B__

Късметче, късмет е, че следиш темата Аз не съм никакъв лечител още, но седя си веднъж в кухнята на офиса и влиза една колежка. Отбелязвал съм си мислено разни моменти за нея, но никога не съм говорил с нея за това. Та тя изведнъж почна да говори за физическото си състояние и да разказва иастория на болежки, какво прави и какво не се получава и това доста време, а аз стоя и кимам с глава. После й пратих с нейно съгласие по пощатата едни неща, които мисля, че ще й помогнат. Като говорим за тропане за помощ, нуждаещият се почва да тропа навсякъде и накрая стига до лечител. Не е нужно да е точно определен човек, а стига до Лечителя. А това за поемането на чужда карма освен това значение, което коментираме, явно има и още по-дълбоко значение, което още не се е намерил знаещ, който да ми го сподели, а аз си търся ли търся...

Диана, оставил съм за прегледност само твоите коментари, а отговорите ми са маркирани с БожидарЗим. "Пак се замислих. Значи казваш, че вече е изградил себе си като инструмент. Това предполага ли, че по времето, когато е изграждал себе си, все пак е имало определен период, в който (бъдещият) лечител все пак е бил идеално здрав? И ако да, какво е довело (може да доведе) до разболяването му после? (Защото за мен разболяването е преди всичко едно разбалансирване.) Също - вече изграденият като лечител може ли да възстанови отново себе си до положение на идеално здрав?" БожидарЗим: Виж следващия отговор. :Хм, според мен тези примери не са подходящи. Значи човекът няма да се поддаде на гневен пристъп след като го полеят със супата, но все пак дали ще бъде в същата кондиция, в каквато е бил? Добрата кола ... тук по-скоро не говорим за движение по каменист път, ами за движение с повредена кола (болен лечител). А пък от друга страна - добрата кола много трудно се поврежда. Ако тази кола (лечителят) е добра, то защо се е повредила?" БожидарЗим: Всичко е подвластно на троичността във Вселената: раждане, развитие, смърт. Все едно се питаме лечителят като е лечител, защо НЕ умира Относно горния въпрос: Лечителят също е подвластен на йерархичната троичност - живее в тази Вселена. Това означава, че всяко нещо в него се ражда, развива и умира. Както се роди моята заблуда за убеждаването на пациента, разви се и накрая умря хе хе . Това също е пример за болест и излекуване, макар че не съм лечител, но се надявам да усещаш смисъла. Но да, очаква се при лечителят етапите на неблагоприятното нещо да са доста по-кратки от тези на другите хора. "Да, и аз бих искала да уточним. Какво значи "понякога"? Нужно ли е лечителят да поема чужда карма? Ако да - защо? Този въпрос има връзка и с другото, което казах по-горе - нужно ли е лечителят горещо да убеждава пациента да се лекува при него? За мен лечителят знае на кого е добре да помогне и на кого не. Иначе влиза в чужд филм. И обикновените хора също усещаме, кой може да ни помогне; разбира се, ако не сме в някаква ситуация на чужда или собствена манипулация." БожидарЗим: Да, трябва да знае на кого да помогне и на кого не "Е, аз не се възмущавам, когато "лечители" вземат пари smile.gif . Нали са лечители в кавички. По тази логика и фокусниците не бива да вземат пари. Докато има хора, които да им дават пари ... rolleyes.gif А за храненето - по-склонна съм да се съглася с Никола. За лечител без кавички!" БожидарЗим: Всъщност Никола май не каза как точно трябва да се храни лечителят "Да, това е така. И не е съвсем така. Защото може да е и неправомерна намеса в пътя на човека. Особено ако лечителят не е изчистил докрай кавичките... А колко са такива? Колко са истински лечители? Аз мисля - твърде малко. И те също се развиват. Постепенно стават истински. Ако успеят ..." БожидарЗим: Трю, трю "И тук възниква едно противоречие, за което нямам отговор, как може да се разреши. Значи лечителят в началото на своя път има определени качества, но има и още много да развива и да гради. В този ранен етап е естествено той да допуска и грешки във всяко едно отношение в действията си. И тъй като има определени способности, то и грешките могат да са много сериозни, както и отговорността му за тях. От друга страна, ако непрекъснато се колебае и се съмнява дали не греши, той първо спира да се развива, второ пак греши, защото не прилага своите дарби. Ни тъй, ни инак " БожидарЗим: Не е "ни тъй, ни инак". Напротив, ти почти го каза. Лечителят не трябва да спира да се развива. Което означава, че не трябва да се страхува от грешките, за да се развива. Грешката също е стъпка в правилната посока. "Цитат(БожидарЗим @ Nov 2 2009, 16:38) * И искам да спомена, че аз не се смятам за лечител. А какво смятат хората около теб? " БожидарЗим: НИщо не мислят. Аз използвам думата лечител само в тази тема. Може да ме възприемат по всякакъв начин. Не съм ги питал

Диана, този вид рационално разсъждение от вида "ами ако еди-какво си, то еди-какво си, но все пак обратното еди-какво си може да е вярно" аз се старая да ги използвам в умерени дози, защото иначе то мен ме разбалансира :) Обикновено като се поддам на течението им и стигам винаги до момент "Ни тъй, ни инак". Затова ще ми трябва повече време, за да успея да ти отговоря. Никола, това за поемането на кармата няма какво да го кемнтирам. Не виждам нещо, по което мога да коментирам. За убеждаването и аз споделям мнението (и то стигнах до това рабиране по болезнен начин ), че не трябва да убеждаваш хората да им помагаш, защото всяка такава непоискана помощ (ама всяка) забавя еволюцията на човека. Дори много неща, които хората разбират като "проявяване на грижи за роднина и ближен" всъщност могат да доведат до забавяне еволюцията на човек. Моето разбиране за необходимостта от убеждаване на човека е всъщност следното. След като той вече е дошъл при теб да поиска помощ, как да го убедиш да следва предназначената за него програма, която почти винаги съдържа най-малкото известна промяна на навиците на хранене и пиене. И тука стигаме до следващия въпрос до каква степен ние може да си позволим да убеждаваме него или нея да промени навиците си? И как да убедиш човека, че това е наистина лечението за него, а не е съвременния стереотип за безгрижното пиене на всеможещо хапче? Как да го убедиш, стимулираш и ентусиазираш да започне лечението и да се придържа към него? И тук се сетих какво сам казвам: Дори много неща, които хората разбират като "проявяване на грижи за роднина и ближен" всъщност могат да доведат до забавяне еволюцията на човек. Нищо чудно желанието да убеждаваш да е израз на така криворазбрана грижа. И нищо чудно желанието да убеждаваш и конкретно в моя случай да е израз на желанието ми да се покажа прав и добър и да очаквам тези, които изпълняват предписанията по този начин да потвърдят това. Всъщност дошъл е човекът, даваш му предписание и това е. Всеки опит да го убеждаваш в правилността на предписанието и задължаването му да го спазва са същно интрузии срещу свободната воля. Пациентът избира дали да спазва предписанията и лечението или не. Това е свободната му воля. Сега се сещам, че един лечител, за който знам, никога не разпитва хората дали спазват предписанията му или не. Може да им предпише ново или променено лечение, но никога не пита дали са спазвали старото. Благодаря на всички за помощта за осъзнаване на заблудата, която имах Всъщност сега се усещам, че май лечителят дори не трябва да предписва форма на лечение, която е много далече от нивото на духовно развитие и вяра на пациента. Ами той въобще няма да я разбере или приеме. Колкото може да поеме, толкова...но не и да го заблуждава, че може да се излекува с хапчета. Все пак трябва да бъде показан минимума действия, които човек трябва да извърши или промени в себе си, за да се излекува. И ако се справи, да му бъде предложено да избере следващата стъпка към по-пълно излекуване и съответно осъзнаване.. Какво мислите за това?

НиколаДамянов, благодара за по-нататъшното уточняване на темата, макар че не мислех отначало да го правя. Аз се опитах на по-обобщено ниво да говоря за принципи или по-точно преразказах една медитация, но ти вече пишеш как конкретно биха изгледаали тези неща на практика и как да се прилагат на практика. Наистина въпросите са доста на място и страничния наблюдател се нуждае от доълнителни конкретизации и примери, за да не изпадне в двоумене. Аз говоря за лечителя като инструмент, но имайки предвид, че той трябва да е станал вече инструмент, т.е. да е изградил в себе си условията да стане инструмент, а това никак не е лесно. Така че аз вече говоря за ситуацията той вече да е станал инструмент. Сега за здравето. След като вече си стигнал на етап да овладееш гревните си изблици, то ще може да ги овладяваш при всякакви обстоятелства. Дори, когято разлеят гореща супа върху тебе в ресторанта. След като вече си станал инструмент, то ще се проявяваш като такъв дори, когато си болен. Да, идеалният вариант е лечителят да е идеално здрав. Например в някои страни е задължително психотерапевта сам да се подложи на 2-годише курс на психоанализа преди да почне да практикува. Има наистина (и добре го уточняваш) някои неща, които са задължителни условия за лечителя. Наистина мнгоо добро уточнение. Обаче, добрата кола върви и когато под гумите има камъчета. Добрият лечител лекува и когато има трудности. Това е част от качествата на инструмента. Но понякога лечителят поема и част от кармата на пациента (това ми е интересно и друг да го коментира) и няма как да не е известно време болен, Понякога поема върху себе си и друга карма. А понякога е подвластен на собствената си карма. Знаете само кои са неподвластни на кармата И така лечителят може да стои известно време болен. Може и да може да се излекува, но е ясно защо стои болен. Не виждам разлика между "изкупуване на кармата" и подобряване на кармата, а пък въобще не се бях сетил, че "финансово и материално" мога да си я подобря. Но разбирам, че се шегуваш де. И аз съм се възмущавал на "лечители", които вземат пари. Всъщност вече съм убеден, че лечителят трябва да прави това безплатно и неявно, а пък да се храни по друг начин. И да, подкрепям със всичките си ръце това, че лечителят трябва да спомага за осъзнаването на хората. Всъщност някои рецепти лечителски, които лекуват физическото страдание, директно действат за осъзнаването. А и каква е раликата между психотерапевта и духовния учител. Духовният учител просто дава и конкретни директни духовни съвети. Няма как да не се съглася и за молитвата. "Инструментът" трябва да е подготвен и постоянно в подходящото състояние. Може би то може да се нарече и молитвено. Всъщност моите молитви са други и не са обвързани с нещо конкретно като конкретно действие. Наричаш молитвата заклинание, заради кабалистично-подобния завършек сигурно. Но това просто е необвързване с резултата и екивалента на "нека не е моята воля, а Твоята вола да бъде". Абе прав си, че това е заклинание. Исках да е еднократна молитва, но се получи заклинание. Но може и да се заблуждавам. Но не мисля, че е лошо човек да може да убеждава хората да ги лекува. Огромния процент от хора уж искат да се лекуват, а вътрешно искат за запазят болестта, защото имат някаква изродена полза от нея. И всъщност това убеждаване осначава да успеееш да помогне на пациента да се осъзнае какво всъщност иска. С това пояснявам мисълта си и за Диана Илиева. И искам да спомена, че аз не се смятам за лечител.

Колко здрав трябва да бъде лекарят? Често чуваме коментари, абе този не може да излекува себе си, а се опитва да лекува мене?! Наистина ли е така?! Замисляме ли се какво значение придаваме на лечителя? Ако ни излекува, той е самият Бог, а ако не успее, той е самият Дявол.... А всъщност лечителят е просто инструмент на Бога. От Него и от вас зависи дали ще се излекувате. Затова лечителят просто трябва да е толко здрав, че да не буди съжаление у пациентите си. А какво означава да не буди съжаление. Някой лечител с последен стадий рак, без надежди за излекуване в този живот, с очаквана смърт след седмица, но с достатъчно непоколебимост може да покаже пред пациента такава увереност, че да го очарова. Няма значение колко здрав е лечителят....Та той просто е един инструмент. И не пациента трябва да е благодарен на лечителя за излекуването, а лечителят трябва да е благодарен на пациента, че му е позволил да лекува. Че е позволил чрез него да изкупи кармата си или да подобри кармата си. От Безкрайния Източник.... Всемогъщи Боже, Създателю На Състоянията и Преходите, Повелителю на Архангелите, Създателю на Небето и Земята, Ти Който Ръководиш Осъзнаването Ми, от дъното на сърцето си те моля, помогни ми да трансформирам себе си така, че да мога успешно да убеждавам моите пациенти да ги лекувам. Не мои, а Твои ще са и Царството, и Силата, и Славата, и Целия Свят, Во Веки Веков, Амен.

Галя, трябва да призная, че подходих грешно и и независими дали е правилно мнението ми или не, от него практическа полза няма. Както казват момичетата по-горе трябва да оцениш собственото си значение, да обърнеш вниманието и към себе си. А след като направиш това, аз бих добавил, да намериш някой психотерапевт, така че резултатът да стане постоянен. Този психотерапевт не е задължително да е професионалист и да му се плаща. Той може да е обикновен интуитивен психо-лечител. Какво е интуитивен психо-лечител? Това е човек, ощуването с когото спомага за твоето душевно спокойствие и хармонизиране. Той дори може да не съзнава какво прави, но разговорите и общуването с него водят до оздравителен ефект Как ще познаеш, че някой е интуитивен психо-лечител? С него общуването и разговорите те водят до чести моменти на осъзнаване и разбиране за това защо си такава или защо правиш еди-какво си. Моментите на осъзнаване означават проблясъците, които имаш и които ти показват кои моменти и преживявания в миналото са те довели до изграждането на убежденията, които следваш сега. Например убеждението (примерно), че децата ти трябва да бъдат възпитани и е срамно, ако се покажат невъзпитани пред други хора. Интуитивния психо-лечител неочаквано за теб ще те накара да си спомниш моментите в твоето минало, студентство, детство, които са изградили в теб представите, които те карат сега толко да държиш на показването на добро възпитание от страна на децата. Защо са полезни тези връзки с миналото и не толко далечното минало. Някоя ситуация или преживяване може да не е била възприета адекватно от теб тогава и да е източник на скрито напрежение в теб. Тази липса на хармония натрупва напрежение с времето и това напрежение се изразява например в ревност. Интуитивен психо-лечител може да бъде твоя роднина, позната, колега в работата, някой нов познат. Само трябва да го намериш

Това течение от носа, което може да е свързано със синусите, от духовна гледна точка може да означава озлобление или обтегнати отношения с някой роднина или познат. Ето някои физически методи, които биха помогнали. Първо, засилване на организма. Ето една рецепта: 500 гр. мед, 20 листа индрише, 30 сладки смлени бадема, 3 изтискани смлени лимони без семките. Омесваш и пиеш по 1 супена лъжица 30 минути преди хранене - 3 пъти на ден. В твоя случай може да пиеш и 3 пъти на ден по 10 капки валерианова тинктура. Второ, спираш всякакъв алкохол напълно!!! Алкохола влияе много зле на синуите и лигавиците. Ако не си забелязал, всички алкохолици постоянно се секнат и им тече носа или е запушен. Трето минаваш на млечно-вегетарианска диета поне за месец. И даже най-добре без мляко, защото млякото увеличава слузта в организма, а това означава и повече сополи. Вегетарианска диета означава без месо, без риба, без млечни, без яйца, с малко сол, без масло, без консерванти (никакви консерви), без захар, без рафинирани храни (черен хляб), без олио (зехтин може). Три пъти на ден си промиваш носа чрез смъркане на вода със сол (чаена лъжичка сол на 500 грама вода). След това смъркаш прах в двете ноздри от блатен аир (продава се в билковите аптеки, купуваш и смилаш на прах). Вечер вземаш един чорап слагаш в него моркса сол и евентуално няколко малки парчета планински кристал (взема се от магазините за полускъпоценни камъни), завързваш чорапа, загряваш до търпимост на кожата и държиш на челото носа и около носа. Хубаво е всяка вечер да сменяш солта. Старата я изсипваш тоалетната и пускаш водата. Всяка сутрин при събуждане без да отваряш очи си казваш мислено и бързо 20 пъти: "Всеки ден във всяко едно отношение, положението става все по-добро и по-добри". Ако забравиш, го правиш през деня, но го казваш бързо в течение на 2 минути. Няколко от горните неща действат благотворно и в духовно отношение за подпомагане излекуването. Особено диетата. Прави това: всичко без нагревките 1 месец. Нагревките 1 седмица, ако не намалеят значително сополите, почивка 1 седмица и после пак. След това, ако има още симптоми, ще видим какво още да правим. П.С. Само да предупредя, че тази рецепта е базирана на опит, но е изцяло интуитивна и твое решение е дали ще я следваш

Тези много въпроси не могат да бъдат отговорени само от психологията. Тоест би могло, но за да стигнеш до отгворите им трябва да четеш всички форуми от този сайт. Тези отговори се получават по пътя на духовното развитие. Това, че си загубила вътрешното си спокойствие е добре. Направо е чудесно. Така почваш да задаваш въпроси и да мислиш по тези теми, да се осъзнаваш. Ами мъжете не пишат, защото така са устроени. И може да нямат вашите страхове, но имат други много по-големи от на жените. Не случайно някои казват, че мъжете са нежния пол, по-неприспособимия. Например, казват, че на средностатистическия мъж му трябва поне една година повече психоанализа от средностатистическата жена. И тази година отива мъжа да се научи да мисли за себе си и да споделя мислите си.

Тази точка дето някой я рисуват като свързан връх на два триъгълника. Отначало Буда се разширявал , разширявал със знания. Ставал все по-голям, но егото почнало да го стиска и не го пускало. Той си мислел, че като става по-голям и ще разкъса оковите, но те ставали само по-стегнати. И Буда почнал да се смалява, смалява, станал на точка и избягал от оковите на егото. Но нищо чудно тази точка да се намира и на върха на някоя планина де. Иначе защо толко много планнари ще има Ники_,тази точка, която рисуваш няма нищо общо с онази точка, която като се премине и става новораждането. Мога да ти кажа само, че тази точка не е точно там. Всъщност точно там е от някои гледни точки на чакрите, но е грешно да си мислиш, че ще я преминеш с обикновено прокарване на енергия през физическото тяло. Така че дефакто точката не е там, т.е. надеждата не е там А бъркаш поятието "събирателна точка". А може и аз само едното значение на това поятие да знам

Кристиян, разбрахме че прераждането винаги води до мъка и спасението е нирвана. Поне така пише в Дхамапада. Но нещо за нирваната що не говорим? Например, как се стига до нея? Зная, че това е подвеждаш въпрос, но след толко подвеждащи отговори ..... П.С. Всъщност нормално е от отговорите да няма смисъл за стигането за нирваната. В това си прав, че само си плямпаме без никаква полза за новораждането

"Като допълнение към първия въпрос си развил теория за "изхабяване" на поколенията ("принципа на ксерокса, а не на презаписа") и като следствие поколенията стовот "по-негодни, по-болни, с повече генетични дефекти от предходните"." Той за преражданията май го говореше същото това. Според мен това е начин на четене на Дхамапада подобен на начина, по който дявола бил чел Евангелието Ама и аз не мога да го разбера Кристиян бъзика ли се с нас. Верно ли мисли, че достигнал края в развитието си, след като такъв край не може да има, блокаж на егото ли е това, бъзика ли се с нас?! Ей такива работи се чудя

Ами като не е трудно, вие защо не й казахте нещо мило?! а вместо това ми се зъбите на мене с емотиконче, което пак си е зъбене И какво, да кажем нещо мило, да залъжем жената, за да не ни нарушава спокойствието. Напротив, тя трябва да знае истината, не да я залъгваме. За "скъпото удоволствие" тя ще си прецени като види колко е скъпо и кое й е по-скъпо. veselinvalchev1981, както във всяка професия, така и в психологията има различни по качествата си специалисти. Само не ми казвай, че не правиш ремонти вкъщи, защото всички строители за нищо не стават хе хе. Таз любов към генералните обобщения не ти ли прави впечатление? Нали учиш психология човече

Не е моя мисъл, но: „Смешно е да се чете за висшите степени на посвещение, които могат да се достигнат в съвременните окултни школи. Висшите степени се достигат само с вътрешно усъвършенстване, каквото никаква съвременна езотерическа школа не може да даде. Посвещенията се извършват насаме между Великия Учител и ученика и техен резултат е следващата степен на възприемане висшите енергии или лъчи. Затуй такива Посвещения стават винаги неочаквано и често в спалнята или работната стая на ученика. И този Празник на Духа остава неизгладим в съзнанието и сърцето на ученика. Тези Празници на Духа нямат нищо общо с бутафорните посвещения, описани в някои окултни книги.“ ...Център на внимание трябва да бъде Учението, а не пратеникът...

"Накратко мога да кажа за себе си, че съм разумна и много отговорна жена.За мене на първо място са децата ми и съпругът ми" Тук си проличават причините за проблема. Потърсете помощ от психоаналитик, вместо да пускате темата по няколко пъти в различните подфоруми. И 100 отговора тук няма да ви помогнат, защото решението е в продължителна работа с психоаналитика.

Кристияне, уважавам чувството ти за хумор

Кристияне, все пак трябва да уважа желанието ти да не говорим по темата .....

Както се казва, ако си постигнал всичко възможно за постигане, ЧЕСТИТО!!! Ми ти си нашият най-възвишен човек поне в този форум Ясно ти е, че от чисто психологическа гледна точка ти вярвам поне малко и наистина ти честитя! За кое от 4-те библейски значения говориш. Аз мисля, че Христос има предви, това, което сме натрупали като знания и духовна сила, и енергия, да го раздадем на бедните духом, т.е. да хвърлим цялата си енергия, а да помогнем за осъзнаването на другите. И чак тогава да мисли за спасение Като гледам как те кефи това, чак и аз се кефя НО верно израза "диалектически денатурираното съзнание" е забележителен и дори аз мисля да го използвам вече. Получавам ли авторко право ?

Я каква интересна тема. Ще коментирам някои повдигнати въпроси, без да цитирам авторите им за по-лесно 1. Съмненията, че ясновидстването за бъдещето се прави комерсиално и е повече плява и не е ясно колко доверие може да му се има. Ами по принцип е така. Всеки, който го е страх от бъдещето и не иска да осъзнае себе си, за да види неправилните си действия, се интересува от бъдещето си по един лесен начин.Така утвърждава убеждението си, че съдбата му е нещо извън него и че малко неща зависят от него. Това е израз на отказване или забравяне на божествения ни произход. Затова посветения ясновидец ще види подбудата ти да идеш при него и като види, че имаш сили да се справиш сам с вътрешния проблем зад подбудата, ще ти откаже помощта. 2. Каква е ползата от ясновидството? Има ли въобще някаква полза? Както знаем на едни нива време няма, има само преход в състоянията. Истинската полза за ясновидеца е в настоящето. Във възможността да вижда прехода в състоянията в света около себе си. Затова навсякъде се говори, че трябва да се живее в настоящето, т.е. да се концентрираш във вътрешните и външни преходи в състоянието. Да усещаш истинската природа на света. Ясновидството в настоящия момент е свързано със силата на способността за осъзнаване и за реалистично възприемане на действителността. Ясновидството в настоящия момент означава възможността да виждаш енергии (например да виждаш енергийната обвивка на хората) и да виждаш и общуваш с висшите светове. Някой му викат да можеш да виждаш духовете. Това ясновидство е същото с виждането на бъдещето и миналото и се развива с подобни упражнения. Това според мен е ползата от ясновидството - духовния растеж, осъзнаване и общуване с висшите светове. 3. За способността и отговорността, която тя носи. Да, но тя е същата с отговорността да запазиш духовните си знания от хора, които ще злоупотребят с тях и да ги използваш с любов за добро. 4. За вредните усещания, които може да носи Да, особено, ако си свикнал цялата действителност да я приемаш лично. Това май си зависи много от самата личност и отношението на любов към реалността и съзнаването на природата на реалността. Според мен след няколко такива удара по чувствата и или ще се отдръпнеш от постоянното отключване на способността или ще се съсредоточиш върху това да промениш мисленето си от посока "светът е лош и сега ми се разкри" към "какъвто го мисля, такъв ще стане". Все пак всеки си създава собствената реалност. 5. Карма е да имаш способността и си задължен да я използваш. Е, защо пък точно в този живот да си задължен да я използваш?! Някои си почиват или пък използването на тези способности възбужда стари връзки със злонамерени образувания на колективно несъзнавано (някои им казват егрегори), които просто те използват и манипулират (вж. Дайън Форчън). Понякога е по-добре способността да не се използва именно от кармична гледна точка. 6, "Е, хайде де, как ще ми докажете, че това има и по-важния въпрос как ще ми докажете, че това може да се научи?!" Ами забравете прогнозите за бъдещето (които може да са самодоказващи се пророчества), забравете ясновидството за миналото, което може да се знае все пак и тествайте ясновидство в настоящето. Ето два метода: - Невярващия визуализира в главата си картина на ситуация (по-добре статична), предмет или нещо подобно. Ясновидеца описва какво вижда - Ясновидеца стои с гръб към невярващия със завързани очи. Невярващия брои от 1 до 5 като всеки път по свои избор сочи с пръст (за да видят и останалите) напред, наляво или надясно. Ясновидецът като чуе поредното число прави движението, което посочва невярващия. Гарантирам ви, че ако попаднете на ясновидец, то наистина ще има какво да изпита вярата ви Също така питайте събралите се ясновидци как са получили дарбата си или е развита с упражнения и ще си направите статистиката

Кристиян, не говоря за реинкарнация. Говоря за промяна на човека, за измирането на част от убежденията му. Ей това прераждане имам предвид. Защо Христос трябва да тропа на вратата ни? Ако ти потропа, ти лично ще му отвориш ли? С какво ще го нагостиш

Кристиян, прав си, че човек трябва в известна степен да се прероди, за да стигне до Христовото Съзнание (има и съответните термини на други традиции разбира се). Прав си, че за да стигне наистина до него, трябва доста път да се извърви и обикновен човек по начало няма връзка с него. Но по думите ти излиза, че човек няма никакви средства налични в себе си, за да стигне до него ?!?!

Много интересна тема, много интересна. И спокойна Хрумна ми да споделя каква е според мен разликата между психотерапевт и духовен учител. Духовният учител дава и духовни съвети

а какво е "диалектическо битие"? Пардон, отговорих си на въпроса. Явно това е термин на Albedo Rubedo И май е средство за дуалистично обяснение на относителната истина

Диана, добре е вметката за необходимост от разум (някой му викат духовен интелект), но не виждам някъде да си противоречим. Именно текущите знания на човек не просто са ограничени, а ни пречат. А как можеш да получиш мъдрост на базата на текущите знания без интуиция и без осъзнаване на фалшивостта на повечето от тях?! Затова може би в твоя случай интуицията да не е толко важна за добавяне на знания и осъзнаване на егото, но в моя случай интуицията и осъзнаването са много важни. Няма как да се мине без тях. Основополагащи са. И докато интуицията додава знание извън съществуващия модел знания в мозъка, то осъзнаването помага да вкараме това знание в съзнанието, да го свържем с другите знания и да осъзнаем фалшивостта на някои от съществуващите такива. Станимир нагоре удачно отбеляза, че има полза от интуицията само, ако нещото се осъзнае, т.е. влезе в съзнанието, т.е. стане интегрална част от знанията и поради тази причина даде възможност за откриване на фалшивите знания. Интуиция + осъзнаване са минимум основата за себеопознаване. И доколкото ние опознаваме околния свят през себе си, е средство за опознаване на целия всемир.

Колко интересно Клаудиа асоциира интуицията с "Да чуеш шепота на утринните звезди". Не е случайно. Сутрин след събуждане, ако сме внимателни, можем доста неща да осъзнаем и усетим. А това е така, защото след събуждане състоянието на съзнанието все още е променено в подходяща посока за повишаване чувствителността към тихия вътрешен глас. Пластовете на несъзнаването все още са близко до съзнаваното след сънищата и прелита информация, която знаещият и внимателен човек може по-лесно да улови. Както знаете подобни състояния и промени на мозъка се случват постоянно и през деня. Всяка странна ситуация вкарва мозъка в транс, за да може той по-ленсо да я асимилира. Включват се вериги към несъзнаваното. Това е момента да дебнете интуицията. От метафизична гледна точка интуицията е връзка с горните нива на душата (психиката, т.е. различаваме душа от дух). Това с еполучава чрез случайни или целенасочени промени на състоянието на съзнанието. Вярата в интуицията и следенето за нея е първата стъпка на промяна на съзнанието. Това всеки интуитичен човек го прави. Следваща стъпка е насочени упражнения в подтискане на логическото мислене и утвърждаване на намерение за надсъзнателно решаване на даден въпрос. Тук вече стигаме до техниките и процеса на ясновидството. След това идва огромната рабпта по установяване на промененото състояние на съзнанието за постоянно и промяна на цялата душа за връзка с духа. Тогава идват първо достъп до безграничния океан от знания и просветлението. След това човек може да стане и пророк. След което да премине към божествено съществуваме. Но, както казах, дори най-обикновената интуиция иска да вярваш в нея, за да може да се ползваш от напълно от нея. Логически мислещите и материалистите пак се възползват макар и несъзнателно от нея. Та нали и материализма и логиката съющо искат вяра Един пример да дам. В един форум бях доказал по математически път едно твърдение относно изводите и решенията, които се базират само на логически изводи и текущите знания на човек. Твърдението беше, че за тези изводи никой по никакъв начин не може да провери дали са верни или грешни. Тоест човек, който вярва само в логическото мислене действа на сляпо. Въпреки чистата математика, математиците не повярваха на доказателството. Тоест и самия материализъм се базира на вяра и на особености в психичните процеси, а не на обективни закони на Вселената А за развиване на интуицията има една много добра книжка на Хюит - "Развиване на психичените сили".

40% от човешкото остаряванер се дължи на биологични фактори и 60% на увереността в обществения договор, че човек трябва да остарява. Остаряването значи се дължи на увереността и очакването ни да остаряваме по определен начин и с определена скорост. Нпример увереността, че е нормално човек като му стават повече годините да му стават повече и килцата. А пък самотата при остаряване май се дължи 100% на увереността, че човек като остарее и ще е самотен.