Сама по себе си не.
А и как ще се накараш да вярваш. Тук воля, визуализации не помагат, ако вярата не е влязла дълноко в несъзнаваното. Да се накараш да вярваш, без да го искаш вътрешно, е като да се накарат да левитираш
Сещате се колко примери в историята има, от друга гледна точка, в които хората много са вярвали и са творили в името на тази вяра ужасни неща.
Също много хора вярват в безусловната Божия любов, но това не е гаранция, че правят все правилите нещат (изключваме присъстващите )
Да, това прекрасна вяра, но понякога може да се възприема като "вярвам в безусловната любов, защото тя ще ме спаси, ще ми помогне, чувствам се добре така".
Петър Дънов казва, че Божията любов е и добрите неша, които ни се случват, и лощите неща, които ни се случват. Безусловната Божия любов не носи директно щастие. На друго място Петър Дънов казва "човек не е на тази земя за щастие".
Което е близко до ума, защото думата "щастие" и по определенията на лингвистите е "отвлечено съществително". Щяастието като термин е апотеоз на общоприетите заблуди.
Но това е безусловната Божия любов: "доброто и лошото, което ни се случва". Може би безусловна, защото Бог ни дава безусловно и лошите неща Няма условие като вярваме да получаваме само добро.
Но вярата може да доведе до истина, ако се появи разбирането, че има сили по-висши от нас, които са много по-интелигентни и могат да ни научат на истината, ако се отворим към тях, т.е. ако признаем, че те знаят много по-добре от нас какво да направим, че те ни дават истинското вдъхновение и изцяло да се оставим в ръцете им. Ей тогава в действията ни може да има истина....която може и да не разбрем, но сме я извършили.