B__

Имали ли сте опит в двойка, когато единият се опитва да ядоса другия или да предизвика някакви негативни емоции у него, за да изсмуче малко енергия. Другият след това се чувства изтощен. Когато се ядосваме на злото или се борим с него, става нещо подобно. Нашата енергия преминава към конкретната структура, с която се борим. Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. Когато се борим със злото, директно му даваме негативна енергия, която го усилва. Злото е енергия. Реално се получава, че борбата със злото, която го захранва с енергия, е самото зло. "Добричките" хора, които се борят със злото, му дават много не-добра енергия. която си е чиста храна за него. Всяка борба с егрегор, просто го усиля. Човек не е нито добър, нито лош. Може да се коментират действията, но не и самия човек. Това да се мислим за добри е най-добрата илюзия на злото да ни кара да вършим зло, което представяме за добро. Не случайно сме в илюзията, защото не я съзнаваме. Опитваме се да вкараме светлина, там където има светлина, а не можем да вкараме светлина там, където няма.....а това там е обикновено е вътре в нас. Загрижени сме да осветим другите, а крием чернилката в себе си.....и забравяме, че дори и светлината е илюзия, защото най-доброто осветяване е да бъдем самите себе си, а не да сме в илюзията да се представяме за добри. Не случайно в Библията се казва "Не се борете със злото", а Учителя многократно го повтаря. ..... но не, ние трябва да сме велики, да сме герои, да сме добрички.........Желанието да си добър е още една илюзия на злото.

Срамът е злоба към себе си или злоба към този, заради когото те е срам. Като говориш за съвест имаш ли предвид вината? Защото при истинската съвест вина няма - тя просто се проявява.

Ами човек е важно да го е срам, за да го държат в полето на илюзиите .....

Това не е вярно, независимо какво пише във вашите книжки по психология и прочие психо.... Игнорирането е най-яката агресия. Независимо какво пише в ума ти..... Иначе казано, ти си мислиш, че е готино да презираш. Уж игнориране. Но презирането е най-голямата злоба.

Хм, Италия се слави като страна с най-голяма мафия. Вива, в Италия сигурно има много като теб. Там, където има много изтъкнати моралисти, винаги моралът е потъпкан.

Вива, дано се усещаш, че това си е само твой сън...

Всички семейни ценности умряха, или поне илюзията за тях. Всички искате да сте в новото време и в новата енергия. Е, част от това е да се сбогувате със семейните ценности. Иначе правим само ох и аз, без никаква полза за света. Ох и ах колко сме духовни.....ха ха ха

хм, някои биха казали, че геройството е насилие. Най-малкото към себе си. И то ако съзнателно се прави нещо, за да станеш герой. Че е и смешно даже.

Защо избра това име? Какво означава за теб? Какво историците пишат за него?....защо трябва да е война?

Героят е този, който ще донесе смирение.

Ето това е Природата. Да видиш, че сам за себе си нямаш смисъл.

човекът - маймуна убиец......

Реално не се познаваме, защото се мразим. Да, ние ужасно мразим себе си. Докато мислим така, никаква свобода няма да има.

Два месеца мислих как да отговоря. Накрая се спрях на този отговор: Тъпак е твоя сенсей. От друга страна и аз съм тъпак. От това следва, че ти също. Прави си изводите.....с каквито хора общуваш,,,,,,

Диди, много благодаря. Би ли споделила източника на този материал. Всичко, мисля, че е много вярно. Винаги започва да обича първо единия. А пък инициацията се осъществява от едни много интересни същества. Може би някакво подобие са така наречените сервитори, но те се създават несъзнателно от първия влюбил се с участието на много по-висши сили пак благодаря

Всяко нещо има две страни, висша и низша. Това е просто наричане за удобство, но често желаем нещата да ги разделим на добри и лоши. Например обонянието. Низшето му проявление, чрез което познаваме развалената храна, пак е добро за нас. Висшето му проявление, когато вътрешно "подушим" нещо, някого или ситуация, също ни върши работата и го наричаме добро. Изразът за висшето проявление е "да имаш нюх". Обаче, за някои неща сме решили, че низшето им проявление е лошо....може би е така. Егоизмът. Низше проявление на егоизма - искам другите да правят така, както искам и както очаквам от тях. Висше проявление на егоизма - обичам себе си, затова ще постъпвам само така, както ми казва Богът в мен, независимо как изглежда това за другите. Ти искаш да изкорениш егоизма. Искаш другите хора да се държат така, както ти би желал желал. Това кое проявление на егоизма е?

Я колко интересна станала темата. Да, ако младеж на 20 години се интересува все от жени на 70, това си е отклонение....както и реалният случай мъж да не може да прави секс, ако не се намира в ковчег... Има някакъв резон в тези сметки, но пък ето какво казва Учителя за възрастта: "...Отъ 1 до 40 години ти си младъ. Отъ 40 до 80 години ти си възрастенъ. Отъ 80 до 120 години ти си вече въ старость...." (от "Приятно занимание"). Интересното е, че това го намерих точно преди да прочета последното в темата. Според мен много важно е как са се събрали двамата. Ако (по твоя пример) 40-годишен мъж търси все жени около 28 години като цел, то вече тук има нещо съмнително, предпоставка за обсесия. Ако двамата, не са се търсили специално, а са се събрали на място, което е значимо и за двамата (не нощен бар ), ако в процеса на общуване се окажат културно съвместими, психически съвместими, така че да им е приятно да са заедно, то връзката се създава и сама независимо от разликата във възрастта им. Ирина мисля, че в твоя материал има културологични особености : Поставя се на първо място генетичния императив, но той не винаги е първи. Освен това се смята, че двама като се съберат, то ще е за цял живот. Всяка връзка има начало и край. Е, ако е за цял живот, добре, но не е нужно хората да са заедно стоящи в агония. Докато са съвместими, те ще са заедно. Животът е по-голям от желанията на хората. Смята се, че една връзка трябва да осигури потомство, което според мен е социално наложено. Творчеството в една връзка не се изразява само в раждане на деца. Примерно - двама музиканти или двама учени и т.н. Те пак творят. Матриархалните фактори - може да е съграждащо за един мъж да има връзка с по-възрастна жена. Предполага се, че двамата съзнателно се избират с определена разлика в годините. Все едно като се запознават двама веднага си казват годините А пък, ако съдбата е събрала двамата, то те реално при запознаването си не виждат такива неща като разликата в годините. Предполага се, че двама като са на близка възраст са културно съвместими. Не е така Може да са абсолютно културно несъвместими, както са културно несъвместими учениците в един клас и си изграждат отдели групички на общуване. Ако има любов, предполага ли се, че трябва да ограничим любовта, заради някаква формула и това, което "се счита"?! Да живеем живота си, както обществото иска или счита? Има много особености и всеки случай е за себе си, Разбира се, идеалният вариант би бил разликата във възрастта да е 9-12 години мъжът да е по-голям, но да не забравяме, че когато се оставим на живота, то това, което ни събира с другия, са основно силите, които ни водят. Особено, ако човек по-дълбоко се е оставил на тези сили. А и другият ни се дава, за да си учим уроци. Любовта няма нищо общо със секса, тя ни събира, за да учим. Сексът е просто един бонус.

Хм, това е по-зле от това да се обесиш.....

Правилното е, че казваш възрастта си. Първото, което ми идва да ти кажа е, че тялото ти е нормално за възрастта. Но понеже това няма да ти стигне, ще ти го кажа съвсем просто: не оставяй тялото ти да гладува. Тялото като гладува и трупа мазнина. Това означава да ядеш 4-5 пъти на ден като ядеш всичко, без следните неща: нищо със захар, нищо консервирано (това включва всички салами и сирена), нищо бяло нито рафинирано (без бял хляб, зехтин вместо олио и т.н. ), от месото само бяло пилешко или риба. Хубаво е винаги да се чувстваш сита. Слушай, и вземи иди на фитнес, но си вземи фитнес треньор. Предполагам ще разбереш, че отслабването струва пари, ако е цел Бъди готова да ги дадеш, за да успееш.

Да, разликата във възрастта не е проблем. Разните парадигми, които боравят със семейни отношения (които познавам), нямат входен параметър разликата във възрастта на партньорите. Възрастта може да породи културологични различия, но тези такива между двама на една възраст може да са дори по-големи. И аз мисля, че основното е нетърпението. Ама защо другият не направи това и това? защо не веднага?....

Може и така да е. Да, при някои хора някои теми не са толкова застъпени.

Ами не знам дали е само астрала. Ако говорим за чувства, то има чувства, които разбутват и чувства, които успокояват. За вторите се сещам, че смяташ, че идат от нивата над ментала, затова това няма да го коментирам. Но си помисли защо хората казват "нисш и висш астрал". Наистина нещата, които Фалшивия Аз твори и "мисли" в ума не се пораждат от самия ум. Той може само да ги усили. Но тези неща, които идват от другаде в човешката структура и издевателстват над ума, са такива, които мислим за добри. Затова те успяват да занимават ума. .... Ами помислете си, ако знаехме, че нещо не е добро, а лошо, то всички щяхме да сме просветлени. Затова основните неща, които ни спъват, са тези, които мислим за добри. Още по-бруталното е, че тези неща, които мислим за добри, наистина са добри за някои неща....но лошото им действие в други замазва всичко положително. Как да се справим? Да се научим да вземаме правилните решения. Всичко е въпрос на решения. Какви са основните теми, с които разни наши части се опитват да занимават ума, а оттам и нашето съзнателно съзнание: - Аз трябва да направя това, за да стана по-добър - Аз трябва да съм по-внимателен като общувам с хората. Затова ще им кажа нещата по по-приемлив начин (и истината се загубва) - Аз трябва бързо да свърша това - Аз ще стоя в тази ситуация, нищо, че ми е неприятно, защото съм убеден, че е полезна за мен - Аз ще работа до последен дъх за това - Там/така със сигурност ще намеря посока. Или поне ще опитам. - Там/така със сигурност ще намеря себе си. Или поне ще опитам. - Там/така със сигурност ще намеря любов. Или поне ще опитам. - Трябва да изявя себе си - Сигурен съм в това - Ще мисля за това, защото е важно (нищо, че е безсмислено относно мен)

Виждаш ли как изпадаш в противоречие? Това не е критика, просто те питам дали и ти го виждаш Хем децата не са проблем, а хем може да направят така, че човек да не остане хладнокръвен

Защо смяташ децата за проблем, тежест и т.н.? По-скоро ти си отговори на този въпрос

Имам едно практично обяснение:Вярата е психичната сила на човека, която той влага в разбирането си за света.Няма,не вярващ човек.Вярващ=религиозен е нагласа от близкото ни минало. Благодаря за тази храна за размисъл Хм.....все едно да вярваш е да усещаш, че живееш