглежда много странно, но си мисля, че всяко бяло учение (условно наречено) си има и своята тъмна страна, знания, които трябва да те държат назад. Мисля, че е свързано с начина, по който е ставало духовното развитие досега. Мога да го обясня и по-подробно, ако някой пожелае.

Само да спомена, че човек може едновременно да е ясновидец и събуден и че не съм имал предвид никого от ясновидците, които се подвизават тук във форума, които са достатъчно събудени поне според мен :)

Там е работата, че са много малко хората с НЕизкривена психика. И има огромно количество хора с изкривена психика, които с всяко бяло учение правят бел'и. Има го само заложеното у нас желание да вървим по духовна пътека. Но тази пътека е под изкривената психика. И самото желание усилва и умножава бел'ите. А бел'ите се умножават от заблудата, че имаме свободна воля. Защото всеки си мисли, че нещо зависи от него и се втурва да прави добрини, и съответно прави повече бел'и. Човекът не може да се научи да си седне на задника и да си трае, та поне по-малко бел'и да прави. Сетих се една притча. Отиват при един просветлен в планината и го заварват седнал на камък човека и така си седи. Питат го: - Какво трябва да направим, за да стигнем просветление? Той отговаря: - Нищо. - Ама как така нищо. Съвсем нищо ли? - Нищо. - Ама съвсем нищо?!? - Нищо не трябва да правите. Според мен хората са си тръгнали много недоволни. Та те са завладени от обсесията да правят нещо..... А това е такава заблуда (според мен), такава гордост човек да си мисли,, че може да прави нещото наречено добро. А пък мисълта "мога да помогна на някого" сигурно е донесла най-много вреди на света,

Ванга бе ясновидка, но не бе събудена. Бе обладана от Не-Аз-а си като всеки от нас. Кое ни кара да вярваме на ясновидците? Кое ни кара да благоговеем пред тях?! Защо мислиМ, че те знаят? Защо си мислим, че може да знаем бъдещето? Може би си мислим, че можем да си направим добро?! Не е ли по-важно да знаем себе си тук и сега, отколкото да предполагаме къде ще ни запрати Не-Азът?! Лично аз си мисля, че ако човек се остави на тук и сега в Истинския си Аз, никое бъдеще не е от значение......нито цвета на аурата ти Некакъв цвят, разбираш ли, който ясновидецът е видял през Не-аза си. Да, да, ясновидците виждат.....но всичко е оцветено и изменено и проектирано от Не-Аз-а им. Виждат себе си в теб, Нужно ли ти е?!

Слънчева, много и винаги се радвам като видя твой пост. Имам дилема. Ако ние учим хората да са добри, когато правят добро, то кой ще ги научи да са ДОБРИ, когато правят лошо?!?!?!?

Не мога да не се съглася, че си абсолютно прав. Всеки си разбира учението на Учителя, както си иска. Но за мен все пак П.Дънов е Учителя, който е дал нещата, така както ще се случат в бъдеще и аз просто виждам как това почва да се реализира. На момента, тук и сега,

Ню Ейдж е в основата на съвременната псевдо-духовност. Наистина е част от една епоха, НО не бъдещата, а на съвременната умираща епоха. Едно учение на заблуди, което просто показва, че много малко хора ще се събудят. Както казва Учителя, скоро всяка култура и наука ще умрат. Културата включва и религията и духовността, защото пък особено Ню Ейдж не е нищо друго освен съвременната култура представена по псевдо-начин. И това умиране ще е скоро. До 10-20 години. След това хората ще се смеят как е могло да съществува нещо като Ню Ейдж, което всъщност е Старото Ейдж изфабрикувано да носи различни видове облаги на разни хора и сили.....

Държа първо да кажа, че не съм чел предходните мнения, а само заглавието. Учителя казва, че скоро всяка култура и всяка наука ще загине. 21 век няма да има религия. Ще има съвсем различно разбиране за духовността.

Ню Ейдж е една интересна смесица от бели и черни учители....с преобладаване на черните. Аз, разбира се, се изразявам толкова крайно, за да бъда по-поетичен. Интересното е, че влиянието на Ню Ейдж върху хората е крайно. Ако се питате къде са източниците на съвременната комерсиализация, изострянето на противоречията, полюсаризацита на духовността, манията на хората за добруване, която доведе до банковата и т.н. кризи, това е Ню Ейдж. Движение на една загиваща епоха.....

Разликата в мнението и емоционалната нагласа създава богатството на разговора. Не бих искал да разговарям с някого, който е съгласен с мен. Най-малкото не е интересно. В този смисъл егото създава интересна обстановка за взаимодействие. Взаимодействие, което няма нищо общо с истината. Егото няма желание за истина, а и няма как да я постигне, Може единствено да се забавлява. Състраданието го има, когато виждаш, че още някой е на твоя хал. Впрегнати сте в същата, уж различна каруца. То е състрадание към себе си. Реално като гледаме някого би трябвало да изпитваме тиха радост от простия факт, че е жив. Честта да се инкарнираш е огромна. Особено в последния век. Човек просто трябва да се остави на удоволствието да живее. Да живее себе си. А как смятаме това за грешно......