просто се пошегувах за бързината...
Давам примери с учение, че няма да има повече учения...в скоро време, защото част от учението на П.Дънов служи да подготви хората, че няма да има учения, че няма да има вече никакви външни авторитети, че всичко се опира до решенията и те трябва да идват от вътрешния Аз, а не от ума, защото умът е радио и т.н. сме го коментирали това много. Но понеже това е било далечко от самия момент и нещата са завоалирани.
Римляни 4
13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
14. Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
15. понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
16. Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
"Ако имахте вяра като синапено зърно....."....
Законът е Мойсевия закон, иначе казашо тогавашния морал, религия и т.н. Честото споменаване в Библията "да не препънеш о камък ногата си", камъка символизира този закон. Иначе казано, според мен ми изглежда в тези цитати да се говори, че като има закон няма вяра, има сляп закон, а вяра няма. А законът носи гняв. Всеки външен морал, всяко наложено "трябва", всяко "трябва" носи гняв. Там, където няма вяра, има гняв.
Ама това е писано много отдавна, текстът няма как да се схване чрез логично обяснение. Ако се усети, усети.
П.С.
Не мисля, че едно учение е система от знания. Дори да се води не-духовно такова. Всяко учение се състои от някакви знания на повърхността; от огромните (понякога) сили, които стоят зад него; от житейските ситуации, които тези сили ни спретват. Ако си се захванал с учение, то те учат, не ти учиш учението.